Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1
Ботевград, 03.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на трети декември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-Маринела Йончовска,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 730 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
„T.Б.”ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к.“М. 4“ Б.П. С., сграда *, със съдебен адрес:***, ж.к.Г.М.,
ул.А. Ж. №*, ет.*, чрез пълномощник адв.З.Й.Ц. от
САК, моли да бъде признато за установено по отношение на А.Ц.С. ***, с ЕГН: **********
за съществуване на вземането на „T.Б.”ЕАД, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 6528 от 16.10.2017г. по ч.гр.д.№ 2213/2017г. по
описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 1037.97лв.,
представляваща общ сбор на дължими суми по фактури №№ ********** от
18.11.2015г., фактура № **********/18.12.2015г., фактура №
**********/18.01.2016г. и фактура №
********** от 18.03.2016г. за незаплатени мобилни услуги, неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и предсрочно изискуем
остатък от лизинговите вноски по Договор за мобилни услуги № ********* от
17.10.2015г. и Договор за лизинг от 17.10.2015г., ведно със законната лихва
върху горната сума-главница, считано от
13.10.2017г. до изплащане на вземането, както и да му се заплатят
направените разноски по настоящето дело и в заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът „T.Б.”ЕАД е депозирал
молба-становище, чрез пълномощник адвокат З.Ц. с вх.№6939 от 25.10.2018г., с
която заявява, че поддържа изцяло предявените искове и присъждане на разноските
по списък за разноски по чл.80 от ГПК, отразен в описаната по-горе молба.
Ответникът-А.Ц.С. ***,
чрез назначения му особен представител адвокат В.В.
от САК, е направил възражение по предявения иск и е подал писмен отговор с вх.№
6033 от 14.09.2018г. в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът, чрез назначения му особен
представител адвокат В.В. от САК оспорва исковете
като заявява, че са недопустими поради разминаване в изложението на исковата
молба и това направено в заявлението по чл.410 от ГПК. Не са изложени
претенциите на ищеца ясно и точно и техните основания. Преждевременно са
предявени исковете, тъй като са касае за предсрочно изискуемо вземане. Не са
спазени императивните норми на закона при прекратяване на договора за мобилни
услуги. Исковете са неоснователни като недоказани. Претендираната
с исковата молба неустойка е прекомерно завишена като размер. Не са доказани по
размер исковете. Договорът съдържа клаузи, които създават неравноправно и
неравностойно положение за договарящите се, тъй като ответникът е потребител.
Оспорва искането за лихви и разноски.
В съдебно
заседание ответникът А.Ц.С., чрез назначения му особен представител адвокат В.В. от САК, оспорва иска и поддържа направените възражения в
писмения отговор.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във
връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 2213/2017г.
по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 16.10.2017г.
е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед
№ 6528 от 16.10.2017г. по ч.гр.д.№2213/2017г. по описа на РС-Ботевград за
изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница 1037.97лв.,
представляваща парично вземане по Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 17.10.2015г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 13.10.2017г. до изплащане на вземането.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 2213/2017г. по описа на РС-Ботевград е връчена на длъжника,
ответник по настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК/л.60/ или чрез
залепване на уведомление.
Ищецът е бил уведомен на 21.03.2018г. за
възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №1428 от 15.03.2018г./л.60/.
Исковата молба, по която е
образувано настоящето гр.дело № 730/2018г. по описа на РС-Ботевград с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 25.04.2018г. в РС-Ботевград,
изпратена по пощата с п.кл. от 23.04.2018г./понеделник/,
т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчването на горното
разпореждане.
От приложеното
копие на Договор за мобилни услуги от 17.10.2015 година се установява, че между
„T.Б.”ЕАД и ответника А.Ц.С. е сключен
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** при Общи
условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, с които ответникът изрично
се е съгласил, заявявайки, че е запознат с тях. Договорът е сключен за срок от
24 месеца. От приложения по делото препис от Договор за лизинг от 17.10.2015г.
се установява възникването и съществуването на облигационно правоотношение
между „T.Б.“ ЕАД и ответника с предмет предоставяне за ползване на движима вещ
- мобилен апарат L. A. B., който следва да се заплати на посочените в
договора месечни лизингови вноски от по 10.59лв. със срок до 17.09.2017г.
В съответствие с Общите условия на „T.Б.“ ЕАД
за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни услуги, които
представляват неразделна част от сключените между страните договор за мобилни
услуги/допълнително споразумение потребителят се задължава да заплаща
стойността на месечния абонамент, а операторът се задължава да осигурява достъп
до услугите, за които е сключен индивидуален договор, в т. ч. и разходите за
поддръжка на мрежата. Абонаментната такса се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/ пакет. При ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител - страна по договора е уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Изискуемостта на вземанията на „T.Б.“ ЕАД по всяка от изброените в исковата
молба фактури е настъпила петнадесет дни след издаването й или на 03.12.2015г.,
на 02.01.2016г., на 02.02.2016г. и на 02.04.2016г., като тези дати са изрично
указани във фактурите.
В случая
ответникът не е изпълнил задълженията си към ищеца, начислени му в 4 броя
фактури или фактури №№ ********** от
18.11.2015г., фактура № **********/18.12.2015г., фактура №
**********/18.01.2016г. и фактура №
********** от 18.03.2016г., издадени в периода от м. ноември на 2015г. до месец
март на 2016г.
С изтичането на петнадесетдневен срок от
издаването на фактура № **********/18/11/2015г., фактура
№**********/18/12/2015г. и фактура № **********/18/01/2016г. липсата на
изпълнение на начислените в тях парични задължения за заплащане на месечни и
еднократни такси и потребени услуги, ответникът е
изпаднал в забава по отношение на ищеца. Виновното неизпълнение в срок на
ликвидни и изискуеми договорни задължения, начислени в три последователно
издадени фактури, които са на обща стойност 151.56 лв., представлява основание
за едностранното предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
********* от 17.10.2015 г. от страна на оператора.
За момент на прекратяването се счита датата на спирането на
достъпа на ответника до мобилната мрежа на ищеца чрез мобилен номер **********
(т.нар. двустранно спиране на номера), която в случая за А.С. е 08.02.2016г. От
тази дата спират да се начисляват месечни абонаментни такси и започва да тече
периодът до края на договора, за който се изчислява дължимата в резултат на
прекратяването неустойка като при изчисляването й се взима предвид стандартната
месечна абонаментна такса без ДДС.
След предсрочното прекратяване на договорите между „T.Б.“ ЕАД и А.Ц.С.
по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура
№ **********/18/03/2016г., в която е включено задължение за заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на мобилни
услуги чрез номер ********** в размер на 685.20 лв.
Съгласно Общите условия на договорите за
лизинг на ищеца предвижда, че в случай на неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение по договора, лизингодателят има право да обяви оставащите месечни вноски
за предсрочно изискуеми, дължими и платими, като възникването на това право се
обвързва и с прекратяването на договора
за мобилни услуги между същите страни в случай на забава на плащания, дължими
съгласно този договор. Предвид това, „T.Б.“ ЕАД е реализирало правото си с
фактура № **********/18/03/2016г. да обяви за предсрочно изискуеми деветнадесет
лизингови вноски за мобилно устройство L. A. B., които са в общ размер на 201.21
лв.
Видно от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 7775 от 23.11.2018г., изготвена от вещото
лице М.П.Т., която съдът кредитира като компетентна и обоснована, се
установява, че процесните фактури са осчетоводени при
ищеца съгласно изискванията на Закона за счетоводството като дължимата сума към
02.04.2016г. от ответника е в общ размер от 1037.97лв., включваща сумата от
151.56лв., сумата от 201.21лв. за предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски и сумата от 685.20лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за услуги, изчислена като сбор от месечните такси без ДДС от датата на
прекратяване на договора на 08.02.2016г. до края на срока му на 17.10.2017г.
Възражението на ответника, че Методиката на изчисление на вещото лице е неправилно
с оглед позоваването й на чл.11 от Договора е неоснователно, тъй като същата
разпоредба е отразена в приложения по делото Договор за лизинг от 17.10.2015г.,
сключен между страните.
Ответникът не е представил писмени
доказателства, че е извършил плащане по описаните по-горе фактури.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно
приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност,
аргументират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК е допустим, тъй като е
предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване
на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1037.97лв., представляваща общ
сбор на дължими суми по фактури №№ ********** от 18.11.2015г., фактура №
**********/18.12.2015г., фактура № **********/18.01.2016г. и фактура № ********** от 18.03.2016г. за
незаплатени мобилни услуги, неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски по Договор
за мобилни услуги № ********* от 17.10.2015г. и Договор за лизинг от
17.10.2015г., е изцяло
основателен и следва да се уважи като доказан,
по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата
посочени в исковата молба сочат, че главното вземането на ищеца срещу ответника
е на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с постигнатите между страните
съгласия в сключения между тях Договор за мобилни услуги № ********* от 17.10.2015г. и Договор
за лизинг от 17.10.2015г., за което срещу предоставените услуги ответникът
следва да заплати ежемесечно цената им, както и лизингови вноски за получената
движима вещ - мобилно устройство L. A. B..
По делото е установено, че ответникът е страна по
сключен с “T.Б.” ЕАД Договор за мобилни услуги № ********* от
17.10.2015г. и Договор за лизинг от 17.10.2015г., описани по-горе, както и че
от “T.Б.” ЕАД са издадени четири отделни фактури, за
задължения на ответника с абонатен № ********* в размер общо на сумата-главница
от 1037.97 лв., с отчетен период 18.10.2015г. – 17.03.2016г. и с краен срок за
плащане на сумата 02.04.2016г., която представлява сбор от сумите 685.20 лв. –
“неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги”, сумата от 151.56лв.
– “задължения от предходен период с ДДС” и сумата от 201.21лв.-„вноска
лизинг“.
Съгласно
чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезпечение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
От
събраните по делото доказателства се установява, че преди издаване на процесната фактура на 18.03.2016г., в която е начислена и претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за услуги, са издадени от ищеца няколко фактури, в които пълният
размер на задължението по предходната издадена фактура – за предходния отчетен
период, е посочена изцяло като задължение и в следващата фактура, т.е.
съответната фактура включва и цялото задължение от предходния период. При това
следва да се приеме, че ответникът не е изпълнил месечните си задълженията за
плащане на дължимите от него суми по сключените с ищеца договор за мобилни
услуги за няколко последователни /три/ отчетни периоди.
Следва да се отбележи, че обявяването на
предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговите вещи не е довело
до допълнителни неблагоприятни последици за лизингополучателя,
тъй като в който и момент след възникването му да е било реализирано това право
на лизингодателя, начислената сума е представлява
механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до края на срока на договора, който към момента на подаване на заявлението
по ч.гр.д.№ 2213/2017г. по описа на РС-Ботевград е изтекъл.
Възражения на ответника,
направени чрез назначения му особен представител, са неоснователни за това, че не
отговарят на действителното правно положение твърденията му, че е налице
разминаване в изложението на исковата молба и това направено в заявлението по
чл.410 от ГПК, исковете са преждевременно заведени. Изискуемостта на процесните вземания по всяка от изброените в исковата молба
фактури е настъпила петнадесет дни след издаването й - на 03.12.2015г., на
02.01.2016г. и на 02.02.2016г., а заповедното
производство е образувано с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 13.10.2017г. По отношение на вземането за предсрочно изискуем
остатък са налице всички предпоставки, тъй като на основание чл. 12 от Общите
условия на договорите за лизинг, лизингодателят е има
право да обяви предсрочната изискуемост на остатъка от лизинговата цена във
всеки един момент след преустановяването от страна на ответника на изпълнението
на задълженията му да извършва лизингови вноски по процесния
договор за лизинг и да заплаща цените на далекосъобщителните услуги и месечните
абонаментни такси по процесния договор за мобилни
услуги. Налице е идентитет между предмета и страните
на ч.гр.д.№ 2213/2017г. по описа на РС-Ботевград и този на настоящото
производство, както и по отношение на основанието и размера на претендираните вземания в двете производства.
От изложеното в отговора на исковата молба не става ясно кои
императивни разпоредби ищецът е нарушил при предявяване на претенцията си.
Липсват конкретни доводи в подкрепа на становището на ответника за
неоснователност на ищцовата претенция. Освен това
неоснователни са и направените от ответника възражения за нищожност на неустоечните клаузи. С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
законодателят е регламентирал възможността страните да обезпечат изпълнението
на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за
обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно
същите да се доказват. Уговореното в изрични клаузи от индивидуалните договори
между страните задължение за неустойка, възникващо при предсрочното им
прекратяване поради неизпълнение на паричните задължения на абоната е
съобразено с присъщите на подобна клауза санкционна и обезщетителна
функция. Последната е насочена към компенсиране на претърпените от ищеца вреди
под формата на пропуснати ползи от неосъщественото му правно и финансово
очакване на получаване на определени месечни плащания от неизправния абонат на
стойност, която е предварително определяема. Според т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ВКС, неустойката
следва да се приеме за нищожна само в случаите, когато единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция, какъвто извод не може да се обоснове в случая. Налице са
предпоставките за начисляване на задължение за неустойки, доколкото от
фактическата обстановка по делото се установява предсрочното прекратяване на
договорите по вина на ответника поради неизпълнение на ликвидни и изискуеми
договорни задължения към ищеца, както и наличието на изрична неустоечна клауза (т. 11 от Договор за мобилни услуги №
********* от 17.10.2015г.), която определя условията за възникване на това
задължение и с която ответникът се е съгласил при сключване на процесния договор, подписвайки го.
Неоснователни са и възраженията на
ответника за прекомерност на претендираната от ищцовото дружество неустойка. Начинът на формирането на
задължението за неустойка за процесния мобилен номер е подробно описан в приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза и е съобразен с уговореното в Договор за
мобилни услуги № ********* от 17.10.2015г. При изчисляване на размера на
неустойката е използван стандартния месечен абонамент, а при определяне на
периода на задължението е отчетен моментът на деактивация
на номера от мрежата на оператора и първоначално предвидения срок на приложимия
договор. Уговорената неустойка по договора е съобразена с вредите, които е
претърпял ищецът и е определена съобразно договорните клаузи сключени между
страните. Месечните такси, от които ищецът се е лишил и е щял да получи, са
действителни вреди от неизпълнението и са съобразени с конкретния тарифен план.
В настоящия случай предсрочното прекратяване по вина на ответника е настъпило
на 08.02.2016г., т.е. едва 4 месеца след сключването на двугодишния договор,
което в съчетание със стойността на уговорения месечен абонамент, обуславя
размера на неустойката за ползвания от ответника мобилен номер.
Относно твърденията на ответника за наличието на неравноправни
клаузи в сключения договор, съдът намира същите за неоснователни. Договарянето
на неустойка, обезщетяваща вредите в случай на неизпълнение на договорни
задължения, не е само по себе си увреждащо потребителя или противоречащо на
закона или добрите нрави. Не може да се приеме, че претендираната
от ищеца неустойка е необосновано висока като размер. В тази връзка клаузата от
процесния договор, в която е уговорено задължение за
заплащане на неустойка, която би следвало да обезщети кредитора в случай на
неизпълнение на договора, не следва да се приема за неравноправна, нито за
противоречаща на добрите нрави.
Необосновани са и възраженията на ответника за недължимост на претенцията за законна лихва върху
главницата. Същата представлява акцесорно вземане,
което не може да бъде предмет на самостоятелен иск, поради това, че тази
претенция не може да бъде конкретизирана по размер. Дължимостта
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е последица от забавата на длъжника,
който не е изпълнил на падежа. Настъпването на падежа прави вземането изискуемо
и кредиторът може да иска изпълнение, включително и по реда на заповедното
производство. Заедно с това кредиторът на едно парично задължение има право на
законна лихва, поради това, че до момента на плащането е бил лишен от облагата
на паричната сума, която му се дължи и която не е получил своевременно.
Предвид изложеното съдът намира за установено наличието на
вземане на ищеца към ответника за процесната
сума-главница от 1037.97лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от деня на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 2213/2017г. по описа на
РС-Ботевград, а именно от 13.10.2017г. до окончателното заплащане. Размерът на горната сума-главница е
определен от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице М.П.Т..
При
тези съображения съдът намира искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за
установяване съществуване на вземането на ищеца към ответника за основателно и
като такова същото следва да бъде изцяло уважено.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото-уважаване на исковете и приложените писмени
доказателства за направени разноски по делото от ищеца и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 841.19лв. за
направени разноски по делото-платена допълнителна държавна такса от 25лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение от 363.19лв., депозит за вещо лице от
150лв. и депозит за особен представител от 303лв., както и сумата от общо 385лв.
за направени разноски по ч.гр.д. № 2213/2017г. по описа на РС-Ботевград
съгласно т.12 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д.04/2013г.
на ОСГТК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по
отношение на А.Ц.С.
***, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „T.Б.”ЕАД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“М. 4“ Б.П. С., сграда *, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
6528 от 16.10.2017г. по ч.гр.д.№ 2213/2017г. по описа на РС-Ботевград, както
следва: за сумата-главница от 1037.97лв./хиляда
и тридесет и седем лева и 97 стотинки/, представляваща общ сбор на дължими суми
по фактури №№ ********** от 18.11.2015г., фактура № **********/18.12.2015г.,
фактура № **********/18.01.2016г. и
фактура № ********** от 18.03.2016г. за незаплатени мобилни услуги, неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги и предсрочно изискуем
остатък от лизинговите вноски по Договор за мобилни услуги № ********* от
17.10.2015г. и Договор за лизинг от 17.10.2015г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от 13.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.Ц.С. ***, с ЕГН: **********
да заплати на „T.Б.”ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ж.к.“М. 4“ Б.П. С., сграда * сумата от 841.19лв. /осемстотин четиридесет и един лева и
19 стотинки/ за
направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, както да заплати и сумата от 385лв./триста осемдесет и пет лева/ за направени разноски по
ч.гр.д. № 2213/2017г. по описа на РС-Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/