№ 24036
гр. София, 10.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110120899 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на К. Й. П. срещу „Ф..
Ищецът твърди, че на 14.01.2021г. сключил договор за паричен заем № 4031258
с „И. за сумата от 500лв. В чл. 4 от договора било уговорено договорът да бъде
обезпечен с гарант – две физически лица поръчители или банкова гаранция в полза на
заемодателя, като поръчителите следвало да отговарят на редица условия. На същата
дата ищецът и ответникът сключили договор за предоставяне на гаранция № 4031258,
съгласно който ответникът се задължил да обезпечи пред кредитодателя задълженията
на ищеца. По този договор ищецът имал задължение да заплати на гарантиращото
дружество възнаграждение, което било разсрочено заедно с месечните вноски по
договора за кредит и сумите следвало да бъдат плащани на кредитодателя. Ищецът
платил всички задължения.
Ищецът посочва, че договорът за поръчителство имал акцесорен характер,
поради което бил предпоставен от съществуването на валидно главно правоотношение.
Счита, че възнаграждението по договора за поръчителство е следвало да бъде
включено в ГПР по договора за кредит, а целта била заобикаляне на нормативните
изисквания относно максималния допустим размер. Поради това счита, че договорът за
кредит е недействителен, а оттам и договорът за поръчителство. Отделно от това
твърди, че и самият договор за поръчителство е лишен изначално от основание, тъй
като ищецът не получава насрещна услуга. Изтъква, че едноличен собственик на
капитала на ответника е кредитодателят, като печалбата се разпределя в полза на
собственика. Посочва, че договорът е нищожен и поради противоречие с добрите
нрави, като с него се цели само едно допълнително оскъпяване на заема, за да се
избегнат ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а и самото възнаграждение възлиза на
повече от половината от сумата по отпуснатия заем.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за предоставяне на
поръчителство № 4031258/14.01.2021г. е нищожен, както и ответникът да бъде осъден
да заплати сума в размер на 10лв., предявена като частична претенция от иск в общ
размер от 100лв., представляваща недължимо платена суми по договора, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Излага
съображения за недопустимост на установителния иск поради липса на правен интерес,
1
както и че поведението на ищеца представлява злоупотреба с права. Евентуално излага
доводи за тяхната неоснователност, като твърди, че договорът отговаря на всички
нормативни изисквания и не противоречи на добрите нрави. Направено е и искане
настоящото дело да бъде присъединено към гр. д. № 20921/2023г., което било между
същите страни и със сходен предмет.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявените искове са допустими, като доводите на ответника за недопустимост
на установителния иск са неоснователни. Произнасянето по установителния иск за
нищожност на договора ще има за последица сила на пръседено нещо в отношенията
между страните относно валидността му, с каквото последица не може да се ползва
искът по чл. 55 ЗЗД, тъй като има различен предмет и този въпрос ще бъде разгледан
само преюдициално в мотивите. Ето защо, за ищеца е налице правен интерес от този
иск.
По искането за присъединяване на настоящото дело към гр. д. № 20921/2023г.
съдът намира, че чл. 213 ГПК предоставя възможност на съда да го стори по негова
преценка, като в случая съдът намира, че не следва да бъде правено, тъй като се касае
за различни правоотношения /по различни договори/. Освен това, искането следва да
бъде отправено до съда по първото образувано дело, а процесното дело се явява
последващо (предвид датата на входиране на исковите молби в РС – Благоевград). Ето
защо, искането е неоснователно.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и осъдителен иск искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит и договор за поръчителство със соченото в исковата
молба съдържание, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби
и на добрите нрави; извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на
основание договора за поръчителство.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валиден договор.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че са сключени посочените в исковата молба договори.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника да представи
договора за поръчителство следва да бъде уважено, доколкото ответникът не отрича
сключването на такъв договор и има задължение да го съхранява. Следва да бъде
уважено и искането за задължаване на третото за спора лице „И. да представи договора
за кредит. Задължаването на ответника и на третото за спора лице да представят
останалите посочени документи следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде допусната и поисканата съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба задачи, които имат отношение и отговорът
на тях е необходим за изясняване фактическата страна на спора.
Останалите искания са неоснователни. Други договори между страните нямат
отношение към настоящия спор, а и ищецът може самостоятелно да се снабди с
информацията от БНБ без да му е необходимо съдействие от съда.
Исканията на ответника са неоснователни, доколкото част от тях се припокриват
2
с тези на ищеца, а друга част са неотносими.
Направеното искане за привличане като трето лице – помагач на страната на
ищеца на „И. съдът намира за неоснователно. Отношенията между ищеца и това лице
не предполагат евентуалното възникване на регресни права в полза на ищеца спрямо
него при благоприятен за ищеца изход в настоящото производство. Не може да бъде
споделен доводът на ищеца, че уважаването на настоящия иск щяло да се отрази на
размера на погасителните вноски по договора за кредит, доколкото двете
правоотношения са различни, макар и евентуално свързани. Ето защо, това искане
следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството по установителния иск като недопустимо.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъединяване на
настоящото дело към гр. д. № 20921/2023г. по описа на СРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2023г.
от 10:35ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в 1-седмичен срок от уведомяването да представи по
делото заверен по реда на чл. 183 ГПК препис от договор за предоставяне на гаранция
№ 4031258/14.01.2021г., сключен с ищеца, ведно с всички приложения и изменения
към него. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА от „И., ЕИК: ., да представи по делото в 1-седмичен срок от
уведомяването заверен по реда на чл. 183 ГПК препис от договор за паричен заем №
4031258/14.01.2021г., сключен с ищеца, ведно с всички приложения и изменения към
него. При неизпълнение, съдът ще наложи глоба на управителя на дружеството и
последното ще отговаря пред страните за причинените им вреди.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на поставените в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300лв., платими
първоначално от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предоставят всяка необходима информация и документация.
При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за привличане като трето лице
3
– помагач на негова страна „И..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, освен в частта, с която е
оставено без уважение искането за привличане на трето лице – помагач в 1-седмичен
срок пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4