Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.08.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
шести май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7047 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 77123 от 27.04.2020 год. постановено по гр.дело № 52251/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 79 състав, е осъден К.М.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на З.“Б.И.“ АД, ЕИК ********, с адрес: ***, на
основание чл.274, ал.2 КЗ/ отм./, сумата от 184,24 лв., представляваща регресно вземане за платено по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователно обезщетение за вреди по
л.а. „Хонда“, с рег. № ********от ПТП, настъпило на 16.03.2015 г., в гр.Шумен,
вследствие на виновното поведение на ответника, както и ликвидационни разноски
за неговото определяне в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 08.08.2018 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 670 лв., представляваща разноски по
делото.
Срещу
решението на СРС, 79 с-в е постъпила
въззивна жалба от К.М.К., подадена чрез назначения му особен представител по
делото адв.А.Л. с искане същото да бъде отменено, и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск, като
неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправни разпоредби на закона.
Въззиваемата
страна- ищец З.“Б.И.“ АД, ***, не взема становище по подадената въззивна жалба.
С писмена молба от 10.11.2020 г., ищецът чрез пълномощника си адв.М.Г. прави
искане за присъждане на направени разноски по делото, като изрично заявява, че
молбата има характер и на списък по чл.80 от ГПК за разноски пред въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца З.“Б.И.“
АД, *** срещу ответника К.М.К., осъдителен иск
с правно основание чл.274, ал.2 от КЗ/ отм./. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в
жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените доводи във
въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за
установи с тях обстоятелства от първата инстанция. Противно на изложеното във
въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. В случая ответникът не е оспорил нито едно
от тези доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения в ГПК
процесуален ред. Не е оспорил заключението на вещото лице по приетата съдебно-
автотехническа експертиза. Не е ангажирал доказателства, включително и такива
оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи
установените с последните факти и обстоятелства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 от КЗ/отм./, застрахователят
има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното
превозно средство без свидетелство за управление. Т.е., застрахователят
по застраховка "Гражданска отговорност", заплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, има право на регресен иск срещу застрахования,
в случай, че е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за
управление. За да бъде успешно доказан искът по чл.274, ал.2 от КЗ/отм./ следва да бъде
доказан следния фактически състав: 1/. валидно, действително застрахователно
правоотношение по договор за застраховка по риска "гражданска
отговорност", 2/. реално субсумиране на застрахователя в правата на
увреденото лице, 3/. наличие на обстоятелството, визирано в нормата на чл.274, ал.2 от КЗ/отм./. Съвкупната преценка на събраните
в производство по делото доказателства обосновава окончателен извод за наличие
на всички елементи от пораждащия
регресното право на ищеца фактически състав, визирани в нормата на чл.274, ал.2 от КЗ/отм./. По делото е установено, че
ответникът като водач на лек автомобил, марка „БМВ 316 И”, с рег. № ********е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.150 от ЗДвП, която норма
постановява, че всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. В
процесния случай, с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за
безспорно установено обстоятелството, че ответникът е управлявал процесния лек
автомобил, без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил разпоредбата
на чл.150 от ЗДвП. В този смисъл следва да се приеме, че деянието му е
противоправно и в резултат на него е причинил виновно реализирането на
процесното ПТП, настъпило на 16.03.2015 г. в гр.Шумен, при което са причинени
имуществени вреди на лек автомобил марка
„Хонда ХР-В”, с рег.№ ********. В тази насока са констатациите на вещото лице по
приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено.
На
следващо място по делото е доказано валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и ищеца, както и че последният
е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на
стойността на причинените имуществени вреди. С плащането на застрахователното
обезщетение в полза на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” възниква регресното право да
встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение. Доказани са всички предпоставки, визирани в нормата на чл.274, ал.2 от КЗ, обуславящи ангажирането на
отговорността на ответника в производството.
По изложените съображения, настоящия въззивен състав,
приема че в настоящия случай са налице предпоставките на закона за
уважаване на предявения от ищеца срещу ответника осъдителен иск с правно
основание чл.274, ал.2 от КЗ/ отм./. С оглед на което предявения от ищеца срещу
ответника осъдителен иск с правно основание чл.274, ал.2 от КЗ/ отм./ се явява изцяло
основателен и доказан за сумата от 184,24 лв., и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния съд за посочения размер.
С
оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на въззивника- ответник, разноски за въззивното производство не се дължат. На
въззиваемата страна-ищец на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят
направените разноски за въззивната инстанция в размер на сумата от 300 лв.,
представляваща депозит за назначения особен представител на ответника по делото.
На следващо място, съдът приема, че на
основание чл.77 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС, сумата от 25,00 лв.- дължима държавна такса по подадената въззивна
жалба.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77123 от 27.04.2020 год. постановено по гр.дело № 52251/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 79 състав.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
З.“Б.И.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 300 лв./ триста лева/, представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски Градски Съд, на основание чл.77 от ГПК, сумата от 25,00 лв./ двадесет и пет лева/, представляваща дължима държавна
такса по подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.