РЕШЕНИЕ

 

                                                            гр.София, 06.10.2023 г.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                             Розалина Ботева

при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 6 424 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

 

              С решение № 79 482 от 30.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 68 122/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав е отхвърлен предявеният от В.О.К., ЕГН ********** срещу „П.и.б.“ АД, ЕИК *******осъдителен иск с правна квалификация чл.82 ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата от 25 000,00 лева – частичен иск от общо претендирани 72 000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени пропуснати ползи – нереализиран приход от договор за правно обслужване, вследствие на неизпълнение от страна на банката на задължение по договор № **********14.07.2014 г., а именно: налагане на запор върху средства по сметката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2018 г. до изплащане на вземането, като неоснователен.

              Със същия акт В.О.К. е осъден да запрати на „П.и.б.“ АД сумата 300,00 лева – разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ЗЗД.

              Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника – Национална агенция по приходите.

 

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца В.О.К.,***. Във въззивна жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено противоречие на изводите както със събраните по делото доказателства, така и с фактите, приети от съда за установени. Наведени са доводи и че част от фактите са интерпретирани погрешно и извън тяхната времева последователност, а друга – не са съобразени и обсъдени от съда, въпреки че са представени и приети в законоустановения срок; че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал запор върху банкова сметка ***да с парични средства в противоречие със събраните гласни доказателства и приложената снимка от смартфон и запорно съобщение, постъпило при ответника, както и че неправилно този съд аргументира решението си с уведомление на банката до публичния изпълнител за невъзможност да се запорира специална банкова сметка. ***, че поведението на ответника не може безусловно да се счита за причина да се пропусне осъществяването на ползи от ищеца, е неправилен, тъй като в хода на първоинстанционното производство жалбоподателят е доказал неизпълнение на договорни задължения на ответника; предвиди-мост на причинените вреди – уронване на престижа му и накърняване на доброто му професионално име, което като логична, а оттам и предвидима последица е довело до отказа на клиент да сключи нов, изгоден за жалбоподателя договор; причинна връзка между действията на ответника и претърпените вреди, както и обема на постигнатите с клиента договорки и размера на причинените вреди. Релевирани са аргументи и че неправилно съставът на СРС е приел, че показанията на свидетелката Г.-К.опровергават обясненията на ищеца за данните на клиентите, отразени в проекто-договора, с оглед на това че заблудата на свидетеля, че проекто-договорът е съдържал данните на клиентите е лесно обяснима с факта, че жалбоподателят е изготвил договора, а свидетелят само е обсъждала клаузите му на среща в ресторант „Хепи“ и не е била ангажирана с техническото изписване на данните в него.

              Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният от В.О.К. срещу „П.и.б.“ АД иск, като му се присъдят и сторените в двете инстанции разноски.  

              Ответникът по жалбата – „П.и.б.“ АД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на същата, с който жалбата е оспорена с наведени съображения за недоказаност и неоснователност на наведените с нея възражения и оспорвания. Поддържа, че правилно и законосъобразно в решението е прието, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване налагането на запор върху процесната банкова сметка ***, представляващи пропуснати ползи в резултат на такъв запор. Заявено е искане да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение, като им се присъдят направените във въззивното производство разноски.

              Третото лице-помагач на страната на ответника –  Национална агенция за приходи, гр.София не е взела становище по жалбата.        

              Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

              При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по отношение на същото не намира приложение нито едно от изключенията, визирани в посоченото ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи /чл.269, изр.2 ГПК/.

              Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца В.О.К. с претенция с правно основание с чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД за сумата 25 000,00 лева – частичен иск от претенция в общ размер от 72 000,00 лева.

              В подадената искова молба ищецът поддържа, че е страна по договор за откриване на клиентска сметка на адвокат № **********14.07.2014 г., по силата на който има открита в „П.и.б.“ АД посочената в молбата банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Твърди се, че на 06.03.2018 г. в информационната система на ответното дружество било отразено, че сума в размер на 4 710,20 лева е блокирана по разпореждане на публичен изпълнител, като след справка е установил, че още на 06.12.2017 г. върху сметката му бил наложен запор въз основа на постановление за налагане на обезпечителни мерки и запорно съобщение от публичен изпълнител от 05.12.2017 г., с което е нарушен чл.4 от сключения между страните договор от 14.07.2014 г., който предвижда, че  сумите по сметката по чл.39 ЗА не подлежат на запориране. Посочено е и че от неправомерните действия на ответното дружество ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, като се твърди, че в началото на м.август 2018 г. започнал преговори с потенциални клиенти за сключване на дългосрочен договор за комплексно юридическо обслужване при месечно възнаграждение в размер на 3 000,00 лева, като в хода на преговорите офертата му била приета с частични изменения, както и че по искане на клиента е предоставил обща информация за себе си и клиентите си, включително и за наличието на наложен запор върху адвокатската му сметка. Сочи се, че последната информация е притеснила клиентите му, които му поискали разяснение. На среща на 10.08.2018 г. ищецът се е опитал да им обясни, че сумите са блокирани незаконосъобразно и че е въпрос на време банката да отрази това, но на 13.08.2018 г. официално бил уведомен от клиента, че прекратява преговорите и няма да подпише договора поради наличие на запор върху банковата му сметка и поради това че не е в състояние да се ангажира с точен срок за разрешаване на проблема. Релевирани са доводи и че след отказа на клиентите от подписване на договор, ищецът е  отправил до ответната банка покана за изплащане на обезщетение в размер на 72 000,00 лева за претърпени вреди от нереализиран по вина на ответника договор за юридическо обслужване с трето лице, определено въз основа на целия срок на договора – 24 месеца при месечно възнаграждение от 3 000,00 лева, както и че на 15.08.2018 г. банката е заличила в информационната си система отбелязването за блокирани суми и същия ден служител на банката е уведомил публичния изпълнител, че тя няма право да запорира адвокатски сметки и да изпълнява разпореждания на публичен изпълнител за превод от адвокатски сметки.

              Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 25 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди – пропуснати ползи в резултат от нарушаването на процесния договор от страна на банката, частична претенция от претенция в общ размер от 72 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждането на разноски по делото.

 

              В подадения в срока по чл.131, ал.1 ГПК отговор от ответника „П.и.б.“ АД, *** е оспорена изцяло заявеният срещу дружеството иск. Навежда съображения, че на 22.06.2018 г. в банката е било получено разпореждане от ТД на НАП София, с което е било наредено да прехвърлят наличните средства по откритите на името на В.О.К. банкови сметки по банкова сметка ***лжения на същия в размер на 4 324,75 лева по изпълнително дело № 22060005053/2006 г., във връзка с което на 04.07.2018 г. банката изпратила отговор до ТД на НАП София, в който е посочила, че две от откритите на името на В.К. банкови сметки са със специално предназначение по чл.39, ал.1 от ЗА, че сумите по тях не са част от имуществото на адвоката и не подлежат на запориране, поради което запорното съобщение не може да бъде удовлетворено. Отразено е и че на 31.07.2018 г. в банката са получени две молби от В.К., с които тя е била уведомена, че последният желае да бъдат извършени преводи от банковата му сметка към ТД на НАП София за погасяване на публичните му задължения или към друга негова банкова сметка ***, като на същата дата банката е взела отношение по молбите, в което отново са обяснили защо не могат да изпълнят нареждането за плащане на суми, което публичния изпълнител е наредил и че не възпрепятстват разпореждането с авоар по сметките, но за това е необходимо да бъде представено от титуляра платежно нареждане, а с молба, след което са получили покана за плащане на обезщетение от страна на ищеца и е последвала нова кореспонденция между тях, както и между банката и публичния изпълнител. Наведени са доводи, че за В.О. не са настъпили никакви вреди, тъй като изпълнение на запорното съобщение не е налице – банката е отказала да изпълни исканията за превеждане на суми на публичния изпълнител и липсва отрицателна промяна в имущественото му състояние. Твърди се и че не е налице неизпълнение от страна на банката на сключения между страните договор, както и че липсват и останалите елементи от фактическия състав на чл.82 ЗЗД, тъй като в случая не може да се говори нито за наличието на вреди, нито за противоправно поведение, нито за причинна връзка – пряка и непосредствена последица, а още по-малко за вина на банката. Оспорва твърденията по исковата молба, че за действително водени преговори с действителен потенциален клиент, който действително да е имал намерение да сключи договор за правно обслужване с ищеца. Заявено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и на ответника да се присъдят направените в производството разноски.

 

              Безспорно е в производството, което се потвърждава и от приетото по него заверено копие от договор, че на 14.07.2014 г. между ищеца В.О.К. и ответната банка е сключен договор за откриване на клиентска сметка на адвокат № **********/неоспорен в процеса/, по силата на който банката открива, поддържа и води сметка по смисъла на чл.39 от Закона за адвокатурата /ЗА/ в ВGN с посочен в дoговора IBAN *** – т.1.

              Съгласно клаузата на т.2 от тази акт по сметката могат да се превеждат суми за заплащане на разноски, държавни такси и данъци на клиент/и на адвоката, заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката, извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиент/и на адвоката и за други цели, предвидени в сключения договор между адвоката и негов/и клиент/и, а в т.6 е установено, че адвокатът може да използва средствата по сметката само за извършване на плащанията, предвидени в чл.39 ЗА.

              От т.3 от договора се констатира, че титуляр на сметката е адвокатът и само той или упълномощено от него с нотариално заверено пълномощно лице може да се разпорежда със средствата по специалната сметка и да получава информация за авоарите и движението по нея, а от т.4 – и че сумите по сметката не са част от имуществото на адвоката и не подлежат на запориране.

              Не се спори в производството и че на 06.12.2017 г. в ответната банка е постъпило запорно съобщение по чл.202, ал.1 във връзка с чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК от публичен изпълнител по изпълнително дело № 22060005053/16.01.2006 г. по описа на ТД София - НАП, за налага запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, както и суми, предоставени за доверително управление на В.О.К. в размер на 4 710,20 лева, обезпечаващи задължения към 05.12.2017 г., от които: главница – 1 695,15 лева, нелихвоносна част – 190,00 лева и лихва – 2 825,05 лева.                                           

             Във връзка с това изпълнително производство на 22.06.2018 г. в „Първа Инвести-ционна банка“ АД е постъпило разпореждане № С180022-029-0015044 от 20.06.2018 г. за изпълнение на запорно съобщение по изп.дело № 22060005053/2006 г., образувано срещу В.О.К., с което е наредено незабавно след получаването му да бъдат прехвърлени наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпващите по сметките на длъжника суми в размер на 4 324,75 лева по сметката на ТД на НАП София. Същото разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№ С180022-029-0015044 от 20.06.2018 г. е получено в „П.и.б.“ АД и на 04.07.2018 г.

              В отговор на разпореждането от 20.06.2018 г. на 04.07.2018 г. ответната банка е уведомила публичния изпълнител, че две от сметките на ищеца са открити в съответствие с чл.39 от Закона за адвокатурата, като сумите по тези сметки не са част от имуществото на адвоката и не подлежат на запориране. С писмото са поискани допълнителни указания.

              С молба с вх.№ 3266 от 31.07.2018 г., приета в ФЦ „Европа“ на ответната банка на 20.07.2018 г., ищецът В.К. е посочил, че на 04.07.2018 г. банката е получила разпореждане № 3-60026/04.07.2018 г., с което публичен съдебен изпълнител разпорежда запорираните по негова сметка 4 324,75 лева да бъдат преведени по посочената от него сметка, като до този момент сумата не е преведена от банката, а върху нея ежедневно се трупат наказателни лихви за негова сметка, във връзка с което моли да бъде уведомен за причините, поради които сумата не е преведена на публичния изпълнител.

             На 31.07.2018 г. В.К. е депозирал нова молба в „П.и.б.“ АД – вх.№ 3266 от 31.07.2018 г. с обективирано изявление, че на 20.07.2018 г. е депозирал в банката молба собствените му 4 700,00 лева да бъдат преведени от сметка с IBAN, ***.07.2014 г., по негова карта Dayner`s или по картовата му сметка VISA, като  е изискал преводът да бъде незабавно извършен, тъй като търпи санкции за забава за негови задължения.

              С писмо изх.№ 1/Ж-3266 от 31.07.2018 г. „П.И.б.“ АД в отговор на тези молби е отправила изявление да ищеца В.К., че във връзка с полученото от тях запорно съобщение и нареждане за изпълнение по запор са уведомили органа, наложил запора, че откритите на негово име банкови сметки са със специално предназначение по чл.39 от ЗА и като такива не подлежат на запориране, както и че са поискали допълнителни указа-ния, но до момента не са получили отговор от публичния изпълнител. Посочено е и че, в случай че г-н К. желае да преведе средствата от специалната сметка в изпълнение на запорното съобщение, следва да направи това с платежно нареждане.

              С последващо писмо от 13.08.2018 г. – вх.№ Ж-3503, В.О.К. е отправил до ответната страна покана за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 72 025,00 лева, поради виновно неизпълнение на задълженията й – не е изпълнила разпореждане № 3-60026/04.07.2018 г. за превод на 4 324,75 лева от наличните 4 710,20 лева към НАП, което изпълнение е единственото условие за отмяната на наложения му запор, и не е уважила исканията по двете му молби /от 20.07.2018 г. и 31.07.2018 г./. Във визирания акт ищецът е обективирал твърдения, че поради виновното неизпълнение на задълженията на банката запорът върху банковите му сметки е все още наличен, което му причинява вреди, съотв., че пропуска ползи от това, че е бил уведомен от клиент, че няма да сключи договор за юридическо обслужване на стойност 72 000,00 лева, поради това че банковите му сметки са запорирани.   

              В отговор с изх.№ Ж-3501/1 от 2018 г. „П.и.б.“ АД е уведомила ищеца, че е действала изцяло съобразно разпоредбите на действащото законодателство и че не дължи обезщетение за вреди.

              На 17.08.2018 г. в банката е постъпило писмо от ТД-София на НАП, с което се изисква информация дали е наложен запор по изпратеното запорно съобщение от 05.12.2017 г., върху кои банкови сметки, признава ли се вземането за основателно, има ли други претенции, както и коя от сметките е специална по смисъла на чл.39 ЗА. Исканите сведения са изпратени от банката на публичния изпълнител на същата дата. В същите с отразено, че на името на ищеца са открити две сметки – едната, от които е разплащателна по чл.39, ал.1 ЗА, сумите по която не подлежат на запориране, а втората – е кредитна карта, която е запорирана с посочената в запорното съобщение сума, но от нея не могат да се правят преводи.

             По искане на ищеца в първоинстанционното производство е прието заверено копие от снимка от телефонно устройство на преглед на сметка, оспорена от ответната страна. До приключване на устните състезания пред СРС ищецът не е ангажирал доказателства, с които да установи истинността на това доказателство. По искане на ищеца е заличена допуснатата допълнителна съдебно-компютърна експертиза за изясняване на въпросите бил ли е налаган запор върху процесната сметка и за какъв период от време.

              В производството пред СРС В.К. е представил и кореспонденция от 5 броя писма, водена по електронна поща между него и лицето П.Ж.в периода от 08.08.2018 г. до 13.08.2018 г. във връзка със сключване на договор за правно обслужване – от и на адреси: ********** и **********. В първото представено писмо, изходящо от ищеца на 08.08.2018 г. от акаунт ********** с получател: ********** и Сс: **********, след отправени благодарности, че г-н Ж. се е свързал с него и уверения, че с колегите му ще работят с последния и бизнес партньорите му, и изказани съжаления, че с колегите му не владеят италиански език, но свободно могат да ги консултират на английски и немски език, а при необходимост – да наемат преводач, както и за специфичните области, в които не са специализирани – да осигурят съдействието на техни колеги, е направена предварителна оферта за правно обслужване в два варианта. Приложени са и автоматични отговори за успешно получаване на съобщението от обслужващия адреса на изпращача сървър.

              В писмо от 09.08.2018 г. от имейл адрес **********, посоченият в него автор П.Ж.е направено предложение за корекции на офертата относно срока и възнаграждението и е направено предложение за среща в офиса на адресата за съгласуване на бъдещата работа, като е изискана и обща информация за фирмата, г-нК.и сътрудниците му, препоръки от други негови клиенти, информация за други негови клиенти с предмет на дейност, сходен с техния, данни за дела срещу него, административни наказания и глоби, ако има такива, както и дела или спорове между него и ваши клиенти.     

             В писмо от същата дата, изходящо от електронния адрес на В.К. до „Р.J.“, е обективирано изявление, че приема условията им и че очаква срещата им утре, за когато ще подготви проект на договор за правно обслужване с допълнителна клауза за управление на порични средства чрез банкова сметка. ***но получаване на съобщението от обслужващия адреса на изпращача сървър.   

 В писмо от 10.08.2018 г. от имейл адрес ********** до имейл адрес ********** посоченият в него автор е инкорпорирал изявление, че и той от своя страна иска да благодари за днешната среща, както и за предоставените данни и препоръки, както и че приемат окончателния вариант /с клауза за забрана за предсрочно прекратяване/ на договора и са готови да го подпишат, но ги притеснява информацията за запорираната адвокатска сметка, както и че мили за повече информация и срокове, при които ще разрешите проблема.    

  В последното писмо от 13.08.2018 г., изходящо от имейл адрес: ********* с получател: **********, е посочено, че по инструкции на г-н К. прекратява преговорите за подписване на договор за правно обслужване, тъй като са разчитали много на управление на финансовите им средства чрез адвокатската сметка на г-н К. – услуга, която не може да им бъде предоставена, тъй като както е потвърдил г-н К. не е и в състояние да им предостави срок, в който сметката му ще бъде отблокирана.

              По делото е изслушано и прието заключение на съдебна компютърно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице инж.Н.Х., неоспорено от страните. В същото са посочени установените ІР адреси, от които са изпратени приложените към исковата молба електронни писма и датите на изпращането им, съвпадащи с отразените в писмата такива, като и удостоверено и че към нито едно от тези писма няма прикачени файлове.

              От заключението на вещото лице Х.се констатира и че при извършената проверка за интернет свързаността на ищеца се е установило, че се използва ІР адрес, който е идентичен с ІР адреса, от който е водена кореспонденцията; че ищецът използва мейл клиентска програма „Мicrosoft Outlook 16.0“ за достъп до пощата си: **********; че получаването на мейлите е технически процес, свързан с два процеса и техните стойности: процесорно; І/О хардуерно време на мейл сървърите и време за пренос между тях – трасе; че  За време на получаване може да се вземе средностатистическо от 5 секунди до 30 секунди за gmail; че процесната информация е разменяна между следните мейл акаунти: *********, ********* и **********, като не се е установил друга разменяна информация между тях, освен приложената към исковата молба.

              По реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице инж.Н.Х. е пояснил, че е изследвана само електронната поща на ищеца К., но не и пощата на неговия съконтрагент; че изследването включва данните от компютъра, като в компютъра на ищеца е изследвана клиентската програма, която има достъп до уеб базираната поща, която е „Мicrosoft Outlook 2016“ както имейлите там, така и уеб базираната част на имейла. Експертът е посочил и че информацията, която е изследвал, технологично е възможно да бъде манипулирана, но поради факта, че присъства система, която автоматично прави рапорти и на база нейния анализ е категоричен, че пощата е действително създадена и изпратена към онзи момент, както и получена и че при информацията, която е изследвал не е констатирал манипулиране.

              В откритото съдебно заседание, проведено на 25.06.2019 г. ищецът В.О.К. е изслушан по реда на чл.176 ГПК, при което същият е заявил, че не знае бащиното име и единен граждански номер на контрагента си г-н Ж., нито домашния му адрес, както и че не може да предостави по-конкретни данни за неговата личност.

              По делото е разпитана като свидетел П.И.Г.-К., съпруга на ищеца. Същата депозира показания, че й е известно, че съпругът й има сметки в ответната банка, както лични, така и служебни; че през март – август 2018 г. знае, че банката е запорирала неговата адвокатска сметка, за което са разбрали в началото на м.март по повод на това, че му е било отказано да тегли от служебната сметка, като му било казано, че тя е запорирана до определен размер от публичен изпълнител, за което съпругът й й разказал вкъщи и бил много ядосан. Поддържа се, че срещу ищецът е имало изпълнително дело за негови лични задължения, по което свидетелката контактувала с публичния изпълнител; че по нейно настояване ищецът е отишъл при публичния изпълнител да попита какво си случва и Соня Г. му е казала, че през м.декември 2017 г. е изпратила запорно съобщение до „ПИБ“, което явно е било изпълнено. Сочи и че след това в продължение на няколко месеца съпругът й преговарял с публичния изпълнител, с банката и взели решение, че щом така или иначе е наложен запор парите да се изплатят на публичния изпълнител, за да се погасят вземанията. Твърди, че знае, че съпругът й многократно ходил в банката, за да инициира  превод на сумите към НАП, но оттам са му отказвали; че на 20.07.2017 г. тя лично е ходила в клон на банката, намиращ се на ул.„Дойран“ и поискала да изготви платежно нареждане, за да се преведат парите на НАП, но служителката й казала, че не може да приема платежни нареждания и да оперира със сметката, тъй като има наложен запор, и тогава свидетелката депозирала молба, в която съпругът й бил написал някакви инструкции към банката, за която й казали, че ще бъде разгледана в централата на банката. Поддържа, че е имала пълномощно, направено по повод ходенето й в банката и че постоянно пълномощно няма.

              При разпита й г-жа П.Г.-К.посочва и че след като съпругът й е бил изписан от болница е отишъл в същия офис на банката, за да депозира втора молба, като му били обещали нещо да предприемат; че някъде около средата на м.август публичният изпълнител Г. се е обадил на свидетелката и й казала, че търси връзка със съпруга й, тъй като имало проблем със запора; че те се чули и горе-долу по това време съпругът й казал, че са му освободили парите, както и че в първата половина на август той е имал едни бизнес преговори. Съобщил й е, че преговаря с клиент за сключване на постоянен договор и я помолил да присъства на поисканата от клиента среща; че срещата се е състояла в ресторант „Хепи“ на бул.„Славейков“, по обяд, като на нея са присъствали клиентите – един българин и един италианец, като са се обсъждали конкретни клаузи от договора за правна помощ, за постоянна работа в рамките на две години и месечно възнаграждение от 3 000,00 лева. Свидетелката сочи, че основният разговор се е състоял в написаното в договора – клаузата за инфлационна индексация на месечните възнаграждения; че клиентите не били съгласни да се индексира хонорарът, поради което съпругът й предложил договорът да бъде без право на прекратяване за две години, за да има някаква сигурност за него и те се съгласили, поради което договорът е трябвало да се преработи, съотв., че вторият основен въпрос, който се е обсъждал, е бил, че естеството на работата на клиентите е включвало необходимост по служебна сметка да се приемат техни служебни пари, като съпругът й им съобщил, че има служебна сметка, която в момента е запорирана, но очаква този въпрос да се разреши.

              Поддържа се, че това смутило клиентите и те казали, че ще помислят; че няколко дни след тази среща българският клиент се е обадил на ищеца и му казал, че се отказват от подписване на договора, защото за тях най-важното е наличието на служебна сметка, с която да могат да боравят с техните средства и това е нещо, което ги притеснява. Сочи, че те са имали някакъв бизнес с машини и са търсели да закупят имот близо до София, където да разположат складове и фабрики и в момента оглеждали имоти около град София и имат необходимост парите по евентуално сключена сделка да се превеждат по адвокатска сметка, а също там да се превеждат разходи по тези сделки, понеже все още не е било регистрирано българско дружество и те нямали сметки в България. Навежда твърдения, че договорът бил написан на български и на английски език, като възложители в него били посочени двамата –българинът П.Ж.и италианецът, които са били в съдружие, чието име не помни; че срещата била за подписване на договора, но той не е бил подписан, тъй като е трябвало да бъде променена клаузата за инфлация и да се сложи клауза за неустойка /в случай на предсрочно прекратяване – в размер на хонорарите до края на двугодишния период/, заради което е трябвало да се състави нов договор, но такъв не се е подписал. Счита, че е адвокат и в това й качество е присъствала на срещата; че не работи постоянно със съпруга й, но така или иначе у тях обсъждат някои въпроси и от време на време си помагат; че причината да не се сключи договора е, че клиентът се е бил обадил на съпруга й и му казал, че не могат да работят с него, тъй като липсвала служебна сметка, където да превеждат техните пари и да имат сигурност. На проведената бизнес среща проблемът със сметката е бил обсъждан дълго, като са били представени няколко препоръки от клиенти и проекта на договора. Свидетелката посочва и че съпругът й сам е написал проекта на договора, като общо взето са обсъждали отделни клаузи у тях устно и тя е знаела по същество съдържанието на договора; че в шапката на договора като изпълнител е бил описан съпругът й, а като възложители – П.Ж.и италианецът, които им обяснили, че им предстой създаването на смесено дружество, което взе още не е регистрирано, както и че същата си спомня, че в договора са били изписани имената на клиентите, данни с адреси, ЕГН на П.Ж..  

              Настоящата съдебна инстанция след преценка по реда на чл.172 ГПК не кредитира показанията на свидетелката в частта относно поддържаното запориране от банката на процес-ната сметка; в частта, че съпругът й многократно е ходил в банката, за да инициира превод на сумите към НАП, но оттам са му отказвали, както и че при ходенето й до банката на 20.07.2018 г. й било казано, че има наложен запор по служебната сметка на съпруга й. В тези им части съдебният състав намира, че показанията на свидетелката са обусловени от близките й отношения с ищеца, обуславящи нейната заинтересованост от изхода на спора. Съдът приема и че същите са недостоверни, тъй като съгласно нормата на чл.200 ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение, а не от банко-вите институции, като с оглед разпоредбата на чл.202, ал.1 ДОПК запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката, съотв. съгласно ЗПУПС и подза-коновите актове по прилагането му платежни операции се извършват от ползвателя на платежната услуга въз основа на платежно нареждане по утвърдения формуляр-образец от БНБ, дадено писмено или по електронен път, ако това е договорено между страните /каквато хипотеза в случая не е налице/, а не въз основа на молби и/или устни искания, като в тази връзка съобразява и професионалните знания и опит на свидетелката в качеството й на адвокат, които предполагат, че е наясно с нормативните изисквания. Счита, че в обсъжданата част показанията  почиват на предположения или на казаното на свидетелката от самия ищец, а по отношение на втората и трета група обстоятелства – противоречат на приети безспорни доказателства по делото. Свидетелката не поддържа да е придружавала съпруга й до банката при неговите посещения, поради което обективно няма как да е възприела осъществилите се там обстоятелства. От друга страна, от депозираните в банката писма /извън това подадено от свидетелката/ се констатира, че г-нК.е ходил лично два пъти до нейни клонове, като в производството не са представени доказателства последният да е изготвял и представял пред същата платежни нареждания за извършването на преводи от процесната сметка, изпълне-нието на които да му е било отказано. Съгласно чл.3 от подписания между ищеца и „П.и.б.“ АД договор за откриване на клиентска сметка на адвокат от 14.07.2014 г. само титулярът на сметката или упълномощено от него с нотариално заверено пълномощно лице може да се разпорежда с нея и да получава информация за авоарите и движението по същата. По делото не се твърди и не са представени доказателства свидетелката П.Г.-К.да е разполагала с нотариално заверено пълномощно към 20.07.2017 г., за да е могло да й бъде предоставена каквато й да било информация относно тази сметка. Евентуалното наличие на пълномощно в обикновена писмена форма /каквото също не е представено/ не й дава такива права, с оглед на което твърденията й за предоставянето на същата на информация от страна на служители на банката без надлежно пълномощно противоречат и на правилата на логиката и обичайната банкова дейност.

              Не следва да се кредитират показанията на свидетелката и в частта относно причината, поради която договорът за правно обслужване не е бил подписан. Показанията не почиват на личните впечатления на г-жа Г.-К., а на казаното й от самия ищец.  

              При така приетото от фактическа страна настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована неоснователността на иска на ищеца В.О.К.с правно основание чл.82 ЗЗД във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 25 000,00 лева – частична претенция от иск в общ размер от 72 000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи – нереализиран приход от договор за правно обслужване, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение към същите във връзка с наведените в жалбата доводи съдът намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:      

             С нормата на чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД е регламентирана материята относно неточното изпълнение на договорните задължения от страна на длъжника, като е предвидено, че в тази хипотеза кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което по силата на чл.82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а в случаите, когато длъжникът е бил недобросъвестен – той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

               Безспорно е между главните страни в процеса, че в периода: м.12.2017 г. – м.08.2018 г. същите са били обвързани с облигационно правоотношение по силата на сключения между тях на 14.07.2014 г. договор за откриване на клиентска сметка на адвокат №**************, но с ангажирания и кредитиран от съда доказателствен материал ищецът в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес по чл.154, ал.1 ГПК не е установил при условията на пълно и главно доказване, че ответната банка е блокирала специалната му клиентска сметка, открита въз основа на договора от 14.07. 2014 г. по разпореждане на публичен изпълнител при НАП, ТД-София от 05.12.2017 г. и че е отказала да извърши искан от жалбоподателя превод от тази сметка по публичното изпълнение на НАП за погасяване на лични негови задължения. Г-н К. сам се е отказал от изготвянето на допуснатата му пред СРС експертиза за установяване на обстоятелствата дали процесната сметка е била блокирана вследствие на наложения от публичния изпълнител запор, същият не е представил никакви доказателства за изготвено писмено нареждане с необходимото нормативно съдържание за извършване на твърдяната платежна операция до НАП и неговото представяне пред банката, по което да е постановен отказ за разпореждане със средствата от сметката. По изложените по-горе в мотивите съображения съдът не е дал вяра на събраните гласни доказателства по тези въпроси и не е кредитирал представеното оспорено ксероксно копие от снимка. Следва да се отбележи, че дори и да беше надлежно установено в производството наличието на такъв отказ на банката за извършването на превод на парични средства за погасяване на лични задължения на ищеца, същият не би обосновал неточно изпълнение на договорните задължения на „П.И.б.” АД по процесния договор от 14.07.2014 г. предвид естеството на тази сметка, постигнатата между тези лица уговорка в клаузата на т.6 от сделката и разпоредбата на чл.39, ал.3 ЗА. 

              За пълнота на изложението следва да се посочи и че с оглед нормативната уредба, установена в разпоредбите на чл.200 ДОПК и чл.202, ал.1 ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката, без да е необходимо извършването на каквито й да било действия от страна на последната, с оглед на което ответната банка не може да носи отговорност за действията на трети лица, върху които последната не разполага с никакви правомощия да влияе. Отговорност същата би могла да носи само за поведението на собствените й служители, касаещи неправомерно блокиране на суми по сметка по чл.39 ЗА или неправомерен превод въз основа на такъв запор, каквито хипотези в случая не са налице.

              На следващо място, в хода на процеса жалбоподателят-ищец не е доказал и че е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от друго лице. Пропуснатата полза представлява реална, е не хипотетична вреда, поради което за да бъде присъдено обезщетение за такова увреждане, тяхното настъпване следва да е доказано, като причиняването трябва винаги да се разглежда на база доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението /решение № 282/27.10.2015 г. по гр.д. № 1506/2015 г. на ВКС, ІV ГО и др./. Както е прието в теорията и константната практика сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайно развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна, какъвто извод в дадения казус не може да бъде направен. От представената електронна кореспонденция и събраните гласни доказателства не може да се изведе обосновано заключение, че е била налице сигурност за сключването на твърдения договор за правно обслужване, която да е била осуетена единствено поради поведението на ответната банка. От доказателствата е видно, че преговорите са били водени във връзка с необходимост от правно обслужване на дружество, което третите физически лица са имали намерение за учредят и инвестиционни намерения, а данни, че такова дружество е било учредено и че предвижданите инвестиции са реализирани – не са налице в процеса. Липсват и доказателства П.Ж.да е бил пълномощник на другия преговарящ, за да се приеме, че е могъл да извършва надлежно правно валидни действия от негово име и за негова сметка, вкл. и по приемане на окончателен вариант на сделката, който не е и безспорно установен в процеса /доказани са само част от уговорките, но липсват данни относно повдигнатите въпроси за неустойките, за управлението на финансовите средства, как е поето задължението за плащане и пр./. Дори и да бяха налице обстоятелства, обуславящи обратния извод, не би могло да се приеме, че тази вреда би била пряка последица от евентуалното неизпълнение на ответника и че същата би могла да бъде предвидена от него при сключване на договора.

              Преценката за предвидимост на вредите по чл.82 ЗЗД /когато липсва умисъл и груба небрежност/ се извършва към момента на пораждане на задължението. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допускат като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Те са тези, които длъжникът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключване на договора и възможните за узнаване обстоятелства. Процесните вреди нямат такъв характер. Както бе посочено по-горе запорите по ДОПК се налагат от публичните изпълнители без каквото й да е било участие на банките, а в нормативната уредба не е налице забрана за откриване на повече от една специална сметка по чл.39 ЗА.Евентуалното блокиране на част от наличността по такава сметка би могло да породи негативни последици само за съществуващите клиенти, но не и за бъдещите такива.

              Във връзка с разглеждания въпрос следва да се отбележи и че с поведението си ищецът е възпрепятствал изясняването на обстоятелствата във връзка със сключването на договора за правно обслужване, като не е предоставил данните на лицето, с което е преговарял, за да може то да бъде разпитано като свидетел в производството съгласно заявеното от ответното дружество искане. Твърденията му, че не разполага с такива данни се опровергават от събраните в производството гласни доказателства – показанията на свидетелката П.Г.-К., че те са били посочени в изготвения от него проект на договора. Неоснователни са наведените в жалбата доводи, че свидетелката се е била заблудила относно тези обстоятелства и заблудата й е била лесно обяснима. Действително последната не твърди да е участвала при изготвянето на проекта, но същата е възпроизвела факти, който лично е възприела при проведената среща в ресторант „Хепи“, а именно: че в договора са били изписани имената на клиентите, данни с адреси, ЕГН на П.Ж.. От друга страна, от първия представен в производството имейл, изходящ от жалбоподателя-ищец от 08.08.2018 г., се констатира, че между него и г-н Ж. е имало предходен контакт, който обективно се е осъществил на базата на някакви индивидуализираци данни, съотв. твърденията жалбопода-теля-ищец по въпроса, че не е разполагал с данните на лицата, с които е преговарял, са в противоречие и с правилата на елементарната логика. След като поддържа, че са постигнали съгласие за сключване на окончателен договор и същият е изготвял текста на този договор логично е да е разполагал с индивидуализащите данни за насрещните страни, за да ги включи в текста на документа, още повече, когато се касае за сделка със съществен за него интерес, а не да ги вписва допълнително на ръка.

          Поради липсата на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с на чл.82 ЗЗД предявената от В.К.  претенция на това основание в размер на 25 000,00 лева – частичен иск от общо претендирана сума от 72 000,00 лева, се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.  

              Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстан-ционния съд относно изхода от разглеждане на спора, постановеното от СРС, І ГО, 40 състав решение от 30.04.2020 г. като правилно следва да бъде потвърдено.   

              С оглед приетия изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски за въззивното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК, а такива следва да се присъдят на въззиваемата страна за юрисконкултско възнаграждение в размер на 100,00 лева на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК.

              Воден от горното, Съдът

 

                                                                     Р    Е    Ш    И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 79 482 от 30.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 68 122/ 2018 г. по описа на СРС, І ГО, 40 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото с решение № 92718/19.05.2020 г./.

 

              ОСЪЖДА В.О.К., ЕГН **********, с адрес *** да ЗАПЛАТИ на „П.И.б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК сумата 100,00 лева /сто лева/ – разноски за въззивното производство.

 

              Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника – Национална агенция за приходи, гр.София.      

 

              Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд с касационна жалба при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                            

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.