Мотиви към
присъда № 25 от 27.05.2020 г. по нохд № 00810/2019 г.
на Районен съд Перник:
С обвинителен акт на Районна прокуратура Перник е повдигнато обвинение на И.Б.К.
за престъпление по чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1 от НК, тъй като на 15.08.2017 г. в с. С.,
общ. Перник от сейф, находящ се в къща
на адрес ул. *****№ 45, чрез използване на технически средства (два броя
ключове) отнела чужди движими вещи – сумата от 150 000 (сто и петдесет
хиляди) евро на левова равностойност 293 374,50 лв
(двеста деветдесет и три хиляди триста седемдесет и четири лева и петдесет
стотинки) от владението на А.Т.Т. без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
пледирайки за неговата доказаност. Предлага на
подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, което да бъде определено в
хипотезата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, предвид наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, чието изпълнение да бъде отложено на
основание чл. 66 от НК за срок от три години.
Подсъдимата И.Б.К. в хода на съдебното следствие дава обяснения чрез които не
се признава за виновна по предявеното й обвинение. Не отрича, че е знаела от
своята сестра, която е съпруга на пострадалия Т.,*** се намира сейф, но
заявява, че на инкриминираната дата, когато заедно с баща си е била в сградата,
не е влизала в стаята, в която той се е намирал и не е взимала пари от него.
Иска да бъде оправдана, тъй като не е извършила деянието за което е обвинена.
Защитата на подсъдимата – адв. М.В. ***, по
изложените в съдебните прения съображения, пледира подзащитната му да бъде
оправдана, поради недоказаност на предявеното й обвинение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл. 14 и
чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата И.Б.К. е родена на *** ***. Живее в същия град, ж.к. Овча
купел № 421, вх. А, ет.2, ап.4 заедно със своите родители. Има висше
образование. Работи като телеагент в „Телъс Интернешънъл Юръп”-С.. Не е
осъждана.
Подсъдимата се познава добре с пострадалия А.Т.Т.,
тъй като е сестра на неговата съпруга К.Б.Т.. Нееднократно е посещавала къщата,
в която семейството живее в с. С., общ. Перник, ул. *****№ 45. Запозната била,
че на втория етаж в сградата се намирала стая, която била обособена за кабинет
на св. А.Т., тъй като била влизала там заедно със сестра си. Подсъдимата
знаела, че в помещението има дървен шкаф (бюро), в който се намира сейф (каса),
който била виждала.
Към края на м. юли - началото на м. август 2017 г. св. А.Т. съхранявал
в касата сумата от 150 000 евро, която била необходима за закупуване на
жилище в гр. С.. Банкнотите били с номинална стойност по 500 евро, оформени в
няколко пачки. Сейфът не бил с електронно заключване. Отварял се механично с
два ключа, които се завъртали едновременно успоредно. Същите били на връзка,
която св. А.Т. държал между книгите в съседен шкаф. Достъп до шкафа имала
неговата съпруга, която при необходимост го отключвала, за да вземе пари.
На 15.08.2017 г. св. К.Б. *** във връзка с гостите, които очаквала в дома си през следващите дни. Около 15:00
часа подсъдимата потеглила със собствения си лек автомобил „Мазда” с рег. № ********,
за да закарала сестра си с направените покупки до с. С.. С тях пътувал и баща им– св. Б.Т.К.. Когато
тримата пристигнали в с. С., влезли на партерния етаж в къщата, където се
намирала св. Е.А.М.. Същата работела като домашна помощница и към този момент
се грижила за детето на семейство Т., тъй като детегледачката – св. С.Ж. имала
почивен ден. Св. К. видял внучето си, след което се качил заедно с К.Т. на
втория етаж на къщата, където в обособено помещение тя провела на баща си
терапевтична процедура, като му приложила
използвания от нея биофийдбег метод. В този
момент на партерния етаж останали св. Е.М. и подсъдимата, която си играела с
племенника си. След около 20-25 минути св. Б.К. и К.Т. се върнали на партерния
етаж. През периода на тяхното отсъствие И.К. напуснала два пъти за около пет
минути помещението, в което се намирала с детето и св. М., като при второто си
завръщане споделила с домашната помощница, че била забравила лекия си автомобил
отключен и е трябвало да го заключи. К.Т. приложила биофийдбег
метода и по отношение на сестра си, като процедурата провела в на втория етаж,
в същото помещение, което било обособено за това, след което двете се върнали
на партера. Около 18:00 часа, с управлявания от подсъдимата автомобил, И.К. и Б.К.
***.
Същата вечер св. А.Т. твърди, че
е отворил сейфа и констатирал, че липсва съхраняваната в евробанкноти
сума от 150 000 евро. Установения факт съобщил на съпругата си. Тя му
споделила, че като извършител на кражбата подозира сестра си И.К., като му
обяснила, че подсъдимата знаела мястото, където се съхраняват ключовете от
сейфа, тъй като в предходен момент се е намирала в стаята и я е видяла да отваряла касата, за да вземе пари, които
били необходими за операция на тяхната майка.
Били проведени разговори с подсъдимата и с персонала от къщата –
свидетелите Е.А.М., Р.М.Ж. и С.Г.Ж., които отрекли да са отваряли касата и да е
взимали инкриминираната сума, като всичките заявили, че за случилото се следва
да се сигнализират полицейските органи.
На 23.08.2017 г. А. и К. Т. подали жалба в ОД на МВР Перник,
регистрирана с вх. № 313000-7021, в която съобщили за констатираната липса на
парична сума в евро, надхвърляща значително над 140 минимални работни заплати.
В същата посочили, че подсъдимата е
знаела начина по който се отключвал сейфа, в който са се намирали банкнотите,
насочвайки разследващите срещу нея.
На 29.09.2017
г. бил извършен оглед на местопроизшествие в къщата на св. Ал.Т. ***, като от
вътрешно чекмедже, намиращо се в металната каса била иззета дактилоскопна
следа. Същата не притежавала достатъчно частни идентификационни признаци, което
я правило негодна за сравнително изследване и идентификация.
На 06.10.2017 г. било извършено претърсване на обитаваното от
подсъдимата жилище в гр. С., откъдето били иззети като веществени доказателства
2 броя банкноти с номинал от 500 евро, 1
бр. фискален бон, издаден от *****, гр. С., 1 бр. платежно нареждане за кредитен
превод на банка „*****“ от 18.08.2017 г., 1бр. вносна бележка на банка „*****“
от 18.08.2017 г., 1бр. вносна бележка на банка *****АД от 05.10.2017г.
По доказателствата:
На първо място съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се доказа по безспорен и категоричен начин
датата на която е била осъществена кражбата на инкриминираната сума, предвид
събрания доказателствен материал, а именно:
Твърдението на св. А.Т., че вечерта на 15.08.2017 г., след като е отворил
сейфа е констатирал липсата на съхраняваната в него парична сума от
150 000 евро, е изолирано и не намира потвърждение в заявеното от
свидетелите Е.А.М. и Р.М.Ж., че липсата на парите е била констатирана на
17.08.2017 г., чиито показания са подробни, логични и кореспондиращи помежду
си. Е.М. е свидетелствала, че на 16.08.2017 г. е била на работа в къщата на Т.,
като не е констатирала каквато и да е промяна в тяхното поведение. В
кредитираните частично в с.з. на 30.10.2019 г. в хипотезата на чл. 281, ал.4, вр.
ал.1, т.1 от НПК, по искане на защитата на подсъдимата, нейни показания тя
житейски логично е изяснила, че на 16.08.2017 г. в къщата в с. С. на посещение
за няколко дни са пристигнали роднини на пострадалия Ал. Т.. Св. М. подробно е
обяснила пред съдебния състав, че на 17.08.2017 г., след като е приготвила
закуска за гостите, е помогнала на К.Т.
да събере багажа за планираното същия ден пътуване на Т. на почивка в Гърция.
Тя категорично свидетелства, че в момента, в който багажа е следвало да се
пренесе в колата, е била уведомена от К.Т., която е била видимо притеснена, че
трябва да се качи в кабинета на съпруга й, от който разбрала, че от стаята липсва крупна сума. Хронологията на тези
събития се установява и от приобщените в цялост от досъдебното производство в
хипотезата на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК
показания на свидетеля Р.М.Ж., които
съдът кредитира като достоверни. Заявената от лицето липса на спомен за
действията, които са се развили на конкретните дати в периода от 15.08.2017 г.
до 17.08.2017 г. е резонна с оглед изтеклия повече от две годишен период от
време от датата на събитията до неговия разпит
в съдебна зала. При това положение възпроизвеждане на фактите
непосредствено след случилото се е било много по-ясно, поради което и съдът
дава вяра на прочетените му показания от досъдебното производство, които
кореспондират с тези на св. Е.М., а именно, че сутринта на 17.08.2017 г., той и
М. са били извикани от пострадалия, който ги уведомил, че липсва голяма сума пари, разпитвайки ги дали
не знаят нещо за случилото се. Тези гласни доказателствени средства се допълват
еднозначно и от показанията на св. С.Г.Ж.,
кредитирани при условията на чл. 281, ал.4, вр. ал.1,
т.2, предл.2-ро от НПК, установяващи, че до преди обяд на 17.08.2017 г.
поведението на Т. е било нормално след което в кабинета на пострадалия са били
извикани първоначално М. и Ж., а след това и тя, при което им било съобщено за
констатираната липса на пари. И тримата
свидетели категорично свидетелстват, че са заявили на пострадалия да извика
полиция, като в този момент от него са
разбрали, че камерите, които се намирали в къщата не работят. Предвид разговорите с М. и Ж. и
споделеното от съпругата му, съдът прие, че именно на тази дата към кръга от
заподозрени лица от пострадалия попада и
подсъдимата, предвид факта, че тя е била в неговия дом на 15.08.2017 г. В този
смисъл са и показанията на Р.Ж., който подробно свидетелства, че поради
подозрението у Т., че извършител на кражбата може да е подсъдимата, той е
закара К.Т. до дома на сестра й в гр. С., за да разговаря с нея.
С оглед посочените гласни доказателствени средства съдът счита
показанията на св. Ал. Т., че вечерта на 15.08.2017 г. е извършена кражбата на
инкриминираната сума като недостоверни, предвид тяхната пълна изолираност, тъй
като не кореспондират с нито едно събрано по надлежния ред доказателство. Съдът
прие показанията на пострадалия в частта, че липсата на предмета на деянието е
установил именно на инкриминираната дата, като предубедени, с оглед безспорно
установеното посещение на 15.08.2017 г. на подсъдимата в неговия дом, поради
което и същите са с декларативен
характер относно датата на извършване на престъпното посегателство. В този
смисъл съдът отбелязва, че самият пострадал е свидетелствал, че след като е установил липсата на парите веднага е
споделил със съпругата си, която е
изпаднала „в ужас…беше напрежение, нервност, беше много емоционално, много
натоварващо и т.н.”, за каквото състояние свидетелства персонала на къщата, но
релевантен за 17.08.2017 г.
При това положение предявеното обвинение на И.К., че е извършила процесната кражба на 15.08.2017 г., въпреки безспорно
установеното чрез показанията на
разпитаните свидетели Е.М., Р. Ж. и С.Ж.,
че до 17.08.2017 г. в къщата в с. С. обстановката е била обичайна, като не е
била констатирана промяна в поведението на Т., каквато са възприели на
17.08.2017 г., довела и до проведените с тях разговори от св. А.Т. за кражба на
пари, води до единствения законосъобразен извод, че подсъдимата не е извършила
вмененото й престъпление, тъй като липсата
или неточното посочване на времето на инкриминираното деяние води до несъставомерност на деянието. Съгласно разпоредбата на
чл.246, ал.2 от НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС времето,
включващо датата, часа и мястото на извършване на инкриминираното деяние, са
част от изпълнителното деяние на престъплението, поради което и представляват
негов съставомерен признак от обективна страна,
което в процесния
случай има за последица признаване за
невиновна на И.К. чрез постановяване на оправдателен съдебен акт за извършено
от нея противоправно деяние, осъществено на 15.08.2017 г.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че извършеното на 29.09.2017
г. процесуално-следствено действие - оглед на сейф, намиращ се в дома на св. Т.
***, ведно с приложения към него фотоалбум може да послужи като годно
доказателствено средство за отразените в него действия, но същите са релевантни
единствено за разположението на помещенията в къщата, местонахождението на
сейфа и начина по който чрез два ключа касата се отваря, но не и за датата
на установяване на престъпното деяние.
На второ място съдът не намери за доказан по несъмнен начин конкретния
размер на предмета на инкриминираното деяние, като съображенията са следните:
На подсъдимата е предявено обвинение, че е откраднала намиращи се в
касата 150 000 евро, които били в
банкноти от по 500 евро. Пострадалият Т. свидетелства, че е съхранявал тази
сума от края на м. юли - началото на м. август 2017 г, като същата му е била
необходима за закупуване на жилище в гр. С.. Не
представя доказателства за наличността на тези средства, които са в
големи размери, предвид левовата им равностойност на 293 374,50 лв.
Твърди, че банкнотите били с номинална стойност по 500 евро, оформени в няколко
пачки. Заявява, че достъп до касата е имала неговата съпруга, която при
необходимост е взимала от съхраняваните пари, включително и че е давала на
подсъдимата за операция на майка им, в каквато насока са налице и обяснения от И.К.. Същевременно Ал. Т.
свидетелства, че с оглед отминалия период от време не може да заяви, дали евробанкнотите
„са теглени от една банка или от няколко”, нито „дали пачките са били две и половина, три или пет”.
Реалният размер на наличната сума в касата пострадалия не е посочил и в подадената на 23.08.2017 г. жалба в ОД на МВР
Перник с вх. № 313000-7021, с която е съобщил за констатирана липса на „сума в
евро, надхвърляща значително над 140 минимални работни заплати”. При това
положение настоящият състав прие, че по категоричен начин не се доказа
наличната сума в касата, поради което и недоказан е предмета на деянието, за
който е налице обвинение за големи размери по смисъла на чл. 195, ал.2 от НК,
което води до несъставомерност на предявеното
обвинение.
На следващо място съдът констатира липса на достатъчно доказателства
относно авторството и изпълнителното деяние по чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т.4, вр чл. 194, ал.1
от НК, за което е предявено обвинение на подсъдимата И.К.. От обективна страна,
за да бъде осъществен съставът на кражбата, е необходимо деецът да отнеме чужда
движима вещ от владението на другиго без негово съгласие. Самото изпълнително
деяние се изразява в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещта и
установяване от страна на дееца на своя собствена. Кражбата е резултатно
престъпление, като престъпният резултат се изразява в промяна на фактическата
власт върху вещта. От субективна страна деянието може да бъде извършено
единствено при пряк умисъл и с намерение противозаконно да се присвои вещта.
В конкретния
случай от доказателствения материал по делото не може да бъде направен
единствен и безпротиворечив извод относно авторството
на деянието. Показанията на св. Е.М., в частта в която разказва, че когато на
15.08.2017 г. е била с подсъдимата на партерния етаж на къщата, последната е
излизала два пъти от стаята, за около пет минути, като при последното връщане е
била доста изнервена и задъхана, все едно бяга или е изкачвала стълби, съдът
възприе критично, като пристрастни, предвид отношенията й с пострадалия, тъй
като М. е била част от обслужващия персонал в къщата в с. С., получавала е
съответно възнаграждение за положения труд от св. Т., поради което и житейски
логично е тя да е заинтересована от
изхода на делото. Съдът прие, че акцентирането от М. на предполагаемото от нея
поведение на подсъдимата през краткото й отсъствие от помещението, където двете са били, навежда на
съмнение за възможност за изкривено възприемане на описваното състоянието на И.К.,
което да е резултат и на проведения на 17.08.2017 г. от пострадалия разговор с М.
относно евентуалната й съпричастност към кражбата. Съдът не може да приеме
показанията й в тази част дори и като косвена индиция
за прякото участие на подсъдимата в отнемането на предмета на престъплението.
Този извод се налага както с оглед последващото поведение на подсъдимата, която
не само, че е изчакала за приключи терапевтична процедура, която К.Т. прилагала
на св. Б.К., но и самата тя приела биофийдбег метода
да бъде приложен спрямо нея, едва след което отпътувала с баща си към гр. С.. В
хода на цялото наказателно производство не е налице нито едно доказателство,
което дори да е индиция, че на 15.08.2017 г.
подсъдимата е влизала в стаята, където се е намирал сейфа с инкриминираната
сума, отворила е същия с двата ключа по начина, който е описан в обвинителния
акт и е установила своя трайна фактическа власт върху евробанкнотите,
прекъсвайки тази на св. Т.. В тази връзка съдът отбелязва, че за приобщените
веществени доказателства – 2 броя банкноти с номинал от по 500 евро, които
са свързани с процесуално-следственото
действие претърсване и изземване, извършено на 06.10.2017 г. в дома на подсъдимата
в гр. С., са налице данни, че са й били дадени от св. Ж.Е.Д., в каквато насока
са неговите показания, които кореспондират и с отразеното обяснение относно
произхода на банкнотите, което е дадено от И.К. непосредствено след изготвяне
на протокола.
Не е спорно, че
своенето се изразява в промяна на отношението на
дееца към чуждата вещ като към своя и се манифестира с предприемане на действия
по окончателно разпореждане с нея – в свой или чужд интерес. В конкретния
случай, не са налице доказателства, че процесната инкриминирана
сума е била във фактическа власт на подсъдимата, за да се изследва въпроса за
евентуално предприети от нея действия по разпореждане й. В този смисъл и
извършените от разследващия орган в хода на досъдебното производство
процесуално-следствени действия, свързани с установяване на доказателства за
настъпила промяна във финансовото състояние на И.К., свързано с предприет от
нея ремонт в апартамента, в който живее заедно с родителите си, в каквато
насока са показанията на свидетелите Е.Л.Д.
и И.С.К., които са помагали при извършването му, съдът счита за ирелевантни към
доказване на обвинението, тъй като на първо място не са установени по надлежния
ред чрез доказателствената съвкупност по делото действия на подсъдимата за
прекъсване на фактическата власт върху инкриминираната сума на пострадалия и за
установяване на своя трайна такава, така че да се изследва евентуалното
разпореждане от дееца с предмета на престъплението безпрепятствено и както
намери за добре. Същевременно съдът възприе критично показанията на Е.Д. и И.К.,
че от есента на 2017 г. подсъдимата е започнала да разполага с голям обем от
парични средства, предвид тяхната тенденциозност по отношение на И.К., за която
твърдят, че не им е заплатила в пълен
размер договореното възнаграждение за положения от тях труд. За паричните
претенции на св. Д. и св. Колева за
извършената от тях работа свидетелства и Б.К., който установява, че те са
изнудвали дъщеря му И. да им заплати определена от двамата цена за работа по
ремонта, която не са били извършили. За тяхната преднамереност спрямо
подсъдимата говори и факта, че Е.Д. и И.К.
са разпитани в хода на досъдебното производство като свидетели, след депозирана
молба от Т. до Районна прокуратура
Перник с вх. № СП-2285/2017 от 16.03.2018 г., в която изрично е посочено,
че на 12.03.2018 г. Е.Д. ги е потърсила,
тъй като разполагала с информация за
разходи на „огромни средства (общо над 50 000 лв)
от обвиняемата за кражбата И.К.”.
Подлагането на
разбор на финансовото състояние на подсъдимата и на св. Ж.Е.Д. без да се
установи, че инкриминираната сума е била открадната от И.К., може да доведе до
извод, че е налице евентуално друг вид противоправно поведение, но не и че
същото покрива обективните и субективни признаци на престъпление против
собствеността, каквото е предмет на настоящето дело. В този смисъл
предоставените сведения, съставляващи банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал.2
от Закона за кредитните институции по отношение на разплащателна сметка на „Бългериън интернешънъл 2011”ООД с
управител св. Ж.Е.Д., пълномощно за разпореждане с която е било издадено на
подсъдимата, писмо изх. № 109751 от
06.11.2017 г. на „*****” ЕАД, ведно с приложените към него заверени копия на
документи по сключен договор № 2430/18.08.2017 г. за наем на сейф,
установяващи, че подсъдимата е сключила такъв, като е посещавала банковата
касета на 18.08.2017 г., 21.08.2017 г., 01.09.2017 г. и 06.10.2017 г. (когато е
било и извършено претърсване на трезорната касета от
разследващия орган, при което не са установени предмети, имащи значение към
делото), както и данните, които се съдържат в приложените по делото веществени
доказателствени средства, отразяващи резултата от проведените специални
разузнавателни средства, съдържащи се в приложената по делото секретна папка,
не могат в своята съвкупност да се приемат
като косвени доказателства, от които да се извлече информация относно
извършителя на инкриминираното деяние, тъй като
доказателствената стойност в показанията на св. Ж.Е.Д. и в обясненията
на подсъдимата, че тези действия са били свързани със служебни и лични
отношенията между двамата, не е оборена.
При оценка на
доказателствата и доказателствените източници настоящият състав оцени
самостоятелно обясненията на подсъдимата
като гласно доказателствено средство, като ги кредитира като достоверно
такова, защото в съпоставка с останалия доказателствен материал прие, че те
нямат изолиран характер по отношение на действията на И.К. на 15.07.2017 г. в
къщата на пострадалия в с. С., където е гостува заедно с баща си – св. Б.К..
Същите не са опровергани, поради което и
не следва да се разглеждат като защитно средство. Същевременно подсъдимата не е
длъжна да доказва своята невинност, с оглед дадената й от закона презумция за това.
За пълнота на изложения доказателствен материал съдът счита, че е
необходимо изрично да посочи, че не цени показанията на К.Б.Т., дадени в
качеството й на свидетел пред орган на досъдебното производство, тъй като
същите не могат да се ползват при постановяване на настоящата присъда, предвид
категорично заявеното становище от лицето при проведения й разпит в съдебно
заседание на 27.11.2019 г., че желае да се възползва от правото си по чл. 119
от НПК, отказвайки да свидетелства, защото е сестра на подсъдимата. При това
положение, К.Т. не може да бъде третирана като свидетел по делото и всички
нейни показания, дадени в хода на досъдебното производство не могат да бъдат
част от доказателствения материал по настоящето производство, поради което
съдебният състав изключи изцяло показанията й, тъй като не съществува правна
възможност те да бъдат кредитирани в
хода на съдебното следствие, за да бъдат
обсъждани от съда, който да базира изводите си на тях при постановяване на
присъдата.
Предвид
изложеното настоящият състав счита, че по делото не са налице преки или косвени
доказателства установяващи по безпротиворечив и
категоричен начин, че именно подсъдимата И.К. е осъществила вмененото й деяние,
тъй като съгласно чл.303 от НПК, за да бъде призната за виновна обвинението
следва да е доказано по несъмнен начин.
Вярно е, че
съдебната практика е константа, че осъдителна присъда може да бъде постановена
въз основа на верига от косвени доказателства, от които може да бъде направен
единствен, непротиворечив и категоричен извод относно виновността на дееца и
неговата съпричастност към вмененото му престъпление. В настоящият случай
подобна верига от косвени доказателства липсва. Обвинението се основава на
недоказана версия за осъщественото деяние, като самият пострадал е сигнализирал
компетентните органи в един твърде късен момент, за да бъдат извършени в необходимия обем
процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина. В този
смисъл подсъдимата И.К. следва да бъде призната за невиновна и оправдана на
основание чл. 304 от НПК, тъй като доказателствения материал по дело не сочи по
безсъмнен и безспорен начин, че тя е извършила действия по отнемане на
инкриминираната парична сума, за което е повдигнатото обвинение за престъпление
по чл. 195, ал.2, вр. ал.1, т. 4, вр.
чл. 194, ал.1 от НК.
По веществените
доказателства:
Предвид завършването на настоящето наказателно производство и на основание
чл.111, ал.1 от НПК съдът постанови 1 бр. фискален бон, издаден от *****, гр. С.,
1 бр. платежно нареждане за кредитен превод на банка „*****“ от 18.08.2017 г.,
1бр. вносна бележка на банка „*****“ от 18.08.2017 г., 1бр. вносна бележка на
банка *****АД от 05.10.2017г., намиращи се на лист 128, том VI в досъдебното производство и 2 бр. банкноти
с номинал от по 500 евро, намиращи се на съхранение на основание чл.110 ал.5 от НПК в банкова касета на държавното обвинение в банка *****, да се върнат на правоимащото лице И.Б.К., с
ЕГН **********.
Веществените доказателства по делото - оптичен носител, съдържащ
видеозаписи от вътрешни охранителни камери монтирани в офис С. **и в граждански
трезор на „***** България” ЕАД с адрес-гр.С., ул. Христо Стамболийски №3 (лист
122, том II-ри на
досъдебното производство) и СД дискове от мобилни оператори (л. 19, 23, 26 и л.
42, том VI-ти на
досъдебното производство) да останат по делото в срока на съхранението му и да
се унищожат с него.
По разноските:
С оглед изхода на делото –оправдателна присъда, е налице хипотезата на
чл. 190, ал.1 от НПК, поради което и направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 74, 90 лв за
извършената дактилоскопна експертиза остават за
сметка на държавата.
Така мотивиран
и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала,
ИЕ