Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.02.2015г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки районен съд, гражданско
отделение, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря М.К., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1906
по описа на съда за 2014 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
В исковата молба от Държавен фонд
„Земеделие“ против А.С.С. се твърди, че на основание Договор № 13 / 112 / 01266 от 15.05.2009 г.
за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони /ЕЗФРСР/, сключен между ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция
и А.С.С., ответникът е получил безвъзмездна финансова помощ в размер на
24 446 лева, представляваща първо плащане по този договор. Твърди се, че
по силата на договора ответникът се е
задължил да извърши инвестициите, основните дейности и цели, описани в
Приложение № 1 към договора и бизнес плана /неразделна част от договора/, в
срок до 12.10.2012 г. /т. 3.1 от договора/. По силата на същия договор и на
основание разпоредбите на чл. 24, ал. 2 /действаща към момента на сключването
на договора/ и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери" по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., ответникът се е задължил да подаде заявка за второ
плащане не по - късно от един месец от изтичане на срока по т. 3.1 от договора
/15.05.2012г./, т.е. най - късно до 15.06.2012 г. Неизпълнението на нормативно
и договорно установеното за ползвателя на помощта задължение да подава заявка
за второ плащане е скрепено със санкция - ищецът ДФ „Земеделие" отказва да
бъде извършено второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на
полученото първо плащане, заедно със законната лихва към него /т. 4.4, б.
„е" от договора/. В исковата молба ищецът
твърди, че ответникът не бил изпълнил договорното си задължение за
подаване на заявка за второ плащане, поради което и следвало да възстанови на
ДФ „Земеделие" предоставената сума по този договор, представляваща първо
плащане по него, ведно със съответната законна лихва. В исковата молба е
посочено също, че със заповед на директора на областна дирекция на ДФ
„Земеделие", гр. П. процесният договор е бил прекратен от ДФ
„Земеделие" на основание т. 6, б. „г" от този договор, като
Директорът на областната дирекция бил надлежно оправомощен от изпълнителния
директор да отказва второ плащане и да прекратява договора. Посочено е, че
заповедта за отказ от плащане и прекратяване на договора била връчена на ответника на 04.10.2013 г., видно
от обратна разписка. Твърди се, че със заповедта за отказ на административния
директор договорът бил развален на основание чл. 87 ЗЗД, като се твърди, че
изпълнението е било невъзможно, доколкото от една страна е безполезно, а от
друга - следвало е непременно да се осъществи в срок. Срокът бил нормативно
заложен и не можело да бъде променян по взаимно съгласие на страните. Още
повече, с договора се предоставяли средства на Европейския съюз, което правело
по - строг контрола по изпълнението на договора и се извършвал от Европейската
комисия. В ИМ се сочи, че мораторната лихва била изчислена от дата 04.10.2012
г. - на получаване от ответника на заповедта за отказ, в която било
обективирано изявлението на кредитора /ДФ „Земеделие"/ за разваляне на
договора и били конкретизирани
задълженията на ползвателя, които не били
изпълнени. В този смисъл се сочи, че е и разпоредбата на чл. 5, параграф
втори от Регламент /ЕС/ № 65 / 2011 г. на Комисията за определяне на подробни
правила за прилагане на Регламент № 1698 / 2005 г. на Съвета по отношение
прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение
на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Твърди се, че ДФ
„Земеделие" бил поискал възстановяване на дължимата сума от физическото
лице с Нотариална покана за доброволно плащане с изх. № 01 - 6500 / 803 от
22.01.2013 г., която била на връчена на 31.01.2013 г. чрез нотариус Ю. В. с per. № 436 на
Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд, гр. Пазарджик, но в
срока, посочен в поканата, длъжникът не бил възстановил предоставената помощ,
поради което ДФ „Земеделие" подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на документ по
чл. 417, т. 2 ГПК. Изложени са обстоятелства, че по ч. гр. дело № 2357 / 2013
г. по описа на Районен съд, гр. Пазарджик, въз основа на заповед за незабавно
изпълнение, бил издаден изпълнителен лист в полза на ДФ „Земеделие" срещу А.С.С.,
като в срока по чл.414 ГПК постъпило
възражение от длъжника по делото, поради което се и предявявал настоящият иск.
Направено е искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ДФ „Земеделие" има
изискуемо вземане срещу А.С.С., както следва: сума в размер на 24 446 лв.,
представляваща главница по договор № 13 / 112 / 01266 от 15.05.2009 г. за
отпускане на финансова помощ по ПРСР; сума в размер на 1 056,12 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.10.2012г. до
20.06.2013г. вкл.; законна лихва върху главницата, считано от 21.06.2013 г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендирани са направените по делото разноски. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника А.С.,
със становище за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че във връзка със
сключен между страните Договор № 13/112/01266/15.05.2009г. за отпускане на
финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от
програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. /ПРСР/,
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
/ЕЗФРСР/, със Заповед № 03- 160-РД/495/29.09.2012г. на Директор на Областна
Дирекция П.в към Държавен фонд „Земеделие" му
било отказано изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по
Договора, като мотивите за отказа били неподадена заявка за второ плащане след
третата година по сключения Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка 112, регламентиран в чл. 24, ал. 2 от приложимата Наредба № 9 от
03.04.2008г. за условията и реда за изплащане на безвъзмездна финансова помощ
по мярка 112. Срещу заповедта ответникът бил подал жалба до Министъра на
земеделието и храните, с която поискал отмяната й, като считал, че не били
налице условията за постановяване на отказ за второ плащане. Посочено е, че на 15.06.2012г.
входирал необходимите документи за второ плащане, но не всички били отразени в
контролния лист. Било му съобщено, че последният срок за представяне на
документите бил именно на тази дата- 15.06.2012г., предвид разпоредбите на
Договора и Наредбата. Сочи, че на 20.06.2012г. подал Възражение с вх. №
02-160-6500/831, като отново представил и целия комплект с документи. Във
връзка с възражението, получил уведомително писмо, с което го уведомявали, че имал възможност да предостави пълния комплект
документи в рамките на законния срок - бил до 15.06.2012г., т. е. до 1 месец
след изтичане на третата година от подписване на договора за финансово
подпомагане. Сочи също така, че след
негово запитване до МЗХ по електронен път, получил Отговор, с който отново
се изразявало становището, че след като
в последния ден от срока - 15.06.2012г., не бил представил всички необходими
документи, нямало възможност след тази дата да подаде отново заявка. Впоследствие била издадена и Заповед №
03-160-РД/495/29.09.2012г., като след възражение срещу нея, получил отговор,
изх. № 02-160-6500/15528-1/16.10.2012г., с което се уточнявали допуснати
фактически грешки в Заповедта, както и че се поддържа отказът за второ плащане,
с мотив, че нямало подадена заявка в определения срок. Сочи, че по-късно получил и покана за доброволно
изпълнение, изх. № 01-6500/803 от 22.01.2013г. за получената до момента сума
като първо плащане. Сочи, че бил подал и жалба с вх. № 1440/2013г. до
Омбудсмана на Р. България, с която бил изложил своите съображения относно
неправилния според ответника отказ за второ плащане. Получил отговор изх. №
1440/10.05.2013г., с който след подробно описание на случилото се до момента,
всъщност отново се споменавало обстоятелството, че бил представил документите в
последния ден от срока, а имено - 15.06.2012г., поради което нямало възможност
за повторно подаване на заявката за второ плащане. Ответникът твърди, че във
всички адресирани до него отговори на жалбите му, се споменавало за това, че по
силата на закона бил изтекъл срокът за подаване на заявка за второ плащане и не
било възможно да бъде подадена повторно заявка. Позовава се на разпоредбите на
чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г., като счита, че срокът изтичал на
15.07.2012г. Действително, чл. 24, ал. 2 в първоначалния си вид е бил посочен срок от 1 месец, но нормата била
изменена- ДВ, бр. 107 от 2008 г., в сила от 27.12.2008г., вследствие на което,
считано от 27.12.2008г., срокът бил ДВА МЕСЕЦА. Нещо
повече, съгл. параграф 5 от ПЗР на Наредба № 9 от 03.04.2008г., за договорите,
сключени след 25.04.2008г., заявката за второ плащане след третата или
четвъртата година се подавала не по-късно от ДВА МЕСЕЦА след изтичане на срока,
определен съгл. чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Според ответника, договорът за финансово
подпомагане бил сключен на 15.05.2009г., поради и което попадал в хипотезата на
описаната норма. Дори и да се приемело, че към дата 15.06.2012г. не били налице
всички изискуеми документи, то в следващия работен ден - 18.06.2012г., както и
с възражението от 20.06.2012г., следвало да се приеме, че всички необходими
документи са били представени, както и че срокът е бил спазен. Ответникът сочи, че по жалбата му била постановена Заповед № РД 20-38/23.01.2014г.
на Министър на МЗХ, с която бил отменен отказът на Държавен фонд
„Земеделие"- Разплащателна агенция за изплащане на финансово подпомагане
по мярка 112 „Създаване на стопанства за млади фермери", представляващо
второ плащане по Договор № 13/12/01266/15.05.2009г., на описаните по-горе основания.
След като получил Заповед № РД 20-38/23.01.2014г. на Министър на МЗХ, на
10.02.2014г. подал молба до ДФ „Земеделие", Областна дирекция Пловдив,
Разплащателна агенция, с която представил заповедта на Министър на МЗХ и
представил банкова сметка, ***а, представляваща второ плащане. Сочи, че на
12.02.2014г. получил ПДИ от ЧСИ Д. С., peг. № 889, р-н на действие ОС Пазарджик по изп. д.
№ 231 /2014г., от която установил, че ДФ „Земеделие" било образувало ч.
гр. д. № 2357/2013г., поради което и депозирал възражение по чл. 414 ГПК и
молба за спиране на принудителното изпълнение. Счита, че не дължи
претендираната сума. Направени са с отговора доказателствени искания.
Съдът, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
От
приложеното ч.гр.дело № 2357 по описа на Пазарджишки районен съд за 2013г. се
установява, че по заявление на Държавен фонд „Земеделие“ е издадена заповед № 1558
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 01.07.2013г.,
по силата на която е разпоредено А.С.С. да заплати на заявителя сумата от
24 446 лв. главница, сумата от 1 056.12 лв. лихва за забава от
04.10.2012г. до 20.06.2013г. и законната лихва от 21.06.2013г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 510.04 лв. разноски за ДТ и 705.12 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По делото
е представен договор № 13/112/01266 от 15.05.2009г., сключен между ищеца и
ответника, в качеството му на ползвател, по силата на който фондът предоставя
безвъзмездна финансова помощ, в размер на 48 892 лв., за изпълнение на
всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект
№ 13/112/01266 и включени в Приложение № 1. Според чл.2.3. първото плащане е в
размер на 24 446 лв., а според чл.2.4. второто плащане е в размер на
24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5
икономически единици. Според договореното в чл.3.1. ползвателят се задължава да
извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана,
в срок до 15.05.2012г.
Със
заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012г. на Директора на Областна дирекция
гр.Пловдив на ДФ „Земеделие“ е отказано изплащането на финансовата помощ,
представляваща второ плащане по Договор № 13/112/01266, като изложените мотиви
са, че не е подадена заявка за второ плащане след третата година по договора по
мярка 112, регламентиран в чл.24, ал.2 от приложимата Наредба № 9 от
3.04.2008г. за условията и реда за изплащане на безвъзмездна финансова помощ по
мярка 112.
С жалба
до Министъра на земеделието и храните А.С.С. е направено искане за отмяна на
цитираната заповед, поради нейната неправилност и незаконосъобразност.
Приложена е покана за доброволно изпълнение до г-н С., изх.№ 01-6500/803
от 22.01.2013г., от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която адресатът
е поканен да заплати на фонда сумата от 24 446 лв. главница и лихва от
датата на получаване на заповедта за отказ, поради нарушаване от негова страна
на сключения договор – неподаване на заявка за второ плащане – задължение по
чл.24, ал.2 от Наредба № 9 от 03.04.2008г.
Със
заповед № РД-20-38 от 23.01.2014г. на Министъра на земеделието и храните е
отменен отказът на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция за
изплащане на финансово подпомагане на А.С.С., с рег.№ 94-3498 от 15.01.2013г.
на МЗХ по мярка 112 „Създаване на стопанства за млади фермери“ по Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г.
По
делото е представена от Областна дирекция гр.Пловдив на ДФ „Земеделие“ цялата
преписка за отказ за второ плащане на А.С.С. по договор 13/112/01266 от
15.05.2009г., както и от Министерство на земеделието и храните е постъпила
преписката по издаването на заповед № РД-20-38 от 23.01.2014г. на Министъра на
земеделието и храните.
Според заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза мораторната лихва за забава на главница 24 446 лв. за периода от 04.10.2012г. до 20.06.2013г. е в размер на 1 778.70 лв.
При
така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От приложеното ч.гр.дело № 2357 по описа на съда за 2013г. се установява, че против издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника А.С.С., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок са предявени и настоящите искове, поради което същите са допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По делото не се спори, видно е и от приложените писмени доказателства, че между страните е сключен договор № 13/112/15.05.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Както се посочи по-горе помощта се изплаща на два етапа – първо плащане в размер на 24 446 лв. и второ плащане в размер на 24 446 лв., при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици.
Безспорно е по делото, че фондът е извършил договореното първо плащане. Според чл.4.4. фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва към него, когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Според ищеца А.С.С. не е изпълнил договорното си задължение за подаване на заявка за второ плащане по т.4.4, б.“е“ и т.5.1. от договора, не по-късно от един месец от изтичане на срока по т.3.1 от договора – 15.05.2012г. или най-късно до дата 15.06.2012г. От събраните по делото писмени доказателства по приложената преписка от Областна дирекция гр.П. на ДФ „Земеделие“ се установява, че на дата 15.06.2012г. ползвателят е подал документи за второ плащане, но според ищцовата страна част от изискуемите документи са липсвали – договор за покупка на селскостопанска техника, машини, съоръжения и оборудване, приемо-предавателен протокол за същото, удостоверение за наличие или липса на изискуеми публични задължения към държавата и др., поради което заявката на ползвателя не е била входирана и е бил издаден контролен лист с подробно описани забележки за отстраняване. На 20.06.2012г. от страна на А.С. е подадено възражение, вх.№ 02-160-6500/831 от посочената дата, до Директора на Разплащателна агенция Пловдив, с копие до Директора на ДФ „Земеделие“, като приложение към което подателят сочи, че прилага целия набор от документи за заявката, в отговор на което е изготвено уведомително писмо от 22.06.2012г. от Директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, според което процедурно ползвателят, след отстраняване на нередовностите, може да подаде нова заявка за плащане в рамките на нормативно определения срок, но в рамките на този случай този срок бил до 15.06.2009г. Няма спор, установява се и че със заповед № 03-160-РД/495 от 29.09.2012г. е отказано плащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договора, поради неподадена заявка за второ плащане след третата година по договора по мярка 112, регламентиран в чл.24, ал.2 от Наредба № 9 от 3.04.2008г., както и че на 23.01.2014г. е постановена от Министъра на земеделието и храните заповед № РД 20-38, с която е отменен отказът на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция за изплащане на финансово подпомагане на А.С.. В мотивите на заповедта се съдържа позоваване на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на цитираната наредба, според който за договорите, сключени след 25.04.2008г., заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл.7, ал.1, като в случая договорът бил сключен на 15.05.2009г. и попадал в обхвата на цитираната норма.
Съдът приема, че в конкретния случай заявката за второ плащане е следвало да бъде подадена от ползвателя в срок от 2 месеца, следователно до 15.07.2012г. Освен § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на цитираната наредба, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.24, ал.2, според която заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1 – в редакция на текста, ДВ, бр.107 от 2008г., в сила от 27.12.2008г., актуална следователно и към датата на сключване на договора – 15.05.2009г. Дори и да се приеме, че ползвателят на дата 15.06.2012г. не е представил всички изискуеми документи и на същия са дадени съответните указания, то от доказателствата по делото може да се направи извод, че същият повторно е внесъл документите, с депозираното от него възражение, на 20.06.2012г., следователно в рамките на посочения двумесечен срок. Предвид гореизложеното, както и доколкото е налице заповед на Министъра на земеделието и храните, следва да се приеме, че не е налице твърдяното неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, поради което и не са налице предпоставките за връщане на вече изплатената първа финансова помощ, тъй като б. „е“ от чл.4.4. от договора предвижда такава възможност при неподаване на заявка за второ плащане в рамките на срока, определен в Наредба № 9 от 3.04.2008г., както и за прекратяване на договора, на основание чл.8, ал.1, т.6 и чл.33, ал.1 от наредбата. Освен това, от съществено значение е и обстоятелството, че към дата 29.09.2012г. – на издаване на заповедта за отказ за изплащане на финансовата помощ и на съдържащото се в заповедта волеизявление за прекратяване на договора, ответникът е разполагал с всички липсващи, според контролния лист, документи – удостоверението за наличие или липса на задължения е издадено на 14.05.2012г., изх.№ 130201200132266; договорът за покупко-продажба на колесен трактор е от 20.08.2009г.; приемо-предавателният протокол е от 20.08.2009г.; отчетът за приходите и разходите е от 20.05.2012г., поради което съдът приема за установени по делото възраженията на ответника в процеса, че същият е разполагал с всички необходими документи за подаване на заявката за второ плащане, при това още към дата 15.06.2012г. – на първоначално подаване от негова страна на документите.
При този изход на делото и предвид изрично направеното искане, в полза на пълномощника на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, при съобразяване на разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 263.38 лв.
По изложените съображения Пазарджишки районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавен фонд „Земеделие“,
гр.С., бул. „Ц. Б. ІІІ“ № …, с Изпълнителен директор Румен П. против А.С.С.,
ЕГН ********** *** иск за приемане за установено съществуването на вземане в
размер на 24 446 лв., представляващи главница по Договор № 13/112/01266 от
15.05.2009г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007-2013г. и 1 056.12 лв., представляващи лихва за забава за
периода от 04.10.2012г. до 20.06.2013г., както и законната лихва от 21.06.2013г.,
предмет на издадената заповед
№ 1558 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
от 01.07.2013г. по ч.гр.дело
№ 2357 по описа на Пазарджишки районен
съд за 2013г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр.С., бул. „Ц. Б. ІІІ“ № .., с Изпълнителен директор Р. П. да заплати на адв.Т.В. ***, в качеството му на пълномощник на А.С.С., ЕГН ********** *** сумата от 1 263.38 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: