ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 22.12.2022 г.
Административен
съд-Русе, 6 състав,
в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 317 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Постъпила е молба вх.
№4302/26.10.2022 от Директора на ТД
Митница Русе към Агенция „Митници“, депозирана чрез главен юрисконсулт С.Я., срещу
Решение № 42/11.10.2022 г. в частта за разноските. Макар и молбата да е
адресирана чрез Административен съд Русе до Върховен административен съд на Р
България, настоящия състав намира, че е компетентен да се произнесе по молбата,
тъй като от изложените в нея мотиви счита, че се касае за производство е по чл.248, ал.1, предл. 2 от ГПК вр.чл.144
от АПК.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по молбата Директорът
на ТД на НАП Велико Търново не ангажира становище.
Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В съобразителната част на определението е
прието, че при посочения
изход на спора на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 във връзка чл. 144, ал. 1 от ДОПК, на НАП гр. София се дължат
извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита в размер на 500лв.
съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела
без определен материален интерес.
Искането
за неговото изменение в частта за разноските, с оглед акцесорния характер на
тази претенция, следва да бъде разгледано в нарочното производство по чл.248 от ГПК. Тъй като произнасянето по въпроса за разноските, макар и обусловено от
изхода на делото, не е част от произнасянето по съществото на спора, ако при
присъждането им е допусната грешка, то няма процесуална пречка съдът, на
основание чл.253 от ГПК, не само да измени, но и изцяло да отмени своя акт в
частта за разноските (с характер на определение) в рамките на производството по
чл.248 от ГПК, което се развива пред него (в този смисъл вж. определение №
586/17.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4441/2018 г. на ВКС, IV г.о. и др.). С оглед изхода на делото
и на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето вр. чл.
144, ал. 2 от ДОПК в полза на данъчната администрация следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение. Макар безспорно провежданото
изпълнително производство да е такова с материален интерес, то такъв липсва в
производството по оспорване на решение, с което подадената по административен
ред жалба срещу конкретно изпълнително действие е оставена без разглеждане,
поради което в настоящия случай юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено съгласно чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 500 лева. Както се приема и в Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението
следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза
на НАП, която агенция има качеството на юридическо лице съгласно чл.
2, ал. 2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба вх. №4302/26.10.2022 г. от
Директора на ТД Митница Русе към Агенция „Митници“, депозирана чрез главен
юрисконсулт С.Я., срещу Решение № 42/11.10.2022 г. за изменение в частта за
разноските, като неоснователна.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ