№ 11071
.........., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110122709 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от П. Г. К. против
....................... – .........., с която е предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за
заплащане на сумата от 1498,76 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вреди от задържането на трудовата книжка на ищцата за периода от 09.03.2022 г. до
04.04.2022 г. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № .................... г. между
страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, въз основа на което е
заемала длъжността „ учител начален етап на основното образование”, при договорено
основно трудово възнаграждение в размер на 1332 лв., както и допълнително
възнаграждение за клас прослужено време от 1 % или 13,32 лв. Твърди, че с
предизвестие с вх. № .....................г. е информирала работодателя, че желае
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 326, ал.1
КТ след изтичане срока на предизвестието, който е уговорен от един месец. Твърди, че
след прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не е оформил и не е
предал трудовата книжка. По подробно изложени съображения претендира заплащане
на горепосочената сума, както и присъждане на разноските по делото.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, приема следното за установено от фактическа страна:
Безспорно е по делото, а се и установява от представените писмени доказателства,
в това число трудов договор № ..................... г., допълнителни споразумения към
1
трудовия договор, предизвестие за прекратяване на трудовия договор на ищцата с вх.
№ ..................... г., заповед № ............... за прекратяване на трудов договор №
..................... г. и препис от трудова книжка, че между страните е съществувало трудово
правоотношение за периода от 16.11.2020 г. до 08.03.2022 г., по силата на което ищцата
е заемала длъжността " учител в начален етап в основното образование", с основно
трудово възнаграждение в размер на 1332 лв. и допълнително възнаграждение за клас
прослужено време в размер на 13,32 лв., както и че при прекратяване на трудовото
правоотношение трудовата книжка на ищцата е предадена на работодателя за
оформяне.
Установява се, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния
пълен отработен месец възлиза в размер на 1577,64 лв., което обстоятелство е
отделено като безспорно с доклада по делото - чл. 153 ГПК, а и е видно от
представения фиш за работна заплата на ищцата за м. февруари 2022 г. / л.14 от
делото/.
От представения като писмено доказателство препис от дневник за издаване и
получаване на трудови книжки в .........................", както и от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите .................................. се установява, че
трудовата книжка е предадена на ищцата на 05.04.2022 г.
От показанията на ................, които съдът кредитира в тази им част,
включително преценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че ищцата е
предала трудовата си книжка на работодателя за оформяне на 07.03.2022г., като на
датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните - 08.03.2022 г.,
трудовата книжка е била надлежно оформена от работодателя, но не е предадена на
ищцата при явяването й в кабинета на свидетеля в края на работния ден, тъй като
ищцата не е представила подписан обходен лист.
Останалите представени по делото доказателства, които съдът не обсъжда, не
установяват релевантни за решаване на повдигнатия правен спор обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
Софийският районен съд е сезиран с иск с правно основание по чл. 226, ал.2 КТ
за заплащане на сумата от 1498,76 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вреди от задържането на трудовата книжка на ищцата за периода от 09.03.2022 г. до
04.04.2022 г.
Нормата на чл. 350, ал. 1 КТ вменява на работодателя задължение при
прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните,
свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.
Според разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял
2
поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено.
Следователно, по предявения иск в доказателствена тежест на ищцата е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено, незаконно задържане на трудовата й книжка след
прекратяването, наличие на причинени вреди и причинна връзка между незаконното
задържане на трудовата книжка и причинените вреди, както и размера на брутното
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец. При установяване на
посочените факти в тежест на ответника е да докаже, че е съобщил на ищцата да се яви,
за да получи лично трудовата си книжка, или положителния факт на плащане на
обезщетението.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира предявения иск за
доказан по основанието си, като съображенията за това са следните:
Според разясненията по т. 1 и 2 от ТР № 1 от 02.12.2019 г., постановено по тълк.
дело № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС, задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя
да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова
книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при
работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от
работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става
изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в
деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира
при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1
КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи
от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или
служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си
книжка. Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е
налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си
книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно.
За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3,
изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата
книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за
оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя. Обезщетението се
дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата
по чл. 6, ал. 3 НТКТС.
С мотивите на цитираното тълкувателно решение са дадени задължителни
3
разяснения, че във всички случаи е налице незаконно задържане на трудовата книжка и
работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато, след направеното
вписване на данните, е било възможно предаването на книжката на работника или
служителя, който е бил в предприятието и е изчакал получаването й, но книжката не
му е била предадена, без да има основателни причини за това. В тази хипотеза попадат
случаите на отказ за връщане или възпрепятстване за получаване, като работодателят
изпада в забава относно изпълнение на задължението си за незабавно предаване на
трудовата книжка и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да
изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС, като съобщи на работника или служителя
с писмо с обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. В този
случай обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ ще се дължи до получаване на поканата от
работника или служителя, удостоверен върху обратната разписка. Ако надлежно
поканеният работник или служител не се яви или не декларира писмено волята си
трудовата книжка да бъде предадена чрез друго лице или по пощата, отговорността е
негова, а не на работодателя, който с изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата се освобождава от задължението си по чл.350, ал. 1 КТ. В тази хипотеза и
когато работникът или служителят не е потърсил книжката, която е предал за
оформяне на работодателя, не е налице хипотеза на незаконното й задържане, която да
е в причинна връзка с претърпените вреди. Когато не е в забава относно задължението
си за предаване на трудовата книжка по чл. 350, ал. 1 КТ, работодателят не дължи
обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ.
Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата
книжка е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права на работника
или служителя, следващи прекратяването на трудовото правоотношение.
Неправомерното задържане на трудовата книжка може да доведе до ограничаване на
конституционното право на труд, защото без нея работникът или служителят не може
да постъпи на друга работа, както и до ограничаване на негови социалноосигурителни
права, с оглед невъзможността да получава обезщетения за безработица. Следователно,
съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от ТР № 1/02.12.2019г. на ОСГК на
ВКС, обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ се дължи при наличие на следните четири
предпоставки: прекратено трудово правоотношение; незаконно задържане на трудовата
книжка на работника или служителя; наличие на причинени вреди и причинна връзка
между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди.
В разглеждания случай е безспорно в настоящото производство, а и при
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на 08.03.2022 г.
Установява се, че трудовата книжка се е съхранявала при ищцата, поради което
задължението на работодателя да оформи и предаде на ищцата трудовата й книжка е
станало изискуемо от момента на нейното предаване на работодателя за оформяне,
4
като в случая не се спори, а и се установява от свидетелските показания на ................,
че трудовата книжка е предадена на ответника на 07.03.2022 г. След получаването й
работодателят е следвало да отрази необходимите данни и да я върне на ищцата - чл. 6,
ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Установява се от вписванията
в дневника за издаване и получаване на трудови книжки при ответното ...................... и
свидетелските показания, че на 08.03.2022 г. трудовата книжка на ищцата е оформена и
са извършени вписвания на необходимите данни, както и че е било възможно
предаването й на ищцата, която е била в училището и е изчакала получаването й, но не
й е предадена. Работодателят е поставил връщането на трудовата книжка в зависимост
от изпълнение от страна на ищцата на условие, каквото законът не предвижда, а
именно да предаде на работодателя подписан обходен лист, т.е., налага се изводът, че
не е налице основателна причина за задържането й от страна на работодателя. След
предаване на трудовата книжка работодателят не я е върнал на ищцата до 05.04.2022 г.,
през който период не доказва, а и не твърди, да е изпълнил процедурата по чл. 6, ал. 3
НТКТС, като съобщи на ищцата с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка.
По този начин, с оглед горецитираната тълкувателна практика, е налице
незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ за
исковия период, а именно от 09.03.2022 г. до датата на предаването на трудовата
книжка на ищцата – 04.04.2022 г., вкл.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ е
основателен и доказан за периода от 09.03.2022 г. до 04.04.2022 г., в който
работодателят незаконно е задържал трудовата книжка на ищцата. Съгласно чл. 226,
ал. 3, пр. 2 КТ обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на
работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер на брутното
му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия договор до предаване
на трудовата книжка. Непредаването на трудовата книжка на работника го препятства
да постъпи на работа при друг работодател, съответно, да реализира трудов доход,
поради което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди и
определя размера им.
В случая по делото е безспорно, че брутното трудово възнаграждение на ищцата
за последния пълен отработен месец възлиза в размер на 1577,64 лв. Ето защо,
определено от съда на тази база съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ,
обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата за периода от
09.03.2022 г. до 04.04.2022 г. възлиза в размер на исковата сума от 1498,76 лева, поради
което искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер.
Относно разноските в производството.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
5
бъде осъден да заплати на ищцата своевременно претендираните и доказани разноски
по делото в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 18.04.2022 г.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса съобразно уважения размер на иска, възлизаща на 59,95 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ....................... – .........., Булстат ................., с адрес: ................., да
заплати на П. Г. К., ЕГН **********, с адрес: .........., .........................., на основание чл.
226, ал. 2 КТ сумата от 1498,76 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вреди от задържането на трудовата книжка на ищцата за периода от 09.03.2022 г. до
04.04.2022 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 600 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ....................... – .........., Булстат ................., с адрес: ................., да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийския районен съд сумата от 59,95 лв., представляваща дължимата по
делото държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6