Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………/02.10.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 1567 по
описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 16, ал. 1 от ЗМТА, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на „Д.“ ЕООД срещу определение от 10.07.2019 г. по арбитражно дело 143/2015 г. на
Арбитражен съд при българска търговско-промишлена палата, с което е отхвърлено искането за отвод на
арбитъра П.Г., направено с писмена молба от 26.06.2018 г. от Д. ЕООД, ЕИК*********.
В жалбата се сочи, че неправилно
решаващият орган е приел, че искането за отвод е недопустимо, защото е
направено едва след като ответникът по делото е узнал за наличието на
обстоятелства, които налагат отвода на този арбитър. Причина за това е нарушаването на изискването
на чл. 13 от страна на арбитър П.Г., тъй като същата не е посочила в
декларацията си за безпристрастност и независимост. Поради това и искането за
отвод е направено едва след като страната е узнала за посочените обстоятелства.
Сочи се също така се излага, че делото не е
решено от правна страна, поради което е искането за отвод не е
просрочено. Излагат се и конкретни възражение по повод становището на арбитър П.Г.
по искането й за отвод,, като се твърди, че е изтекъл по-дълъг от тригодишния
период между встъпването й като арбитър по в.а.д 143/2015 г. и в.с.д. 87/2012
г., участници в което са същите страни.
Сочи се и , че относно арбитър П.Г. са налице основанията същите основания за
отвод, както и относно арбитър Д.Г.. С огле дизлогженото моли съда да уважи
направеното искане за отвод на арбитър П.Г. по арб. дело 143/2015 г. по описа
на АС пи БТПП.
Ищецът в арбитражното
производство – „Е. – Т“ ЕООД, в отговор на жалбата, оспорва същата. Сочи, че искането
е просрочено – подадено след изтичане на седмодневния срок по чл. 18 от
Правилника на АС при БТПП. Също така е подадено, след обявяване на делото за
решаване от арбитражния съд. Оспорва се
и твърдението, че посочването на едно лице за арбитър от една страна повече
пъти сочи на предубеденост. Оспорва се приложимостта на Насоките на
международната асоциация на юристите относно конфликта на интереси в
международния арбитраж, тъй като няма съответни вътрешноправни норми. Отводът
на друг арбитър, позовал се на посочените насоки не следва да се разглежда като
обвързващ. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени
представените доказателства по делото, намира следното от фактическа страна:
Установява се, че
страни по арбитражно дело ВАД 143/2015 г. по описа на АС при БТПП са „Е. -Т“
ЕООД, ЕИК********като ищец и „Д.“ ЕООД, ЕИК********* и П.А.като ответници.
На 02.07.2018 г.
арбитър П.Г. е попълнила и подала декларация за безпристрастност и независимост
на арбитри по ВАД 143/2015 г. по описа на АС при БТПП. В декларацията арбитър е
посочил, че декларира, че не се намира в каквито и да било преки или косвени
връзки със страните по делото, респективно техните законни представители
(родствени, професионални, финансови и други), както и е ще бъде безпристрастен
и независим при разглеждане на спора. В графа „Особени обяснения“, няма вписани
допълнителни обстоятелства.
На 26.06.2019 г. по ВАД
143/2015 г. е постъпило искане за отвод на арбитър от Д. ЕООД – за отвод на
арбитър П.Г.. В молбата е посочено, че при
попълване на декларацията за независимост и безпристрастност арбитър П.Г. не е посочила, че е била арбитър
и по ВАД 87/2012 г., което арбитражно производство е между същите страни, със
сходен предмет – обезвреда за ползване на трошачка, по което е постановено
решение изцяло в полза на „Е. -Т“ ЕООД.
Посочва, се, че недекларирането на това обстоятелство е в противоречие с
указанията, давани в Ръководството на международната асоциация на адвокатите
относно конфликта на интереси в
международния арбитраж. Също така, се сочи, че арбитър Г. била арбитър
по три арбитражни производства, по които страни са „Е. -Т“ ЕООД, ЕИК********и „Д.“
ЕООД, ЕИК*********, което също е нарушение на правилата, залегнали в посоченото
ръководство.
На 27.06.2019 г. по
делото е постъпило становище от арбитър П.Г. по искането й за отвод. В
становището се сочи, че искането е недопустимо, тъй като е направено след
изтичане на сроковете, посочени в Правилника на АС при БТПП- 15 дни след
узнаване на обстоятелството, а в конкретния случай е направено повече от година
след комплектуване на състава на арбитражния съд по конкретното дело (което е
станало през юли 2018 година). Сочи се и, че искането е недопустимо, тъй като
съгласно чл. 18 от Правилника, искане за отвод не може да се прави след като
делото е обявено за изяснено от фактическа и правна страна и решаващия орган е
пристъпил към постановяване на акта, с който приключва делото. По същество се
излагат аргументи, че не са налице основания за отвод, тъй като съгласно
установените от АС при БТПП Етични правила за поведението на арбитрите, няма
пречка едно лице да е арбитър три и повече дела с участието на едни и същи
страни. Излага се становище, че при посочване на арбитър, между страната, която
е посочила арбитъра и самият арбитър не
се създават особени отношения на зависимост. Сочи се, че действията й като
арбитър са насочвани и ръководени само от приложимите закони и процедурни
правила.
На 10.07.2019 г. АС при
БТПП по арб. дело 143/2015 г. се е произнесъл по искането за отвод на арбитър П.Г.,
като е отхвърлил същото. Посочено е, че искането е недопустимо, тъй като е
направено след срока, предвиден в чл. 15 от ЗМТА (15 дни от узнаването на
обстоятелството), както и срока предвиден в чл. 18 от Правилника на АС при БТПП
(7 дни от узнаване на обстоятелството). В конкретния случай искането е
направено повече от година, след конституирането на решаващия орган в
съответния състав. Също така е посочено, че искането е направено едва след като
делото е обявено за решаване. По същество искането е прието за неоснователно,
тъй като не съществува законова забрана или пречка едно и също лице да бъде
арбитър по няколко дела между едно и същи лица, тъй като арбитърът не е
процесуален представител на страната, която го е избрала, и от обстоятелството,
че едно лице е посочено като арбитър от
една страна няколко пъти не може да се направи извод, че този арбитър е
заинтересован от изхода на делото или е предубеден към противната страна. В
конкретния случай липсвали и данни за предубеденост и пристрастие на арбитър Г.
по конкретното дело.
Въз основа на изискана
справка от Съда, по делото е постъпила информация от АС при БТПП (писмо, вх.
номер 105560/22.08.2019 г.), видно от която в периода 2015 – 2019 г. „Е. Т“
ЕООД е образувало 4 дела пред АС при БТПП, като по три от тях тази страна е
посочила като арбитър П.Г.. П.Г. е посочена и като арбитър от „Е. Т“ ЕООД и по
ВАД 40/2014 г. след връщането на делото за ново разглеждане след отмяна на
решението на АС при БТПП с решение 71/04.06.2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.
Установява се, че петте
дела, образувани пред АС при БТПП за периода 2015 - 2019 г., страна по 4 от тях (ВАД 143/2015
г. – процесното арбитражно дело, ВАД 156/2015 г., ВАД 13/2018 г. и ВАД 40/2014
г. – върнато за ново разглеждане от ВКС) е и „Д.“ ЕООД, като по всички 4 дела
между тези страни арбитър, посочен от „Е. Т“ ЕООД е П.Г..
Установява се, че П.Г.
е била и арбитър, посочен от „Е. Т“ ЕООД и по ВАД 87/2012 г., с ищец „Е. Т“
ЕООД и ответници „Д.“ ЕООД и П.А.. Производството по това арбитражно дело е
приключено с решение от 10.05.2013 година.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че
жалбата е подадена в срока по чл. 16 от ЗМТА, тъй като липсват данни препис от
атакуваното определение да е връчено на жалбоподателя преди 18.07.2019 година. Жалбата
е срещу акт, Който подлежи на обжалване и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, но по следните съображения.
Съгласно чл. 13 от ЗМТА когато на едно лице е
предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които
могат да породят основателни съмнения за неговата безпристрастност или независимост,
а според чл. 14 отвод на арбитър може да бъде направен само ако има
обстоятелства, които пораждат основателни съмнения относно неговата
безпристрастност или независимост, или ако той не притежава необходимата
квалификация, уговорена от страните.
В чл. 15, ал. 2 от ЗМТА
е предвидено, че при липса на споразумение за процедурата по отвода, отвод на
арбитър може да се направи не по-късно от 15 дни след като страната е узнала за
образуването на арбитражния съд или след като е научила за обстоятелствата,
които дават основания за отвода, като ал. 3 на същия член разпорежда, че
искането за отвод се прави писмено до арбитражния съд, като се посочват основанията
за това.
Съгласно Правилника на
АС при БТПП (приложим по конкретното дело) - чл. 17, ал. 1, когато едно лице е
предложено да бъде арбитър, то трябва да посочи всички обстоятелства, които
могат да породят основателни съмнения относно неговата безпристрастност или
независимост като представи в Секретариата, подписана от него лично декларация,
като всяка страна има право да направи отвод на арбитъра или на Председателя на
Решаващия орган, ако се съмнява в тяхната безпристрастност или съществуват
данни, че те лично, пряко или косвено са заинтересовани от изхода на делото
(чл. 17, ал.2 от Правилника). Според чл. 18, ал. 1 от Правилника отвод на
арбитър може да се направи не по-късно от 7 дни след като страната е узнала за
образуване на решаващия орган или след като е научила обстоятелствата, които
дават основание за отвода.
В конкретния случай,
СГС няма да обсъжда въпросът е допустимо в правилника на АС при БТПП да бъде
посочен по-кратък срок за отвод на арбитър от преклузивния срок, посочен в
ЗМТА, доколкото е безспорно, че искането за отвод на арбитър П.Г. е направено
на 26.06.2019 г. във връзка с декларация, попълнена от арбитъра на 02.07.2018
г., за която и ответникът – жалбоподател в настоящото производство е узнал през
юли 2018 година.
Конкретно изложените в
искането за отвод от 26.06.2019 г. аргументи от жалбоподателя касаят на първо
място ВАД 87/2012 г., по което има постановен краен акт от 10.05.2013 г., както
и че арбитър П.Г. е била посочена от арбитър от страна на „Е. Т“ ЕООД в четири
производства между същите страни, което създава връзки и зависимости между
арбитъра и тази страна.
Съгласно посочената
справка от АС при БТПП и данните по делото), действително по всички дела (общо
5 за периода 2013 – 2019 г.), образувани пред АС при БТПП със страни „Д.“ ЕООД
и „Е. Т“ ЕООД, „Е. Т“ ЕООД е посочвало
като арбитър П.Г..
Тъй като обаче
жалбоподателят „Д.“ ЕООД е страна по тези дела, то същият е знаел за посочените
обстоятелства (относно 4 от делата тъй като са от 2015 г. и 2018 г.), и е могъл
своевременно да поиска отвода на арбитър
Г. – при узнаване за нейното определяне
за арбитър по ВАД 143/2015 г. по искане на „Е. - Т“ ЕООД и получаване на
декларацията й за безпристрасност и независимост юли 2018 година. Това е
направено една година по-късно, след изтичане 15 - дневния преклузивен срок по
чл. 15 от ЗМТА.
Поради това, на
посоченото формално основание искането за отвод като просрочено се явява
недопустимо, поради което и атакуваното определение на решаващия орган от
10.07.2019 г., с което искането за отвод е оставено без уважение на това формално
основание, е правилно.
Поради това е
ирелевантно дали е налице и нарушение на чл. 18, ал.1, изр.2 от Правилника на
АС при БТПП, а именно недопустимост на искането поради обявяване на делото за
решаване от арбитражния съд. За пълнота следва да се отбележи обаче, че
настоящия съдебен състав намира, че тази разпоредба на правилника противоречи
на императивна правна норма – чл. 15 и чл. 16 от ЗМТА, където подобно
ограничение не е предвидено.
На посоченото формално
основание жалбата срещу определение от 10.07.2019 г. по арбитражно дело
143/2015 г. на Арбитражен съд при българска търговско-промишлена палата, с което е отхвърлено искането за отвод на
арбитъра П.Г., направено с писмена молба от 26.06.2018 г. от Д. ЕООД, ЕИК*********,
следва да бъде ОТХВЪРЛЕНА.
За пълнота, с оглед
събраните по делото данни и наведените и в жалбата допълнителни аргументи,
Съдът намира за необходимо да отбележи следното:
В конкретния случай, с
оглед приложимата правна уредба и съгласието на страните да прилагат Правилника
за АС при БТПП по арбитражното дело по тях, независимо от обстоятелството, че
се касае за доброволен арбитраж, Съдът намира, че страните, включително и
жалбоподателят не са се отказали от
гаранциите за справедлив процес по чл. 6 от ЕКЗПЧ (аргумент от решение
от 02.10.2018 г. по CASE OF MUTU AND P. v. SWITZERLAND (Applications nos. 40575/10 and 67474/10) - §120-121).
Поради това, Съдът
намира, че следва да се основе в разбирането си на понятията за „независимост“
и „безпристрастност“ на решаващия орган, на практиката на ЕСПЧ по приложение на
чл.6 от ЕКЗПЧ.
В решението по дело Б.Г.срещу
България (Жалба № 28417/07) ЕСПЧ посочва : „Съдът
е развил принципите относно изискването за безпристрастност на съдиите,
залегнали в чл. 6 от Конвенцията в решението си по делото Kyprianouc. Chypre
[ГК], № 73797/01, §§ 118-121, ЕСПЧ 2005‑XIII. Тези принципи
могат да се обобщят по следния начин: Безпристрастността
се определя с липсата на предубеждение или пристрастност и съществуването
ѝ се преценява чрез два подхода: субективен
подход, който се опитва да определи личното вътрешно убеждение на даден
съдия или какъв е бил интереса му в това
конкретно дело и обективен подход,
насочен към наличието на достатъчно
гаранции, за да се изключи спрямо него всяко основателно съмнение. Що се
отнася до втория подход, когато даден
колегиален правораздавателен орган е ответник, той следва да се запита
дали, независимо от личното поведение на някой от членовете му, някои,
подлежащи на проверка, факти позволяват
поставянето под съмнение на безпристрастността на самия съдебен орган. По това дело, дори видимите
характеристики могат да придобият значение. …“
И двата критерия –
обективен и субективен следва да се разгледат в съвкупност.
Установените от самия
АС при БТПП Етични правила за поведение на арбитрите също се основават на
разбирането, че при осъществяване на дейността си арбитрите са независими и са
длъжни да действат честно и безпристрастно, като се подчиняват единствено на Конституцията,
международните договори, по които Република България е страна, законите и
нормите на справедливостта (чл.1). Именно поради тази причина и е предвидено,
че при приемането на избора или на назначаването си арбитрите са длъжни да
разкрият всички обстоятелства, които при една добросъвестна и обективна преценка
биха могли да предизвикат съмнения относно тяхната независимост и
безпристрастие (чл. 3 от Етичните правила).
Такива критерии, които
дават възможност да се направи обективна оценка за наличие на определени
обстоятелства, които би следвало при добросъвестно упражняване на задълженията
на арбитрите да разкрият всички обстоятелства, които при една добросъвестна и обективна
преценка биха могли да предизвикат съмнения относно тяхната независимост и
безпристрастие, са дадени и в цитираното и от жалбоподателя Ръководство на
международната асоциация на адвокатите относно конфликта на интереси в
международния арбитраж. Тъй като се касае за насоки, указания и ръководство,
изработени с участието на международната юридическа общност по проблема, е
неприемливо пренебрегването им, с аргумента, че формално са незадължителни.
Понятията, с които се работи в областта на изискването за безпристрастен и
независим решаващ орган, са често понятия в областта на морала, с проявни
форми, които не е необходимо и не следва да се очаква да имат изчерпателно
изброяване.
Поради това и ЕСПЧ
визира в цитираното по-горе решение, че значения имат и външните проявни форми,
които обаче могат да са различни във всеки конкретен случай, и следва да се
съобразяват в съвкупност.
Поради това настоящата
съдебна инстанция би приела за основа за своята преценка дали не са налице
основания за уважаване на искане по чл. 16 от ЗМТА критериите, посочени в
цитираното ръководство, ако биха били налице основания за разглеждане по
същество на искането, което обаче в конкретния случай не е така.
Водим от горното, СГС, VI-10 състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба, вх. номер 101758/12.08.2019 г. на „Д.“ ЕООД срещу определение от
10.07.2019 г. по ВАД 143/2015 г. на Арбитражен съд при българска
търговско-промишлена палата, с което е
отхвърлено искането за отвод на арбитъра П.Г., направено с писмена молба от
26.06.2018 г. от Д. ЕООД, ЕИК*********.
Решението е
окончателно.
Препис – на страните.
СЪДИЯ: