Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Панагюрище, 26.03.2021
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд –
Панагюрище, в публичното заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при
секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Татарева АНД № 24/2021
год. по описа на Районен съд- Панагюрище, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по
жалба на П.И.Б. с ЕГН ********** ***-0310-000021 от 18.01.2021 год. на Началника на РУ - Панагюрище, с
което на основание чл.179, ал.1, т. 5, пр.1,2 от
Закона за движения по пътищата (ЗДвП) и за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер 150 лв. (сто и петдесет лева).
Релевираните в подадената жалба оплаквания
се свеждат до това, че както
в АУАН, така и в НП са допуснати нарушения на материалния закон като на посочения
знак жалбоподателят не е длъжен да спира, ако няма други МПС, а такива не са
посочени, като не е отнел предимството на МПС. Не е посочено по коя улица се е
движил жалбоподателят и на коя улица е бил поставен пътният знак. Моли се за
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание се явява упълномощения от жалбоподателя защитник – адв. К. ***, чрез който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП.
За ответника по жалбата – АНО
(административно-наказващия орган), редовно призован, не се явява представител.
Районният съд провери основателността на
жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН прие следното:
Жалбоподателят П.Б. е санкционирана за това, че на 06.01.2021 г. около 20:56 часа в гр. Панагюрище
на кръстовището на ул. „***********“ и ул. „***********“ управлявал лек автомобил Мерцедес а 140 с рег.
№ ********, собственост на М С Ш, като не е съобразил поведението си с пътен
знак Б-1 пропусни движещите се по пътя с предимство.
За извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП мл.автоконтрольор Г.П. е съставил против жалбоподателя АУАН № АА445387 от 06.01.2021 година.
Въз основа на този акт било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено на жалбоподателя на 20.01.2021г., видно от
разписката към НП, като жалбата против НП била подадена чрез АНО на 27.01.2021г., поради което е процесуално допустима,
като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да иска въззивен контрол.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Г.П..
Чрез показанията си свидетелят П. – мл.автоконтрольор в
РУ Панагюрище, които съдът кредитира като безпристрастно
депозирани, установява, че на 06.01.2021 г. по време на работната смяна заедно с мл. инспектор Я.Г. със служебния
автомобил излезли от ул. „Георги Бозаджиев“, като завили наляво към ул. „Стоил
Финджеков“, по която улица се движел процесният автомобил в посока към центъра.
Свидетелят посочва, че с колегата му решили да спрат автомобила, тъй като
забелязали, че не е спрял на знака „стоп“ и се движел с висока скорост. Предвид
това тръгнали след автомобила по ул. „***********“ като пуснали звуков и
светлинен сигнал, като били достатъчно близко до автомобила, така щото да бъде
чут звуковия сигнал и видян светлинния, още повече, че било тъмната част на
денонощието. Въпреки това автомобилът
не спрял, а напротив продължил да обикаля из близкия кварта, а в последствие излязъл
извън пределите на града. Преди да излезе от пределите на града автомобилът не
се съобразил с пътен знак Б-1, което се случило на ул. „***********“ и ул. „***********“.
По-късно по писмени обяснения на две от лицата пътници в автомобила се установило,
че същият бил управляван от жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията на полицейския служител св. П., тъй като са обективни и депозирани от лице, което не
е заинтересовано от изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейския
служител и АНО, първият няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя, като
му приписва нарушение, което иначе той не е извършил.
Съдът
след като се запозна с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези
действия. По делото е представена и приета Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи удостоверяваща материалната компетентност
на АНО, с правомощия да издава наказателни постановления по
актове за установяване на нарушения по ЗДвП, както и на актосъставителят
да съставя АУАН по ЗДвП. Разпоредбите на чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП
определят материалната компетентност на контролния орган,
с правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП, както и на
АНО да издава НП при нарушения на ЗДвП. Атакуваното НП е издадено в срок, но
настоящият съдебен състав счита, че същото следва да бъде отменено поради
следните съображения:
Съдът
намира, че процесното нарушение не е било констатирано по надлежния ред в акта
за установяване на административно нарушение, а наказателно постановление е
издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
актосъставителят и АНО са посочили единствено разпоредбите на закона, без да
изложат факти и обстоятелства относно извършеното нарушение, като по този начин
е било ограничено правото на жалбоподателя да се защитава, както срещу фактите,
така и срещу правото, като при реализация на правото си на защитата в пълен
обем и да има яснота за становището на наказващия орган по съставомерността на
нарушението и неговата обществена опасност. Това само по себе си е достатъчно основание
за отмяна на наказателното постановление. Приема се, че постановлението е
издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН тъй като
не е обозначена посоката на движение на МПС управлявано от жалбоподателя Б. ***
и ул. „***********“. Освен това както актосъставителят, така и АНО не са посочили
къде се намира знак Б-1, с който жалбоподателят не е съобразил поведението си,
не е посочено описание на автомобила, който е следвало да бъде пропуснат и
който се е движил по пътя с предимство. Не е конкретно посочена опасността,
която е създал жалбоподателя с оглед неспазване на процесния пътен знак, което
представлява съставомерен признак при санкция наложена по чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл. 1 и 2 ЗДвП. В следствие нарушенията на императивните разпоредби на чл. 42,
ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е ограничено правото на защита на
жалбоподателя, включително да се ползва евентуално от привилегии на закона (за
маловажност на нарушението), респ. установяване на липса на създадена опасност
при извършване на нарушението и това е опорочило административно-наказателното
производство. И в АУАН и НП липсва съществен реквизит –подробно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
С
оглед изложеното и при извършената проверка на АУАН и атакуваното НП съдът
намира, че процесното нарушение не е било констатирано по надлежния ред в акта
за установяване на административно нарушение, а наказателно постановление е издадено
в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, при липса на
пълно словесно описание на нарушението, тъй като не са отразени всички факти от
значение за механизма на извършеното нарушение и останалите обстоятелства от
значение за случая. Както бе посочено от НП не става ясно къде е извършено
нарушението, каква е била конкретната пътна обстановка, какви са били
характеристиките на пътния участък, интензивността на движението, респ. вида и интензитета
на създадената опасност, а пропускът засяга и НП. По този начин жалбоподателят
е бил лишен от възможността да реализира в пълен обем правото си на защита
относно фактите и правото по отношение на вмененото му нарушение, аргументите
за установяване на някоя от формите на вината, визирани в разпоредбата на чл.7
от ЗАНН, за да се защити. Предвид изложеното обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
От страна на жалбоподателя П.Б. се претендират сторените разноски за
адвокатско възнаграждение. Видно е от представения договор за
правна помощ адвокатското възнаграждение е уговорено в размер на 300 лева (л. 21 от делото), като са представени
доказателства и за плащане им. При това положение и при този изход на делото претенцията е
основателна, доколкото възнаграждението е уговорено в минимален размер предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното Районен съд - Панагюрище в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0310-000021 от 18.01.2021 год. на Началника на РУ - Панагюрище, с
което на П.И.Б. с ЕГН ********** *** е наложено наказание глоба в размер 150
лв. (сто и петдесет
лева), на основание чл.179, ал.1, т. 5, пр. 1, 2 от Закона за движения по пътищата (ЗДвП) и за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик да заплати на П.И.Б.
с ЕГН ********** *** сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд - Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: