РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Пловдив, 08.01.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на пети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и
участието на прокурора РОСЕН К., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2613 по описа за
2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава X - та от Административнопроцесуалния кодекс /AПК/ във връзка с
чл.166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.195б, ал.1
и чл.194, ал.1, т.1, б.”а” от Закона за водите (ЗВ).
2. Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от управителя С. Л. Н. , срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 226 от 02.08.2019
г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив /БД ИБР/, при Министерството
на околната среда и водите /МОСВ/, с който на дружеството жалбоподател е
определена такса за водовземане по разрешително за водоползване
№ 300485 от 13.08.2004
г., за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в общ размер от 595,04 лв. главница и са начислени законни лихви върху посочената
сума в общ размер от 165,05 лв.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска
отмяната му от съда. Твърди се, че органът не е посочил конкретните периоди, за
които са установени задълженията. Поддържа се, че оставя неясно по какви данни
за ползвани водни количества са установени задълженията. Възразява се, че в
мотивите на акта противоречиво е посочен общия размер на задължението в числа и
текст. Оспорва се и размерът на определените лихви за забава. Иска се да бъдат
присъдени сторените разноски по производството.
3. Ответникът – директор на БД ИБР, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата срещу оспорената заповед е
подадена в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА
ІІІ. За
фактите:
6. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е титуляр по
разрешително за водоползване № 300485 от 13.08.2004
г., издадено от директора на БД ИБР, за каптажи - с. „Скобелево”, разположени
в землището на село Скобелево, община Кричим, област Пловдив, с цел питейно –
битово водоснабдяване на село Скобелево, община Кричим, област Пловдив и лимит
на ползването до 20400 куб.м./годишно; за срок до 13.08.2029 г. Според разрешителното
заплащането на ползваните водни обеми се извършва по Тарифата за таксите,
съгласно чл. 194 от Закона за водите.
Титулярят
има задължение: Да извършва ежемесечно наблюдение и отчет на добитите водни
количества; Данните от наблюденията и измерванията да се записват в специален
дневник, който се съхранява за цели срок на действие на разрешителното; Да се
пломбират водомерите от БД ИБР - Пловдив; Да поддържа в изправност водомерните
устройства за целия срок на действие на разрешителното. В случай, че се
установи неизправност на водомерно устройство, се заплаща такса за водоползване
на базата на пропускателната способност на водопроводното отклонение, на което
е монтиран водомера, за периода на неизправност или ако този период не може да
бъде установен - от последната проверка на Басейнова
Дирекция Източнобеломорски район. до момента на
възстановяване на изправността на водомера.
Да
заплаща такса за правото на водопозване по Тарифата
за таксите, съгласно чл. 194 от Закона за водите. В платежния документ
задължително се вписва номера на разрешително, периода за който се внася
таксата и че същата е по Закона за водите. Копие от платежния документ да се
представя в Басейнова Дирекция Източнобеломорски
район.
7. Титулярят по
разрешителното, по реда на чл.194б от Закона за водите, е подавал в БД ИБР
декларации, в които е удостоверил използваните водни количества и изчисляване
на дължимите такси както следва: 1) дек. вх. № КД-05-1199/30.01.2015 г. за календарната 2014 г., обект: каптажи - с.
„Скобелево” - иззето количество вода 7460 куб.м., дължима такса 149,20 лв.; 2) дек.
вх. № КД-05-946/26.01.2016 г. за календарната 2015 г., обект: каптажи - с.
„Скобелево” - иззето количество вода 6730 куб.м., дължима такса 134,60
лв.; 3) дек. вх. № КД-05-1131/25.01.2017 г. за календарната 2016г., обект: каптажи - с.
„Скобелево” - иззето количество вода 7460
куб.м., дължима такса 149,20 лв. и
4) дек. вх. № КД-04-1505/31.01.2018 г. за
календарната 2017г., обект: каптажи
- с. „Скобелево” - иззето количество
вода 8702 куб.м., дължима такса 174,04
лв.
8. Във връзка с разрешително № 300485 от 13.08.2004 г. в
БД ИБР е извършена проверка, за която са съставени протокол КП № ПВ1-191/04.08.2017г. и
№ ПВ1-085/16.05.2018г. за определяне на ползваните количества вода и дължимите
такси за периода 2014 г. – 2017г., съобразно декларираните от титуляря данни.
С
писмо изх. № Кд-04-1505/29.05.2018
г. управителят на „В и К” Пловдив ЕООД е
уведомен, че във връзка с декларация
вх. № КД-04-1505/31.01.2018 г. за
календарната 2017г. в БД ИБР е извършена
проверка по разрешително № 300485
от 13.08.2004 г., за която е съставен протокол КП № ПВ1-085/16.05.2018г.
9. До титуляря на
разрешителното са изпратено писмо изх. № По-02-343/07.06.2019 г., с което по
отношение на водовземането от каптажи - с.
„Скобелево”, община Родопи, област Пловдив, същият е уведомен, че дължи такса за
използваните количества вода за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г., изчислена
на база подадените декларации. Предоставен е 7 – дневен срок за изпълнение на
задълженията, с указание, че при неизпълнение ще бъде открито производство по
издаване на АУПДВ.
Поради
бездействие до титуляря е изпратено уведомление
изх. № ПO-02-343 (1)/25.06.2019 г., с което
дружеството е уведомено, че на основание
чл. 26, ал. 1 от АПК стартира производство по издаване на АУПДВ за непогасените
в срок задължения, като отново е предоставен 5 – дневен срок за доброволно
плащане.
10. След като не е последвало доброволно
изпълнение е издаден АУПДВ № 226 от 02.08.2019 г. от директора на БДУВИБР, с който на дружеството жалбоподател
е определена такса за водовземане (0,02 лв./куб.м.) по разрешително № 300485
от 13.08.2004 г. за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в общ размер от 595,04 лв.
главница и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 165,05 лв. Задълженията са
установени по периоди като следва:
|
Период на задължение |
Разр.
за водовземане № 300485 от 13.08.2004 г. |
|
|
Главница |
Лихва |
|
|
01.01.2014
г. - 31.12.2014 г. |
137,20 |
60,43 |
|
01.01.2015
г. - 31.12.2015 г. |
134,60 |
45,58 |
|
01.01.2016
г. - 31.12.2016 г. |
149,20 |
35,40 |
|
01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. |
174,04 |
23,64 |
|
Общо за периода: |
595,04 |
165,05 |
11. Жалбоподателя
представя платежни нареждания, като поддържа, че с тях са погасени таксите за
водоползване по разрешително № 300485 от 13.08.2004
г. за
процесния период, установен в АУПДВ № 226 от 02.08.2019 г. Съдържането
на представените документи е следното
|
дата |
вноска в лв. |
основание |
|
20.05.2019 |
70000 |
Такса за водовземане за 2013
г. |
|
30.04.2019 |
140000 |
Такса за водовземане за
2013 г. |
|
29.03.2019 |
140000 |
Такса за водовземане за
2013 г. |
|
13.02.2019 |
140000 |
Такса за водовземане за
2013 г. |
|
14.01.2019 |
140000 |
Такса за водовземане за
2013 г. |
|
14.12.2018 |
90000 |
Такса за водовземане за
2012 г. |
|
10.12.2018 |
90000 |
Такса за водовземане за
2012 г. |
|
13.11.2018 |
90000 |
Такса за водовземане за
2012 г. |
|
12.11.2018 |
90000 |
Такса за водовземане за
2012 г. |
|
09.10.2018 |
180000 |
Такса за водовземане за
2012 г. |
|
12.09.2018 |
180000 |
Такса за водовземане за
2012 г. |
|
14.08.2018 |
180000 |
Такса за водовземане за
2012 г. |
|
09.07.2018 |
200000 |
Такса за водовземане за
2012 г. |
|
07.06.2018 |
180000 |
Такса за водовземане за
2012 г. |
|
28.05.2018 |
180000 |
Такса за водовземане за
2012 г. |
|
11.04.2018 |
176890.08 |
Такса за водовземане за
2012 г. |
|
13.03.2018 |
110000 |
Такса за водовземане за
2011 г. |
|
14.02.2018 |
200000 |
Такса за водовземане за
2011 г. |
|
08.01.2018 |
200000 |
Такса за водовземане за
2011 г. |
|
01.12.2017 |
200000 |
Такса за водовземане за
2011 г. |
|
08.11.2017 |
195000 |
Такса за водовземане за
2011 г. |
|
12.10.2017 |
195000 |
Такса за водовземане за
2011 г. |
|
31.01.2014 |
100000 |
Такса за водовземане за
2011 г. |
|
30.12.2013 |
200000 |
Такса за водовземане за
2011 г. |
|
21.11.2013 |
175347,02 |
Такса за водовземане за
2011 г. |
|
оОбщо |
33842237,10 |
|
По
делото не се ангажираха доказателства, че на воден обект – каптажи - с.
„Скобелево”, разположени в землището на село Скобелево, община Кричим, област
Пловдив, в срока на действие на разрешителното са монтирани устройства за
измерване на ползваните обеми, съобразно изискванията на разрешително № 300485 от 13.08.2004 г.
12. По делото бе
допусната съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице А.С., чието заключение бе
прието без възражение от страните и се кредитира с доверие от съда. Според
вещото лице съдържанието на преводните
нареждания, представени по делото от оспорващия не позволява връзка с процесното разрешително за водоползване № 300485 от 13.08.2004
г., тъй като в тях е цитирана само годината, за която се отнася плащането. По
счетоводните данни от БД ИБР от
представените 25 бр. платежни нареждания за платени суми към БД ИБР в периода
21.11.2013 г. - 20.05.2019 г. на обща стойност 3842237,10 лв., експертизата
обобщава, че от тях са погасени суми по разрешително за водоползване № 300485 от 13.08.2004
г. в размер на 136 лв., представляваща такса за водоползване за 2012 г. и 168,60
лв., представляваща такса за водоползване за 2013 г. Няма други задължения по
това разрешително, които да са погасени с представените платежни нареждания. Експертизата е установила, че лихвите по
Акт за установяване на публично държавно вземане № 226
от 02.08.2019 г. са изчислени правилно.
IV. За правото:
13. Според чл. 2, ал. 1 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции /обн., ДВ, бр. 7 от 21.01.2011 г./ Басейновите дирекции са юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити и се ръководят и представляват от техния директор или оправомощено от него длъжностно лице.
Нормата на чл.
16, ал. 1 от Правилника предвижда, че директорите на басейновите
дирекции се назначават и освобождават от длъжност от министъра на околната
среда и водите. По правилата на чл.
5, ал. 7 и ал. 8 от същия подзаконов нормативен акт, директорът на басейнова дирекция може да делегира със заповед отделни
свои правомощия на определено от него длъжностно лице с изключение на тези
правомощия, които по закон не подлежат на делегиране. Самият директор изпълнява
текущи задачи, възложени му от министъра, заместник-министрите, главния
секретар на Министерството на околната среда и водите или директора на дирекция
"Управление на водите".
14. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б „а“ вр. ал. 2 от ЗВ за правото на използване на повърхностни води се заплащат такса за водовземане, която се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от ЗВ /през процесния период са действали Наредба за ползването на повърхностните води - отм., ДВ, бр. 100 от 16.12.2016г. и Наредба за ползването на повърхностните води, обн., ДВ, бр. 100 от 16.12.2016 г./
Според чл. 2 от наредбите за правото на ползване на повърхностните води и водни обекти се издава разрешително и се заплаща годишна такса съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6 от ЗВ.
По реда на чл. 39, ал. 1 - ал. 3/чл. 29, ал. 1 във вр. чл. 40, т. 1/чл. 30, т. 1 от наредбите водовземните съоръжения за повърхностни води се оборудват с одобрени по реда на Закона за измерванията измервателни устройства за измерване на ползваните водни обеми, върху които титулярят на разрешителното следва да извършва собствен мониторинг. Не се разрешава изграждане на отклонения или други съоръжения между водовземното съоръжение и измервателното устройство. Когато измервателно устройство не е монтирано или монтираното измервателно устройство не е сертифицирано или е повредено, такса водовземане се изчислява на база разрешен годишен лимит.
Нормата на чл. 73, ал. 1/чл. 62, ал. 2 от наредбите във вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, предвижда в процесния случай контролът по спазване на нормативните изисквания, условията и изискванията по издадените разрешителни да се извършва от директора на басейновата дирекция. Контролиращият орган извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Текущ контрол се извършва на издадените разрешителни по ЗВ за спазване на изискванията по издадените разрешителни. Текущ контрол се извършва най-малко един път годишно съгласно утвърден от директора на басейновата дирекция план за контролната дейност. За извършения текущ контрол се съставят констативни протоколи /чл. 73, ал. 4 респ. чл. 62, ал. 4 от наредбите /.
Контролиращият орган извършва проверка на място, като проверява фактите и обстоятелствата в границите на проверявания обект по спазване на изискванията на нормативните актове, както и по всички точки от съдържанието на издадените разрешителни. Контролиращият орган извършва различни наблюдения и/или измервания, свързани с целта на използване на водите и водните обекти, и съобразно поставените условия в разрешителното /чл. 75, ал. 3 респ. чл. 64, ал. 3 от наредбите/. В частност контролът на разрешителни за водовземане от повърхностен воден обект включва: отнеманото в пункта на водовземане водно количество и разпределението му по цели; заплащане на такси за водовземане и изпълнение на изискванията за собствен мониторинг /чл. 78, ал. 1 респ. чл. 68, ал. 1 от наредбите/.
Според чл. 76, ал. 1 и ал. 2/ чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от наредбите проверката на обекта включва мястото на водовземане и/или ползване, както и мястото за извършване на стопанската дейност и се провежда в присъствието на проверявания или на лица, които работят за него. В отсъствие на такива лица проверката се извършва с участието поне на един свидетел. Копие от констативния протокол от проверката се изпраща на титуляря на разрешителното.
Правилото на чл. 83/чл. 73 от наредбите изисква титулярите на разрешителни за водовземане и/или ползване на повърхностни водни обекти да разполагат с цялата документация, включително на мястото на извършване на дейността, свързана с показателите за контрол, и да я предоставят на контролиращия орган при извършване на проверка.
15. Според чл. 195б, ал.1 и ал. 2 от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1) извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2) платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3) покана към лицето за доброволно изпълнение; 4) констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
16. Според чл. 3, ал. 1 от действащите към процесните периоди Тарифа за таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води /обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г./ и чл. 3, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г./ таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на водата.
В нормата на чл. 8, ал. 1 респ. чл. 11 от Тарифите е дефинирана формулата, по която се изчислява таксата за водовземане от повърхностни води, освен в случаите на водовземане от повърхностни води с цел електропроизводство: Т = Е x W, където: „Т“ е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; „Е“ - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10/чл. 12 - лв./куб. м; „W“ - за повърхностни и подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. М.
Съгласно чл. 10, ал.1, т.1/чл. 12, ал.1, т.1 от Тарифите единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води за питейно-битово водоснабдяване е 0,02 куб. м.
17. Как се отнася обсъдената фактическа и правна обстановка към конкретиката на настоящия казус?
На първо място съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен акт е издаден от териториално и материално компетентен орган. На следващо място се установи, че актът е издаден в предписаната от закона форма и съдържа необходимите фактически и правни основания. Административният орган е спазил задължението си да информира писмено титуляря на разрешителното за размера на таксите, които ще бъдат приложими при определяне на задълженията за процесните периоди. Неоснователни са възраженията на оспорващия за липсата на яснота относно обектите, периодите и разрешителното, за които са установени дължимите такси. Ответникът е ангажирал съставените в хода на производството констативни протоколи, цитирани в самия АУПДВ и водената с оспорващия кореспонденция, в които правилно са посочени населените места по процесното разрешително. Отделно таксата е годишна и се индивидуализира по периода и номер на разрешително. В случая между страните не седи спор по основните факти, а именно че жалбоподателя е титуляр на процесното разрешително за водоползване от вписаните в него водни обекти, от които са отнемани водни количества за питейно – битово водоснабдяване в съответните периоди, чиито обем е деклариран ежегодно по реда на чл.194б от Закона за водите. От представените по делото доказателства и приетата без възражения експертиза се установява, че задълженията за таксата за водоползване е определена именно по декларираните количества вода при спазване на определената в тарифите цена за куб. м. Титулярят на разрешителното не ангажира доказателства как е определил декларираните количества, в частност подадените данни да са от монтирани на обектите устройства за измерване на ползваните обеми, но въпреки това таксата е определена на база отнети водни количества, а не разрешен годишен воден обем. Без съмнение този подход се явява в полза на оспорващия и дори да е налице основание за определяне на по-висок размер на таксите, това обстоятелство е извън предмета на съдебния контрол, при който положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано. В случая жалбоподателят не проведе производство по оспорването на ангажираните декларации по чл.194б от Закона за водите, нито представи доказателства, който да поставят под съмнение установената от контролните органи фактическа обстановка, в частност размера на ползваните водни количества. При безспорно установеното потребление административният орган, спазвайки правилата на Тарифите и по реда на чл. 195б, ал.1 и ал. 2 от ЗВ, правилно и законосъобразно е определил размера на дължимата такса за водовземане. Тук е мястото да се отбележи, че не е некоректно употребяването на термина водовземане от страна на ответния административен орган. Съгласно § 120 т. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г.), навсякъде в закона думите "водоползване", "водоползването" и "водоползванията" се заменят съответно с "водовземане", "водовземането" и "водовземанията". Следователно за нуждите на производството по определяне на дължимата такса за „водовземане“ терминът „водоползване“ по силата на цитираната норма на § 120 т. 1 от ПЗР на ЗИДЗВ е тъждествен на терминът „водовземане“.
Не се
представиха и доказателства задълженията за таксата по процесното
разрешително да са погасени нито към момета на издаване на АУПДВ, нито към
настоящия момент, поради което законосъобразно е определена и прилежаща лихва
за забава. Неоснователни са
възраженията относно размера на лихвата. Според чл. 15, ал. 1, респ. чл.21,
ал.1 от тарифите., таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно
от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на
задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и началният момент, от
който се дължи законната лихва върху установеното задължение, а именно от 01
април на съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на
правото на водовземане е достатъчно изтичането на
определения в закона срок като не е необходимо издаване нарочен акт. Размерът
на законната лихва е правилно определен съобразно чл.1 от Постановление № 426
от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорения акт за издаден в съответствие с целта на закона, тъй като освен права разрешителното за водоползване създава и задължения за титуляря, сред които и заплащането на нормативно предвидена такса, която следва да постъпи в държавния бюджет.
V. За разноските
18. Предвид изхода на
делото, претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн.,
ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100
лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести
септември” № 250, представлявано от
управителя С. Л. Н. , срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №
226 от 02.08.2019
г. издаден от директора на Басейнова дирекция за
управление на водите Източнобеломорски район -
Пловдив, при Министерството на околната среда и водите.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести
септември” № 250, представлявано от
управителя С. Л. Н. , да заплати на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район - Пловдив, при Министерството на
околната среда и водите, сумата от 100 /сто/ лева, представляващи възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: