О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №881
гр.Пловдив, 03.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на трети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като
разгледа докладваното от председателя
ч.гр.д.№779 по описа на ПОС
за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх.№11 151/08.04.2019г. депозирана от Н.Х.Х. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. Т.Ч., със съдебен адрес:***, офис 306 – адв. Ч. против Определение №2932/13.03.2019г. постановено по гр.д.№17 627/2018г. по описа на ПРС, с което е върната исковата молба на Н.Х.Х. с ЕГН **********, против Р. Л. Ч. с ЕГН **********. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният от първоинстанционният съд акт, по съображения подробно изложени в жалбата, иска се да се отмени прекратителното определение, като вместо това делото бъде върнато на ПРС за разглеждане по същество на повдигнатия спор.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като
разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира частната жалба
за процесуално допустима, доколкото
е депозирана в срок и от страна имаща правен интерес да обжалва, а
разгледана по същество за неоснователна.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Н.Х.Х. с
ЕГН **********, не дължи на Р.Л. Ч. с ЕГН **********, следните вземания,
правото на принудително изпълнение на които е удостоверено в изпълнителен лист,
издаден в полза на последния въз основа на влязла в сила присъда постановена по
НОХД № 351 по описа на Окръжен съд – Стара Загора за 2001 г.: за сумата от 10 000
лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.02.2001 г. до окончателното
й изплащане и за сумата от 100 лв. разноски, тъй като същите са погасени по давност на 17.06.2008г.
Претенциите се
основават на следните фактически твърдения – след датата на издаване на изпълнителния лист на 26.01.2007
г., по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 73/2009г. по описа
на ЧСИ Стефан Горчев рег. № 825 с район
на действие, за принудително събиране на горните вземания. С разпореждане от
14.04.2010 г. е насрочен опис на лек
автомобил - собственост на ищеца на 19.05.2010 г., като след тази дата по делото не са извършени никакви
действия, които да са прекъснали давностните срокове, поради което по молба на
ищеца от 04.12.2017 г., с Постановление
от 07.12.2017г. изпълнителното производство е прекратено.
Първоинстанционният
съд е приел, че ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателни установителни
искове, предвид фактически констатации за непредприемането на
каквито и да било действия от страна на
ответника от 19.05.2010 г. до датата на
завеждане на исковата молба в съда за събиране на процесните вземания, и
липсата на възражение от него срещу постановлението на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство.
Настоящият съдебен
състав споделя направените от първоинстанционният съд
правни изводи по следните съображения:
Според трайно установената съдебна
практика, правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата
по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва
да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правният му интерес от предявяване на установителния иск. Такива
обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от
ответника да се издължи и др.. Когато обаче ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска, както е в конкретният случай - въпреки образуваното изпълнително
производство, от 19.05.2010 г. не са
предприемани никакви изпълнителни действия, нито е обжалвано постановлението от
07.12.2017г. за прекратяване на изпълнителното производство, нито след изтичане на погасителната давност ответникът е
предприел някакви действия по принудително или доброволно събиране на
вземането, то липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване
на правото на иск.
Възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е абстрактна
и не може да обоснове наличие на правен интерес, който винаги следва да е конкретен и да почина на
конкретно действие или бездействие./В този смисъл е
Решение №83 от 23.05.2018г. на ВКС по гр.д.№3448/2017г., на трето г.о. ГК/
Мотивиран от гореизложеното, настоящият
съдебен състав споделя направеният от първоинстанционният съд извод, че ищецът
няма правен интерес от предявяване на отрицателно установителните искове,
поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото
прекратено.
Изложеното обосновава неоснователността
на жалбата, която следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№11151/08.04.2019г.
депозирана от Н.Х.Х. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител адв. Т.Ч., със съдебен адрес:***,
офис .. – адв. Ч. против Определение №2932/13.03.2019г.
постановено по гр.д.№17 627/2018г. по описа на ПРС.
Определението подлежи на
обжалване пред ВКС с частна
жалба в едноседмичен срок от
съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: