Номер 260587 05.11.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд Х граждански състав
На пети октомври 2020 година
В открито заседание в
следния състав:
Председател:
Димана Кирязова- Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа
докладваното гр.д. № 23 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод предявената от Х.И.Н.
против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и допълнително уточнена искова
молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплаща на ищцата сумата от
44,48 лв. месечно, считано от 02.01.2019 г. до настъпване на ново обстоятелство
или основание за изменение или прекратяване на плащането, която сума представлява
обезщетение за имуществени вреди, явяващо се разлика между минималната работна
заплата, установена за страната и получаваните от ищцата пенсия за инвалидност и
месечни обезщетения, присъдени с решенията по гр.д. № 1787/2014 г. и по гр.д. №
40/2018 г. на БРС, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане за
периода на забавата, както и направените разноски по делото. Ищцата твърди, че
на 19.09.2010 г. като пътник в лек автомобил е претърпяла ПТП, настъпило по
вина на водача, при което е получила множество увреждания, довели до
пожизненото й инвалидизиране със 100 % неработоспособност, като за автомобила е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество. Твърди също така, че считано от 01.01.2019 г. размерът на
минималната работна заплата, която би могла да получава в случай на
трудоспособност, се е увеличил на 560 лв., а актуализираната й пенсия за
инвалидност е в размер на 150,70 лв., поради което моли да й бъде присъдено
обезщетение в размер на разликата между тези две суми след приспадане на вече
присъдените й обезщетения по гр.д. № 1787/2014 г. и по гр.д. № 40/2018 г. на
БРС. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който
поддържа иска, ангажира доказателства.
Така предявените искове са с правни
основания чл. 223, ал.
2, вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД,
като същите са допустими.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от страна на ответника, в който искът е оспорен по основание и
по размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на процесните вземания, като се твърди, че в случая следва да се приложи
3-годишната погасителна давност по чл. 197 от КЗ (отм.), която е започнала да
тече от датата на застрахователното събитие - 19.09.2010 г. На следващо място
се твърди, че между страните е налице влязло в сила съдебно решение, с което
със сила на пресъдено нещо е определен размерът на полагащото се на ищцата
застрахователно обезщетение, включително за бъдещ период, а именно 213,97 лв.
месечно, която сума представлява разликата между получаваното от нея трудово
възнаграждение преди увреждането и отпуснатата й пенсия и която сума ежемесечно
й се изплаща от ответника. Направено е и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан, като се твърди, че приносът й е 30 %, съгласно мотивите
на съдебно решение, с което на ищцата е присъдено обезщетение за претърпяните
от нея неимуществени вреди. С оглед на горното се моли исковете да бъдат
отхвърлени, както и на ответника да бъде присъдено ЮК възнаграждение. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа
отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не
спорят, а това се установява и от влязлото в сила решение по гр.д. № 40/2018 г.
на БРС и от представеното решение на ТЕЛК към УМБАЛ – Бургас от 07.04.2017 г.,
че на 19.09.2010 г. е настъпило ПТП, при което ищцата, като пътник в лек автомобил,
е претърпяла увреждания, довели до инвалидността й при 100 % трайна
неработоспособност, считано от 19.03.2011 г.
Не се спори също така, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил, в който е пътувала ищцата, както и че към момента на настъпване на
ПТП гражданската му отговорност е била застрахована в ЗК „Български имоти“ АД,
чийто правоприемник е ответното дружество.
Безспорно е между
страните и обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по
гр.д. № 1787/2014 г. на БРС, ответното дружество е осъдено да заплаща на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 213,97 лв. месечно, която сума се явява
разликата между брутното й трудово възнаграждение към датата на увреждането и
получаваната от нея инвалидна пенсия, а с постановеното по гр.д. № 40/2018 г.
на БРС решение (приложено по настоящото дело) й е присъдено и допълнително
обезщетение в размер на 150,84 лв. месечно, представляващо разликата между минималната
работна заплата за страната и сбора от получаваните от ищцата пенсия за
инвалидност и застрахователно обезщетение.
При горните данни ищцата
счита, че считано от 01.01.2019 г. има право и на допълнително застрахователно
обезщетение, представляващо разликата между минималната работна заплата за
страната в размер на 560 лв. и сбора от получаваните от нея инвалидна пенсия в
размер на 150,70 лв. и застрахователно обезщетение в общ размер от 364,82 лв.
(сбор от определените й по съдебен ред обезщетения от 213,97 лв. и 150,85 лв.).
С оглед на горното съдът
намира, че спорът между страните е изключително правен, а не по фактите и касае
въпросите дали на ищцата се следва допълнително застрахователно обезщетение с
оглед промяната в размера на МРЗ за страната, считано от 01.01.2019 г., в какъв
размер следва да бъде това обезщетение, предвид твърдяното от ответника
съпричиняване на вредите, както и дали е изтекла погасителна давност по
отношение претенцията на ищцата.
Съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен, тъй като съгласно ППВС
№ 4/23.12.1968 г. и ППВС № 4/30.10.1975 г. при увреждане, довело до трайна
нетрудоспособност, имуществените вреди се изразяват в разликата между
действително получаваното от увреденото лице трудово възнаграждение към датата
на увреждането и отпуснатата му след това пенсия, а настъпилите по-късно
изменения в размера на трудовото възнаграждение се вземат под внимание само в
случаите, когато увреждането е довело до състояние на временна (а не трайна) нетрудоспособност.
Така цитираните постановления на ВС към момента не са отменени и са
задължителни за настоящия съд на осн. чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
В
настоящия случай с решението по гр.д. № 1787/2014 г. на БРС на ищцата вече е присъдено
застрахователно обезщетение в размер на разликата между получаваното от нея
трудово възнаграждение към датата на увреждането и определената й инвалидна
пенсия, платимо до навършване на пенсионна възраст, поради което съдът намира,
че не са налице условията за определяне на допълнително обезщетение, обосновано
с увеличаване размера на минималната работна заплата за страната, в какъвто
смисъл е предявеният иск. Основание за увеличаване размера на обезщетението би
дало евентуално влошаване на здравословното състояние на ищцата (т.нар. ексцес),
но в случая искът не е предявен на такова основание.
Настоящият
съдебен състав е запознат с постановените решения по гр.д. № 40/2018 г. на БРС
и по възз.гр.д. № 240/2019 г. на БОС, с които е бил уважен предявен от ищцата
аналогичен иск за предходен период, но не споделя изложените в тези решения мотиви
и правни изводи. Поради това и тъй като горепосочените решения не представляват
задължителна съдебна практика, съдът намира, че не е обвързан с приетото в тях
разрешение на правния спор и следва да формира самостоятелни правни изводи,
основани на разпоредбите на закона и задължителната съдебна практика
(горепосочените постановления на пленума на ВС).
Освен
това по делото са представени две удостоверения, издадени от ТП на НОИ –
Бургас, от които се установява, че към 02.01.2019 г. на ищцата е определена
лична социална пенсия за инвалидност в размер на 150,70 лв. и добавка за чужда
помощ в размер на 94,19 лв., или общо 244,89 лв., а към 14.08.2020 г. са й определени
пенсия в размер на 169,96 лв. и добавка
за чужда помощ в размер на 106,22 лв., или общо 276,18 лв., т.е. размерите на
получаваните от нея пенсия и добавка се актуализират ежегодно с оглед инфлационните
процеси в страната. Фактът, че размерът на минималната работна заплата ежегодно
се увеличава не означава, че на ищцата ежегодно следва да бъде присъждано
допълнително застрахователно обезщетение, тъй като това би довело до постоянно
увеличаване на размера на това обезщетение без да е налице изменение на
подлежащите на обезщетяване физически увреждания на ищцата.
Предвид
горното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен.
С
оглед неоснователността на предявената претенция, съдът не следва да се
произнася по заявените от ответника защитни възражения за съпричиняване на
вредите и за изтекла погасителна давност.
С
оглед отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.И.Н.,
ЕГН **********,***, против „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано” № 5,
иск за осъждане на ответника да заплаща на ищцата сумата от 44,48 лв. (четиридесет и четири
лв. и четиридесет и осем ст.) ежемесечно, представлява обезщетение за
имуществени вреди, явяващо се разликата между установената за страната
минимална работна заплата и получаваните от нея социална пенсия за инвалидност
и месечни застрахователни обезщетения, считано от 02.01.2019 г. до настъпване
на ново обстоятелство или основание за изменение или прекратяване на плащането,
ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане за периода на забавата.
ОСЪЖДА Х.И.Н., ЕГН **********,***,
да заплати на „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано” № 5, сумата от 100,00
лв. (сто лв.), представляваща
дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Вярно с оригинала: СА |
|