Мотиви на присъда по НОХД № 424 / 15 г. на
ШОС
Подсъдимия М.З.А. е предаден на
съд с обвинение в това, че на 07. 08. 2015 г. в гр. Шумен, при условията на опасен рецидив и в съучастие
като съизвършител с Г.П.Б. отнел чужди движими вещи – сумата от 5 000 лв.
от владението на Т.Ж.С. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребили за това сила и заплашване, престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1, чл. 20 ал. 2 и чл. 29 от НК,
и за това, че на 07. 08. 2015 г. в гр. Шумен ул. *** № 14
в съучастие като съизвършител с Г.П.Б. влязъл в чуждо жилище, собственост на С.П.С.
*** и обитавано от С.П.С. и Т.Ж.С., като употребил за това ловкост и деянието е
извършено нощем и от две лица, престъпление по чл. 170 ал. 2 във вр. с ал. 1, чл. 20 ал. 2 от НК.
Подсъдимия Г.П.Б. е
предаден на съд с обвинение в това, че на 07. 08. 2015 г. в гр. Шумен в
съучастие като съизвършител с М.З.А. отнел чужди движими вещи – сумата от
5 000 лв. от владението на Т.Ж.С. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребили за това сила и заплашване, престъпление по чл. 198 ал.
1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК,
и за това, че на 07. 08. 2015 г. в гр. Шумен ул. *** № 14
в съучастие като съизвършител с М.З.А. влязъл в чуждо жилище, собственост на С.П.С.
*** и обитавано от С.П.С. и Т.Ж.С., като употребил за това ловкост и деянието е
извършено нощем и от две лица, престъпление по чл. 170 ал. 2 във вр. с ал. 1, чл. 20 ал. 2 от НК.
Разпитан на досъдебното подс. Б. се признава за
виновен, а подс. А. не се признава за виновен.
Подсъдимите А. и Б. преди даване ход на съдебното
следствие се възползват от възможностите предвидени в глава ХХVІІ
от НПК и на основание чл. 371 т. 2 от НПК признават изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимите по чл. 371 т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение в съд. заседание от 11. 11. 2015 г.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на двамата
подсъдими, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на
това в хода на съдебното следствие на основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е
извършван разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица за деянията описано
в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимите А. и Б. наказания
лишаване от свобода около минимално предвидения размер, който да се редуцира
при условията на чл. 58а от НК, а за второто деяние също наказание около
минимално предвиденото, което също да се редуцира при условията на чл. 58а от НК, след което да се определи общо наказание на осн.
чл. 23 от НК, без да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК.
Защитника на подс. А. моли съда
за определяне на наказания на подзащитния му в минимално предвидените размери,
които да се редуцират при условията на чл. 58а от НК, след което да се
групират, без да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК. Подс. А. в защитната
си реч поддържа казаното от неговия защитник и изразява съжаление за постъпката
си.
Защитника на подс. Б. намира, че
при така признатите от неговия подзащитен факти изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, относно първото деяние за което е предаден на съд,
също следва да се квалифицира като деяние по чл. 195 ал. 1 т. 5 и 7 от НК.
Според защитника след преквалификация на деянието от такова по чл. 198 ал. 1 от НК в такова по чл. 195 ал. 1 т. 5 и 7 от НК, както за това деяние, така и за
деянието по чл. 170 ал. 2 от НК да бъдат
определени наказания при условията на чл. 55 от НК, тъй като според защитника
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В защитната си реч подс.
Б. се съгласява с казаното от защитника му и изразява съжаление за извършените
престъпления.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. М.З.А. е осъждан 15 пъти
за умишлени престъпления от общ характер против собствеността. Налагани са му
наказания лишаване от свобода за престъпления по чл. 195, чл. 196, чл. 199 и
чл. 346 от НК, голяма част от които той е изтърпял ефективно. На 03. 06. 2014
г. същия е изтърпял ефективно, определено общо
наказание лишаване от свобода в размер на 8 г.
Подс. Г.П.Б. е осъждан 11 пъти
за умишлени престъпления от общ характер повечето от които против
собствеността. На 02. 07. 2010 г. е изтърпял последното наложено му наказание
лишаване от свобода.
През 2015 г. подс. А. ***, а
подс. Б. ***.
В първите дни на м. август 2015
г. св. Росен З.А. – брат на подс. М.З.А., живеел в кв. Дивдядово
на гр. Шумен, познавал се със св. С.П.С. на когото извършвал многократно
домакинска работа в жилището в което живеел с майка си – св. Т.Ж.С.. При среща
между св. А. и С., първия предложил на втория да измаже част от жилищните
помещения, срещу съответно заплащане. С. се съгласил. Междувременно св. А. ***
с подс. А. и разбирайки, че последния не разполагал с пари, му предложил
двамата да извършат бояджийски услуги в дома на С..
На 05. 08. 2015 г. двамата
братя – подс. А. и св. А. посетили дома на св. С.. В рамките на същия ден
двамата боядисали набелязаните помещения. След като двамата
приключили работа, св. С. предприел плащане за извършената услуга. За целта
влязъл в едно от жилищните помещения, където майка му – св. Т.С. държала
собствени пари, които получила предните дни от продажба на недвижим имот и
рента. Тя съхранявала парите във вътрешността на декоративна възглавничка. Св. С.
започнал да вади банкноти от възглавничката, за да се разплати с подс. А. и св.
А., като при това от възглавничката изпаднали банкноти с номинал от 100 лв. Падането
на парите било видяно от подс. А. и св. А., като дори св. А. съдействал на С.
да прибере падналите на земята пари.
След като напуснали дома на С., подс. А. заявил на брат
си, че у него спонтанно възникнало намерение да отнеме парите които видял в
дома на С.. Св. А. го предупредил да не прави това, но не успял да го убеди.
На 06. 08. 2015 г. подс. А. се срещнал с подс. Б. в
района на ж. п. гара с. Каспичан и му предложил да отидат до гр. София и подс. Б.
се съгласил. След това подс. А. казал на подс. Б. за наличието на значителна
сума пари в дома на св. С., като му предложил двамата да влязат в жилището и да
вземат парите. Последния се съгласил и двамата започнали да обмислят как да
отнемат парите. На 07. 08. 2015 г. двамата подсъдими се върнали от гр. София с
влак и от гр. Шумен отишли в кв. Дивдядово. През деня
огледали дома на С. и С., който представлявал едноетажна къща на ул. *** № 14.
Между 22. 30 – 24. 00 ч. същия ден, двамата подсъдими, като използвали
физическа сила се изкачили по метална конструкция за отглеждане на лозови
насаждения, която била изградена на улицата пред къщата на Симеонови. През тази
конструкция двамата стигнали до малко отворено прозорче на къщата през което
влезли във вътрешността на къщата. Двамата подсъдими минали през стая в която
видели св. С. да спи. След това се отправили към помещението, където подс. А.
знаел, че се намирала възглавничката с парите. Достигайки до стаята, двамата
подсъдими видели, че в този момент св. Т.С. гледала телевизия и въпреки това
влезли в стаята. Появата им, изплашила много св. С., която към този момент била
на 80 г. Същата се почувствала физически застрашена от двамата подсъдими.
Уплахата и от появата на двамата подсъдими била в такъв интензитет, че тя
парализирала възможността на св. С. да реагира, дори с думи. Подс. А. се отправил
към св. С., която седял на диван, подминал я и взел възглавничката в която
знаел, че са парите, които видял предните дни, св. С. да вади. В този момент
във възглавничката имало 5 000 лв. Като взел възглавничката, подс. А. се
отправил към изхода на стаята. В този момент подс. Б. се приближил до св. С. и
казал, че щял да я убие, след което я ударил с юмрук в областта на лицето и
напуснал стаята, следвайки подс. А.. Двамата напуснали къщата по обратния път,
след което си поделили парите които отнели от дома на С. и С., а възглавничката
изхвърлили. Всеки от подсъдимите употребил парите за задоволяване на лични
потребности.
От заключението на СМЕ се установява, че на св. С. са
причинени – разкъсно контузна рана във вътрешния край на дясната вежда,
кръвонасядане на горния и долния клепач на дясното око, кръвонасядане на
дясното подочие, кръвонасядане на лицето между
дясното крило на носа и дясната назолабиална гънка и
контузия на нова – ивицово охлузване на кожата,
носния корен хоризонтално разположено, счупване на носните кости. На С. е
причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От заключението на съдебно – психиатричната експертиза се
установява, че психическото състояние на С. към момента на деянието покрива
критериите за остра стресова реакция със страх, ужас, паника,
дезорганизираност. Независимо, че тази реакция включвала първоначално състояние
на зашеметеност с известно стеснение на полето на
ясното съзнание, то това не било в степан да бъде приравнено към „краткотрайно
разстройство на съзнание”, т. е. С. е могла да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на освидителстването,
състоянието на С. се преценява като адаптационна тревожно-депресивна реакция, което не пречи С. да участва в
наказателния процес.
От приложеното свидетелство за съдимост на подс. А. се
установява, че той е осъждан 15 пъти за умишлени престъпления от общ характер,
като многократно са му налагани наказания „Лишаване от свобода”, част от които
той е изтърпявал ефективно. С определение по ЧНД № 1375 / 2008 г. на ШРС са
определени са определени две групи наказания на осн.
чл. 25 от НК. По първата група е
определено общо наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода при общ режим на
изтърпяване и по втората група – 7 г. лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 от НК е увеличено на 8 г. лишаване от свобода
при първоначален строг режим на изтърпяване. Постановено е отделното изтърпяване
на 5 други наказания. Наказанието 8 г. лишаване от свобода е изтърпяно на 03.
06. 2014 г. и е освободен от затвора. Същото се установява и от приложеното към
д. п. удостоверение на РП *** с № Пр 342/2008/11. 08.
2015 г.
От приложеното по делото свидетелство за съдимост на
подс. Б. се установява, че същия е осъждан 11 пъти за умишлени
престъпления от общ характер повечето от които против собствеността. С
определение по ЧНД № 636 / 2006 г. на НПРС на подс. Б. на осн.
чл. 25 от НК е определено общо наказание в размер на 4 г. лишаване от свобода,
което на осн. чл. 24 от НК е увеличено с 6 месеца. От
писмо с №П112/06/11. 08. 2015 г. на РП *** се установява, че така наложеното
наказание по ЧНД № 636 / 06 г. на НПРС подс. Б. е изтърпял на 02. 07. 2010 г.
След това няма други наказания лишаване от свобода.
По пункт първи
от обв. акт.
Съда приема, че подс. М.З.А. е осъществил състава на
престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1, вр. с чл. 20
ал. 2 и чл. 29 от НК, а подс. Г.П.Б. е осъществил състава на престъпление по
чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
По отношение основния състав на престъплението по чл. 198
ал. 1 от НК – двамата подсъдими в спокойна обстановка обмислили как да отнемат
парите, които подс. А. видял в дома на С. и С.. Като влезли в стаята в която
подс. А. предварително знаел, че се намира възглавничката с парите, двамата
видели пострадалата Т.С. да седи в същата стая и да гледа телевизор. Тогава
подс. А. тръгнал към С., подминал я и е взел възглавничката с парите и се
отправил към вратата на стаята. В този момент подс. Б. отишъл при С. като и
казал, че щял да я убие. След което я ударил с юмрук в областта на лицето и
напуснал стаята, следвайки подс. А.. Двамата подсъдими напускат къщата по
обратния на влизането им път. След това двамата си поделят парите и ги харчат
за свои нужди. Налице са и двата елемента на съставното престъпление – грабеж.
Подс. А. отнема парите на С., а подс. Б. осъществява втората част на
изпълнителното деяние – отправя заплаха към С. и нанася удар с юмрук по лицето
на същата, за да сломи евентуална нейна съпротива, която тя би оказала срещу
двамата, за да запази парите си. Още повече, че двамата подсъдими предварително
в спокойна обстановка са уговорили действията си по отнемането на парите, като
са си разпределили ролите – подс. А. да вземе възглавничката с парите /тъй като
той я е виждал/, а подс. Б. да упражни заплаха и сила, за да се сломи
евентуална съпротива на пострадалата. Извод за това съда прави от действията на
двамата подсъдими. Подс. А. преминава покрай С., без да има словесен или
физически контакт с нея и взема възглавничката с парите. В това време подс. Б.
отправя заплаха срещу С., че ще я убие и използва сила – нанася удар с юмрук по
лицето на С., за да сломи евентуална нейна съпротива против отнемането на
парите. Поделянето на отнетите пари между двамата подсъдими и тяхното харчене
за задоволяване на лични нужди, води до извод за наличие на намерение за своене и осъществено такова. Разпределението на ролите
между двамата подсъдими и изпълнението на предварително уговореното между тях, при
осъществяване на деянието води до извода за наличието на съучастие между тях,
под формата на съизвършителство. Това именно
квалифицира деянието на двамата подсъдими по чл. 20 ал. 2 от НК. По отношение
квалифицирания състав по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с
чл. 29 от НК касателно подс. А.. От свидетелството за
съдимост на подс. А. и удостоверението на РП *** се установява, че наложеното с
определение по ЧНД № 1375 / 2008 г. на ШРС общо наказание в размер на 8 г. е
изтърпяно на 03. 06. 2014 г. Настоящото деяние е извършено на 07. 08. 2015 г.,
т. е. не е изтекъл срока по чл. 30 ал. 1 от НК, поради което са налице
условията визирани в чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК деянието да се квалифицира като
извършено при условията на опасен рецидив.
От обективна страна – двамата подсъдими отнемат от
владението на С. сумата от 5 000 лв. като използват сила и заплашване, за
да предотвратят евентуална нейна съпротива срещу отнемането на парите. В случая
подс. А. взема парите, подс. Б. осъществява отправянето на заплахи и сила /чрез
нанасяне на удар с юмрук по лицето на С./, за да предотврати евентуална нейна
съпротива. След това, след като вече са установили трайна фактическа власт
върху парите, двамата си ги поделят и всеки ги харчи самостоятелно.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл. Налице е у съзнанието на двата подсъдими представа
относно всички обективни признаци на състава: че със своите действия отнемат от
владението на С. парите обект на престъплението с намерение противозаконно да
ги присвоят, както и че използват сила и
заплашване. Използват сила и заплашване, за да предотвратят евентуална нейна
съпротива на отнемането, за да могат да установят трайна фактическа власт върху
отнетото имущество /интелектуален момент/. Налице е и волеви момент – искане от
двамата подсъдими на този резултат.
Предмет на
престъплението са парите - 5 000 лв. на Т.С..
Изпълнителното деяние се изразява в отнемане
на парите на С. чрез използване на заплашване и сила.
По пункт
втори от обв. акт.
Съда приема, че подс. М.З.А. и Г.П.Б.
са осъществили състава на престъпление по чл. 170 ал. 2 във вр.
с ал. 1 и чл. 20 ал. 2 от НК.
По отношение основния състав на престъплението по чл. 170
ал. 1 от НК – двамата подсъдими в спокойна обстановка обмислили как да
проникнат в къщата на С., като целта на това проникване е отнемане на
възглавничката с намиращите се в нея пари. За целта изчакват до късните часове
на вечерта – преди 24 ч. Качват се на метална конструкция за отглеждане на
лозови насаждения, долепена до стената на къщата и през отворено прозорче
влизат в къщата. Минават през едно помещение в което видели, че спял св. С.,
след това влизат и в помещението където в този момент се е намирала
пострадалата С.. Подс. А. взема възглавничката с парите, а подс. Б. отправя
заплахи срещу С. и нанася на същата удар с юмрук по лицето. След това двамата
подсъдими по обратния път напускат къщата. Безспорно е, че за изкачване върху
металната конструкция двамата подсъдими са използвали както сила, така и
ловкост. Ловкост са използвали и при проникване през прозорчето /което според
показанията на св. С. било малко/. Но на досъдебното производство и с
обвинителния акт срещу двамата подсъдими е предявено обвинение само за
използване на ловкост. Безспорно установено е по делото, че къщата в която са
проникнали двамата подсъдими е чужда за тях. Тя представлява жилище на св. С. и
С.. От друга страна – не е имало нито покана от С. и С., нито съгласие от тяхна
страна, двамата подсъдими да влязат в тяхното жилище, още по малко през
въпросното прозорче и то през нощта. По отношение квалифициращите признаци.
Безспорно е налице предварително оглеждане на къщата и определяне на начина на
проникване в него, както е осъществено и самото проникване и от двамата
подсъдими. Тези факти водят съда до извода за наличие на общност на умисъла, т. е. за съучастие между двамата подсъдими под
формата на съизвършителство по смисъла на чл. 20 ал.
2 от НК. Подсъдимите влизат в чуждото жилище след 22. 30 ч., т. е. през нощта,
поради което деянието им е квалифицирано по ал. 2 предл.
І на чл. 170 от НК. Налице е и квалификацията на деянието по предложение ІІІ на
чл. 170 ал. 2 от НК, тъй като проникването в чуждото жилище е осъществено,
както от подс. А., така и подс. Б..
От обективна страна – двамата подсъдими предварително
огледали мястото и решили по какъв начин да влязат в жилището на С. и С.. След
това като използвали ловкост, се изкачили върху металната конструкция изградена
до външната стена на жилището на С. и С., използвали ловкост и при преминаване през малкото прозорче, като
по този начин и двамата влезли в жилището на С. и С., като това е сторено и от
двамата подсъдими и през нощта. Не е налице нито предварително съгласие, нито
покана от С. и С., двамата подсъдими да влязат в жилището им по начина по който
те са го сторили.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл. Налице е у съзнанието на двата подсъдими представа
относно всички обективни признаци на състава: че със своите действия като
използват ловкост ще се изкачат по металното скеле, след което отново чрез
използване на ловкост ще преминат през малкото прозорче и по този начин ще
влязат в чуждо жилище; че нямат нито предварително съгласие, нито показана за
влизане в това жилище и именно по този начин по който те са го осъществили. Съзнавали
са, че проникват в чуждото жилище през нощта и това проникване е от двамата
заедно. Налице е и искане и от двамата подсъдими да осъществят този резултат –
волеви момент.
Предмет на
престъплението неприкосновеността на жилището на С. и С..
Изпълнителното деяние се изразява във
влизане в чуждо жилище чрез използване на ловкост от две лица, нощем.
Съда не приема доводите на защитника
на подс. Б. относно квалификацията на първото престъпление за което подсъдимия е
предаден на съд по чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.
2 от НК. Според защитата деянието осъществено от подс. Б. неправилно е
квалифицирано по чл. 198 ал. 1 от НК, като правилната правна квалификация е
била по чл. 195 ал. 1 т. 5 и 7 от НК. Основание за тази квалификация, защитника
намира в описаните в обстоятелствената част на обв.
акт факти, че след като подс. А. се отправил към св. С., подминал я, взел
възглавничката с парите и излязъл от помещението, едва тогава подс. Б. се
приближил до пострадалата С., заплашил я, че ще я убие и нанесъл удар на същата
с юмрук по лицето. Тогава той също напуснал стаята. От така интерпретираните
факти, защитника прави извод, че оказаното психическо и физическо въздействие
от подс. Б., върху пострадалата С. е осъществено, след като вече подс. А. е
осъществил отнемането на парите и е установил трайна фактическа власт върху
тях. От тук и твърдението на защитника, че не е налице един от обективните
елементи на съставното престъпление грабеж, а именно отнемането на вещите да е
станало чрез използване на сила и заплаха. На първо място – съда намира, че се
прави неправилна интерпретация на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В обв. акт е прието, че след като подс.
А. е взел възглавничката с парите, той се отправил към изхода на помещението и
тогава подс. Б. се приближил до С. и я заплашил и нанесъл удар по лицето.
Следователно, упражнените заплаха и сила, са осъществени от подс. Б., за да предотврати
евентуалната съпротива на С.. Не е прието в обстоятелствената част на
обвинителния акт, че заплахата и силата са упражнени от подс. Б., след като
вече подс. А. е напуснал помещението. На второ място – трайната фактическа
власт върху отнетите пари е установена от подсъдимите, едва когато те са
напуснали жилището на С. и С. и тази трайна фактическа власт е установена
именно и с действията на подс. Б., който оправяйки заплахата и нанасяйки удара
е предотвратил евентуалната съпротива на С.. Ако уговарянето на двамата
подсъдими беше само за кражба на парите, то след като подс. А. е взел
възглавничката, не би имало смисъл подс. Б. да отправя заплаха и нанася удар на
С., а би последвал подс. А. и двамата щяха да напуснат жилището на С.. В
подкрепа на тези изводи на съда е и факта описан в обв.
акт, че от момента на влизане на двамата подсъдими в стаята в която се е
намирала С., преминаването на подс. А. покрай нея, вземането на възглавничката
с парите и приближаването на подс. Б. до С., последната не е реагирала по
никакъв начин. Ето защо съда не приема този довод на защитата. По отношение
довода, че наказанието на подс. Б. за първото престъпление следва да се определи
при условията на чл. 58а ал. 4 от НК, т. е. при условията на чл. 55 от НК. За
да мотивира този си довод, защитата изтъква наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Като такива сочи – направеното самопризнание на д. п.,
което било поддържано и в съд. заседание; съдействието още на д. п. за
разкриване на обективната истина; частичното възстановяване на причинената
вреда, чрез връщане от страна на съпругата му на вещи закупени с част от
отнетите пари, както и подбудите за извършване на това престъпление и казуалния принос на подс. Б. при осъществяването му. Съда
приема на първо място – неправилно защитата раздробява отделни факти по начин,
че да умножи техния брой като смекчаващи вината обстоятелства. Действително
налице е самопризнание на подс. Б. на досъдебното
производство, като в същото време това самопризнание е съдействало за
установяване на обективната истина по делото. Поради това не може един път това
самопризнание да се приеме само за себе си като смекчаващо вината обстоятелство
и втори път - като оказано съдействие на д. п. за разкриване на обективната
истина. Относно самопризнанието на фактите изложени в обстоятелствената част в
съд. заседание – това самопризнание не може да се отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като благоприятна последица за подсъдимия закона е предвидил
в разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК. На следващо място подбудите на подс. Б.
не биха могли да се преценяват като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като
именно стремежа му към набавяне на пари по незаконен начин го е подбудил да
участва в извършване на деянието. Същото касае и каузалния принос на този
подсъдим при осъществяване на деянието. Подс. Б. осъществява една от формите на
изпълнителното деяние – упражняването на заплаха и сила върху пострадалата С.,
а подс. А. е отнел парите. Следователно каузалния принос на всеки от двамата
подсъдими е еднакъв и не може да се приема по малък такъв за подс. Б.. Ето защо
съда не прие наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подс. Б..
Но следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от НК предписва както
наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, така и втори елемент,
а именно – дори и най лекото предвидено наказание да се окаже несъразмерно
тежко. В настоящия случай с оглед степента на обществената опасност на подс. Б.
и тази на осъщественото от него престъпление, съда не може да приеме, че и най
лекото предвидено наказание – 3 г. лишаване от свобода, ще се окаже
несъразмерно тежко. Ето защо съда не приема довода на защитата за наличие на
предпоставките визирани в чл. 55 ал. 1 от НК при определяне наказанието на
подс. Б. за първото престъпление за което е предаден на съд.
По наказанията.
Касателно
подс. М.З.А. за престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4 от НК във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Съда приема, че този подсъдим е с
много висока степен на обществена опасност. Тази опасност се извежда от факта
на многократните му осъждания за умишлени престъпления от общ характер, извън
това квалифициращо деянието по чл. 199 от НК, наложените и изтърпени наказания,
включително и наказания лишаване от свобода изтърпени ефективно. Независимо от
това, че са му налагани наказания лишаване от свобода, които той е търпял
ефективно, то тези наказания не са го превъзпитали и той в период само година и
2 м. след изтърпяване на последното наказание, върши престъпленията за които е
предаден на съд. Налице е и висока степен на обществена опасност на деянието, изводима от една страна от размера на отнетото имущество –
5 000 лв. Безспорно тази сума в конкретния казус се явява голяма за
пострадалата С. – пенсионер на 80 г. От друга страна – деянието е осъществено в
съучастие на подс. А. с подс. Б.. Като смекчаващо вината обстоятелство съда
приема изразеното от подсъдимия /в защитната си реч и последната дума/
съжаление за стореното от него. Като отегчаващи вината обстоятелства съда прие
наличието на множество предходни осъждания на подсъдимия, извън това наказание
квалифициращо деянието като такова по чл. 29 от НК; изградената упорита престъпна
нагласа у този подсъдим; активната роля на подсъдимия при осъществяване на
деянието – същия е инициатора на деянието, който въвлича и съучастник. На последно
място съда приема като отегчаващо вината обстоятелство и причиняването на несъставомерни вреди от деянието – причинените множество
травматични увреждания на пострадалата С., без последната да е предизвикала с
нищо причиняването им. С оглед изложеното съда приема наличието на значителен
превес на отегчаващите вината обстоятелства над смекчаващите. За постигане
целите на наказанието и предвид степента на обществена опасност на подсъдимия и
деянието и наличието на съществен превес на отегчаващите над смекчаващите
вината обстоятелства, съда определи на подс. М.З.А. наказание над средния
размер предвиден в чл. 199 ал. 1 от НК, а именно 12 години лишаване от свобода.
Тъй като съдебното следствие е протекло по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК, то
съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК следва така определеното наказание да
се намали с една трета. Ето защо съд наложи на подс. А. наказание 8 г. лишаване
от свобода.
За престъплението по чл. 170
ал. 2 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, съда приема, че
същото е с висока степен на обществена опасност, тъй като осъществяването на
това престъпление улеснява осъществяването на другото престъпление извършено от
двамата подсъдими, а именно това по чл. 199 от НК за подс. А. и по чл. 198 от НК за подс. Б.. По отношение степента на обществената опасност на подс. А.,
наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства важи казаното по
горе, поради което не се налага да се повтаря. Ето защо за постигане целите на
наказанието при степента на обществената опасност на деянието и дееца и
значителния превес на отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства, съда
приема, че на подс. А. следва да се наложи наказание над средния размер
предвиден в разпоредбата на чл. 170 ал. 2 от НК. Поради това определи наказание
в размер на 4 г. лишаване от свобода. С оглед на това, че съдебното следствие е протекло по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК, то
съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК следва така определеното наказание да
се намали с една трета. Ето защо съд наложи на подс. А. наказание 2 г. и 8 м. лишаване от свобода. Предвид това, че подс. А. е
извършил двете престъпления, преди за което и да е от тях да е имало влязла в
сила присъда, то са налице условията визирани в чл. 23 ал. 1 от НК, поради
което и на това основание съда определи на подсъдимия А. общо наказание до
размера на по тежкото, а именно 8 г. лишаване от свобода. На осн. чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС съда определи
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, в затворническо
заведение от закрит тип.
Касателно
подс. Г.П.Б. за престъплението по чл. 198 ал. 1във вр.
с чл. 20 ал. 2 от НК. Съда приема, че подс. Б. е с висока степен на обществена
опасност, като тази степен се извежда от наличието на многократните му
осъждания за умишлени престъпления от общ характер, наложените и изтърпени
наказания, включително и наказания лишаване от свобода изтърпени ефективно.
Безспорно, че от изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода са
изтегли повече от 5 години до осъществяване на настоящото деяние. Независимо от
това съда приема, че тези наказания не са поправили подсъдимия и той е
осъществил деянието по чл. 198 ал. 1 от НК. Налице е според съда и висока
степен на обществена опасност на деянието. Тази степен съда извежда на първо
място от една страна от размера на отнетото имущество – 5 000 лв.
Безспорно тази сума в конкретния казус се явява голяма за пострадалата С. –
пенсионер на 80 г. На второ място – деянието е осъществено в съучастие на подс.
Б. с подс. А.. Като смекчаващи вината обстоятелства съда приема изразеното от
подсъдимия /в защитната си реч и последната сума/ съжаление за стореното от
него, оказаното на досъдебното производство съдействие за разкриване извършителите
на престъплението, както и частичното възстановяване на причинената вреда, чрез
връщане от страна на съпругата му на вещи закупени с част от отнетите пари.
Като отегчаващи вината обстоятелства съда прие наличието на множество предходни
осъждания на подсъдимия; изградената престъпна нагласа у този подсъдим, както и
причиняването на несъставомерни вреди от деянието –
причинените множество травматични увреждания на пострадалата С., без последната
да е предизвикала с нито причиняването им. С оглед изложеното съда приема наличие
на паритет между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. За постигане
целите на наказанието и като взе предвид степента на обществена опасност на
подсъдимия и деянието и наличието на паритет между отегчаващите и смекчаващите
вината обстоятелства, съда определи на подс. Г.П.Б. наказание в размер на
средата на предвиденото в чл. 198 ал. 1 от НК, а именно 6 години и 6 месеца лишаване
от свобода. Тъй като съдебното следствие е протекло по реда на чл. 373 ал. 2 от НПК, то съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК следва така определеното
наказание да се намали с една трета. Ето защо съд наложи на подс. Б. наказание 4
г. и 6 м. лишаване от свобода.
За престъплението по чл. 170
ал. 2 от НК, съда приема, че същото е с висока степен на обществена опасност,
тъй като осъществяването на това престъпление улеснява осъществяването на
другото престъпление извършено от двамата подсъдими, а именно това по чл. 198
от НК за подс. Б. и по чл. 199 от НК за подс. А.. По отношение степента на
обществената опасност на подс. Б., както и наличието на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства и приетия паритет между тях, важи казаното по горе, поради
което не се налага да се повтаря. Ето защо за постигане целите на наказанието
при степента на обществената опасност на деянието и дееца и паритета между
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, съда приема, че на подс. Б.
следва да се наложи наказание в средния размер предвиден в разпоредбата на чл.
170 ал. 2 от НК. Поради това определи наказание в размер на 3 г. лишаване от
свобода. С оглед на това, че съдебното следствие е протекло по
реда на чл. 373 ал. 2 от НПК, то съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК следва
така определеното наказание да се намали с една трета. Ето защо съд наложи на
подс. Б. наказание 2 г. лишаване от свобода. Предвид това, че подс. Б. е извършил двете престъпления,
преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, то са налице
условията визирани в чл. 23 ал. 1 от НК и на това основание съда определи на
подс. Б. общо наказание до размера на по тежкото, а именно 4 г. и 6 м. лишаване
от свобода. На осн. чл. 61 т. 2
от ЗИНЗС съда определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, в
затворническо заведение от закрит тип.
Съда на осн.
чл. 189 от НПК осъди двамата подсъдими М.З.А. и Г.П.Б. ***1. 82 лв. за
направените разноски по досъдебното производство, както и по 5 лв. за издаване
на изпълнителни листи.
По
отношение веществените доказателства по делото - сертификат от златарско ателие
с вписани в него 1. 96 гр. пръстен закупен на 08. 08. 2015 г. в гр. Варна, част
от картонена кутийка с изписан на нея номер 0896 15 17 31, част от картонена
кутийка с изписан на нея номер **********, 1 бр. касов бон от „VIVACOM” от 10. 08. 2015 г. – гр. *** и 1 касов бон от „ELICOM” от 06. 08. 2015 г. поставени в бял плик на л. 29 т. І
от д. п., АУАН – л. 28 от т. І на д. п., 1 бр. компакдиск
находящ се в бял плик – л. 30 т. І от д. п., чифт гумени ръкавици жълти на
цвят, найлонова торбичка с лого на златарско ателие,
1 бр. пръстен от жълт метал с бели камъчета, 2 бр. обеци от жълт метал с
елипсовидна форма и 1 мъжка обица от бял
и жълт метал съда постанови същите да бъдат пазени до влизане в сила на
присъдата.
В този
смисъл съда постанови присъдата си.
Съдия: