П Р
О Т О
К О Л
гр. София, 04 ноември 2019 г
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 30 състав в публично съдебно
заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СТЕФАН МИЛЕВ |
|
|
|
|
Секретар |
АЛБЕНА АРСОВА |
|
Прокурор |
ГЕОРГИ МИРЧЕВ |
сложи за разглеждане докладваното от съдия МИЛЕВ
НЧД № 4385
по описа за 2019 г.
На именното повикване в 14,00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ М.К.се явява лично,
доведен от затвора гр. София, с неговия упълномощен защитник - адв. С.И..
В залата се явява и преводач
от английски на български език, съответно от български на английски език С.М..
ОСЪДЕНИЯТ: От английски разбирам превода. Желая да
ползвам преводач.
СЪДЪТ намери, че за нуждите на производството следва да
назначи определеният за днес преводач, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА С. С. М. за преводач от български на английски език
и от английски на български език.
РАЗЯСНИ на преводача
наказателната отговорност за неверен превод.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА се явява главен инспектор Д.Т.упълномощен
с писмена заповед № Л-323 от 29. 10.2019 г. представена по делото.
За СГП се явява прокурор МИРЧЕВ.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъденото лице по материалите от
затворническото досие.
М. Х. К., роден на *** г. в Нидерландия, нидерландски
гражданин, осъждан, работи като търговец.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на осъдения правата му в производството по чл.
437 и следващите от НПК.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Няма да правим отвод на състава на
съда, прокурора и секретаря.
ДОКЛАДВА молбата на осъдения К. за УПО.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА: Представям изисканата от съда актуална
справка към днешна дата за остатъчния период от наказанието. Представям също
така актуализирана оценка на риска от рецидив и план на присъдата.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
Да се приемат представените писмени
доказателства.
Адв. И.: Нови доказателства няма
да сочим. Да се приемат представените доказателства.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от затвора гр. София писмени доказателства
- справка рег. № 5973 от 04.11.2019 г , план на присъдата и заверен препис на
оценка на риска от рецидив на осъдения нидерландски гражданин.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ, като съобрази, че страните нямат други
доказателствени искания, намери делото за
изяснено и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените материали по делото.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. И.: Делото е образуване
по заявление на моя подзащитен. Поддържам молбата му изцяло по отношение на
заявеното желание за условно предсрочно освобождаване и съображенията посочени
в молбата затова. Считам, че са налице основанията по смисъла на закона, условията
за предсрочно условно освобождаване на подзащитният ми от изтърпяване на останалата
част от наказанието лишаване от свобода, поради наличието на доказателства за
тях в досието. Към момента на моя подзащитен му остават да изтърпи по малко от
1 година и 10 месеца, от наказание 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, от което следва, че е налице безспорно и категорично
първата предпоставка визирана в чл. 70, ал. 1, т.1 от НК.
На второ място
налице е и втората кумулативно изискуема предпоставка визирана в чл. 70 от НК, във
връзка с разпоредбата на чл. 439, б. „А“ от НПК, а именно да са налице обстоятелствата,
които могат да се преценят, като положителна
промяна в поведението на моя подзащитен в мястото на изтърпяване на наказанието,
и такива са - неговото добро поведение, положителното отношение към труда и съзнателното
и отговорно изпълнение на трудовите задължения в затвора. В момента той работи активно,
като полага труд. Изпълнява със старание поставените задачи и също така е
награждаван, затова че изпълнява задачите си, възложени в затвора. Също така
той е награждаван и участва в социалните дейности. Спазва ЗИНЗС и режимните ограничения,
има уважително отношение към затворническата администрация, както и към
останалите лишени от свобода, така и към служителите на надзорно охранителния
състав, поради което целите на плана на присъдата се изпълняват успешно. Моя
подзащитен има добри характеристични данни, има средно образование и професия -
търговец на соларна техника. Израснал е в семейна среда, формирал е трайни трудови
навици и нагласи. Подзащитният ми дава признаци, че се е поправил, тъй като работи
в мястото за лишаване от свобода и желае да продължи да работи и по този начин
да е полезен за близките си хора и за обществото. Налице са достатъчно доказателства
с оглед критериите визирани в разпоредбата на чл. 439, б. „А“ НПК, че М.К.се е
превъзпитал и поправил в достатъчна степен за да му бъде предоставена възможността
за условно предсрочно освобождаване. От всички служители дали становища по делото
се откроява следното - бланкетно и формално се повтарят конструкции,
неподкрепени с нито едно доказателство,
като се игнорират положителните обстоятелства, каквато е неговата трудова дейност,
това че той спазва правилника за вътрешния ред, ЗИНЗС, ППЗИНС и че отношението към администрацията, останалите
лишени от свобода и служителите на надзорно-охранителния състав е положително и
въпреки това в края на своите доклади и становища дават отрицателно становище
за условно предсрочно освобождаване. Аз не виждам мотивация в тази насока, още
повече доказателства, тъй като това производство
е както всяко друго наказателно, то следва само доказателствата да имат значение
за крайния акт на съда, а не становища
отразяващи субективни отношения. Всички лица дали становище не сочат нито едно
конкретно доказателство, нито една конкретна причина или факт, при които считат, че не е завършен процеса по поправяне и
превъзпитание. Досието на М.К.не съдържа ежегодни доклади за изпълнение плана на присъдата. Не съдържа и ежегодното
задължително препланиране на същия, а единствения доклад за препланиране на
плана за изпълнение на присъдата от април 2019 г, сочи като изпълнител освен лишения
от свобода и инспектора по СДВР, но и психолог доклад от когото не е изискан от
затворническата администрация при окомплектоването на преписката по настоящото
дело. Такъв не е налице и при постъпването му в този затвор, въпреки
относимостта и необходимостта за охарактеризиране на поведението на този лишен
от свобода в резултат от корекционните мероприятия, визирани в препланирания план. Също така препланирания
план за изпълнение на присъдата не съдържа посочване на нито едно конкретно
мероприятия за корекция на конкретна проблемна зона. Това обстоятелство не може
по никакъв начин да обоснове и да докаже целенасочена корекционно превъзпитателна
дейност да е планирана с този лишен от свобода, а липсата за доклад за изпълнение
на всяка една от задачите в препланирания план за изпълнение на присъдата не
може да докаже и че е извършена корекционна дейност с оглед фиксираните проблемни зони. С
характеристиката частично разпознава проблемите си си е послужил не само инспектора
по СДВР, но и началника на затвора и пробационния служител при изготвяне на техните
доклади и въпреки повторението на тази мантра не става сяно коя част от
проблемите са разпознати и коя част не са разпознати, нито с какъв подход е
организирано преодоляването на неосъзнатата част, каква е причината на
неосъзнаването и какви конкретни мерки са предвидени и осъществени за
осъзнаването. Не става ясно коя част има превес. Разпознатата или
неразпознатата, и от кога е налице частичното разпознаване, след като още след
постановяването на осъдителния титул, моя
подзащитен е осъзнал и признал главното - вината си за правонарушението,
това е видно от споразумението, с което
е завършило съдебното производство срещу него и той понастоящем търпи наказание
лишаване от свобода по това производство. Такова частично разпознаване на проблемите
не е посочено преди препланирания план на присъдата, през април 2019 г и
очевидно това явление - частично разпознаване се е появило в последно време.
Оттам също не става ясен смисъла на понятието частично желание за промяна, в какво
именно се изразява то, както и понятието формално осъзнаване на последиците от действията
си, нито понятието частично осъзнаване на персоналната отговорност, понятия,
които срещаме в препланирания план на присъдата, след като цитирам „Осъденият започва
да осъзнава последиците от действията си и наблюдава се стремеж към
преосмисляне“ или има преосмисляне или няма. Частично или средно положение в
процеса на осмисляне едва ли може да
има. Необективно в доклада на инспектора по СДВР е отразено само едно от петте награждавания
на моя подзащитен и това е относно удълженото четиричасово свиждане със заповед
№ 285 от 23.07.2019 г, въпреки че със заповед №221 от 05.06.2019 г му е дадена
допълнителна хранителна пратка и допълнително свиждане, които и поотделно представляват
награди по смисъла на чл. 98, ал. 1 от ЗИНЗС,
визирани в т. 3 и т. 6 на тази разпоредба и че това са награди, ясно и
недвусмислено е регламентирано в чл. 82, ал. 2 от ППЗИНЗС, а така също със
заповед №118 от 25.03.2019 г М.К.е награден с извънредна хранителна пратка и
със заповед № 452 от 24.08.2018 г. е награден с писмена похвала, а по предложение
от 05.03.2019 г. за награда удължено четиричасова свиждане не е награден,
въпреки положителните изяви и добрите характеристични данни, посочени в доклада,
съдържащ това предложение. За да бъдат игнорирания награждаванията, които посочих
и които характеризират добро поведение и положително отношение към труда
инспектора по СДВР многословно сочи единственото наказание с изтекла давност по
заповед № 56/ 07.02.2018 г., като удобно игнорира разпоредбата на чл. 100 от ППЗИНЗС,
императивно указваща, че се извеждат от досието и се унищожават онези носители,
върху които е инкорпорирано дисциплинарното наказание, което е заличено в
едногодишния срок след налагането на самото наказание, ако лишения от свобода не
е извършил друго нарушение, така този служител на затворническата администрация
демонстрира, че не е изпълнил разпоредбата на нормата, която цитирах, но и
извлича ползи от собственото си неправомерно поведение във вреда на моя подзащитен,
като го сочи като нарушител, след като той следва да се счита за реабилитиран,
след като е изпълнил изискването за заличаване на наказанието в закона, да не е
допуснал нарушение в едногодишния срок след налагане на наказанието. Необективно
в доклада на ИСДВР е отразена и цитирам „Лесна податливост на влияние и склонност
към неадекватно и безразсъдно поведение“, като не е посочен нито един случай на
подобна проява по време на изтърпяване на наказанието до този момент в затвора.
Не е посочено и нарушение или наказание за такова поведение в резултат на
подобно поведение. В доклада на ИСДВР се твърди от една страна напредък в
корекционната работа, поради преодоляване на мнителността и недоверчивостта към
заобикалящите и в противовес лесна податливост на влияние, но като не е посочено
кои факти от действителността сочат на двата противоположни по смисъл и логика
изводи, очевидно се налага извод за необективност при отразяването на резултатите от корекционната дейност и всъщност това е за пореден път. Твърдя, че и трудовата
дейност на М.К.е отразена необективно в докладите на затворническата
администрация, тъй като той работи в кухненския блок и е награден, както
поясних по-горе с две награди при предоставянето на годишния му полагаем отпуск
за съвестно полагане на труд, дисциплинирано поведение и спазване на правилата
на поведение, така също той не се е
отклонявал от полагането на труд и очевидно чувства труда като свое морално задължение,
щом още с постъпването в затвора е изявил желание за работа и след като е бил
назначен на работа не е спирал да работи при спазването на задълженията си. В доклада
на ИСДВР в раздел „Поведение в място за лишаване от свобода“ отразява само с едно единствено изречение това
обстоятелство, факта че работи, къде работи и по силата на коя заповед, но не и
как се отнася към трудовата дейност и как се справя със задачите, които са му
възложени. Считам, че и тази необективност в отразяването на фактите е целила
да не се достигне до извод за покриване
и на този критерии за добро поведение, предвид оказването на такъв
критерии в постановление № 7 от 27.06.1975 г на Пленума на ВС, потвърдено през
2014 г с постановление № 7, видно от което осъденият следва да се съди за това
дали осъденият е показал примерно поведение и честно отношение към труда, че се
е поправил при констатация, че предлаганият за условно предсрочно освобождаване
осъден е показал примерно поведение това следва да се основава на данни за
съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания и вътрешния
ред, дисциплината и законността, а за честното му отношение към труда, полага
ли редовно обществено полезен труд и чувства ли труда като свое морално
задължение. По нито един от тези критерии не видяхме характеристики, в нито
едни от докладите и становищата на затворническата администрация. Същият нормативен
акт сочи, че и да се допусне условно предсрочно освобождаване не е необходимо
да се поправи и обоснове извод за окончателно поправяне на лишения от свобода , а е необходимо да се
обоснове извод, че е започнало поправянето
на лицето, което е трайно и необратимо. Видно от наличните по делото
доказателства би следвало да се стигне до извода, че е настъпила трайна и
необратимо положителна промяна в поведението на моя подзащитен.
Относно оценката на риска. Сочи се ниска стойност на риска
от суицидни прояви и ниски стойности от вреди за служителите и останалите
лишени от свобода, но в докладите те се противопоставят от оценката на ИСДВР за
средна стойност на риска, за самия него,2 като се сочи злоупотреба с
психоактивни вещества, но по време на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода не са регистрирани нарушения и наказания с подобна причина, нито едно и
очевидно оценката на ИСДВР почива на данни отпреди постъпването в пенитенциарното
заведение и тези данни продължават да бъдат отчитани в същия размер и досега,
ето защо твърдя липса на обективност, тъй
като оценката следва да дава яснота за поведението на лишения от свобода в мястото
за изтърпяване на наказанието, а не преди това. ИСДВР по същия начин оценява и
риска за обществото и видно от оценката като висока не ни оставя място за съмнение,
че оценява поведението преди постъпването в мястото за лишаване от свобода, а не след постъпването и по време на
изтърпяването на наказанието, поради твърдението, което той прави цитирам
„Нивото на риска от вреди за обществото е висок и е обособен от характера на
извършеното престъпление. Този риск е потенциален“. ИСДВР дори не е направил опит
да анализира, нито да оцени риска от вреди за обществото с оглед поведението на
моя подзащитен в мястото за лишаване от свобода , въпреки ниските стойности на
оценката на риска в размер на 33 пункта понастоящем, видно от първоначалния
доклад, до настоящите такива оценката е претърпяла минимално снижение и
причините са очевидни. На първо място е липсата на промяна в зоните на регистрирани
първоначално дефицити, като такива са посочени умения за мислене, например от
препланирания план за изпълнение на присъдата не става ясно с кои конкретни
мероприятия, колективни и индивидуални подлежи на корекция тази зона, така също
видно от досието на М.К., той не е бил включван в курсове умения за мислене или
каквито и да било други коригиращи зоната мероприятия. Видно от необходимостта от преводач и в настоящото производство моят подзащитен не
е успял да усвои български език и от цялото досие не става ясно на какъв език
се е осъществявало общуването за целите на корекционната дейност с ИСДВР, като
е ноторно известно, че за преводачи в затвора са самите лишени от свобода, а за
холандският, който е рядък език едва ли има друг в затвора, който да може да
превежда. Поради тези обстоятелства се налага извода за непълноценно общуване
между ИСДВР и този лишен от свобода, при което осъществяването на корекционна и
възпитателна работа се оказва не само затруднено но и невъзможно. Очевидно попадаме
в хипотезата на чл. 439, б. „А“, ал. 3 от НПК, че неприлагането на мерки за
поощрение и неучастието в програми и дейности по ал.1, когато такива не са били
достъпни за осъдения или размера на неизтърпяната част от наказанието не могат
да бъдат единствени основания за отказ от постановяване на условно предсрочно
освобождаване без да се изследва цялостното поведение на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. В подкрепа на
това твърдение соча и наличието на циркулярно писмо от ГДИН, разпореждащо на
затворническата администрация, силно ограничаване на отпускането на награди по
чл.98 от ЗИНЗС на лишените от свобода, с което се правят недостъпни мерките за
поощрение за лишените от свобода и тъй като именно това е начина за доказване
на добро поведение в мястото за лишаване от свобода , очевидно затворническата
администрация полага специални усилия
това доказване да стане невъзможно за лишените от свобода, тъй като то
касае както условното предсрочно освобождаване, така и промяната на режима и промяната
на типа на пенитенциарното заведение, така също в началото на 2017 г. е
оповестено от затворническата администрация пред лишените от свобода в
Казичене, че за лишените от свобода чужденци, не предстои да бъде променян
режима от общ на лек и за тях няма да бъде прилагана, така наречената
прогресивна система, за да не бъдат предоставени отпуски извън затворническото
общежитие под предлог превенция на отклоненията от мястото за лишаване от
свобода. Ограничаването на възможностите за получаване на поощрения при добро
поведение и трудова заетост без отклонения от трудовите задължения,
ограничаването на промяната на режима и на прилагането на така наречената
прогресивна система, която е една измислена конструкция, нелегализирана в закон,
но пък редовно сочена като критерии за оценка на поведението е обстоятелство,
което не пречи на затворническата администрация да твърди неизпълнени цели на
наказанието и непостигнат корекционен ефект от престоя в мястото за лишаване от
свобода. Именно в този смисъл, в никой от докладите на затворническата
администрация не се сочи дори едно доказателство затова, че М.К.не е изпълнил
нареждане или задачи по изпълнението по плана на присъдата или препланирания
такъв и докато това е така не може да се
твърди доказаност и основателност на становищата на затворническата
администрация, нещо повече. Видно от така нареченото мотивирано становище в
доклада на ИСДВР същият признава цитирам „При запазване на трайно позитивна
линия на поведение лишения от свобода М. Х.К.поетапно ще бъде предложен за
замяна на режима от строг на общ съгласно чл.66 от ЗИНЗС, както и
прекатегоризирано в затворническо общежитие от открит тип, с оглед разпоредбите
на чл.64 от ЗИНЗС“, но след като признаване наличие на позитивна линия на
поведение до този момент, не виждаме къде точно в доклада е отразено каква е
тя, както не виждаме и оценка на същата тази позитивна линия на поведение, но
предназначението на доклада е да послужи на затворническата администрация да
изгради докладите и становищата си върху наблюденията на най-близко стоящия и
на най-често наблюдаващия поведението на лишения от свобода, това е ИСДВР, а на
съда да направи своите изводи. Видно от поясненото обаче този доклад не може да
послужи за съставянето на обективни изводи за поведението на този лишен от
свобода по време на изтърпяване на наказанието, тъй като вместо коректни,
обективно отразени факти и действително мотивирани становища, каквото това
очевидно не е, поради нерелевирането на конкретни юридически факти, нито
доказателства за тях, за които съдът да направи проверка и да изгради своето
вътрешно обосновано убеждение. ИСДВР дори
не си е дал труд да узнае точното име на моя подзащитен и го изписва като К., което
не е така. Тази е причината и за не по-различните по смисъл доклади на
пробационния служител. Там само се преповтарят в съкратен вид части от доклада
на ИСДВР, без дори този служител да се е срещнал с М.К., за да узнае от него
дали възнамерява да остане в България, за да препоръча пробационни мерки. Аз
твърдя липсата на обективна оценка
и по доклада на пробационния
служител и ако допуснете условно предсрочно освобождаване и ако през изпитателния
срок бъдат наложени пробационни мерки ще може да бъде дадена възможност да бъде
продължен процеса на наблюдение в условията на живота в обществото за моя
подзащитен.
С оглед изложеното моля на основание чл. 440 от НПК да
постановите определение, с което да
допуснете условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на
наложеното наказание, с прилагането на съответните пробационни мерки спрямо моя
подзащитен. В такъв смисъл моля да постановите вашия съдебен акт.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА: Предвид
изнесената пледоария на защитата, считам, че трябва да засегна някои въпроси
поставени от адвоката на осъдения. Адв. И.
извърши достатъчен коректив на социално
възпитателната и ресоциализационна дейност в местата за лишаване от свобода. В
своето становище ще се постарая да бъда конкретен и целесъобразен. Действително
за осъденото лице е видно, че е изпълнена законовата предпоставка да е изтърпял
½ от наложеното му наказание лишаване
от свобода, предвид категорията, че не е
опасен рецидив, но следва да се отбележи че по време на престоя си в местата за
лишаване от свобода, осъденият е наказван на основание заповед №91 от началника
на затвора гр. София. За престоя си в местата за лишаване от свобода, който е повече от две години, оценката на
риска от рецидив е снижена само с един пункт от 34 на 33 пункта. Рискът за вреди
към обществото все още остава висок. Не са изпълнени основните фундаменти
легализирани в чл. 66 и чл. 64 от ЗИНЗС, а именно промяната на режима от строг
на общ и промяната на типа общежитие. Не на последно място следва да се
отбележи, че в едно с осъждането по реда на чл. 242 и 354а от НК е наложена кумулативно
глоба в размер на 50 000 лв, за която към настоящия момент администрацията
на затвора гр. София няма данни, дори и частично
за нейното плащане. Действително посоченото от адв. И. за трудовата дейност на
осъденото лице, която е основа за формирането на човешката личност е налице, но тя е предпочетена от лишения от
свобода по реда на чл. 77 от ЗИНЗС и не
следва да бъде основание за допълнително лансиране и за устойчив извод за
постановяване на института на условно предсрочно освобождаване. Към настоящия
момент осъденото лице предстои да изтърпи 1 година и 10 месеца. Действително
остатъка от наложеното наказание не може да бъде предпоставка за
непостановяването на условно предсрочно освобождаване, но в едно с изброените
по-горе аргументи и мотиви считам, че същият не следва да се пренебрегва,
предвид гражданството на осъденото лице за същия няма как да бъде наложен пробационен
надзор и мерки за пробационно въздействие на територията на Р.България. Относно
визираната разпоредба от адв. И. на чл.100 от ППЗИНЗС, мисля че не е резонно да
я коментираме в настоящото съдебно заседание. При постановяване на института на
условно предсрочно освобождаване е целесъобразно да се заложи поведението и
цялостният престой на осъденото лице в местата за лишаване от свобода, да не се толерират само наградите, а би
следвало да се обърне внимание и на наказанията. Относно визираната почивка,
която адв. И. изтъкна, същата не следва да се третира като награда, това е право
на лишените от свобода, визирана в чл.
82 от ЗИНЗС, когато същият е работил 8 месеца през последните 10 месеца,
задължение на администрацията е да отчете дните му като работни, което е
сторено, видно от представената в настоящото съдебно заседание справка. Към
настоящия момент в местата за лишаване от свобода на Р.България средството за
оценка на поведението на лишените от свобода е доклада на социалния работник.
Друго не е измислено и не е регламентирано. Така че същият следва да се вземе
под внимание и да се оцени подобаващо от настоящия съдебен състав.
ПРОКУРОРЪТ: Подкрепям становището на началника на затвора
гр.София и моля да оставите без уважение
молбата на холандския гражданин М. К., тъй
като е налице само и единствено първата визирана в закона предпоставка, а именно
изтърпяване безспорно повече от половината от наложеното му наказание лишаване
от свобода в размер на 5 години и 6 месеца, по споразумение на Пловдивски ОС.
Не са налице безспорни и категорични доказателства за поправяне на лицето, тъй
като същият е показал колебливо поведение, освен че е награждаван, същият е
наказван. Пункта на риска от рецидив за този продължителен период от време е
снижен само с една точка. Риска от вреди за обществото е във високи стойности.
Видно от последното препланиране на присъдата, което е извършено на 24.04.2019
г са установени множество проблемни зони върху които корекционната работа с
лицето следва да продължи. Не са изпълнени в цялост целите и задачите в плана
на присъдата, както беше изтъкнато от представителя на началника на затвора София. Налице е и неизпълнение на кумулативно
наложеното му наказание „глоба“.
ОСЪДЕНИЯТ: Това, което е
писано за мен мисля, че е писано за друг човек, не за мен. Никога не съм
говорил с психолог, не мога да повярвам на това, което е написано. Аз не съм
комуникирал с българи. Работя си, върша си работата. Работя всеки ден в кухнята.
Не мога да повярвам на това, което чувам. Не мога да повярвам на това, което е представено
тук. В затвора има много проблеми, но аз не мога да повярвам. Надявам се, че ще
погледнете с по-добро око на мен. Не знам защо така е писано. Не разбирам.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ СЪЩОТО ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕТО
НА СТРАНИТЕ.
Осъденият холандски
гражданин М. Х. К. е поискал по реда на чл.
437, ал. 2 от НПК да бъде постановено неговото условно предсрочно освобождаване
от изтърпяваното към момента наказание лишаване от свобода в размер на 5 години
и 6 месеца по НОХД №1438/2017 г на ОС Пловдив, започнало със зачетено начало на
изпълнението на дата 01.12.2016 г.
Съдът намери, че следва да остави без уважение молбата на
осъдения. В действителност, тя е подадена след настъпването на срока по чл. 70,
ал.1, т 1 от НК, но не е изпълнена другата предпоставка за приложение на
посочения институт, а именно - осъденият да е дал убедителни доказателства за
своето поправяне.
Вярно е, че всички
изтъкнати от защитата доводи в подробната пледоария, базирани на налични по делото
материали, сочат на положителна промяна и на това, че лицето спазва (най-общо
казано) режимните условия в местата за лишаване от свобода, което обаче е и
негово законово задължение като затворник. В същото време, по делото липсват
обективни данни, сочещи, че степента на неговото поправяне е настъпила в необратима
посока и че тя съществено надскача обикновените стандарти за правомерно
поведение, така че да се приеме, че целите по чл. 36 НК са постигнати в цялост.
Именно представителите на затворническата администрация,
които изразяват отрицателното си отношение към евентуалното предсрочно излизане
на С. на свобода, са лицата, които пряко работят с лишените от свобод и имат
най-преки наблюдения за тяхното поведение и за нуждата с тях да продължи да се
извършва корекционна дейност. Поведението на осъдения в затвора не е
безупречно. В действителност, той е бил наказван, макар и еднократно, и
независимо дали въпросното наказание е заличено или не по смисъла на ЗИНЗС, то
по същество е индиция за допуснато от затворника неправомерно поведение при
изтърпяване на наказанието, внасящо колебание в преценката дали в действителност поправителният
процес е настъпил в цялост.
Освен това, макар отчетеният риск от редицив да е към
скалата на ниските стойности, неговата оценка е претърпяла промяна само с един
пункт за времето на досегашния престой на осъдения в затвора, което означава, че промяната спрямо него до
този момент не е съществена. К. продължава да е на строг режим на изтърпяване
на наказанието, а това е достатъчно показателно за оценката която затворническата
администрация е дала за настоящия етап от поведението му. Не се отрича, че в личностното
му поведение има положителни аспекти, но
техните прояви следва да са константни и необратими.
Във връзка с всичко
изброено дотук, следва да се отчете и остатъчният период на санкцията, защото
той е близо две години, а именно - 1 година, 10 месеца и 5 дни. Вярно е, че
съдът не може да разглежда този критерий изолирано, но преценен в съвкупност с
данните за наказване, с липсата на съществена промяна в оценката за опасност от
рецидив, както и с принципно негативното становище на затворническата администрация,
която настоява, че корекционният процес в действителност следва да продължи, съдът
прецени, че не са изпълнени материално-правните предпоставки на чл. 70, ал. 1от НК. Поради това и постановяването на условно предсрочно освобождаване на осъдения
към днешна дата би било преждевременно, преди той да даде в действителност солидни,
стабилни и убедителни доказателства за еднопосочния процес на неговото поправяне.
Във връзка с всичко изложено до тук и на основание чл.
440, ал.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. Х. К. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяваното към момента
наказание лишаване от свобода по НОХД №1438/2017 г на ОС - Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен
срок считано от днес пред Апелативен съд гр.София по реда на Глава ХХІІ от НПК.
На преводача да се изплати възнаграждение от 200 лв. за
извършения в съдебно заседание устен превод, за което да се издаде РКО.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да ми се
предостави писмен превод на протокола, само че на холандски език.
СЪДЪТ, във връзка с изявлението на осъдения
ОПРЕДЕЛИ:
Да се изготви писмен
превод от български на холандски език на
протокола от днешното съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи
в 15,07 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: