ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12
гр. Габрово, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500485 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Стиван“ ООД срещу
определение № 204/ 18.10.2021г. на Районен съд – Дряново, постановено по
гр.д. № 317/2021г., с което е прекратено производството по делото поради
неподведомственост на съда.
Жалбоподателят излага аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Посочва, че наличието на
арбитражна клауза в съдържанието на процесния договор за изработка касае
преценката за подсъдност на повдигнатия правен спор, а не за неговата
подведомственост, поради което след прекратяване на производството
първоинстанционният съд е следвало да изпрати делото на компетентния
арбитражен съд по реда на чл. 118 ГПК за продължаване на
съдопроизводствените действия. В депозираната частна жалба се отправя
искане към въззивния съд да отмени обжалваното определение и да изпрати
делото на компетентния арбитражен съд – Арбитражен съд към Българската
търговско-промишлена палата – гр. София. Частният жалбоподател моли да
му бъдат присъдени и направените съдебни разноски.
Ответникът „Мабак Инженеринг“ ЕООД в депозиран в срок писмен
отговор оспорва частната жалба и излага доводи за нейната неоснователност.
Изтъква, че систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 19 ГПК
1
обосновава извод за това, че наличието на арбитражна клауза се изследва при
преценка на процесуалните предпоставки за съществуване на право на иск и
подведомствеността на повдигнатия правен спор пред сезирания съд. Оспорва
искането на присъждане на съдебни разноски, направено от жалбоподателя,
предвид липсата на представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните намира частната жалба за
допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок по чл.275,
ал.1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт е валиден
и допустим.
По отношение на правилността на обжалваното определение
въззивният съд приема, че актът е правилен и следва да бъде потвърден. За да
постанови обжалвания съдебен акт СГС е приел, че спорът не му е
подведомствен поради наличието на валидна арбитражна клауза.
Съгласно чл. 26 от Договор от 26.07.2018г., сключен между „Мабак
Инженеринг“ ЕООД и „Стиван ООД“, всички спорове породени от договора
или отнасящи се до него, включително отнасящи се до неговото тълкуване,
недействителност, неизпълнение или прекратяване, както и споровете за
попълване на празноти в договора или приспособяването му към
нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат решавани от Арбитражния съд при
Българска търговско-промишлена палата съобразно неговия правилник за
дела, основани на арбитражно споразумение. Съдържащите се в жалбата
оплаквания по същество са свързани със съществуване на задължение на
първоинстанционния съд при прекратяване на исковото производство поради
наличие на арбитражно споразумение между страните да изпрати делото на
избрания арбитражен съд.
Не се спори относно валидността на арбитражната клауза, включена с
съдържанието на договора за изработка, както и по отношение на
арбитруемостта на конкретния правнен спор. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК
/Доп. – ДВ, бр. 8 от 2017 г. / страните по имуществен спор могат да уговорят
той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни
права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово
правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по
2
смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите. По смисъла на чл. 7, ал. 1, изр. 2 ЗМТА арбитражното
споразумение може да бъде арбитражна клауза в друг договор или отделно
споразумение, чрез което страните възлагат на арбитраж да реши всички или
някои спорове, които могат да възникнат между тях относно определено
договорно и извъндоговорно правоотношение. В случая се касае именно за
имуществен спор, произтичащ от договор за изработка, като не е налице
някое от предвидените от процесуалния закон изключения.
В правната теория и съдебната практика еднозначно се приема, че
наличието на арбитражно споразумение е относителна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск, която подлежи на
преценка в хода на предварителната проверка за допустимост на въпроса за
това дали повдигнатия спор е подведомствен на сезирания съд. Арбитражното
споразумение представлява процесуален договор между страните по спора,
посредством който по взаимно съгласие на страните се изключва
правораздавателната компетентност на общите съдилища и разглеждането и
решаването на спора се възлага на арбитражен съд.
В процесния случай възражението за наличие на арбитражно
споразумение е направено в срока за отговор на исковата молба от ответника
и същото е основателно. Налице е относителна процесуална предпоставка за
разглеждане на делото - наличието на арбитражно споразумение /чл. 19 от
ГПК/ - в този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/09.07.2017 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК, т. е. налице е неподведомственост на спора на
общите съдилища – чл. 15, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, която предвижда, че
съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно
споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в
срока за отговор на исковата молба. Цитираната разпоредба не предвижда
задължение за съда след прекратяване на производството, образувано пред
него, да изпрати делото на надлежния арбитражен съд. Сезираният съд няма
нито задължение, нито правомощие да изпрати делото за разглеждане на
договорения от страните решаващ орган, намиращ се извън системата на
съдилищата в Република България /така в Определение № 213 от 15.03.2010 г.
по ч.т.д. № 157/2010 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 105 от
3
11.02.2013 г. по ч.т.д. № 975/2012г., ТК, II ТО/.
Поради изложените съображения въззивният съд намира доводите на
частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение за
неоснователни. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на спора в тежест на частния жалбоподател следва да
бъдат възложени сторени съдебни разноски от ответника съобразно списъка
на разноските и представения договор за правна защита и съдействие в размер
на 530 лева.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 204/18.10.2021г., постановено по
гр.д. № 317/2021г по описа на Районен съд- Дряново.
ОСЪЖДА "СТИВАН" ООД, със седалище и адрес на управление
*************, представлявано от управителя И.И., да заплати на "МАБАК
ИНЖЕНЕРИНГ " ЕООД, със седалище и адрес на управление
**************, представлявано от управителя П.М., сума в размер на 530
лв. /петстотин и тридесет лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4