Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
07.04.2021г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI
ГРАЖДАНСКИ състав
На 26 март 2021 г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр.
дело № 347, по описа за 2021 година.
Предявени са следните обективно съединени
искове: за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ.
Ищцата Д.К.Г.,
чрез упълномощения си представител, твърди в исковата си молба, че работила
повече от 15 години(по-точно 15 год. и 11 м.),като Старши специалист-
регистратор в Звено „Гробищен парк” при
Дирекция „Гражданско състояние” при Община Стара Загора. Със Заповед № 98 от
14.12.2020 год. на Кмета на Община Стара Загора, й било прекратено трудовото
правоотношение поради налагане на ДИСЦИПЛИНАРНО НАКАЗАНИЕ ”УВОЛНЕНИЕ”, на
основание чл. 190,ал. 1,т.4 и чл.330,ал.2,т.6,във вр.чл. 187,ал. 1,т.3,т.7 и
т.8,чл. 188,т.З от КТ. Главните мотиви за налагане на най-тежкото от трите
хипотези на дисциплинарно наказание е, че нарушила трудовата дисциплина,
неизпълнение на възложената й работа, законните нареждания на
работодателя,злоупотреба с доверието му и уронването на доброто име на
Общината,както и злепоставянето пред трети лица.
Счита
издадената заповед за незаконосъобразна, поради следните факти и обстоятелства:
На
10.11.2020 год., преди обяд,(а не както е цитирано в заповедта на 08.11.2020 г.) служител на Траурна агенция „Хадес”
предоставил в офиса няколко Съобщения за смърт на лица,за които трябвало да
съставят Актове за смърт. Това съобщение, което ищцата взела да обработва,
нямало посочен час на смъртта на починалото лице. С оглед липсата на тези
данни, служителката от Траурна агенция „Хадес” провела телефонен разговор,
вследствие на който посочила час на смъртта на лицето. Ищцата за първи път
направила компромис и вписала в Акта за
смърт на лицето посочения й от служителката на агенцията час, а именно
6.00 часа, при това след, като няколко пъти е попитала дали е шест часа или
осемнадесет часа.
След
този злополучен за нея 10.11.20 год. започнали и неприятностите с роднина на
починалата ММ( дъщеря й НБ), която се връщала от Германия за погребението на
майка си и след, като констатирала грешния час на смъртта, на 11.11.2020г.
отишла на работното място на ищцата и започнала да се кара за невярно вписания
час на смъртта на майка и. Ищцата и колежките й, се опитали да обяснят
обстоятелствата около създалата се ситуация, но дъщерята на починалото лице се
отнесла грубо с тях, и персонално към ищцата.
Ищцата
твърди, че от дълги години работи в ситуации, в които ежедневно се сблъсква с мъката
на роднините на починали хора. Винаги се стараела да подхожда с внимание и
състрадание, за да успява да не ги затруднява в такива моменти с излишни
формалности по изготвянето на документите за смърт. И при този случай ищцата
проявила търпение и разбиране и не си позволила да нагрубява или обижда г-жа Б,
която на 12.11.20 год. отново отишла в офиса им разгневена и започнала да търси
обяснения и грубо да я обижда. Въпреки опита на ищцата да изрази съжаление за
случилото се, същата останала неразбрана.
Твърди,
че на 14.11.2020 год./събота/ г-жа Б направила оплакване срещу ищцата в
социалната мрежа „Фейсбук”, в групата „Истината за Стара Загора”, като в
отговор Кметът Живко Тодоров заявил, че е запознат с подробностите по случая, и
още в понеделник - 16.11.2020 год., ще
„отстрани” ищцата.
Ищцата
твърди, че кмета на Община Стара Загора й поискал обяснения на 23.11.2020 год.-
тринадесет дни след случилото се. Счита, че издадената Заповед № 98 от
14.12.2020 год. не отразява подробно дадените от ищцата писмени обяснения. Била
сгрешена цитираната дата в т. 1 от обжалваната Заповед. Датата не е 08.11.2020
год., а е 10.11.20 год. В т.2 от заповедта е посочено, че на жалбоподателката Б
е предоставен Акт за смърт от Общината с дата 08.11.2020 год. при положение,че
майката на жалбоподателката е починала на 09.11.2020 год. Счита, че процесната
заповед не е мотивирана по отношение на посочени нарушения на трудовата
дисциплина. Нарушенията са приети и описани едностранчиво само по твърденията
на жалбоподателката, без да са взети под внимание писмените обяснения на
ищцата. Счита, че действията й, за които
многократно съжалява и се извинила в писмените си обяснения (но не са взети
предвид), не представляват дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина и не
са в резултат на виновно неизпълнение на трудовите й задължения.
По
отношение на вменено нарушение за „злоупотреба с доверието и разпространение на
поверителни за него сведения”, счита, че Кметът на Общината приема за
достоверни думите на жалбоподателката, единствено защото са написани в
социалната мрежа, без да приема достоверността на дадените от ищцата обяснения,
без да изслуша прекия й началник, който бил запознат със случая, или преките
свидетели-колежките й от офиса. Твърди, че жалбоподателката се постарала да
компрометира писмените й обяснения, като недостоверни,още повече,че те били
поискани много след като Кметът на Общината бил вече „обещал” да я отстрани.
Според
ищцата, процедурата по чл. 193 КТ е опорочена, тъй като в искането за писмени обяснения
(с изх.№ 350/23.11.2020 год.) не са достатъчно конкретизирани нарушенията, във
връзка, с които е инициирано дисциплинарното производство, а е посочено само
обяснения относно жалбата на Б, поради което не й е предоставена възможност да
разбере какви са вменените й нарушения на трудовата дисциплина, за да упражни
правото си на защита преди налагане на наказанието. Работодателят бил длъжен да посочи в
искането за обяснения по разбираем за работника/служителя начин, за какво
нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. Наказанието трябвало
да е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения, тъй
като по този начин се обезпечава правото на работника/служителя да направи
своите възражения, а работодателят действително да има възможност да ги
прецени.
Относно
вменените й нарушения по чл.187,ал.1,т.3,т.7 и т.8 от КТ, счита, че наказанието
„Уволнение”, не е съобразено адекватно от наказващия орган. Същият не е
съобразил и разгледал критериите за определяне на съответствието на извършеното
дисциплинарно отношение с наложеното наказание. Не е кредитирал и отчел
„чистото й дисциплинарно минало” през изминалите близо 20 години работа в
Община Стара Загора, (в този смисъл сочи и практиката на/реш.№.108/21.04.15 по
г.д.№.5516/14, III ГО,опр.№.86/3.02.220, III ГО/. Съгласно практика на ВКС, в
това число цитираната по-горе, преценката на критерия „тежест на допуснатото
нарушение“ следвало да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение. Не било взето предвид, че за тежестта на
нарушението е от значение характерът на изпълняваната работа, степента на
отговорност на възложените трудови функции, значимостта на неизпълнение на
трудовите задължения с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, субективното отношение към неизпълнението.
Счита,
че нарушението, което допуснала не обуславя най-тежкото дисциплинарно
наказание. В личното й досие няма данни за налагани предишни наказания.В
Заповедта за уволнение е цитиран чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, без никакво уточнение
коя от хипотезите се има предвид. Липсвала каквато и да е индивидуализация на
нарушението на трудовата дисциплина. Твърди, че не е злоупотребила с доверието
на работодателя си и не е използвала работата си, като общински служител за
неправомерно извличане на определена облага за нея или за другиго, или за
увреждане на работодателя си. Спазвала е етични права и норми в професията си и
не е засягала и злепоставяла интересите на Община Стара Загора.
Ищцата
моли съдът да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно,
като отмени прекратяването на трудовото й правоотношение със Заповед № 98 от
14.12.2020 год. на Кмета на Община Стара Загора; да бъде възстановена на
предишната й работа, като Старши специалист регистратор в Звено „Гробищен парк”
Дирекция „Гражданско състояние” при Община Стара Загора; да осъди ОБЩИНА СТАРА
ЗАГОРА ЕИК *********, представлявана от Кмета на Община Стара Загора - ЖИВКО
ТОДОРОВ, да й изплати обезщетение за времето, през което е останала без работа,
считано от 15.12.2020 год., в размер на 5324.40 лв. / която сума представлява
брутното й трудовото възнаграждение за шест месеца/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда,до
окончателното изплащане на сумата. Претендира за направените разноски по
делото.
Ответникът
по делото Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Тодоров, действащ чрез пълномощника си,
в депозирания писмен отговор на исковата молба взема становище за
неоснователност на исковете. Сочи, че със Заповед № 98/14.12.2020 г. кметът на
Община Стара Загора е наложил на Д.К.Г. - старши специалист - регистратор Звено
„Гробищен парк“, при Община Стара Загора, дисциплинарно наказание „уволнение“
за това, че същата с действията си е извършила грубо нарушение на трудовата
дисциплина, неизпълнение на възложената работа по указания начин за издаване на
документи и актове. От събраните във връзка с дисциплинарното производство и
посочени в обжалваната заповед документи било видно, че Д.К.Г., в качеството си
на старши специалист – регистратор, Звено „Гробищен парк“ при Община Стара
Загора, на 10.11.2020 г. в нарушение на законовите изисквания е дописала в
съобщение за смърт № 24/09.11.2020 г., издадено от УМБАЛ „ Професор Д-р Стоян
Киркович“ АД, Стара Загора, невписан час на смъртта на М К. М, вместо
съобщението да бъде върнато на съставителя за вписване на часа на смъртта. В
резултат на това служителката е издала акт за смърт № 2062/10.11.2020 г., в
който е вписала неверен час на настъпване на смъртта на М К. М.
Твърди,
че в обжалваната заповед подробно са разгледани твърденията на жалбоподателката
НБ, така и дадените обяснения от Д. Г. В писмените си обяснения с вх. №
584/23.11.2020 г. Д. Г заявява, че е наясно, че е издала документ в нарушение
на процедурите и в несъответствие с нормативните изисквания. Съгласно чл.54,
ал.1 от Закона за гражданската регистрация актът за смърт се съставя въз основа
съобщение за смърт не по - късно от 48 часа след настъпване на смъртта, а
според чл. 24, ал.2 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на
единната система за гражданска регистрация изрично е посочено, че актът за
смърт се съставя въз основа на писмено съобщение за смърт по образец, съгласно
чл.2 от Наредба № 42/2004 г. С издаването на документа за смърт служителката е
извършила нарушение на законовата процедура, като вместо да върне непълното
съобщение за смърт на лекаря, който го е издал, в разрез със законовите
изисквания, самоволно е попълнила в акта за смърт неверни данни, получени
според обясненията й от трето лице - служителката на траурна агенция „Хадес“. В
обясненията си Г. не отрича извършеното нарушение, както и че сама е взела
решение за това.
В
обжалваната заповед подробно е посочено какви нарушения е извършила
служителката и законовите разпоредби, които е нарушила със своите действия.
Оспорва твърденията, че заповедта за уволнение е издадена при липсата на
подробно запознаване с писмените обяснения на ищцата. Този извод се явявал
неверен, тъй като в заповедта подробно са обсъдени както обясненията на Д.Г.
(вх. № 584/23.11.2020 г.), така и жалбата на НБ (вх. № 10-08-58/16.11.2020 г.).
Видно от събраните и посочени в заповедта документи, работодателят е допуснал
техническа грешка при изписване на датата в т.1 – 08.11.2020г. Счита, че същата
се явява незначителна, тъй като от посочените в заповедта документи ставало по
безспорен начин ясно, че работодателят е имал предвид датата 10.11.2020 г.
вместо 08.11.2020 г. Счита, че са налице всички реквизити на заповедта за
дисциплинарно наказание посочени в ал.1 на чл.195 от Кодекса на труда. Спазен е
и чл.193 от Кодекса на труда, тъй като с писмо изх. № 350/23.11.2020 г. била
дадена възможност на Д. Г да се запознае с жалбата на Н. Б и да даде писмени
обяснения по повод обстоятелствата изложени в жалбата. Ицщата дала писмени обяснения вх. № 584/23.11.2020
г.
Също
така не било вярно твърдението на Д.Г., че същата има „чисто дисциплинарно
минало“. В личното й трудово досие е налице Заповед №142/21.11.2017 г. за
наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.
Предвид
гореизложеното счита, че процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е законосъобразна и издадена при спазване на материалния закон.
Навежда
доводи за неоснователност и на останалите обективно съединени искове. Ответникът
моли съдът да отхвърли предявените от Д.К.Г. искове като неоснователни и
недоказани, като му присъди направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично, заедно с пълномощника си, като поддържа изцяло
предявената искова молба. За ответника се явява процесуалния му представител,
който пледира за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
По делото не е спорно, че между ищцата и ответника
е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало от трудов договор №
268/31.12.2004 г., по силата на който Д.Г. е назначена като длъжностно лице по гражданско състояние
в отдел „Култура и вероизповедания“, изменено с Допълнително споразумение №
1769/28.12.2009г., по силата на което ищцата е назначена на длъжност „Старши
специалист регистратор“ в звено „Гробищен парк“ към „Обредни домове и зали“. Със Заповед № 98/14.12.2020 г., на основание
чл. 330, ал.2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т.4 и чл. 187, ал. 1, т. 3, т.7 и т. 8 КТ, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от датата на
връчване на заповедта, поради налагането на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на ищцата на 15.12.2020
г. В заповедта се посочва, че ищцата е извършила тежко нарушение на трудовата
дисциплина, неизпълнение на възложената работа по указания начин за издаване на
документи и актове, като на 08.11.2020г., в нарушение на законовите изисквания,
в съобщение за смърт № 24 от 09.11.2020г., издадено от УМБАЛ „Проф.д-р Стоян
Киркович“ АД, Стара Загора, е дописала невписан час на смъртта на М К. М,
вместо да бъде върнато на съставителя за вписване часа на смъртта; издала е Акт
за смърт № 2062/10.11.2020г., в който е вписала неверен час на настъпване на
смъртта на лицето. Описаните нарушения на трудовите задължения е квалифицирано
от работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, във връзка с чл. 187, т. 1, т. 3,
т.7 и т. 8 КТ, а именно – неизпълнение
на възложената работа, неизпълнение на законовите нареждания на работодателя,
злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на Общината,
неизпълнение на преките си трудови задължения, съгл.т.5.2 и т.5.7 от
длъжностната характеристика – прецизно и в срок да съставя актове за смърт,
компетентно и вежливо да обслужва гражданите при спазване на Етичния кодекс,
Правилата за вътрешен трудов ред.
Преди налагане на дисциплинарното наказание, с
писмо изх. № 350/23.11.2020г. Кметът на Община Стара Загора е поискал от ищцата
писмени обяснения, във връзка с постъпила жалба вх. № 10 – 08 – 58/16.11.2020г.
от НБ. Видно от приложената жалба, НБ уведомява кмета на Община Стара Загора за
констатирана разлика в изписания от ищцата час на смъртта на майката й – с
почти 12 часа разлика.
На 23.11.2020г. ищцата е депозирала писмени
обяснения, в които признава, че на
10.11.2020г. от служител на траурна агенция „Хадес“е приела съобщение за смърт
на починало на 08.11.2020г. лице, без вписан час на смъртта. Вместо да върне служителя, за да изпълни
задължението си за отразяване от съответния лекар на точен час на смъртта,
ищцата направила компромис и помолила служителката на агенцията да разбере
точния час на смъртта на починалото лица. След последващо обаждане от
служителя, последният посочил час на смъртта 6 ч./сутринта/, който час бил
вписан в съответния акт. Надолу в обясненията си ищцата подробно описва
обстоятелства около създалата се ситуация, най – вече нападките към нея от страна на дъщерята на починалото лице.
Ищцата е посочила, че съжалява и се извинява за извършеното от нея вписване,
без нужните за това изисквания в съответното съобщение за смърт.
По делото са представени всички документи /под
опис/, съдържащи се в личното трудово досие на ищцата. Приложено е и копие на
свидетелство за смърт на лицето М К. М, съставено на 10.11.2020г. от
длъжностното лице - ищцата Д.Г., в което като дата и час на смъртта е вписано „08.11.2020г.
– 6.00ч.“. Същите дата и час на смъртта на лицето фигурират и в Акт за смърт № 2062/10.11.2020г., издаден от
ищцата.
Видно от показанията на изслушаните по делото
свидетели – Н.К. и Е.Г., се установява, че на 10.11.2020г. служител на траурна
агенция е занесъл в отдел „Гробищни паркове“ съобщение за смърт на лице, в
което липсвало вписан час на смъртта. След проведен от служителя на агенцията
телефонен разговор, същият посочил на ищцата час на настъпилата смърт – 6ч.,
който час бил вписан в акта за смърт. Няколко дни по- късно дъщерята на
починалото лице посетила работното място на ищцата, като „с викане“, „с висок
тон“ и „настроена за каране“, потърсила обяснение за погрешно изписания час на
смъртта на майка й – 6ч., вместо правилният час 18.00ч. Свидетелите твърдят, че
в опита си ищцата да обясни създалата се ситуация, е подходила нормално и
спокойно към агресивно настроената дъщеря на починалото лице.За случая бил
уведомен прекия ръководител – Директор на дирекцията, с когото дъщерята на
починалото лице е искала да се срещне, но впоследствие не го изчакала.
Относно погрешно вписания час на смъртта на
починалото лице, свидетелства ХГ – служител на траурна агенция „Хадес“. Същият
твърди, че на 10.11.2020г., служителката от агенцията, която е занесла
съобщението за смърт в Общината, му се е обадила да го пита за час на смъртта
на конкретното лице. Свидетелят лично е казал часа на смъртта – „към 6 ч.“.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Тежестта на доказване, т.е. задължението за
установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело –
Община Стара Загора. Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл.
195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След
установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето
и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите
задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под
диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл.
190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно
субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник.
Ищцата счита заповедта за уволнение за
незаконосъобразна, по следните съображения: в заповедта за дата на извършеното
нарушение е посочена 08.11.2020г., вместо правилната дата 10.11.2020г.;
заповедта е издадена е без да е спазена изцяло процедурата по чл. 193 от КТ – в искането за писмени обяснения работодателят не е конкретизирал
нарушенията на трудовата дисциплина; заповедта е немотивирана, като е издадена
без работодателят да се е запознал подробно с писмените й обяснения; тежестта
на наложеното наказание „Уволнение“ не съответства на степента на допуснатото
нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно чл. 195 КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите
и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание се осигурява
защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава
предметът на съдебния контрол за законосъобразност, в случай на
съдебно оспорване на уволнението. Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание,
следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци
на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното
е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и
работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която
трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и,
въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно / решение №
377/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1962/2010 г., IV г.о., решение №
322/7.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 278/2011 г., III г.о., решение №
464/26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1310/2009 г., IV г.о./. Задължението
по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед
изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за
защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ /така решение № 270/03.10.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., IV г.о.,
решение № 205/04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., IV г.о./.
В случая, Заповед № 98/14.12.2020 г. е издадена от компетентен орган и е редовно
връчена на служителя. От предметното съдържание на уволнителната
заповед се установява,
че дисциплинарното наказание е наложено на Д.Г. за това, че на
08.11.2020г. в съобщение за смърт № 24 от 09.11.2020г., издадено от УМБАЛ
„Проф.д-р Стоян Киркович“ АД, Стара Загора, е дописала невписан час на смъртта
на М К. М, вместо да бъде върнато на съставителя за вписване на часа на
смъртта; издала е Акт за смърт № 2062/10.11.2020г., в който е вписала неверен
час на настъпване на смъртта на лицето. В заповедта са посочени името на нарушителя, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който е наложено.
Работодателят е оценил описаното в уволнителния акт нарушение на трудовата
дисциплина като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение, поради осъществено тежко нарушение на трудовата дисциплина. Основание за
преценката на работодателя е била възложената функция на служителя да издава документи и актове по указания начин.
Установява се от събраните по делото доказателства,
че преди да наложи процесното дисциплинарно наказание органът на дисциплинарна
власт е изискал от ищцата писмени обяснения. В искането за писмени обяснения,
получено от ищцата на 23.11.2020г. се посочва, че се изискват такива обяснения
във връзка с жалба вх.№ 10 – 08 – 58/16.11.2020г. от НБ. Законът не поставя
пречка искането за писмени обяснения да препраща към определен документ, жалба
и т.н..В случая, работодателят е бил сезиран за извършеното нарушение с нарочен
акт – сигнал, жалба. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни
и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е
приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин / решение №
220/26.04.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1917/
2010 г., ІV г.о., решение № 270/ 3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2012 г.,
IV г. о. /. Ищцата е дала писмени обяснения за извършените от нея нарушения на
10.11.2020г. Т.е., ищцата ясно и категорично е разбрала за кои
точно нарушения работодателят й изисква писмени обяснения, които нарушения са релевирани
в процесната заповед. С депозираните писмени обяснения ищцата е признала
извършеното от нея нарушение на трудовите си задължения – вписала е час на
смъртта на конкретното лице, без да има провомощие за това.
С оглед на изложеното, съдът стига до извода, че
процедурата по чл. 193 от КТ е спазена. От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че вписвания час на смъртта на
починалото лице в съобщението за смърт е извършено на 10.11.2020г. , като това
е и датата, на която ищцата е издала акт за смърт, в който е вписан неверен час
на настъпилата смърт. Т.е., достатъчно ясно се установява, че датата на
извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина е 10.11.2020г., като
погрешно изписаната дата 08.11.2020г., в посоченото в първото по ред нарушение
– в т.1 в заповедта, не съставлява съществен порок, водещ до незаконосъобразност
на заповедта. Още повече, че посоченото като второ по ред в т.2 нарушение, произтича
от посоченото първо нарушение.С оглед на това, неоснователно се явява
направеното от ищцата възражение, касаещо незаконосъобразност на обжалваната
заповед, досежно погрешно изписаната в първото посочено нарушение на трудовата
дисциплина дата. По изложените мотиви, неоснователно се явява и възражението за
неспазена процедура по чл. 193 от ГПК.
Съгласно нормата на чл. 194, ал.
1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Посочените два срока са преклузивни и съдът следи служебно за спазването им от
работодателя. Моментът на налагане на дисциплинарното наказание е моментът на
връчване на заповедта за уволнение. Двумесечният срок по чл. 194, ал.
1 от КТ тече от откриване на нарушението. Откриване на нарушението
ще бъде налице, когато са изготвени всички материали, установяващи нарушението
от обективна и субективна страна. Едва когато материалите, обективиращи данни
за извършеното нарушение, достигнат до наказващия орган, може да се говори за
откриването му и от този момент започва да тече двумесечният срок по чл. 194, ал.
1 от КТ. Заповедта за дисциплинарно
наказание
е връчена, респ. наказанието е наложено на 15.12.2020 г., с оглед
на което се установява, че двумесечният преклузивен срок по чл. 194 от КТ е
спазен.
Неоснователно се явява възражението на ищцата
за липсата на мотиви на уволнителната заповед.
Задължението на работодателя да мотивира заповедта
за дисциплинарно наказание по чл. 195, ал.
1 КТ е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ
и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Когато
изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал.
1 КТ. В случая, подробно са описани обстоятелствата, касаещи описаните
нарушения на трудовата дисциплина - по чл. 187, ал.1,
т. 3, т.7 и т.8 от КТ, които са индивидуализирани в уволнителната
заповед, съгласно изискванията на чл. 195, ал.
1 от КТ, с описание на техните обективни и субективни признаци.
Ирелевантно се явява изясняване на обстоятелството,
че Кмета на Община Стара Загора е обявил в социална мрежа решението си да
отстрани от длъжност ищцата. Същественото е дали са спазени законовите
изисквания при проведената дисциплинарна процедура.
Като взе предвид гореизложеното, съдът приема, че процесната
уволнителна заповед е мотивирана, отговаря на императивните изисквания на чл.
195, ал. 1 КТ и ищцата е била наясно с фактическите основания, обосновали
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, като не са
налице формални нарушения по нейното издаване. Заповедта е издадена от субекта
на дисциплинарната власт, в срока по чл. 194 КТ и има определеното в чл. 195 КТ
съдържание.
По отношение на съответствието на дисциплинарното
нарушение с наложеното дисциплинарно наказание и задължението за излагане на
мотиви на съда за наличието/отсъствието на такова съответствие необходимо е да
се посочи, че преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и
нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание. Не съществува законово изискване тази преценка да се обективира в
писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от
съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор
относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да
извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали
работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил
преценката по чл. 189 КТ като е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя, като изложи своите фактически и правни изводи относно нейната
правилност, респ. неправилност /така определение № 790/15.12.2020 г. на ВКС по
гр.д. № 2986/2020 г., IV г.о., решение № 461/17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
626/2009 г., III г.о.
Както се посочва, осъществените от ищцата
нарушения, посочени в оспорената заповед са по чл. 187, ал.
1, т. 3, т.7 и т.8 от КТ-неизпълнение
на възложената работа,неизпълнение на законните нареждания на работодателя,
злоупотреба с доверието на работодателя и уронването доброто име на Общината. Видно
в т.5.2 от длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност, като
пряко задължение се посочва прецизно и в срок да съставя актове за смърт. В случая,
безспорно се установява, че ищцата е издала акт за смърт, въз основа на
съобщение за смърт, в което е дописан час на смъртта.Това обстоятелство се
признава от самата ищца.
Съгл. разп. на чл. 54, ал.1 от ЗГР, актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт не
по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта. Чл. 55, ал.1 от ЗГР визира, че длъжностното лице по гражданското
състояние пристъпва към съставянето на акт за смърт, след като получи съобщение
за смърт, издадено от компетентно медицинско лице. Съгласно чл.2, ал.2 от НАРЕДБА № 14 от 15.04.2004 г. за медицинските критерии и
реда на установяване на смърт, смъртта, настъпила в лечебно заведение (извън
случаите по чл. 5, т. 2), се установява от лекуващия лекар на починалото лице
или от отговарящия за неговото лечение дежурен лекар, или от патоанатом, или от
специалист по съдебна медицина, извършващ аутопсията, или при
съдебномедицинския преглед на тялото на починалия.В чл.2 от НАРЕДБА № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни
статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със
здравето, и на медицинските процедури, съобщението за смърт се съставя по
определен образец – формуляр, попълнен от
съответното лечебно заведение.
От
цитираните разпоредби става ясно, че ищцата, в нарушение на трудовите си задължения
е издала акт за смърт, вследствие допълнен час на смъртта в съобщение за смърт,
което допълване не е извършено от компетентния орган. Това нарушение попада в
хипотезата на чл. 187, ал.
1, т. 3, пр.1 КТ-неизпълнение на възложената работа. Същото
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга
същността на трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът
или служителят дължи по трудовото правоотношение. Фактическият състав на това
нарушение може да бъде осъществен както с бездействие, когато работникът или
служителят не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с
действие - когато същият работи не това, което му е възложено или следва от
характера на определената работа. Само по себе си неизпълнението на възложената
работа уврежда интересите на работодателя, тъй като той има интерес и заплаща
трудово възнаграждение на работника или служителя, който да престира работната
си сила и да изпълнява уговорената работа, което е и едно неговите основни
задължения по трудовото правоотношение - арг. чл. 126, т. 4 КТ. Неизпълнението на трудовите функции безспорно разкрива
признаците на нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят може да
ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. Без значение е
обстоятелството дали от процесните нарушения са произтекли или е могло да
произтекат вреди за работодателя. Дисциплинарното нарушение представлява
противоправно деяние (действие или бездействие), извършено виновно от работник
или служител, полагащ труд по трудово правоотношение, с което се нарушава
установената от работодателя трудова дисциплина. Следователно, само
неизпълнението на предвидено в закона, трудовия договор или съобразно законните
разпореждания на работодателя трудови задължения представлява дисциплинарно
нарушение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ при налагане на дисциплинарното наказание
работодателят следва да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата
при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В
разпоредбата на чл. 190 КТ
са изброени примерни хипотези, при които следва да се наложи най-тежкото
дисциплинарно наказание "уволнение", като в ал. 1, т. 4, от същия член е
посочено злоупотреба с доверието на работодателя.
Съгласно
разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към
работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Това задължение
изисква от работника или служителя да зачита интересите на работодателя, да не
създава условия за нелоялна конкуренция, да пази поверителна информация, да се
грижи и да утвърждава доброто му име сред трети лица и др. Неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по
чл. 190, ал.
1, т. 4, предл. 1 КТ и по чл. 187, ал.
1, т. 8, предл. 1 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя,
оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. От
характеристиката на трудово-правната връзка следва, че по нея се предполага
отношение на лоялност между страните. Когато това отношение бъде накърнено, т.
е. при неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя, работникът
злоупотребява с неговото доверие. Нарушението може да се прояви в различни
форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник или служител и работодател. Касае се за хипотези, в които работникът,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица – независимо
от това, дали действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна
облага. В този смисъл злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато
работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени
действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна
облага, е извършил действия компрометиращи оказаното му доверие; когато с
действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията
са извършени умишлено.
В случая, съдът счита, че извършеното от ищцата нарушение осъществява състава на дисциплинарното
нарушение по чл. 187, ал.
1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на работодателя. В трайната си съдебна
практика ВКС приема, че уронването на доброто име по чл. 187, ал.
1, т. 8 КТ представлява деяние (действие или бездействие), което
причинява неизпълнение на трудово задължение по чл. 186 КТ,
като отличителният признак на нарушението е узнаването на неизпълнението от
трети лица, включително други работници или служители, което причинява
накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за
възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира
трудовия процес. С извършеното нарушение ищцата е проявила нелоялно отношение към работодателя си,
като го е злепоставила пред трети лица.
Предвид
изложеното, съдът счита, че процесното
нарушение на трудовата дисциплина, преценено със своите обективни и субективни
признаци, се явява тежко и обосновава прекратяване на трудовото правоотношение,
на основание чл. 190, т. 4 КТ, като наложеното дисциплинарно наказание
съответства на тежестта на нарушението.
С оглед на
гореизложените мотиви, съдът не намира основание за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание „Уволнение“. Предявения иск с правно осн. чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
Фактическият състав за уважаване
както на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, така и
на иска за присъждане на обезщетение за вредите, настъпили в следствие на
уволнението, включва като кумулативен елемент признаването на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Доколкото в настоящото решение съдът приема, че прекратеното
трудово правоотношение е законосъобразно, то
ищцата не може да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност,
нито да й бъде присъдено обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ. По изложените
съображения всички искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Предвид изхода
на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищцата следва да
заплати на ответника направените по делото разноски в минимален размер на
100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение /в какъвто смисъл е и искането на
ответника/ по арг. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.К.Г., ЕГН **********,***, ЕИК *********, гр. Стара
Загора, бул. Цар Симеон Велики № 107, представлявана от Кмета Живко Тодоров, обективно
съединени искове: с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
- за признаване за незаконно дисциплинарното
уволнение, извършено със Заповед № 98/14.12.2020г., издадена от
Кмета на Община Стара Загора, и неговата отмяна; с правно осн. чл. 344, ал.1,
т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди прекратяване на трудовото
правоотношение длъжност; с правно осн. чл. 344, ал.1, т.3 от КТ – за присъждане
на обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за
времето на оставане без работа поради прекратено трудово правоотношение за
период от шест месеца, в размер на 5 324.40 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.К.Г. ***., сумата в размер на 100 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорски Окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от 09.04.2021г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: