№ 428
гр. Разград, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500294 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, представлявана от изп.директор Ю.Ю., подадена чрез пълномощник,
срещу Разпореждане № 2743 от 30.09.2022 г., постановено по частно
гражданско дело № 20223330101744 по описа за 2022 година на Районен съд -
Разград, с което частично е отхвърлено подаденото заявление на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника С. И. М. за главница за разликата над 1 400 лв. до пълния
претендиран размер от 1801,03 лв., преценена като противоречаща на закона.
В жалбата се твърди, че при сключване на договора са спазени всички
изисквания на закона, кредитополучателят е запознат с параметрите на
застраховката и може да прецени ефектите от клаузата върху финансовите му
задължения.
Жалбоподателят моли съда да отмени разпореждането и да се
произнесе по същество на спорния въпрос, като постанови издаването на
заповед за изпълнение и за отхвърлената част от заявлението.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установява следното: производството по
ч.гр.д. № 1744/2022 г. на Районен съд Разград е образувано по заявление на
1
„Агенция за събиране на вземанията“ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. И. М. за следните суми:
1 801.03 лв. неизплатена главница по договор за кредит; договорна лихва в
размер 1204.89 лв. за периода 23.01.2019г. – 25.08.2022г.; обезщетение за
забава в размер 838,95 лв. за периода 24.01.2019г. до датата на подаване на
заявлението в съда и законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението. Заявителят се позовава на
сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който вземането на
„Ти Би Ай банк“ЕАД към длъжника е цедирано на „Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД.
Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит №
********** от 21.08.2018г., сключен между „Ти Би Ай банк“ЕАД и
длъжника, преддоговорна информация за програма „Защита живот“ на
Застрахователна компания “УНИКА Живот“ АД.
Районният съд е издал заповед за изпълнение за главницата по
договора за кредит в размер на 1 400 лв., ведно със законната лихва, за
договорната лихва и лихвата за забава по същия договор. Тези въпроси не
попадат в предмета на въззивното обжалване.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за главница за
разликата за разликата над 1 400 лв. до пълния претендиран размер от 1801,03
лв., представляващи според заявителя задължения по договор за застраховка и
такса за оценка на риска, районният съд е приел, че договорените клаузи
противоречат на закона – чл.10 ал.1 ЗПК по отношение на шрифта на
застрахователния договор и чл.10а ЗПК по отношение на таксата за
управление на риска.
Във връзка с очертания предмет на въззивно обжалване, от правна
страна въззивният съд намира следното: заповедният съд е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение със закона и добрите нрави, а чл.411 ал.2 т.2 ГПК изисква
постановяването на отказ, ако искането е в противоречие със закона.
Сключеният договор между длъжника и "Ти Би Ай Банк“ ЕАД
представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл.9 ал.1 от
Закона за потребителския кредит, поради което са приложими разпоредбите
на ЗПК.
2
Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Правилен е изводът на
районния съд, че договорът за застраховка, който е елемент от договора за
кредит, е напечатан с шрифт, по-малък от 12 и различен от шрифта на
основното съдържание на договора за кредит. Налице е нарушение на закона,
което съгл. чл.23 в.в. с чл.22 ЗПК води до недължимост на разходите за
кредита, в т.ч. и тези за застраховка.
Отделно от гореизложеното, застрахователният договор е сключен от
длъжника със ЗК“Уника живот“АД, а банката е ползващо се лице и като
такова правата й са единствено да търси изплащане на уговорената
застраховка от застрахователя в случай на настъпване на застрахователно
събитие. Кредитор на застрахователните вноски е ЗК"Уника живот"АД, а не
банката. Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховка да се
разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр
на това вземане към кредитополучателя. За да изиска тези суми от
кредитополучателя, банката, респ. цесионерът следва да установи, че е
плащала застрахователните вноски по договора вместо длъжника, като само
включването на сумите в погасителните вноски на длъжника не е
доказателство, че задължението му е действително възникнало. В случая не са
представени първични документи, установяващи плащането на
застрахователните суми от банката.
В частната жалба не са изложени съображения за
незаконосъобразността на обжалваното разпореждане в частта, с която е
отхвърлена претенцията за сумата 371,99лв., представляваща такса за
управление на риска, поради което и въззивният съд не е ангажиран с
конкретни оплаквания, които да обсъди. Съдът в настоящия си състав
напълно споделя изводите на районния съд относно противоречието на
искането в тази част с чл.10а ЗПК. В случая не се касае за допълнителна
услуга, а освен това услугата не е ясно и точно определена в договора по вид,
размер и действие.
Разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.410
ГПК е отхвърлено в обжалваните части е правилно, поради което жалбата
3
против същото следва да бъде оставена без уважение. В диспозитива
районният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, като е посочил, че
отхвърля претенцията над 2500лв. до размера 2821,28лв., вместо до размера
3471,93лв., съобразно приетата молба за отстраняване на нередовност на
заявлението и съобразно всички разгледани от съда претенции, чийто сбор е
3471,93лв. Тази грешка не е предмет на инстанционния контрол и ако създава
затруднения при тълкуването на акта занапред, следва да се отстрани от
първостепенния съд.
В същия дух е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград
по сходни и/или идентични казуси – Определение № 407 от 13.10.2022 г. по
20223300500272 по описа за 2022 година.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частната жалба на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, представляван от изп.директор Ю.Ю., срещу Разпореждане №
2743 от 30.09.2022 г., постановено по частно гражданско дело №
20223330101744 по описа за 2022 година на Районен съд - Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4