Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,01.10.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
осемнадесети септември
година 2018
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7849 описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД, съединени с евентуални
искове за вреди от нарушаване на член 4, параграф 3 от ДЕС.
Производството
е образувано по предявени от „П.Д.Е.“ ООД, ЕИК ********, чрез пълномощника адв.В.,
три осъдителни иска, от които първия главен срещу Р.Б. представлявана от М.на Ф.,
с правно основание чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 7 от Конституцията на Р България, за заплащане на сумата от 34 554, 82 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, както и компенсаторна лихва за забава от деня на непозволено увреждане - 09.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност на основание чл. 4, § 3 от Договора за
Европейския съюз е предявен иск срещу Народното събрание на Р България да
заплати сумата от 34 554,82 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени
в следствие на събрана такса на основание чл. 35а ЗЕВИ, която противоречи на
член 107, пар. 1 Договора за функциониране на Европейския съюз, чл. 63 ДФЕС,
вторичното право на ЕС и принципите, установени в практиката на СЕС.
Предявен е при условията на евентуалност и осъдителен иск на основание
член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз е предявен иск срещу Р.Б.
представлявана от М.на Ф. за сумата от 34 554,82 лева, представляваща
обезщетение за вреди вследствие на вреди
от събрана такса на основание чл.35а от
ЗЕВИ, в нарушение на чл.107, пар.1 от
ДФЕС, чл.63 от ДФЕС, вторичното право на
ЕС и принципите на ЕС.
В исковата молба
се твърди, че дружеството ищец е производител на електрическа енергия, като има
сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия № 249 от 22.06.2012 г. с
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД, договор за използване на разпределителната мрежа от производител
№ ********** от 22.06.2012 г. с „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и договор за присъединяване на
обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната
мрежа от 27.01.2011 г. с „ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Съгласно посочените договори,
фотоволтаичната централа на дружеството била присъединена, съобразно всички законови
изисквания, към електронопреносната мрежа на Р.Б..
Твърди се, че в
ДВ, брой 109 от 2013 г. са публикувани новосъздадените §6, т. 2 и 3 от
заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет , с които се създават
чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4 и член 35в, ал. 1, 2 и 3 в
ЗЕВИ. С посочените разпоредби е въведена такса за производството на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20%. Тези
разпоредби били обявени за противоконституционни с Решението на КС. Твърди се,
че в периода на действието на разпоредбите от ищцовото „П.Д.Е.“ ООД, са събрани
такси в общ размер на 34 554,82 лева. Твърди се, че посочената такса била
удържана от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и внесена в държавния бюджет.
Сочат, че
съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд последиците от обявения
за противоконституционен закон следва да се уредят от органа, който е го е
приел, като в настоящия случай това било
Народното събрание. В чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията на
дейността на 43-тото Народното събрание бил определен 2-месечен срок, в който
последиците следва да бъдат уредени. Посоченият срок отдавна минал, а
последиците от обявените за противоконституционни норми все още не били
уредени.
Последиците от обявяването на 20%
такса за противоконституционна не били уредени, а съгласно чл. 22, ал. 4 от
Закона за Конституционния съд възникналите правни последици от обявеният за
противоконституционен акт, се уреждали от органа, който го е постановил. Твърди
се това да е соченият за първи ответник
по исковете – Народно събрание на РБ, който след като не го направил, на цял сектор от частноправни субекти,
включително и на ищеца, извършващи сходна дейност, не били възстановени нанесените им финансови загуби от удържаната
20% такса. Твърди още, че след като бил
приет нормативен акт, противоречащ на Конституцията на Р.Б. и на правото на ЕС,
то Народното събрание е нарушило чл. 4, § 3 от
ДЕС, по силата на която норма държавите - членки са длъжни да предприемат
всички мерки, свързани с изпълнението на техните задължения, които произтичат
от Договорите на ЕС или актовете на институциите на ЕС, включително от практика
на съда на ЕС, която била задължителна при правораздаване на национално ниво.
Ищцовото дружество обосновава, че нарушени се явявали чл. 63 от ДЕС, чл. 107 от
ДЕС, Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия, Директива 2009/28/ ЕО за насърчаване използването на енергия от
възобновяеми енергийни източници.
Ответникът М.НА
Ф.в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете, като недопустими,
неоснователни и недоказани, а изложените в исковата молба аргументи и твърдения
в противоречие с действащото законодателство. Сочи, че процесиите такси са били
събрани законосъобразно и на ищеца не се
дължи обезщетение за заплащането им, защото КРБ съдържа забрана за придаване на
обратно действие на обявените за противоконституционни разпоредби. По
евентуалния иск, счита че не следва да отговаря за действията на народните
представители, че действията им не са виновни и противоправни, оспорва
наличието на причинна връзка. Претендират се сторените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от втория ответник - Народното събрание на Р.Б., със становище за
недопустимост на исковата молба, тъй като Народното събрание не е пасивно
легитимирано по така предявените искове. В случай, че се приеме за допустима,
то същата поддържа, че е неоснователна.
Заявява, че е неоснователно твърдението, че е налице изначална липса на
основание за въвеждане на такса. Освен че същата не е била обявена за
противоконституцинонна за периода, същата е била приета след обсъждане и с
определени мотиви. Поддържа, че е неоснователно и твърдението за нарушение на
чл. 63 от ДФЕС, съгласно който всички ограничения върху движението на капитали
между държавите - членки и между държавите-членки и трети страни се забраняват.
Поддържа, че не е налице нарушение от страна на Народното събрание, не биха
могли да се презюмират вреди за ищеца и следователно - не може да бъде
ангажирана отговорността на законодателния орган. Сочи, че решенията, с които
се обявява противокноституционност, имат действие занапред. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Представено с отговора извлечение от Правилника за администрация на НС.
С влязло в сила определение
от 02.02.2018г., на основание чл.130 ГПК,
исковата молба на „П.Д.Е.“ ООД, в частта с която е предявен
иск срещу Народното събрание на Р.Б., за осъждане на Народното събрание да заплати на ищеца сумата от 34 554,82 лева,
представляваща обезщетение за вреди, причинени в следствие на събрана такса на
основание чл. 35а ЗЕВИ, а производството е
прекратено в тази му част.
В
открито заседание ищецът, чрез пълномощника си
адв.Р. В., поддържа предявените искове. Представя списък на разноски.
В открито заседание ответника Държавата чрез
МФ, чрез юрк.Б.оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, I – 7 състав, след като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени
съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че на дружеството ищец е издадено разрешение
за ползване на ФтЕЦ „О. 3” - фотоволтаична електроцентрала построена в УПИ I -111, кв.42, с. Гара О., Община Димово, Област
Видин.
По делото е представен договор за
присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Р.Б.” АД № **********, сключен на 27.04.2011
г. между „ЧЕЗ Р.Б.” АД и „П.Д.Е.” ЕООД, съгласно
който „ЧЕЗ ЕР” се е задължило да присъедини към собствената си
електроразпределителна мрежа електрическата централа, собственост на
производителя срещу насрещното му задължение да заплати цена за
присъединяването. /л.29-л.33 от делото/
Приет е
неоспорен Договор № 249 / 22.06.2012 г.
за изкупуване на ел. енергия от независим продавач, сключен между ищцовото „П.Д.Е.”ЕООД, като
производител, и „ЧЕЗ Е.Б.” АД, като
купувач, съгласно продавачът се е задължил да произвежда електроенергия от
възобновяеми източници чрез енергиен обект – фотоволтаична централа ФтЕЦ „О. 3”
находяща се в землището на с. Гара О. срещу
насрещното задължение на купувача да изкупува цялото количество произведена
енергия на преференциални цени./л.15
- л.20 от делото/
Представен е
Договор за използване на разпределителната мрежа от производител, сключен
22.06.2012г. между „ЧЕЗ Р.Б.” АД и „П.Д.Е.” ЕООД, съгласно
който разпределителното предприятие осигурява на „П.Д.Е.”ЕООД, като
производител на ел.енергия на обект Фотоволтаична електроцентрала построена в
УПИ I -111, кв.42, с. Гара О., Община Димово, Област
Видин, достъп до електроразпределителната мрежа, измерването, валидирането на
измерената ел.енергия, както и преноса и.
По делото са
представени фактури /на
л.122 до л.129/
и извлечения от банкови сметки, въз основа на които е изслушано и прието
заключение на съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Д.. В
заключението си вещото лице е посочило, че за периода от 01.01.2014 г. –
09.08.2014 г. удържаната от „ЧЕЗ Р.Б.” АД такса 20% по чл. 35а от ЗЕВИ от „П.Д.Е.”ЕООД, възлиза на
34 554,82лв., като законната лихва върху тази сума от 09.10.2014г. до 21.06.2016
г./дата на предявяване на исковете/ възлиза на сумата от 9 491,80 лв.
При тези ангажирани от страните доказателства
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
По допустимостта: Предявения осъдителен иск срещу
държавата представлявана от М.на Ф. е процесуално допустим - налице са активно и
пасивно легитимирани страни /надлежен процесуален субституент/, правен интерес
от предявяване на иска, като правото на иск е редовно упражнено.
Решаващият съдебен състав не
споделя и възражението на ответника Държавата чрез МФ за процесуална
недопустимост на заявените искове с оглед тяхната неподведомственост на
гражданските съдилища. Като вредоносно поведение в исковата молба са наведени
оплаквания за нарушения на правото на ЕС. Съобразно практиката на ВКС, която се
споделя от настоящия съдебен състав /определение от 29.05.2015 г. по ч.гр.д.
2638/2015 г. на ВКС, определение 895/15.12.2014 г. по ч.гр.д. 6936/2014 г. на
ВКС, определение 742/13.10.2014 г. по ч.гр.д. 5651/2014 г. на ВКС, определение
5/12.02.2015 г. на Смесен състав на ВКС и ВАС по адм. дело 65/2014 г./ тези спорове
са подсъдни на гражданските съдилища и подлежат на разглеждане по общия ред, с
оглед липсата на предвидена хипотеза, попадаща в приложното поле на специалния
закон – ЗОДОВ. По отношение другото възражение, касаещо приложим ред по ДОПК,
изключващ подведомствеността на общите съдилища. Безспорно е, че 20%-тната
такса е задължение с публичноправен характер. Вярно е, че в чл. 129 от ДОПК е
предвиден ред за възстановяване или прихващане на недължимо платени публични
задължения, но задължения от типа на процесното не попадат в обхвата на
цитираната по-горе разпоредба. На следващо място настоящият съдебен състав
намира, че следва да преценява допустимостта на заявения иск с оглед наведените
от ищеца твърдения, а не да интерпретира същите по свое усмотрение. Ищецът не
претендира възстановяване на недължимо платено публично задължение, а
претендира репарация на вреди от противоправно поведение на държавен орган т.е.
твърдения, субсумирани под фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД респ. неправомерно разместване на имуществени
блага между патримониумите на два правни субекта, което разместване с оглед
указанията, дадени с ППВС № 1/28.05.1978 г. се урежда от института на
неоснователното обогатяване. Поради което исковете са допустими на общо
основание. Не на последно място допустимостта на исковете е установена и с
оглед практиката на ВКС - определение №
634/12.12.2017 г. по ч.т.д. № 2496/2017 г. на ВКС, І т.о.; определение №
796/20.12.2017 г. по ч.т.д. № 2206/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение №
86/31.01.2018 г. по ч.т.д. № 3001/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., определение №
157/2.03.2018 г. по ч.т.д. № 432/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., и др.
По същество:
Относно предпочетения иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД вр. с
чл.7 от Конституцията на Р. България
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за
чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с
извършването й лице. Същата има обективен и безвиновен характер. За да се
ангажира тази отговорност на ответника, е необходимо да са налице всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от което произтича
претенцията за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, които са
действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по
повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва
да са кумулативно дадени. По силата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД само вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното. Не е спорно
между страните, че процесната по делото сума е заплатена от ищеца по сметка на
КЕВР, а това се установява и от представеното по делото писмо с изх. № Е-1200-214/06.07.2017
г. Страните не са формирали спор и относно обстоятелството, че сумата
съставлява въведената с нормата на чл. 35а ал.2 от ЗЕВИ 20%-тна такса.
Разпоредбата е действала в периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., с оглед
последващото й обявяване за противоконституционна с решение № 13 по к.д. 1/2014
г. на КС на РБ, влязло в сила на 10.08.2014 г. по арг. на чл. 14 ал.3 от ЗКС.
На решенията на Конституционния съд не е придадено ретроактивно действие, а
същите имат действие занапред по арг. на чл. 151 ал.2 от Конституцията на РБ.
Периодът от време, за което ищецът претендира обезвреда за причинените му вреди
като времеви отрязък съвпада с периода, през който тази разпоредба е действала
т.е. била е част от обективното българско законодателство. Законодателната
дейност е правомерна такава респ. законите са задължителни за всички правни
субекти, поради което не е налице противоправно поведение от страна на
ответниците за процесния по делото период с оглед твърденията за противоречие с
Конституцията. До момента на влизане в
сила на Решение №13/31.07.2014г. на КС,
т.2 и т.3 от §6 от ЗР на Закона за държавния бюджет за 2014г., са били приложими норми, валидни и обвързващи
адресатите на нормата.
Следва да се
отбележи, за пълнота на изложението, че обстоятелството, че НС не е уредило
отношенията, не води до извод за основателност на претенцията, поради празнота
на правната уредба. Съгласно чл.22, ал.4 ЗКС възникналите от обявения за
противоконституционен закон правни последици се уреждат от Народното събрание.
Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание тези
правни последици трябва да бъдат уредени в срок от два месеца от влизането на
решението на съда в сила. Разпоредбата на чл. 22, ал. 4 Закона за
Конституционния съд има предвид заварените висящи правоотношения, които са
възникнали по силата на обявения за противоконституционен закон. Дали обаче ще бъде приета правна уредба на
съответния въпрос зависи единствено от Народното събрание.
Предвид липсата на елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.
49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД настоящият съдебен състав намира, че е
безпредметно с оглед крайния изход на спора да обсъжда останалите.
Предпочетения иск, за присъждане на обезщетение на деликтно основание, като неоснователен следва да се отхвърли.
Относно евентуалния иск по чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз :
Предвид сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие следва да се разгледат
заявените при условията на евентуалност искове за обезщетяване на вреди от
нарушаване норми на ДФЕС.
Като вредоносно
поведение ищецът е изтъкнал и нарушение на нормата, въвеждаща процесната такса
с правото на ЕС – чл. 63 от ДФЕС, чл. 107 от ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО,
Директива 2009/72/ЕО. Нарушената правна норма на ЕС, на която се позовава
страната следва да има за предмет предоставяне на права на ищеца като
частноправен субект и това нарушение следва да е достатъчно съществено.
Разпоредбата на чл. 63 от ДФЕС установява забрана ограниченията при движение на
капитала. В тази връзка следва да се има предвид, че договора за
функционирането на ЕС относно свободата на установяване, свободното
предоставяне на услуги и свободното движение на капитали не се прилагат при
положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава –
членка / в този смисъл решение от 20.03.2014 г. Caixa d’Estalvis i Pensions de
Barcelona,C 139/12, решение от 30 юни 2016 г., Admiral Casinos &
Entertainment, C 464/15/. Аналогично разрешение е дадено и в решение от
15.11.2016 г. по дело C-268/15 /Голям състав/, съгласно което режимът на
извъндоговорната отговорност на държава членка за вреди, причинени в резултат
от нарушение на това право, не се прилага при наличието на вреди, които
частноправен субект твърди, че е претърпял поради това, че предвидена в член 49
ДФЕС, 56 ДФЕС или 63 ДФЕС основна свобода се нарушава с национална правна
уредба, която се прилага еднакво към местните граждани и гражданите на други
държави членки, когато положението във всичките си аспекти е свързано само с
една държава членка. Разпоредбата на чл. 107 от ДФЕС касае различните държавни
помощи. Липсва идентичност между
понятията „държавна помощ” и „такса”, такъв не може да се извлече и по
тълкувателен път, поради което визираната по-горе разпоредба е неприложима към
настоящия казус. По отношение нарушенията на двете, посочени по-горе Директиви
- Директива 2009/28/CE на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009
година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници допуска
национална правна уредба, която предвижда събирането на такса върху вятърните
генератори, предназначени за производството на електроенергия. Държавите членки
разполагат с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи за
постигането на задължителните общи национални цели, определени в член 3,
параграфи 1 и 2 от Директивата /решение на Съда /първи състав/ 20 септември
2017 година по съединени дела C 215/16, C 216/16, C 220/16 и C 221/16/. Предвид
което и този иск като неоснователен следва да се отхвърли.
Претенцията за заплащане на лихва за забава с
оглед акцесорният си характер и неоснователността на претенцията досежно
главното вземане също е неоснователна.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски има ответника.
На основание чл.
78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СГС, I- 7 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.Д.Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
чрез адв. Р.В.- САК, искове с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД срещу Р.Б.,
представлявана от М.на Ф., с адрес: гр. София, ул. „*******” № ***за заплащане
на сумата от 34 554, 82 лева – обезщетение за имуществени вреди от
удържаната 20%-тна такса по чл. 35а ал.2 от ЗЕВИ в периода 01.01.2014 г. –
09.08.2014 г., ведно с компенсаторна лихва за забава от деня на непозволено
увреждане - 09.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.Д.Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
чрез адв. Р.В.- САК, като евентуални
искове
с правно основание чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз и чл. 86 от ЗЗД срещу Р.Б., представлявана от М.на Ф., с адрес: гр.
София, ул. „*******” № ***за заплащане на сумата от 34 554, 82 лева – обезщетение за имуществени вреди от
удържаната 20%-тна такса по чл. 35а ал.2 от ЗЕВИ в периода 01.01.2014 г. –
09.08.2014 г., ведно с компенсаторна лихва за забава от деня на непозволено
увреждане - 09.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА „П.Д.Е.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Р.Б., представлявана от М.на Ф.,
с адрес: гр. София, ул. „*******” №***сумата от по 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: