РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря Диана Д.а сложи за разглеждане гр. дело №570 по описа за 2021 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., Франция”, рег. №*********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от зам. управителя Д. Д., чрез юрисконсулт Н. М. срещу К.Д.С., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.240 от ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване на установено от съда, че ответникът дължи на ищеца присъдените парични суми по Заповед №2085/22.11.2019г., издадена по ч. гр. д. №3914/2019г. по описа на ДРС, а именно: ***лева, представляващa главница – дължима сума по договор за потребителски заем № PLUS-14530326/21.02.2017 г., сключен между длъжника и заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското клеймо/ - 29.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; ***лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.12.2018 г. до 04.01.2019 г.; *** лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 05.01.2019 г. до 11.10.2019 г.
В ИМ ищецът твърди, че ответникът, в качеството на кредитополучател е сключил с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, в качеството на кредитор, договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14530326/21.02.2017г. в размер на ***лв. Сумата е била преведена от кредитора по банковата сметка на търговския партньор на ищеца при подписване на горепосочения договор. Кредитът е следвало да бъде върнат на 60 месечни погасителни вноски /вкл. главница и договорна лихва/, всяка в размер на ***лв. От 05.12.2018г. С. преустановява плащането на вноските, като е платила до тази дата само 20 вноска по кредита. Падежът на задължението не е настъпил /крайната падежна вноска е на 05.01.2022г./, но кредитът е станал предсрочно изискуем в следните размери: главница – ***лв., договорна лихва – ***лв. и законна лихва за забава в размер на ***лв., или общо в размер на ***лв. Длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост и в дадения доброволен срок не е погасил задълженията си към ищеца.
Предвид горното, кредиторът е подал заявление до ДРС на 29.10.2019г. /като към тази дата не е падежирала последната вноска по кредита/ по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №3914/2019г. и е била издадена заповед за парично изпълнение срещу ответника за горепосочените суми. Длъжникът е получил заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Заповедният съд на осн. чл.415 от ГПК указал на заявителя да предяви искове срещу К.С. за установяване на вземането си. Кредиторът в дадения му 1-мес. срок подал настоящата искова молба срещу ответника.
Ищецът претендира съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че длъжникът К. Д. му дължи сумите, предмет на заповедта за парично изпълнение по ч. гр. д. №3914/2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2019г. до окончателното и изплащане задължението. Претендира съдебни разноски в заповедното и в установителното производство.
С разпореждане от 13.03.2020г. ДРС е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея, който е бил получен от назначения особен представител на к. Д. – адв. К. К. от ДАК на 11.01.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който сочи, че исковата молба е нередовна, защото в нея се твърди, че към датата на подаване на заявлението – 29.10.2019г. била падежирала и последната вноска – 05.03.2022г., което не е така, респ. няма предявен осъдителен иск от ищеца. Д. оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че кредитът не е станал предсрочно изискуем, защото ответницата не е била надлежно уведомена от ищеца за това, отделно, уговорените лихви били в твърде високи размери и това водело до неравноправност на страните при сключване на договора, клаузите били нищожни, като противоречащи на закона и добрите нрави.
....................В
исковата молба се сочи, че с Договор за
предоставяне на потребителски заем ***** от 28.11.2016г. на ответника бил
отпуснат заем в размер на *** лв. и закупуване на застраховка от ***лв.
Усвояването на сумата било удостоверено с полагане на подписа на длъжника в
поле „Удостоверение на изпълнението“. Кредита следвало да се върне на 60
месечни вноски всяка от **** лв., в които се включвали главницата и
оскъпяването на база годишен лихвен процент 37.11% и ГПР – 46.09%. Длъжникът
преустановил плащането на 20.09.2017г., като към тази дата погасил 8 месечни
вноски. С просрочването на две и повече месечни вноски кредита ставал
предсрочно изискуем, като длъжника – ответник следвало да заплати **** лв.
представляващи останалите 52 вноски. Предвид неизпълнение на поетите от ответника
задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 274/2019г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 141/01.02.2019г.
Поради ненамирането на длъжника на адресната му регистрация, както и поради
липсата на регистриран трудов договор и осъществяване на стопанска дейност,
съдът е указал на заявителя да предяви искова молба на основание чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК. В заключение молят за решение, с което да бъде установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане
против ответника в размер на **** лв., представляващо главница по паричен
кредит, сума в размер на **** лв., представляваща възнаградителна лихва по
кредита, законна лихва за забава в размер на **** лв. за периода от
20.10.2017г. до 14.01.2019г., както и разноските в заповедното и
исковото производства.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се моли делото да бъде разгледано в отсъствие на упълномощен юрисконсулт.
Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излагат обстойни
доводи за горното.
В съдебно заседание за ответника се явява особения
представител – адв. К. К., като се поддържа писмения отговор, излага се, че
няма безспорни доказателства, че ответника дължи сумите по договора за кредит,
че е надлежно уведомен за предсрочнаат изискуемост, налице били неравноправни
клаузи, които водели до нищожност на договора. Настоява се за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените
по делото доказателства и становищата на страните, приема от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. №3914/2019г. на ДРС по
заявление по чл.410 от ГПК подадено от ищеца – заявител била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №2085/22.11.2019г. за сумите от:
- ***лева,
представляващa главница – дължима сума по договор за потребителски заем № ****
г., сключен между длъжника и заявителя, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /датата на
пощенското клеймо/ - 29.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане;
- ***лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
05.12.2018 г. до 04.01.2019 г.;
- *** лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 05.01.2019 г. до
11.10.2019 г.;
- *** лева - държавна такса;
- *** лева - юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на ответника.
По указания на съда, заявителят е внесъл настоящата искова молба срещу К.С. в
дадения му 1-мес. срок, по която е образувано настоящото производство.
Между страните по делото не се спори, а и видно от Договор
за потребителски паричен кредит ***г. ищцовото дружество
предоставило на ответника сумата от *** лв. срещу задължението му за
погасяването му в срок от 60 месечни погасителни вноски всяка в размер на ***лв.
с падежна дата 20 – то число на месеца. Годишния лихвен процент на разходите
бил в размер на 32.11%, а лихвения процент – 26.38%, като общата стойност на
плащанията е в размер на *** лв. В параметрите на договора били
посочени и застрахователна премия от *** лв. и такса ангажимент от ***
лв. На клиента-ответник били връчени и общи условия към договора,
подписани на всяка страница от него, удостоверявайки че е запознат със
съдържанието. Ответникът попълнил и подписал и медицински въпросник за приемане
на застраховане, като между страните бил сключен Договор–сертификат от 21.02.2017г.,
както и му били връчени общи условия към Застраховката „Защита на плащанията по
кредитни карти“. По делото е представен и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, както и извлечение от
кредита на лицето.
К.С. е платила 20 вноски по кредита и от 05.12.2018г. е
преустановила плащанията по него. Видно от покана от 08.04.2019г. ответницата Д.
е уведомена, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, поради неплащането на
повече от две погасителни вноски, като е посочен общия размер на задължението и
същото по пера /л.30/. Уведомлението е връчено лично на ответницата на 18.04.2019г.,
видно от товарителница на куриера „Принт център” (лист 31 от делото).
За изясняване на фактическата обстановка по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението /л.120-126/, по която не
е оспорено от страните и се кредитира от съда, като пълно, обосновано и
компетентно дадено. Вещото лице заключава, че сумата от *** лв. е предмет на
договора за кредит. От нея е преведена по сметката на лицето К. С. *** лв. и е
усвоена от кредитополучателя, като от *** лв. са удържани *** лв. такса
ангажимент, както и *** лв. сума за покриване на старо задължение по друг
кредит между същите страни. Кредитът е уговорено да е платим на 60 месечни
вноски, както и кредит за застрахователна премия в размер на *** лв., платими
на равни вноски с погасителната вноска по кредита с падеж 05-то число на
месеца, или всяка вноска е в размер на ***лв. с дата на първа месечна вноска
05.04.2017г. и последна на 05.03.2022г. Общата стойност за плащане по кредита
възлизала на *** лв.
Договореният ГЛП бил 26.38%, а ГПР – 32.11%, а такса
ангажимент – ***лв., която е удържана от кредита, както бе посочено по-горе.
Общият размер на постъпилите по кредита суми били *** лв. Длъжникът
е извършил последно плащане по кредита на 14.12.2018г. на сума в размер на ***
лв., с която е погасена вноската от 05.11.2018г. и частично от 05.12.2018г.
Така от 05.12.2018г. С. е преустановила плащанията по кредита. Обявена е
предсочна изискуемост на вземанията по кредита на 05.01.2019г.
Към датата на подаване на заявлението в съда /29.10.2019г./
са падежирали 10 вноски, а датата, на която се падежира цялото задължение е 05.01.2022г.
/крайният срок на последната 60-та падежна вноска/ Към датата на
изготвяне на заключението /03.11.2021г./ дължимите суми са, както следва: *** лв. главница, *** лв. – главница
за покупка на застрахователна премия по месечни вноски с падежи за периода от
05.01.2019г. до 05.03.2019г., *** лв.
договорна лихва начислена за периода от 05.12.2018г. до 04.01.2019г. по месечни
вноски с падежи от 05.12.2018г. до 05.01.2019г. и *** лв. - лихва за забава за
периода от 05.01.2019г. до 03.11.2021г.
Към датата на подаване на заявлението /29.10.2019г.
задълженията по кредита са в общ размер *** лв., а именно: *** лв. главница, *** лв. – главница
за покупка на застрахователна премия по месечни вноски с падежи за периода от
05.01.2019г. до 05.03.2019г., *** лв.
договорна лихва начислена за периода от 05.12.2018г. до 04.01.2019г. по месечни
вноски с падежи от 05.12.2018г. до 05.01.2019г. и *** лв. - лихва за забава за
периода от 05.01.2019г. до 11.10.2019г.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от
представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен
интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано
заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът е дал указания на заявителя да предяви
исковете за вземанията си по заповедта в 1-мес. срок от получаване
на съобщението, което е сторено от ищеца с депозирана на настоящата искова
молба.
По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415
от ГПК, във връзка с 79 от ЗЗД: Предмет на
исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, като в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на
пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ответника, усвояването на
кредита, факта на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, уведомяване на
длъжника за нея, както и размера на претендираното вземане по неговите отделни
пера.
По делото се установи безспорно, че между страните са
възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и
сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК). В случая при сключването на
договора за кредит и установяване на клаузите му не е допуснато нарушение на
чл.11 и чл.10 от ЗПК. Всяка страница от договора и ОУ към него са подписани от
страните. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договора. След като всички условия по договора
са описани ясно и пълно в него, то не може да се направи извода, че
са нарушени ЗПК и ЗЗП и има неравноправни клаузи.
Относно уведомяването на ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията са представени доказателства по делото –
писмо от банката до К.С. за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми на 08.04.2019г.
(лист 30 от делото), както и обратна разписка на товарителница, от
което е видно, че уведомителното писмо до длъжника са получени лично от К. Д. на
18.04.2019г. /л.31/. Предвид, че заповедното производство срещу ответницата е
образувано на 29.10.2019г., то съдът намира, че предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, а именно: обективния факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, са
налице. Така предсрочната изискуемост е променила изискуемостта на вноските по
кредита, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването на
техния падеж. От представения договор за кредит, както и от заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размера на главницата по
кредита е ***лв./сформирана от сбора на: ***
лв. – главница по договора за кредит и *** лв. – главница за
покупка на застрахователна премия по месечни вноски с падежи за периода от
05.01.2019г. до 05.03.2019г./, като в тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума за главница и лихви. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид
изложеното главния иск за претендираната договорна главница е основателен и
следва да бъде уважен в предявения размер от ***лв.
По
отношение на договорната (възнаградителна) лихва: Възнаградителна е лихвата,
която представлява цената или възнаграждението по договора и се дължи по силата
на уговорката между страните. Възнаградителната лихва се дължи наред с главното
задължение и при точно изпълнение на главния дълг. В случая нейния размер е
определен писмено в договора – 32.11 % през
договорния период. Съгласно т.2 от Тълкувателно Решение №3 от
27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2017г. уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период след настъпване на предсрочната изискуемост не се
дължи. С волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, кредиторът
иска изпълнение веднага на основното задължение по договора, а именно: връщане
на заетата сума, поради което, искането за изпълнение може да се кумулира с
искане за обезщетение за забава. В настоящия случай, предсрочната изискуемост е
обявена на лицето на 05.01.2019г., или възнаградителна лихва се дължи за
периода от 05.12.2018г. до 04.01.2019г. и видно от приложения към експертизата
погасителен план е в размер на *** лв., като именно за този претендиран размер
акцесрната претенция следва да се уважи, като основателна.
По отношение на обезщетението за забава: Мораторната лихва
се дължи наред с главното задължение, но само при забава в изпълнението на
главния дълг. Съгласно т.2 Тълкувателно Решение №3 от 27.03.2019г. на ОСГТК на
ВКС по т. д. № 3/2017г. изпълнението на задължението на длъжника след
настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост - 05.01.2019г. до плащане на
вредите на кредитора от неизпълнение (в случая е изчислен от ищеца до 11.10.2019г.)
подлежат на обезщетяване. Предвид приетото в ТР на ОСГТК на ВКС, то съдът,
следва да присъди мораторната лихва за горепосочения период от 05.01.2019г. до
11.10.2019г., която е в размер на ***лв., като следва да се уважи претенцията
до този размер.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че вещото
лице е изчислило размера на обезщетението за забава за горепосочения период в
размер на *** лв., а ищецът претендира сумата от ***лв., т.е. явава се разлика
с *** лв. и *** ст., но доколкото ищцовото дружество не е направило изменение в
размера на акцесорния иск, съобразно заключението по ССчЕ, то съдът следва да приеме по-малката
сума, търсена от кредитора, а именно: ***лв. и да уважи претенцията в този
заявен размер.
Неоснователни са възраженията на особения представител, че
ответникът не дължи вземанията, поради недоказаност на същите, тъй като по
делото се събраха безспорни доказателства, относно основанието на вземанията и
техните размери.
Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в
настоящото и в заповедното производство. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№3914/2019г. по описа на ДРС в размер общо на *** лв., включващи: държавна
такса /*** лв./ и юрисконсулско възнаграждение /*** лв./
Разноските, които
следва да заплати ответника в исковото производство са в общ размер на *** лв.,
включващи: държавна такса – ***, юрисконсулско възнаграждение – *** лв.,
възнаграждение за вещо лице – *** лв. и възнаграждение за особен представител на
ответника – *** лв.
В о.с.з. проведено на 09.12.2021г., съдът с протоколно
определение е определил окончателно възнаграждение на особения представител на
ответника в размер на *** лв. /предвид развитие на производстото в рамките на
три редовно проведени съдебни заседания и съгл. Наредба №1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения/, от която сума ищецът е внесъл
първоначално *** лв., като съдът му е указал да довнесе още *** лв. по
депозитната сметка на ДРС в 7-дн. срок от получаване на съобщението, което не е
указание не е изпълнено към момента, предвид на това, съдът приема за доказани
само сторените до сега разноски.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че в полза на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., Франция”, рег. №***, чрез БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ***, представлявано от зам. управителя Д. Д., СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от К.Д.С., ЕГН **********,***, произтичащо
от Договор за потребителски паричен кредит ****г., по силата на който се дължат суми в следните
размери:
- ***лева ***/,
представляващa главница – дължима сума по договор за потребителски заем №***г.,
сключен между длъжника и заявителя, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското
клеймо/ - 29.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане;
- ***лева /***/,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от
05.12.2018 г. до 04.01.2019 г.;
- *** лева /***/,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 05.01.2019г. до
11.10.2019г., за които вземания е издадена
Заповед №2085/22.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
от ГПК по ч. гр. д. №3914/2019г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА К.Д.С., ЕГН **********,*** на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., Франция”, рег. №***, чрез БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ***, представлявано от зам. управителя Д. Д. съдебни разноски по заповедното производство /ч. гр. д.
№3914/2019г. по описа на ДРС/ в размер на *** лв. (***) и
разноски по исковото производство по гр. д. №570/2020г. по описа на ДРС в
размер на *** лв. (***).
Решението подлежи
на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: