Р Е Ш
Е Н И Е
№ 184
Гр. Перник, 04.11.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Мария Христова
при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдия Мария Христова административно дело № 193 по описа за
2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 73,
ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление /загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022
г./ (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по жалба на Община З., представлявана от Д.С.,
Кмет на община З., чрез адвокат П.П. *** против
Решение № РД-02-14-380 от 07.04.2022 година, издадено от Директора на Дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерство на регионалното
развитие и благоустройството“ /МРРБ/ и ръководител на Управляващия орган /УО/
по програма „ИНТЕРРЕГ- инструмент за предприсъединителна помощ България -
Сърбия 2014-2020“, с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 3,
във връзка с § 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕФСУ и § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансова
корекция и процентни показатели за определяне размера на финансовите корекции
по реда на ЗУСЕФСУ и чл. 20 от Меморандума за изпълнение на Програмата за
трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България- Сърбия е наложил финансова
корекция в размер на 100% от сумата в размер на 11 000 /единадесет хиляди/
лева с ДДС, платена за „Доставка и монтаж на HPL - цвят тъмен орех“, отбелязана в т.11 от
инвентарната книга и платена по фактура № *********/ 26.06.2021 година,
издадена във връзка с изпълнение на Договор № Д-9-1/ 16.02.2021 година с
изпълнител „****“ ООД на стойност 30 819 , 55 евро без ДДС / 36 983,46
евро с ДДС/.
Жалбоподателят оспорва решението изцяло, като счита
наложената с него финансова корекция за неоснователна и незаконосъобразна с
оглед на приложимото българско и европейско законодателство. Излага подробни
доводи във връзка с това, изразяващи се в следното: на първо място счита, че
изложената в решението фактическа обстановка не съответства на правните изводи,
които административният орган е направил и обективирал
в постановения от него краен административен акт. Твърди, че неправилно УО е възприел,
че съоръжението, в случая монтираната козирка е изградена в разрез с
техническата спецификация, отразена в първоначалния инвестиционен проект.
Според жалбоподателят в случая не е налице нарушение на техническата
спецификация, респективно не е налице нередност, която да доведе до извод, че е
налице нанесена вреда върху бюджета на Европейския съюз, тъй като посочва, че
във връзка с извършените промени на техническата спецификация е имало
съгласуване със самия УО. Посочва се в жалбата още, че с възражението, което
настоящият жалбоподател е депозирал в хода на развилото се административно
производство, същият е представил всички необходими документи в тази връзка.
Посочва, че въпросната промяна е била налице към датата 27.06.2019 година,
което на практика предхожда моментът на избор на изпълнител. Предвид горното,
жалбоподателят моли съда да отмени Решение № РД-02-14-380 от 07.04.2022 година
за налагане на финансова корекция като незаконосъобразно. Претендира присъждане
на направени по делото разноски, в това число заплатена държавна такса и
адвокатски хонорар.
В проведеното съдебно заседание на 06.10.2022 година,
жалбоподателят – Община З., редовно уведомен се представлява от адвокат К.А.Д.,
която моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени решението на
управляващия орган, съответно да уважи така депозираната жалба. Претендира
присъждане на направени по делото съдебни разноски. Подробни доводи развива в
представени по делото писмени бележки
В проведеното съдебно заседание на 06.10.2022 година ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция УТС и Ръководител на УО на Програма
„ИНТЕРРЕГ-ИПП България – Сърбия 2014-2020“, редовно уведомен, не се явява и не
се представлява. В становището по делото, същият моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна и недоказана, респективно да потвърди така издаденото
решение. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, в това
число присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
разходи във връзка с извършен превод на документи от английски език и заплатен
депозит за вещо лице.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, и въз основа на приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.07.2019 година между Министерство на регионалното
развитие и благоустройство /МРРБ/, чрез УО на Програмата, от една страна и от
друга – Община Б., Република Сърбия, в качеството на водещ партньор е сключен
Договор за субсидия по Инструмент за предприсъединителна помощ II №РД-02-29-199/ 25.07.2019 година (Договор за субсидия) по проект с рег. №
СВ007.2.11.98, във връзка с Регламент (ЕС) №231/2014 на Европейския парламент и
на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Инструмент за
предприсъединителна помощ II, предвиждащ отпускане на финансова помощ за група
държави- кандидати за приемане в ЕС сред които и Република Сърбия, при
приемането и осъществяването на политическите, институционалните, правните,
административните, социалните и икономическите реформи, които се изискват от бенефициери, за зачитане на ценностите на Съюза и
постепенно привеждане в съответствие с правилата, стандартите, политиката и
практиката на Съюз с оглед на членството в него.
Предмет на договора е предоставяне на субсидия на Община Б.,
като водещ партньор в общ максимален размер на 490 917, 04 евро за
изпълнение на проект, озаглавен „IMPRESS- Управление на инвестициите за опазване на културното
наследство в трансграничния регион“, като в чл.1,ал.3 от Договора е посочено,
че водещият партньор поема задължението за изпълнение на проекта в
сътрудничество с партньор – Община З., Република България.
За целите на изпълнение на проекта, във връзка със
сключения договор за субсидиране Община З., в качеството си на сътрудник на
водещия партньор е провел Опростена процедура по правилата на Практическото
ръководство за обществени поръчки и безвъзмездни помощи за външни дейности на
Европейския съюз с предмет „Доставка за туристически и информационни центрове и
изложбени зали в с. Д. и Е.“с референтен номер СВ007.2.11.098-СУП-01 по проект
СВ007.2.11.0198.
В резултат на проведената процедура и след представена
оферта /лист 308/ е сключен договор № Д-9-1 от 16.02.2021 година / лист 120 от
делото/ за доставка за външни дейности на Европейския съюз, сключен между
Община З., в качеството и на възложител и „****“ ООД, в качеството на
изпълнител на стойност 36 983,46 евро с ДДС, респективно 30 819,55
евро без ДДС, с предмет – снабдяване, доставка, разтоварване, поставяне и
монтаж на артикули, измежду които и доставка на монтаж на ламаринени плоскости (HPL) - HPL с цвят тъмен орех във връзка с „Доставка за Туристически
информационен център и изложбена зала на ****, Д., Община З.“.
Видно от представените по делото писмени доказателства, в
това число складова разписка № 2/1 от 06.07.2021 година, община З. е приела
съответния артикул, а именно „Доставка и монтаж на HPL“ на стойност 11 000 лева, за което е издадена
фактура №********* от 24.06.2021 година и е налице платежно нареждане от 06.07.2021 година за сумата от 55 993,
22 лева.
Във връзка с изграждането на строежа е налице одобрен
инвестиционен проект, изготвен от „Инфраконструкт“
ООД по части – „Архитектура“, „Електро“, „ОВК“, „Пожарна безопасност“, „План за
безопасност и здраве“. В същият в обяснителната записка към част „Архитектура“
е посочено, че проектното решение предвижда във връзка със сигниране на входа
изграждане на метална г- образна козирка с облицовка от HPL, на която е поставена табела от перфорирана ламарина и
лазерно изрязани метални букви, закрепени чрез дистанционери.
Приложена е и техническа спецификация / лист 280/, в която в т.17 е предвидено
доставка и монтаж на HPL, предназначена за облицовка на козирка пред вход на
сградата.
Налице е Становище, издадено от Главният Архитект на
Община З. относно категорията на строежа, съгласно чл.147 от Закона за
устройство на територията. Съставен и подписан е Акт образец 2 за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 17.03.2021
година, на 19.03.2021 година е заверена Заповедна книга на строежа № ****/19.03.2021
година от регистъра на „****“ ЕООД – гр. София, след което е започнало
строителството.
По данни, съдържащи се в кориците на делото,
строителството е изпълнено от строител – „****“ ООД, въз основа на Договор №19
от 08.03.2021 година, сключен между община З. и цитираното дружество /лист 91
от делото/. Строителят е установено, че е вписан в Централния професионален
регистър на строители за изпълнение на строежи от първа група- трета до пета
категория.
Строителството е завършило с издаване на Акт образец 15
от 29.07.2021 година за установяване годността за приемане на строежа, като в
същия е констатирано, че в процеса на строителството са направени отклонения от
съгласуваните проекти, които обаче са несъществени и са отразени в Заповедната
книга на строежа. Във връзка с изпълнението на строежа, в част „Архитектура“ е отразено, че е
изградена метална козирка с облицовка, осветлени е и е поставена табела от
перфорирана ламарина / лист 93/.
На 21.09.2021 година в община З. е извършено посещение от
страна на Съвместния Секретариат, на създадената изложбена зала в село Д., а
така също е извършена и проверка на документацията и на реконструираната част
от сградата на местното читалище. В следствие на извършената проверка било
установено, че предвиденият от архитектурния проект вход за изложбената зала не
е изграден съгласно проекта, респективно съгласно сключеният договор за
субсидия, тъй като вместо предвидената стоманена конструкция с двустранна
облицовка от HPL на стената и покрива е изпълнена само много по- мека
стоманена рамка, върху която е монтирана само информационната табела, а
покривът е направен от едностранна поликарбонатна
ламарина но независимо от това в списъка за инвентара входът е посочен като
изпълнен от HPL облицовка и е заплатен като такъв. Във връзка с тези
констатации било изготвено уведомление за съмнение за нередност с № УТС-
278 от 01.10.2021 година и била
представена допълнителна информация във връзка с подаденото уведомление с вх. №
99-00-3-137/ 16.12.2021 година на Министерство на регионалното развитие и
благоустройство.
С Писмо изх. № 99-00-63-137 (1) от 11.03.2022 година
/лист 76/, по описа на Министерство на регионалното развитие и благоустройство,
Община З. е уведомена за постъпилият сигнал за нередност и за установените
нарушения. В писмото е посочено, че облицовката с цвят тъмен орех върху
стоманена конструкция се явява част от предмета на Договор № Д-9-1 от
16.02.2021 година, сключен с изпълнител „ ****“ ООД. Същата е била осъществена
и респективно е заплатена от страна на настоящият жалбоподател, но въпреки това
доставката не е направена по начин, който е договорен, което е довело до
несъответствие между извършените дейности по Договор за строителство № 19 от
08.03.2021 година, сключен с „****“ ООД и одобреният инвестиционен проект за
село Д. /лист 76/.
В писмото на основание чл. 73,ал.2 от ЗУСЕСИФ е указана
възможност на Община З. в двуседмичен срок от получаване на писмото, да
представи мотиви и писмени доказателства,
с което да възрази срещу първоначалните констатации на Управляващия
орган. Писмото е изпратено чрез системата за електронен обмен на Община З. и е
регистрирано на 11.03.2022 година.
Депозирано е Възражение с вх. № 99-00-3-137 /2/ от
31.03.2022 година- извън предвидения двуседмичен срок, като въпреки това същото
е било разгледано от УО по същество при издаване на решението. В същото Община З.
е заявила, че при изпълнение на конструкцията изцяло се е съобразила с
нормативните изисквания, одобрения проект и спецификация.
С Решение № РД-02-14-380 от 07.04.2022 година на
директора на Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ-
ръководител на УО на ПТГС ИНТЕРРЕГ-ИПП България- Сърбия 2014-2020, на основание
чл. 73,ал.1 и чл.70,ал.1,т.3, във вр. с §5, т.4 от ДР
на ЗУСЕСИФ и §1, т.2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентни
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ и
чл.20 от Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично
сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България- Сърбия
CCI2014TC16I5CB007 между
правителството на Република България и правителството на Република Сърбия и въз
основа на раздел I, т.1, б. „а“ и т.3 от Заповед № РД-02-14-369/ 05.04.2022
година на министъра на регионалното развитие и благоустройство е наложена
финансова корекция в размер на 100% от сумата в размер на 11 000 /
единадесет хиляди/ лева с ДДС, платена за „Доставка и монтаж на HPL – цвят тъмен орех“, във
връзка с изпълнението на Договор №
Д-9-1 от 16.02.2021 година с изпълнител " ****“ ООД на стойност
30 819,55 евро без ДДС /36 983, 46 евро с ДДС/.
В мотивите на решението, УО в цялост отхвърля изложените
от страна на Община З. аргументи във връзка с липсата на нарушение, отразено в
посочения сигнал за нередност. По този начин административният орган е приел,
че е налице нарушение, което е квалифицирал като нередност по смисъла на т.2 от
Приложение №2 към чл.2,ал.3 от Наредба за посочване на нередностите, а именно
нарушаване на принципите по чл. 4, §8, чл.7 и чл. 8 от Регламент /ЕС/
№1303/2013.
Размерът на финансовата корекция е определен чрез
прилагане на пропорционалния метод по реда на чл. 5, ал.1 от Наредбата за
посочване на нередностите, тъй като органът е приел, че поради естеството на нарушението
е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици.
Съобразно правилото на т.2 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за
посочване на нередностите е изложил мотиви във връзка с липсата на предпоставки
за намаляване на размера на финансовата корекция с 25 ,10 или 5 на сто, тъй като е риел, че естеството и
тежестта на нарушението не оправдава определяне на по- висок размер.
Като доказателство за компетентността на издателя на
оспорения административен акт, от процесуалния представител на ответника в
преписката е приложена Заповед № РД-02-14-369 от 05.04.2022 година на министъра
на регионалното развитие и благоустройство / лист 63/.
По делото с Определение от 30.05.2022 година, съдът е
допуснал назначаване на Съдебно- техническа експертиза, като е определил за
вещо лице инж. А. П. Ц.. Поставените задачи в експертизата са две, като след
направена проверка на документите, справките, измерванията на място, вещото
лице е дало подробен отговор и е направило анализ на поставените задачи и в
заключителната си част е дало отговор в посока на това, че металната
конструкция „Г-образна на обект „Туристически център и изложбена зала на ****“
с. Д., Община З. не отговаря на проект, като конструкция, закрепване, габарити
и обшивки. Вещото лице посочва също и, че облицовката по проект е трябвало да
бъде двустранна с HPL, а на мястото е изпълнена само едностранна покривна
облицовка с поликарбонатна – структурна плоскост с
дебелина 10 мм. Така даденото заключение, настоящият съдебен състав го
кредитира изцяло като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по
делото писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка се възпре от представената
по делото административна преписка, приета кат годно доказателство, част от
която включително са представените от ответника легализирани преводи на относимите към производството документи.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на
чл.168,ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Относно компетентността на органа, издал оспорения акт:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Това
е така, тъй като съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, управляващите органи
провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36
и т. 38 от Регламент /ЕС/ №1303/2013. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ,
финансовата корекция се определя на основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ
е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващия
орган, или оправомощено от него лице. В ал. 4 на
същата разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават като звено
в администрацията по реда на Закона за администрацията или Закона за местното
самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация.
Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на
такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация.
Според чл. 29, ал. 1, т. 2 от Устройствения
правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество“ в министерството изпълнява
функциите на Управляващ орган по програмите за трансгранично сътрудничество по
Инструмента за предприсъединителна помощ 2014-2020 (между Република България и
Република Северна Македония, Република България и Република Сърбия и Република
България и Република Турция). В тази връзка, издателят на акта Д.Г.e директор
на дирекция и осъществява общо ръководство и управление на тази структура, поради
което е надлежно оправомощена от министъра със
Заповед № РД-02-14-369 от 05.04.2022 година да издава актове за налагане на
финансова корекция, по аргумент от чл.73,ал.1 от ЗУСЕФСУ. По изложените
съображения, съдът приема, че компетентността на издателя на обжалвания
административен акт е доказана.
Относно формата на акта:
Решението е издадено в задължителната от закона писмена
форма- чл. 59, ал. 2 АПК, във връзка с чл.73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. От формална
страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед изискванията на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. Като фактическо основание за издаване на акта е посочен
сигнал за нередност. Община З. е била уведомена за констатираната нередност. С
решението си, УО на Програма ИНТЕРРЕГ-ИПП „България – Сърбия 2014-2020“ реално
приключва сигнала за нередност, с определяне на финансовата корекция на
общината.
Относно спазването на административнопроизводствените
правила при издаване на акта:
В хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразността на
акта. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаването на решението по ал. 1
УО трябва да осигури възможност на бенефициера да
представи в разумен срок, който не може да бъде по- кратък от две седмици,
своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция
и при необходимост да приложи доказателства. В случая това правило е спазено и
на жалбоподателя е предоставена възможност да участва в административното
производство по налагане на финансовата корекция, като същият е представил
възражение срещу констатациите на УО, свързани със сигнала за нередност. Като
въпреки, че депозираното възражение от страна на Община З. е направено извън
сроковете по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, то е било разгледано и обсъдено по
същество от страна на административния орган. От друга страна решението е
издадено и в инструктивния срок по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ.
Относно съответствието на оспорения акт с материалния
закон, съдът приема следното:
Спорното в настоящият казус се свежда до това, дали
жалбоподателят е допуснал нарушение, което може да бъде определено като
нередност, изразяващо се в това, че със своето действие, респективно
бездействие е нанесъл вреда на бюджета на Европейския съюз отклонявайки се от
техническата спецификация, заложена в инвестиционния проект, въз основа на
който е изградена и процесната L-образна козирка и дали са правилни констатациите на административния орган
за това, че в случая е налице нарушаване на принципа на добро финансово
управление, регламентиран в разпоредбата на чл. 4 §8 от Регламент (ЕС)
1303/2013, допускайки жалбоподателя да приеме и да заплати артикул, който
съществено се разминава по характеристика и ценова измеримост с този, който е
договорен в процесният договор.
Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, Управляващите органи
провеждат процедура по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36
и т. 38 от Регламент (ЕС) №1303/2013. Според ал. 2 от същия член, процедурата
по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на
съответната програма или по сигнал. В конкретния случай процедурата по
администриране на нередност е започнала по сигнал за нередност. Съгласно
разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, финансовата подкрепа със
средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на
финансова корекция на основание нарушение на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и
чл. 8 от Регламент (ЕС) №1303/2013.
Съгласно чл.143, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, държавите членки
носят отговорност за разследване на нередностите и за извършване на необходимите
финансови корекции и възстановяване на дължимите суми. Дефиницията за нередност
е дадена в чл. 2, т. 36 от цитирания Регламент, според която това е всяко
нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързана с прилагането
на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически
оператор, участващ в прилагане на европейските структурни и инвестиционни
фондове, което има или би имало за последица нанасяне на вреда на бюджета на
Съюза чрез начисляване на неправомерен разход на бюджета на Съюза. Нормата на чл.
2, т. 37 определя като „икономически оператор“ всяко физическо или юридическо
лице или друг субект, който участва в изпълнението на помощта от европейските
структурни и инвестиционни фондове, с изключение на държава - членка, която
упражнява правомощията си като публичен орган. Доколкото в случаят Община З.
участва като партньор /сътрудник/ на водещия партньор Община Б., то същата се
явява бенефициер в изпълнение на помощта от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, същата несъмнено се явява
икономически оператор, който може да бъде субект на извършена нередност по
смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент №1303/2013. В този смисъл първият елемент
от фактическия състав на „нередността“ е налице.
Спорът по делото се свързва с наличието на вторият и
третият елемент от фактическия състав на дефиницията за нередност като материалноправно основание за законосъобразното определяне
на финансовата корекция.
Вторият елемент е действие или бездействие, което води до
нарушаване на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с
неговото прилагане. В тежест на административния орган, с оглед на разпоредбата
на чл. 170, ал. 1 от АПК е да докаже, че има нарушение на правото на ЕС или на
националното законодателство, извършени от жалбоподателя по проведена опростена
процедура.
Третият елемент от фактическия състав на „нередността“ се
изразява в настъпила вреда на общия бюджет на Европейския съюз или такава,
която би могла да настъпи. Необходимо е да е налице причинна връзка между
извършеното нарушение и настъпването на вредата, респективно такава вреда,
която би могла да настъпи. Фактическият състав на „нередността“ следва да бъде
доказан и обоснован от административния орган в проведеното административно
производство по определяне и налагане на финансова корекция.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ
финансовата подкрепа със средствата на ЕСИФ може да бъде отменена само на някое
от лимитативно посочените правни основания, като в случая се твърди това по
т.3, а именно нарушаване на принципите по чл. 4, §8, чл. 7 и чл. 8 от Регламент
(ЕС) № 1303/2013. Органът е приел, че е допуснато нарушение на принципа за
добро финансово управление по чл.4, §8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, препращащ
към чл. 30 от Регламент (ЕС) 966/2012, като го е квалифицирал като нередност по
т.2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните
показатели за определяне размера на финансовата корекция по реда на ЗУСЕФСУ.
В чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередностите
е регламентирано, че приложимите процентни показатели на финансови корекции за
нередности по чл. 70, ал. 1, т. 1, т. 3 – т. 7 ЗУСЕФСУ са посочени в приложение
№ 2. За нарушение на принципите по чл. 4, §8, чл.7 и чл.8 на Регламент (ЕС)
№1303/2013 процентният показател на финансова корекция е 100 на сто. В
съответствие с принципа на пропорционалност размерът на финансовата корекция
може да бъде намален на 25, 10 или 5 на сто, когато естеството и тежестта на
индивидуалното или системно нарушение не оправдава определяне на по- висок
размер.
Настоящият съдебен състав споделя становището на
административния орган относно допуснато нарушение на принципа на добро
финансово управление.
В случая от установените факти, правилно УО е достигнал
до извод, че е налице нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, във връзка с
чл. 4 §8 от Регламент
№1303/2013, във връзка с чл. 33, § 1 от Регламент № 2018/1046.
Административният орган е приел, че при провеждане на
процедурата възложителят е допуснал нарушение на принципите на добро финансово
управление, а именно икономичност, ефикасност и ефективност на вложените
средства при усвояване на средствата от бюджета на Общността, регламентирани в
чл. 4, §8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, във връзка с
чл. 33, §1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 за изпълнение на проект с референтен
номер СВ007.2.11.098, финансиран по Програмата за трансгранично сътрудничество
ИНТЕРРЕГ- ИПП България – Сърбия 2014-2020. Съгласно чл. 33, §1 от Регламент
(ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на
Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет
на Съюза, за изменение на регламент (ЕС) №1296/2013, (ЕС) №1301/2013, (ЕС)
№1303/2013, ( ЕС) №1304/2013, (ЕС) П№1309/2013, (ЕС) №1316/2013, (ЕС) №223/2014
и (ЕС) №283/2014 и на Решение № 541/2014 ЕС и за отмяна на Регламент ( ЕС, Евратом) №966/2012, чл. 61 от Финансовия регламент,
бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово
управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а)
принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответна
институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят
своевременно, в подходящо количество и качество и на най- добра цена; б)
принципа на ефективност, който е свързан с най- доброто съотношение между
използваните ресурси, предприетите дейности и постигане на целите; в) принцип
на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените
цели посредством предприети дейности.
Административният орган приема за нарушен принципът на
добро финансово управление по чл. 4, §8 от Регламент (ЕС) №1303/2013, като
изрично посочва и кои точно принципи на Финансовия регламент да били нарушени.
В административния акт са изброени и трите принципа- икономичност, ефективност
и ефикасност, като са посочени и фактите, които административният орган счита,
че са относими към нарушението на съответния принцип,
а това е от особено важно значение, тъй като установявайки фактическото
основание органът всъщност е доказал наличието на конкретни правнорелевантни
факти и обстоятелства, които изпълват състава на съответната правна норма,
мотивирала го да издаде административен акт със съответно съдържание. В тази
връзка е и постоянната съдебна практика на Върховния административен съд, обективирана в редица съдебни актове, сред които и Решение
№ 8900 от 29.07.2021 година по адм. дело № 5100/2021
година. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав изцяло се солидизира с крайните правни изводи на административния
орган.
В съответствие с гореизложеното следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е допуснал
нарушение отклонявайки се от първоначално предвидените параметри в техническата
спецификация, тъй като било налице съгласуване и одобрение от страна на УО.
Тези доводи според настоящият съдебен състав са неоснователни, доколкото
липсват доказателства, въз основа на които съдът да може да изгради вътрешното
си убеждение, относно реалността на твърдените от страна на жалбоподателя
факти. По делото са приложени само разпечатки от протекла между страните по
делото комуникация, осъществена чрез размяна на писма по електронен път /лист
28-31/, но те по никакъв начин не могат да мотивират съда да приеме, че
всъщност чрез размяната на тези писма се е стигнало до съгласувателна
процедура, респективно до одобрение на съответните изменения в първоначално
приетата и одобрена техническа спецификация от страна на УО. Налице е
разминаване, което по категоричен начин се доказа и от заключението на вещото
лице.
В тази връзка следва да се приемат за правилни изводите
на административният орган досежно извършване на
нарушение от страна на Община З., водещо до квалифициране на същото като
нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от
Регламент (ЕС) № 1303/2013, а аргументите на съда за това се изразяват в
следното: в Договор № Д-9-1 от 16.02.2021 година / лист 120/ жалбоподателят е
възложил на изпълнителят доставката на HPL облицовка. Въз основа на представените по делото писмени
доказателства е видно, че община З. е получила артикул – облицовка HPL, цвят тъмен орех на 06.07.2021 година, съобразно
приложената като доказателство Складова разписка № 2/1 / лист 118, гръб/. От
своя страна жалбоподателят е заплатил съответната доставка на артикула, за
което са приложени и доказателства, в това число фактура №********** от
24.06.2021 година / лист 117/ и Платежно нареждане от 06.07.2021 година / лист
116/. Реално обаче доставката е отговаряла на съответните изисквания, на само
документално. На практика жалбоподателят е получил артикул, който съществено се
разминава с договорените параметри, а съгласявайки се, в частност приемайки
доставения артикул, който се различава не само по качество, но и в ценово
измерение с договорения и платен, е допуснал разминаване с техническата
спецификация, респективно е нанесъл щета на бюджетна на Европейския съюз,
доколкото заплатената сума в размер на 11 000 лева е именно с такъв
произход. Получавайки артикул, който се разминава по качество и цена, всъщност
се е стигнало до невъзможност използвайки съответният ресурс да бъде постигната
крайната цел, която е заложена в процесните договори,
а именно изграждане на L- образна козирка с облицовка от HPL.
Предвид тези аргументи следва извод, че е налице
нарушение на чл. 4 §8 от
Регламент № 1303/2013 година, допуснато с извършените плащания по договор,
което е основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 от
ЗУСЕФСУ, с което всъщност се доказва наличието на вторият елемент от
фактическия състав на нередността.
По отношение на третия елемент от дефиницията на
нередността, а именно да са налице последици от нарушението, състоящи се в
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджетна на Съюза, настоящият съдебен състав намира следното: допуснатото
нарушение има финансово отражение, защото същото е довело до нецелево
разходване на средства, получени от бюджета на Европейския съюз. По тази
причина се приема, че е налице и този трети елемент от фактическия състав на
нередността.
По отношение на размера на наложената финансова корекция:
Не е налице нарушение на закона от страна на ответника
при определяне на размера на финансовата корекция като съвкупност от общностното и националното финансиране. Съгласно чл. 72 от
ЗУСЕФСУ размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално
установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства –
допустими разходи. Когато поради естеството на нарушението не може да се даде
количествено изражение на финансовите последици, то за определяне на
финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението
разходи, като в чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ се сочи, че минималните и максималните
стойности на процентните показатели се определят с акт, който в настоящият
случай е именно Наредбата за посочване на нередностите. Предвид изложеното,
може да се заключи, че нито националното законодателство, нито
законодателството на Европейския съюз и в частност Регламент № 1303/2013 година,
поставят като изискване само и единствено нанасянето на реална вреда за
налагане на корекция. Нередността може да съществува и тогава, когато е налице
невъзможност за нанасяне на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се
докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране на разпоредбата
на чл.2, т.36 от Регламент № 1303/2013 година следва от буквалното езиково
тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази възможност. Тълкуването е
трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение С-199/03; С-465/10 и други. Органът
е изложил и мотиви за невъзможност да бъде определена конкретна реална вреда за
бюджета на ЕС. Именно във връзка със случаи, като настоящият, когато
финансовото изражение на вредата не може да бъде точно определено законодателят
е допуснал прилагането на пропорционалният метод за определяне на размера на
вредата. Посочил е изрично и защо приема, че в случая финансовата корекция не
може да бъде намалена на 25, 10 или 5 на сто, каквато възможност се допуска,
предвид посоченото в т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за
посочване на нередностите. Като е изчислил размерът на корекцията по реда на
Наредбата, ответникът е приложил стриктно материалния закон и в тази му част.
Въз основа на всичко това, съдът счита, че правилно с
оспорваното решение е била определена финансова корекция за нарушение по
смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ.
Относно съответствието на акта с целта на закона:
Решението за налагане на финансова корекция е издадено в
съответствие с целта на закона, предвидена в разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ, а именно да бъдат възстановени неправомерно разходваните финансови
средства, произтичащи от ЕСИФ, а от друга страна в разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от ЗУСЕФСУ е възприето, че средствата от ЕСИФ следва да се управляват на основа
на законността, доброто финансово управление, устойчивото развитие, за
гарантиране на тяхната ефективност и ефикасност, чрез партньорство и
многостепенно управление, с цел намаляване на административната тежест за
бенефициента и при осигуряване на публичност и прозрачност.
На основание гореизложеното настоящият съдебен състав
приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон досежно
установените нередности и определяне на размера на финансовата корекция, а така
също актът е издаден и в съответствие с целта на закона. Предвид това жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на спора искането от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото съдебни
разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
При този изход на спора и на основание своевременно
направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото съдебни разноски следва да се уважи. По
делото ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, разноски за заплащане на извършения превод на документи от
английски език на български език в размер на 326.70 /триста двадесет и шест
лева и седемдесет стотинки/, за доказването на които е приложил фактура
№**********/ 2022-06-07, Приемателно-предавателен протокол от 07.06.2022 година
и Платежна нареждане, съставено към 13.06.2022 година /лист 181/; платен
депозит за извършване на допуснатата по делото съдебно- техническа експертиза в
размер на 300 /триста/ лева, за което прилага Платежно нареждане, съставено към
13.06.2022 година /лист 168/. Представляващият ответника по делото юрисконсулт
не се е явил в нито едно от проведените съдебни заседания по делото, а защитата
главно се е осъществявала чрез депозиране на писмени становища. Доколкото на
основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка
с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата
за възнаграждението е определяема от съда на основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП
съдът счита, че следва да се определи възнаграждение в размер на 300 /триста/
лева. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 926.70
/деветстотин двадесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща
направени от страна на ответника съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община
З., представлявана от Д.С., Кмет на община З. против Решение № РД-02-14-380 от
07.04.2022 година, издадено от Директора на Дирекция „Управление на
териториалното сътрудничество“ в Министерство на регионалното развитие и
благоустройството“ и ръководител на Управляващия орган по програма „ИНТЕРРЕГ -
инструмент за предприсъединителна помощ България- Сърбия 2014-2020“, с което на
основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 3, във връзка с § 5, т. 4 от ДР на
ЗУСЕФСУ и § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на финансова корекция и процентни
показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ и
чл. 20 от Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично
сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Сърбия е наложил финансова корекция в
размер на 100% от сумата в размер на 11 000 /единадесет хиляди/ лева с
ДДС, платена за „Доставка и монтаж на HPL- цвят тъмен орех“, отбелязана в т.11 от инвентарната
книга и платена по фактура № *********/24.06.2021 година, издадена във връзка с
изпълнение на Договор № Д-9-1/ 16.02.2021 година с изпълнител „****“ ООД на
стойност 30 819.55 евро без ДДС /36 983.46 евро с ДДС/.
ОСЪЖДА Община З.
да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство съдебни
разноски в размер на 926.70 /деветстотин двадесет и шест лева и седемдесет
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/