РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Варна, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110110394 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от И. Т. И., ЕГН
**********, адрес гр. ***, съдебен адрес: гр. ****, чрез адвокат К.К. – ВАК
срещу Д.З. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******,
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество
да заплати сумата в общ размер на 3013.22 лева /три хиляди и тринадесет
лева и 0.22 ст./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди в резултат от настъпилото на 13.07.2018 г.
застрахователно събитие с лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф",
с peг. № *****, ведно със законна лихва върху нея считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.07.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата в размер на 905.22 лева /деветстотин и пет лева и
0.22ст./ - обезщетение за забава за периода от 28.07.2018 г. до 13.07.2021 г..
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: на 16.06.2018г. между него и ответника възникнало
застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица №
№ *****, със срок на действие 26.06.2018 г. - 25.06.2019 г.. Предмет на
договора бил лек автомобил, собственост на ищеца, марка „Фолксваген",
модел „Голф", с peг. № ****, застрахован със застраховка „Каско”, клауза
Пълно каско. Автомобилът бил оценен на стойност 6500 лева, като
застрахователната премия, която следвало да заплати ищецът съгласно
застрахователния договор била в размер на сумата от 360.67 лева. Към
настоящия момент същата е заплатена. На 13.07.2018г. около 15:30 ч. при
движение в гр. *****в посока от М. към Трето РПУ на ОД на МВР – Варна
претърпял ПТП. Автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг. №
******, който се движел пред него спрял рязко, в резултат на което настъпил
удар между двете МПС. Участниците съставили Двустранен Констативен
1
протокол за ПТП, в който отразили уврежданията по автомобилите. На
16.07.2018г. уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие.
Служител на застрахователната компания извършил оглед на автомобила и
съставил опис - заключение по щета № *** с констатирани увреждания -
въздушна възглавница волан-за подмяна; предна въздушна възглавница
пасажер-за подмяна; десен фар-за подмяна, броня предна-боя; лайсна предна-
мат; броня дясна, декоративна решетка - за боя, десен колан - за подмяна,
арматурно табло-за подмяна и др. На 23.07.2018г. бил извършен
допълнителен оглед на автомобила, като било отразено, че е налице
необходимост от подмяна на гредата между двата рога. Застрахователят не му
изплатил обезщетение с мотив, че характерът на уврежданията изключва
възможността същите да са настъпили по описания начин. Твърди, че за
отстраняване на щетите била необходима сумата в размер на 3013.22 лева.
Сумата, която ищецът платил за поправка на част от вредите по лекия
автомобил, възлизала на 2510 лева. След отремонтирането на част от щетите
по автомобил, ответното дружество извършило нов оглед на МПС, за което
бил съставен Протокол за оглед от 20.06.2019 г., неразделна част към Полица
№ *** и Предложение за сключване на застраховка „Каско на МПС", в който
е посочено, че са отремонтирани следните елементи по лекия автомобил след
щета № ***: въздушни възглавници - 2бр., фар десен, преден десен колан,
арматурно табло, греда между предните рогове, като изрично е отразено, че
не са отремонтирани предна броня, долна лайсна и декоративна решетка. За
последните е необходима сумата в размер на 503.22 лева. Ето защо,
претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в
действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба и обезщетение за
забава за периода от 28.07.2018 г. до 13.07.2021 г..
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер. Релевира
възражение за погасяване по давност на заявената претенция. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по
сключен застрахователен договор „Каско”, клауза Пълно каско за процесния
автомобил, обективиран в полица ***. Оспорва наведените в исковата молба
фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието.
Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания
механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по МПС. В условията на
евентуалност навежда доводи, че размерът на обезщетението е завишен
предвид възрастта на автомобила /14 год./ и щетите следва да бъдат
отстранени с вложени части втора употреба. Съгласно изричната уговорка на
страните в ОУ, при частична щета на МПС, което е на възраст над 10 години
(каквото е процесното МПС към момента на настъпване на застрахователното
събитие), застрахователното обезщетение се определяло по експертна оценка,
която съгласно същите ОУ се извършвала по правилата на Застрахователя и
приетите от него методики, цени и каталози. При сключване на
застрахователния договор застрахованият изрично е декларирал /в т. 7.6. от
представената полица за застраховка „Каско" на МПС/, че е информиран за
Методиката за определяне на размера на застрахователното обезщетение по
застраховка „Каско на МПС" на Застрахователя. Навежда доводи, че при
установяване, че увреждането по автомобила съставлява „тотална щета" по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, с оглед твърдението на ищеца, че стойността на
2
ремонта възлиза на 9294.36 лв., следва да се приложи т. 64.3 от ОУ, като
отговорността му се ограничи до 60 % от действителната стойност на МПС
към деня на събитието. Оспорва началния момент на претенцията за
обезщетение за забава. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен
и моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание,
ищецът лично и чрез процесуални представители поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени.
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща представител. С
нарочна молба по хода на делото изразява становище за неоснователност на
исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена по изложените в
писмения отговор съображения.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към
13.07.2018г. по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Голф", с peг. № *** е бил налице валидно сключен договор за застраховка
„Каско”, клауза Пълно каско при ответника, обективиран в полица №
***/16.06.2018г..
От застрахователна полица № ***/16.06.2018г. е видно, че
действителната стойност /застрахователната сума/ на застрахованото МПС е
6500 лева, при застрахователна премия 360.67 лева.
Не е спорно, че застрахователната премия е заплатена.
Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.
Представен е Двустранен Констативен Протокол за ПТП от 13.07.2018
г. с участници лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. N: ***, управляван от
И.И. и лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. N: ***, с водач В.И..
Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилите щети по автомобила,
като ответникът е съставил Опис - заключение №***/16.07.2018г. за
причинени увреждания по автомобила.
На 27.07.2018г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение с
мотив, че характерът на уврежданията изключва възможността същите да са
настъпили при обстоятелствата посочени в искането за оценка на вреди и
Двустранния констативен протокол.
От протокол за оглед от 20.06.2019г. се установява, че след щета №***,
лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. N: *** е отремонтиран, като са
подменени въздушни възглавници-2 бр.; фар десен; предпазен колан;
арматурно табло; греда между пр. рогове. Не са възстановени броня; дясна
лайстна и декоративна решетка.
От ответника са представени преписка по щета №********** относима
за лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. N: *** и преписка по щета № ***
относима за лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. N: ***; Общи условия
за застраховка Каско на МПС, действащи към момента на настъпване на
застрахователното събитие; Методика за обработка на преписки по щети.
От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че на 13.07.2018
3
г. Участник I с лек автомобил „Фолксваген Голф", peг. N: ***, управляван от
И.И., се е движил в гр. *** посока от Запад към Изток (от магазин М. към
Трето РПУ на ОД МВР Варна). Участник II с лек автомобил „Фолксваген
Голф", peг. N: ***, с водач В.И., се е движил в гр. *** посока от Запад към
Изток (от магазин М. към Трето РПУ на ОД МВР Варна) пред лек автомобил
„Фолксваген Голф", peг. N: ***. На кръстовището с бул. „***" и двете
превозни средства са предприели извършването на маневра за завой надясно.
Преди навлизането си на платното за движение на бул. „***“, лек автомобил
„Фолксваген Голф", peг. N: *** спрял, вероятно за да пропусне движещи се
по булеварда превозни средства. В този момент лек автомобил „Фолксваген
Голф" с peг. N: *** е в момент на равномерно движение или ускорение и удря
спрелия пред него лек автомобил „Фолксваген Голф", peг. N: ***. За лек
автомобил „Фолксваген Голф", peг. N: *** ударът е в предна дясна част на
автомобила, с видими щети според Двустранен Констативен Протокол за
ПТП - „десен фар счупен, щети по маската". За лек автомобил „ Фолксваген
Голф", peг. N: *** ударът е в задна лява част на автомобила, с видими щети
според Двустранен Констативен Протокол за ПТП - „задна броня, заден ляв
калник и др.". При съпоставяне уврежданията на лек автомобил „Фолксваген
Голф", peг. N: *** (описани от застрахователя в предна част на автомобила и
видими на предоставения снимков материал), схемата в Двустранен
Констативен протокол за ПТП, вещото лице счита, че реалният и възможен
механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между
две превозни средства, движещи се в една и съща посока, едно зад друго, при
което предното превозно средство намалява скоростта си и спира, а задното
превозно средство го застига и настъпва удар между тях. Вещото лице приема
уврежданията, установени при оглед от представител на застрахователя,
описани в Опис-заключение по щета N: *** с дати на оглед 16.07.2018 г. и
23.07.2018 г. и видими на предоставения снимков материал, а именно:
въздушна възглавница волан, въздушна възглавница предна дясна пасажер,
фар десен, броня предна, лайстна в броня предна дясна, декоративна решетка,
колан преден десен, арматурно табло, греда между пр. рогове. Уврежданията,
които са установени по автомобила при извършения оглед от представител на
застрахователя са в предна дясна част на автомобила в зоната на удара и са
вследствие на деформация и изместване на увредени детайли, както и на
сработване на системи за пасивна безопасност. При съпоставяне на механизма
на произшествието, описан в Двустранен Констативен Протокол за ПТП,
скицата в Двустранен Констативен Протокол за ПТП и установените
увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Фолксваген Голф",
peг. N: *** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП. Общата стойност на сумата, необходима за ремонт на
автомобила на ищеца марка „Фолксваген", модел „Голф" с дата на първа
регистрация 02.01.2004 г. към датата на застрахователното събитие -
описаното от ищеца ПТП от 13.07.2018 г., като се определи необходимия
труд по средни пазарни цени след като се направи справка в три сервиза,
които притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и в три
сервиза които не притежават такъв сертификат и по средни пазарни цени за
нови оригинални части и части от алтернативни доставчици, е в размер на 9
133.39 лв.. След съпоставяне на уврежданията по автомобилите, техните вид,
характер, разположение, механизма на получаването им, като се вземе в
предвид характера на пътния участък (надлъжен наклон надолу по посока на
4
движение на превозните средства и напречен наклон на ляво по посока на
движението им), вещото лице счита, че уврежданията по превозните средства
кореспондират по между си и е възможно да са получени по степен и вид в
съвкупност при описания механизъм описан в Двустранен констативен
протокол за ПТП. Обичайно въздушните възглавници се активират при
скорост на удара над 15-20 км/ч. Системата на въздушните възглавници
засича и разпознава удар при прекалено голяма стойност на обратно
ускорение и/или оказан натиск при сензорите на системата, което показва
деформация на детайлите, за които са закрепени сензорите и/или удар в някой
от сензорите, както и нарушаване на цялостта и. В конкретния случай е
налице удар между детайли, които е нужно да запазят структурната цялост на
автомобила - Греда между рогове и Греда на теглич, като ударът в Греда
между рогове е в мястото и на захващане към Рог преден десен. Ударът се
предава по детайлите на задното превозно средство без да е налице
деформация, която да погаси кинетичната енергия. В момента на удара
предното превозно средство е спряло, като водачът му най - вероятно е
задействал спирачката и не са налице данни автомобилът да се е изместил
вследствие на удара. Задното превозно средство в момента на удара не е било
в процес на ефективно спиране. Всички тези факти водят до извод, че
вследствие на удара по - голямата част от кинетичната енергия на удара е
погасена от предния автомобил. С оглед уврежданията по превозните
средства, вещото лице счита, че скоростта на л.а. „Фолксваген Голф", peг. N:
*** в момента на удара е била около 30 км/ч.. Общият размер на вредите по
застрахованото МПС към датата на увреждането, определен по правилата на
Методиката за определяне на размера на обезщетенията по експертна оценка
на щети по застраховка „Каско на МПС", утвърдена от застрахователя, е в
размер на 5 245.16 лв.. Общият размер на вредите по МПС по средно-пазарни
цени към датата на събитието при съобразяване и цените на авточастите,
подлежащи на подмяна, предлагани от поне три алтернативни източника,
както и цените на авточасти - втора употреба, е в размер на 8 800.64 лв..
Възможно е закупуването и монтирането на нужните за подмяна резервни
части, като употребявани такива за сумата от 2 500 лв.. Средната пазарна
стойност на лек автомобил „Фолксваген Голф", рeг. N: *** към датата на
застрахователното събитие - 13.07.2018 г. е в размер на 7 400 лв.. По
отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф", peг. N: ***, е налице
„тотална щета". Стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в
размер на 9 133.39 лв., надвишават 70 на сто от действителната му стойност,
която е 7 400 лв. и са 123.42% от нея. Размерът на обезщетението, дължимо
съгласно уговореното между страните в т.64.3 от ОУ по застраховка „Каско
на МПС" /т.е. 60% от действителната стойност на МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие/, е в размер на 60% от 6500 лв.
(застрахователната стойност на автомобила съгласно застрахователна полица)
или 3 900 лв.
Разпитаният в полза на ищеца свидетел установява механизма на
настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за
поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с
оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на
5
частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на
автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова
амортизирани и овехтели части.
В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение
№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че
не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който
е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява
застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице.
Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по
отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по
чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон
е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. №
1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на
ВКС, II т. о. и други/.
Застрахователят се позовава на договорната свобода и постигнатите
между страните уговорки за начина на определяне на обезщетението
съобразно Общите условия към договора за имуществено застраховане.
Съдът счете за неоснователно по същество възражението за приоритет
на ОУ на застрахователя пред нормите на КЗ.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата
на чл.400, ал.2 КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при
частична увреда, представлява възстановителната му стойност като цена на
всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за
възстановяване на това имущество във вида преди увредата, без прилагане на
обезценка /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г.
на ВКС, първо т. о/.
При съдебно предявена претенция, съдът е обвързан при определяне
размер на обезщетението от императивните правни норми на КЗ Решение по
в.т.д. № 374 по описа за 2019г. на ВОС; Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС
и др./.
6
Релевирано е в отговора възражение за липса на причинно-следствена
връзка между уврежданията, за които се претендира обезщетение и твърдяния
механизъм за настъпване.
От събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице се
установи механизмът на събитието, който съответства на заявения от ищеца.
Не е спорно, че застрахователят не е изплатил обезщетение.
Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на
разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество
в състояние преди увреждането, като отговорността е лимитирана от
застрахователната сума. При установяване на предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя се дължи обезщетение в размер на
действителната стойност на увреденото имущество, включващо всички
разходи, необходими за ремонт на увредените части, вкл. нови части и труд.
Съобразно заключението на вещото лице, необходимата стойност за
отремонтирането на щетите възлиза на 9 133.39 лв. по средни пазарни цени
към датата на събитието.
Застрахователят е направил възражение за наличие на т.нар. тотална
щета, което съобразно заключението на в.л. е основателно предвид
съотношението между пазарната стойност на имуществото към датата на
събитието – 7400 лв. и стойността на необходимия ремонт – 9 133.39 лв..
Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за
което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават
70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието. В случая
стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 9
133.39 лв., надвишават 70 на сто от действителната му стойност, която е 7 400
лв. и са 123.42% от нея.
В тази връзка съдът намира, че доводите на ответника за задължително
определяне на дължимото в случая обезщетение при условията на Наредба
№49/16.10.2014г. вр. с Наредба №24/08.03.2006г. и методиката за уреждане на
претенции за обезщетяване на вреди, са неоснователни.
В разглеждания казус приложимите съгласно Методиката параметри за
определяне на размера на обезщетението не отразяват адекватно
действителната стойност на причинените вреди, тъй като не отчитат средната
пазарна стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на
ново имущество от същия вид, респективно пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилата вреда /Решение по в.т.д. № 374 по описа за 2019г.
на ВОС; Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС и др./.
Претенцията на ищеца е в размер на 3013.22 лева и подлежи на
уважаване в претендирания размер. Дори да се приеме за основателно
възражението на ответника и да се приложи т.64.3 от ОУ, то размерът на
обезщетението, дължимо съгласно уговореното между страните в т.64.3 от
ОУ по застраховка „Каско на МПС" /т.е. 60% от действителната стойност на
МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие/, е в размер на
60% от 6500 лв. (застрахоавтелната стойност на автомобила съгласно
застрахователна полица) или 3 900 лв.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна
давност. Съобразно чл.378, ал.1 КЗ правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие /13.07.2018г./, а исковата молба е подадена в съда
7
на 13.07.2021г. /пощенско клеймо л.21 от делото/.
Неоснователна е претенцията в размер на 905.22 лева - обезщетение за
забава за периода от 28.07.2018 г. до 13.07.2021 г. и претенцията за законна
лихва, считано от датата на исковата молба.
Представянето на доказателство за дерегистрация на автомобила има
значение за началото на срока за забава, но не и за основателността на
претенцията за главницата (застрахователно обезщетение) при установена
тотална щета. Поради това и поставянето в диспозитива на решението (в
случай, че е проведено съдебно производство) на условие за представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към
главницата /Решение по т.д. №439/2018г. по описа на ВОС/.
По делото липсват представени от ищеца доказателства за прекратяване
на регистрацията на автомобила, ответникът не е изпаднал в забава по
отношение на задължението за изплащане на застрахователно обезщетение и
не дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и законни лихви върху
подлежащото на изплащане застрахователно обезщетение от датата на
предявяване на иска - Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на
ВКС, І т. о., Решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ т.
о.. В посочените решения е прието, че задължението на застрахования по
чл.193, ал.3 КЗ (отм.) за представяне пред застрахователя на доказателства за
прекратяване регистрацията на застрахованото МПС има значение за
началния момент на забавата и за правото на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД,
съизмеримо със законната лихва. В случай, че регистрацията не е прекратена
до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество
или не са представени доказателства за това, осъдителният диспозитив на
съдебното решение в частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би
следвало да е съобразен с този факт - Определение №144/16.03.2020 по дело
№1681/2019 на ВКС, ТК, II т.о..
Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен в размер на 3013.22 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските
извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото
е уважен иска и съобразно размера в който е уважен. Ищецът представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на следните
суми: 175.72 лв. - държавна такса; 300 лв. – депозити вещо лице; 30 лв. –
депозит за призоваване на свидетел и 580 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие От страна на
процесуалния представител на ответното дружество е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото,
ангажираните в производството доказателства /писмени, гласни и САТЕ/ и
при съобразяване с минималния размер на възнаграждението, изчислено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. ал.8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че възражението за
прекомерност е неоснователно. С оглед крайния изход на делото и след
направените изчисления съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата 800.32 лв., съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход на спора, разноски се дължат и в полза на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал.4 ГПК. Ответникът е направил искане и е
8
представил доказателства за сторени такива в размер на 300 лева – депозит за
вещо лице, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете и прекратената част
на производството, на ответника се дължат разноски в размер на 157.72 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** да заплати на ИВ. Т. ИВ., ЕГН **********, адрес гр. ***, сумата в
размер на 3013.22 лева /три хиляди и тринадесет лева и 0.22 ст./,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат от настъпилото на 13.07.2018 г. застрахователно събитие с лек
автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с peг. № ***, на основание
405, ал. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 13.07.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, както и искът за сумата в размер на 905.22 лева
/деветстотин и пет лева и 0.22ст./ - обезщетение за забава за периода от
28.07.2018 г. до 13.07.2021 г.. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** да заплати на ИВ. Т. ИВ., ЕГН **********, адрес гр. *** сумата 800.32
лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Т. ИВ., ЕГН **********, адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ
на Д.З. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата
157.72 лева, представляваща реализирани разноски под формата на заплатен
депозит за вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от исковете и прекратената част на производството, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9