Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 19.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 3812 по описа на ВРС за
Предявени е от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87, срещу М.Н.К., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.422, вр. чл.274 КЗ,отм., /чл.500, ал.2 КЗ – нов/, за
сумата от 304,60 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, за
която е издадена заповед за изпълниение по чл.410 ГПК срещу която в срока по
чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Претендира разноски по
заповедното и исковото производство.
В исковата молба ищецът излага, че
бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ВР 0973 ВВ със срок на действие на
застраховката за периода от 13.01.2015г. до 13.01.2016г., за което била
издадена застрахователна полица № 02115000274986. Сочи, че на 20.07.2015г. на
главен път II-15, район Веслец, Враца-Оряхово, настъпило ПТП с учаситето на автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ВР 0973 ВВ, собственост на К.И.Д,
управляван от М.Н.К. и лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ВР 6286
ВС, собственост на П.Х.Д. и управляван от същия. Бил съставен протокол за ПТП №
1469689 от КАТ, като за причина за настъпване на ПТП е посочено, че водачът на
лекия автомобил Фолксваген Голф при извършване на маневра изпреварване не е
осигурила достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство – автомобил Рено Меган, поради което настъпило ПТП с
материални щети. М.К., водач на л.а. Фолксваген Голф, напуснала мястото на ПТП
без да уведоми и изчака пристигането на органите на МВР. Вследствие на ПТП на
л.а. Рено Меган били причинени следните вреди: 1. Облицовка предна броня с
отвори за фарове за мъгла; 2. Преден ляв калник; 3. Мигач в калника – ляв; 4.
Предна врата – лява; 5. Капачка странично ляво огледало; 6. Лайсна предна врата
– лява. Стойността необходима за възстановяване на щетите била в размер на
289,60 лева. При ищеца била заведена щета № 150100022316, по която на
собственика на увредения автомобил била изплатена сумата от 289,60 лева, като
дружеството направило и ликвидационни разноски за оформяне на щетата –
изготвяне на снимков материал и документация по щетата, в размер на 15 лева.
Сочи, че съгласно чл.500, ал.2 КЗ
застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски от лицето, което напуснало ПТП и виновно е нарушило чл.42,
ал.2, т.1 от ЗДвП и чл.123 ЗДвП. Отвтеникът не заплатил доброволно дължимата
сума.
Излага, че ищцовото дружество
подало заявление по чл.410 ГПК за претендираната сума, във връзка с което била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1519/2019г., срещу която постъпило в
срок възражение, като му били дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си. Счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска и моли
да бъде признато за установено, че ответникът му дължи посочените суми.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът е подал отговор на
искова молба, в който е оспорил предявеният иск. Излага, че действително е
участвала в ПТП, но след настъпването му е провела разговор с другия водач и
постигнали съгласие да му бъдат платени щетите и разменили необходимата
информация. Счита, че не е налице основание за ангажиране на отговорността й на
основание чл.274 КЗ, отм. Навежда доводи, че в исковата молба не е посочено кое
от основанията, изброени в нормата, е налице. Намира, че не е налице нито едно
от основанията за регресна отговорност въз основа на този текст. Тя била
правоспособен водач, автомобилът е бил преминал годишен технически преглед към
датата на ПТП, не е била употребила алкохол, като намира, че напускането на
мястото на ПТП нее основание за ангажиране на нейната отговорност. Напускането
на ПТП не можело да се приеме и като виновно отклонение от проба за алкохол.
Позовава се на съдебната практика, според която за да има виновно отклонение от
проба за алкохол следва да е налице изричен отказ от старна на водача, след
като е поканен от служители на КАТ да бъде изпробван с техническо средство. Тя
не била канена за такава проба и не е отказвала да даде такава. Напускането
ѝ на мястото на ПТП не можело да се тълкува като такъв отказ. Моли искът
да бъде отхвърлен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представените писмени доказателства от ищцовата страна на
20.07.2015г. на главен път II-15, район Веслец, Враца-Оряхово, настъпило ПТП с
участието на
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ВР 0973 ВВ, собственост на К.И.Д,
управляван от М.Н.К. и лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ВР
6286 ВС, собственост на П.Х.Д. и управляван от същия. За събитието е бил
съставен Протокол за ПТП № 1469689/20.07.2015г. от служител
на ОД МВР Враца, сектор
„Пътна полиция“, в който е
отразен механизма на ПТП – водачът на л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ при
изпреварване вследствие на неосигуряване достатъчно разстояние с изпреварвания
водач на л.а. марка „Рено“, модел „Меган“ реализирал ПТП с материални щети като го блъска, след което напуснал
мястото на ПТП без да уведоми и изчака пристигането на органите на МВР. Протоколът
е подписан и от двамата водачи, както и от полицейския служител. М.Н. е подала
възржение срещу констатациите в протокола, но видно от приложената преписка
контролният орган е достигнал до извод, че ответницата е виновна за ПТП и са съставени
Акт за установяване на административно нарушение № 095364/23.07.2015г. и Наказателно постановление №
15-0967-001863/14.08.2015г. на ОДМВР – Враца, с което на М.Н. Димитрова е
наложена административна санкция за извъшените от нея нарушения при
осъществяване на процесното ПТП по чл.123, ал.1, т.2 ЗДвП – не остава на място
на ПТП до пристигане на представител на МВР или следствието, както и по чл.42,
ал.1, т.2 ЗДвП – не се е убедила, че може да заеме място в пътна лента преди
изпреварваното ППС, без то да намали скоростта.
По делото е приета декларация от М. Н.
от 23.07.2015г., дадена в хода на административно-наказателното производство, в
която същата е декларирала, че не е употребила алкохол.
Наличието на спор относно механизма
на настъпване на ПТП при съставяне на актовете от контролните органи не следва
да се обсъжда, тъй като в настоящото съдебно производство не се навеждат такива
доводи от ответницата, като е представен и акт за установяване на нарушението,
вследстиве на което е настъпило ПТП и наказателно постановление, с което е
наложена санкция на виновния водач, а именно ответника М.Н., като няма доказателства
да е бил отменен.
Отговорността на виновния водач и настоящ ответник е застрахована при ЗД
„Бул Инс” АД, като за МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ВР 0973 ВВ е сключена Полица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с № 02115000274986 и период на
покритие 13.01.2015г. до 13.01.2016г. Предвид на това, на 27.07.2015г. при ЗД
„Бул Инс” АД е депозирано искане за оценка на вреди от собственика на увредения лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ВР 6286 ВС.
По повод искането е образувана преписка по щета № 150100022316, извършен е
оглед, опис и оценка на вредите по лекия автомобил, като е посочено, че на л.а. Рено
Меган били причинени следните вреди: 1. Облицовка предна броня с отвори за
фарове за мъгла; 2. Преден ляв калник; 3. Мигач в калника – ляв; 4. Предна
врата – лява; 5. Капачка странично ляво огледало; 6. Лайсна предна врата – лява
и е определено обезщетение в размер на 289,60 лева. С преводно
нареждане от 25.09.2015г./лист 19/, сумата от 289,60 лева е изплатена
на собственика на увреденото МПС. Обстоятелствата относно причинените щети по пострадалия от ПТП лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ВР 6286 ВС и размерът на заплатеното
обезщетение не се оспорват от ответника.
Представена е и регресна покана за
процесната сума до ответника и разписка за получаването й /лист 18-19/.
По делото е изслушан като свидетел
собственикът на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег.
№ ВР 6286 ВС – П.Д..
Свидетелят е разказал, че участвал в ПТП в участъка между спирка „Череша“ и
разглона за с. Горно Пещене по пътя между гр. Враца и с. Мраморен. Управлявал
автомобила с разрешената скорот за този участък от
За установяване на вземането си
ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. №1519/2019г. на РС-Враца, по което била издадена заповед за изпълнение
№ 990/22.04.2019г., срещу която в законоустановения срок постъпило възражение
от длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Предмет на предявения иск е установяване вземането на кредитора, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
оспорена чрез възражение. Тъй като кредиторът не разполага с изпълнителен лист
за вземането си, следва да проведе успешен установителен иск срещу длъжника и
негова е доказателствената тежест относно фактите, пораждащи претендираното и
вече оспорено право.
Съгласно текста на чл.274 КЗ /отм./ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от него обезщетение, ведно с лихви и разноски, когато е налице някоя от следните
предпоставки: водачът е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог; водачът не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това; водачът е управлявал моторното
превозно средство без свидетелство за управление. Ищецът е навел доводи, че ответницата е напуснала
мястото на произшествието без да изчака идването на контролните органи. Такова
самостоятелно основание не е налице в правната норма, като твърдяното от ищеца
основание е виновно отклонение от проверка за алкохол.
По делото е безспорно, че е
възникнало валидно застрахователно правоотношение между ищеца, в качеството му
на застраховател и собственика на управлявания от ответницата автомобил, с
който е причинено процесното ПТП, при което са нанесени вреди на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Меган”. Безспорно
се установява, че при ищецът е била заведена щета от собственика на пострадалия
автомобил и по нея е била изплатена сумата от 289,60 лева. Спорен е единствено
въпросът дали е осъществена някоя от лимитативно изброените в чл.274 КЗ /отм/
предпоставки, и конкретно – виновно отклонение от проверка за алкохол. Това
обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства. Доказателства
ответникът да е поканен да даде проба за алкохол и да е отказал няма и ищецът е
следвало да докаже, че застрахованият
виновно се е отклонил от проверка за алкохол и съставлява ли такова виновно
поведение напускането на местопроизшествието. В Протокола за ПТП от 20.07.2019г е описан механизмът на ПТП и нарушенията на
застрахования, но не се съдържат данни за предприета по време на ПТП проверка за
алкохол на участниците в ПТП. Липсват доказателства да са предприети мерки, за
да се подложи ответникът на проверка за алкохол, от каквато виновно да се е
отклонил. Няма никакви
данни ответникът да е санкциониран за деяние по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП - отказ
на водач на МПС да му бъде извършена проверка за установяване употреба на
алкохол, а за други нарушения, т.е. и административно - наказващият орган не е
приел, че е налице подобно неправомерно поведение на лицето. В случая
нарушаване на задължението по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП за това, че виновният
водач не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР, не
може автоматично да му вмени и друго нарушение, свързано с виновно отклоняване
или отказ от извършване на проверка за алкохол, защото такова ще има само, ако
лицето е било поканено да се подложи на проверка и същото съзнателно, с цел да
предотврати това, реши да напусне мястото на ПТП, каквото не се установява
въобще по настоящото дело. От изслушания свидетел се установява, че не са били
налице признаци ответницата да е била употребила алкохол, като от представените
по делото докладни на служителите на МВР по административно-наказателната
преписка не се установява ответницата да е била канена да се подложи на
проверка за алкохол и тя да е отказала да го стори. Само факта на напускане на
ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка
на алкохол. Единствено при наличие на данни за предприети мерки за извършване
на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се е
отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 274,ал.1, т.1 КЗ за регресна отговорност на застрахования. В този смисъл е и постановената по
реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика /напр. решения №№
16/02.02.2011г по т.д. № 211/2009г; 183/22.11.2010г по т.д. № 30/2010г;
113/11.01.2012г по т.д. № 1147/2010г/. Според изискванията на законодателят,
застрахователят трябва да установи или че ответникът е отказал да се подложи на
проверка за алкохол или че виновно се е отклонил от такава проверка.
С оглед гореизложеното независимо че
е налице извършен пътен инцидент, нанесени щети от ответника и заплатено от
застрахователя по Гражданска отговорност застрахователно обезщетение, същият
няма правото да иска осъждане на деликвента по пътя на регреса. След като
ответникът не се е отклонил виновно от проверка за алкохол, не е налице
хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ, не е установена и друга предпоставка,
предвидена в този текст, и съответно застрахователят не може да иска платеното
от него. Неизпълнение на задължението на
извършителя да стои на място и да го запази във вида на извършването му е
предпоставка за ангажиране на административната му отговорност, но не обуславя
наличието на някоя от изчерпателно посочените хипотези, обуславящи ангажирането
на регресната такава. Предявеният установителен иск като неоснователен следва
да се остави без уважение.
При този изход на спора следва да
бъде уважено искането на ответника да му бъдат присъдени сторените в
производството разноски, за които е представил доказателства, а именно – 300
лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд-Враца
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ************срещу М.Н.К., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно
основание чл.422, вр. чл.274 КЗ,отм., за следната сума: 304,60 лева,
представляваща регресно вземане за платено от ЗД „Бул Инс” АД застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по щета № 150100022316
по застраховка „Гражданска отговорност“ поради напускане на водача на мястото
на ПТП без да
уведоми и изчака органите на МВР, ведно със законната лихва върху
нея от датата на завеждане на исковата молба – 18.09.2019г. до пълното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс”
АД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.К., ЕГН ********** на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща сторени от нея
разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: