РЕШЕНИЕ
№ 2137
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110214787 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 58д, т. 1 и
следващите от Закона за административните надушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. СТ. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
г против наказателно постановление № Р-10-684/.02.09.2021 г., издадено от
заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност” на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на жалбоподателя
за нарушение на чл. 221, ал. 6 вр. чл. 212, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 116в, ал. 1 от
Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗЗПЦК) и на основание чл.
221, ал. 6,
хипотеза първа, предл. първо от ЗППЦК, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 8 000 лева.
В жалбата се посочва, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита се, че
наложеното наказание е несправедливо и несъобразено с материалния закон.
Сочи се, че решението за прилагане на Принудителна административна мярка
1
(ПАМ) № 783-ПД/28.10.2020 г. на заместник- председателя на КФН било
изпратено на дружеството, а не на заинтересованото физическо лице. Посочва
се, че нарушителят е бил с обективна невъзможност да изпълни ПАМ. В
жалбата се изтъкват доводи, поради които нарушението не е извършено.
Счита се, че на основание чл. 9 от ЗЗД, няма пречка страните да отсрочат,
разсрочат или договорят друг срок, в който да бъде възстановенo недължимо
платеното възнаграждение. Моли се НП да бъде отмененo. В условията на
евентуалност се моли размерът на наложената имуществена санкция да бъде
намален на 5000 лв. Претендира се присъждане на направените в
производството разноски.
Административно-наказаното лице инициирало настоящото
производство, в което има качеството на въззивник, редовно призовано в
съдебно заседание, не се явява лично и не изпраща представител.
Административно-наказващият орган в качеството му на въззиваема
страна – зам. председателят на КФН, редовно призован, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт Г. В съдебно
заседание моли НП да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер определен от съда. Представят се подробни писмени
бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и
правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок. Видно от
приложена по делото обратна разписка НП е връчено на жалбоподателя на
07.10.2021 г., а жалбата е подадена чрез административно-наказващия орган
до СРС на 13.10.2021 г. Сезиращият съда документ съдържа изискуемите по
закон реквизити. Ergo жалбата се определя като редовна и процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
2
Жалбоподателят Б.Д. е член на Управителния съвет (УС) на публичното
дружество „Т Г Х“ АД, ЕИК . „Т Г Х“ АД е вписано под № РГ-05-1385 в
регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор
(ЗКФН) и като публично дружество е адресат на нормите на ЗППЦК и
подзаконовите актове по прилагането му.
С решение № 783-ПД от 28.10.2020 г. заместник-председателят на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на основание
чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, вр. с чл. 212, ал. 1, т. 1, вр. чл. 116в, ал. 1 от
ЗППЦК е приложил спрямо жалбоподателя Б.Д. ПАМ, с която го е задължил,
в качеството му на член на УС на „Т ГХ“ АД, да върне по банковата сметка на
публичното дружество недължимо платеното му нетно възнаграждение в
размер на 1 275 824, 42 лв. за периода м. януари 2017 г. до м. юли 2020 г. в
срок до 30 (тридесет) работни дни от прилагане на ПАМ, като в същия срок
следвало да представи документи пред надзорния орган, удостоверяващи
извършеното плащане.
С писмо изх. № РГ-05-1385-25/29.10.2020 г. на КФН цитираното по –
горе решение било изпратено на дружеството, като същото било получено на
адреса на дружеството на 03.11.2020 г. След извършена проверка в КФН било
установено, че предоставеният срок за изпълнение на съдържанието на
принудителната административна мярка е изтекъл на 15.12.2020 г., като в
рамките на този срок – на 09.12.2020 г. с писмо вх. № РГ-05-1385-25, било
представено споразумение от 23.11.2020 г. между Б.Д. и „Трейс Груп Холд“
АД за отсрочване на изпълнението на приложената ПАМ с решение № 783-
ПД/28.10.2020 г. на заместник-председателя на КФН, предвид депозирана от
Б.Д. жалба с вх. № 91-01-790/17.11.2020 г. до Административен съд – София
област. Според чл. 2 от представеното споразумение задължението на Б.Д.
към „ ГХ“ АД, произтичащо от горецитираното решение се отсрочвало с 30
(тридесет) работни дни от датата на приключване на производството по
съдебното обжалване на решението с влязло в сила съдебно решение.
Извършващите проверката експерти от КФН приели, че представеното
споразумение не представлява изпълнение на приложената ПАМ, тъй като в
КФН в срок до 15.12.2020 г. не били представени документи, удостоверяващи
направено плащане на недължимо платеното възнаграждение, съгласно
решение № 783-ПД/28.10.2020 г. на заместник-председателя на КФН.
3
Контролните органи позовавайки се на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗКФН,
според която обжалването на индивидуалните административни актове на
заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“ не спира изпълнението на същите, като при обжалване чл. 166 от
Административно-процесуалния кодекс не се прилага, мотивирали извода, че
Б.Д. е извършил нарушение по чл. 221, ал. 6 вр.чл. 212, ал. 1, т. 1 вр. чл. 116в,
ал. 1 от ЗППЦК.
Административно-наказателното производство е образувано на
09.03.2021 г., със съставяне на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) № АУАН № Р-06-162, от свидетелката Е.С. на длъжност
„Младши експерт” в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на
ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел”, дирекция
„Надзор на инвестиционната дейност”, управление „Надзор на
инвестиционната дейност” на КФН. Актът бил съставен срещу Б.Д.. В него
свидетелката С. описала фактическите си констатации, посочила че
нарушението е извършено на 16.12.2020 г. в гр. София и дала правна
квалификация на същото по чл. 221, ал. 6 вр. чл. 212, ал. 1, т. 1 вр. чл. 116в,
ал. 1 от ЗППЦК. Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на същата дата
на пълномощник на нарушителя, който след като се запознал със
съдържанието му го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН в КФН също не е постъпило писмено възражение срещу така
съставения акт.
Горното послужило като основание, на 02.09.2021 г. М А Ф, на
длъжност „Заместник-председател“ на КФН, ръководещ управление „Надзор
на инвестиционната дейност”, да издаде обжалваното НП № Р-10-
684/02.09.2021 г., с което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на Б.Д.. НП е издадено при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 221, ал. 6,
хипотеза първа, предл. първо от ЗППЦК на Б.Д. е наложена глоба в размер на
8 000 лева. Видно от известие за доставяне Наказателното постановление
било връчено на жалбоподателя на 07.10.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените по преписката писмените доказателства, както и въз основа
на гласните доказателствени средства-показанията на свидетелката
4
Е.С./актосъставител/.
Съдът кредитира показанията на свидетелката С.. Същите се
потвърждават и са съответни на събрания по делото писмен доказателствен
материал. Свидетелката потвърждава, че е актосъставител на АУАН. Посочва
нарушението, за което той е съставен и излага накратко в какво се изразява
последното.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН е съставен от
оправомощено лице, предвид нормата на чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК. На
основание т. 1.1.15 от приложената към материалите на делото Заповед на
заместник-председателя на КФН № З-249/20.10.2020 г. свидетелката Е.С. –
„младши експерт” в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на
ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел” е разполагала с
компетентност да състави АУАН. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК. АУАН и НП са
издадени в предвидената от закона писмена форма, съдържащи необходимите
реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при спазване на установения ред и в
преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя, чрез негов пълномощник. НП също е връчено надлежно на
санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но
не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически
предхожда връчването му.
5
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание
за отмяна на обжалвания санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
В случая е ангажирана отговорността на Б.Д., затова, че не е изпълнил
задължението си по приложена спрямо него принудителна административна
мярка, тъй като в указания срок до 15.12.2020 г. не е върнал по банкова
сметка на публичното дружество „Т Г Х“ АД недължимо платено нетно
възнаграждение в размер на 1 275 824, 42 лева за периода м. януари 2018 г. до
м. юли 2020 г. и не е представил доказателства за това в КФН.
Според разпоредбата на чл. 221, ал. 6 от ЗППЦК - в случай на
несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл.
212, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 8 и чл. 212а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 212а
извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 5000 до 20
000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 50 000 лв.
От своя страна разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК
оправомощава Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност", когато установи, че поднадзорни лица
с действие или бездействие нарушават ЗППЦК, с изключение на Регламент
(EС) 2017/1129, глава шеста и актовете по прилагането им, актовете по
прилагането на ЗППЦК, решения на комисията или на заместник-
председателя, на одобрени от комисията вътрешни актове на „Централен
депозитар” – АД, както и когато се възпрепятства упражняването на
контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са
застрашени интересите на инвеститорите, да задължи поднадзорните лица да
предприемат конкретни мерки, необходими за предотвратяване и
отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на
опасността за интересите на инвеститорите, в определен срок.
Нормата на чл. 116в, ал. 1 от ЗЗПЦК предвижда, че публичното
дружество приема и прилага политика за възнагражденията на членовете на
управителните и контролните му органи, като изискванията към политиката
за възнагражденията, приемането, прилагането, оповестяването и
изпълнението й се определят с наредба. Политиката за възнагражденията се
6
приема от първото редовно годишно общо събрание след придобиване на
качеството публично дружество. Възнагражденията и тантиемите на
членовете на управителните и контролните органи на публично дружество,
както и срокът, за който са дължими, се определят от общото събрание.
В конкретиката на казуса след извършена проверка в КФН било прието,
че е изплатено възнаграждение на член на УС на публичното дружество при
нарушаване на императивната разпоредба на чл. 116в, ал. 1 от ЗППЦК. С
Решение № 783-ПД от 28.10.2020 г. на заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, вр. чл. 212, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 116в, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК е наложена ПАМ със следния
диспозитив: „Задължавам Б. СТ. Д., в качеството му на
член на управителния съвет на публичното дружество „Т Г Х“
АД, гр. София, ЕИК , да върне по банкова сметка на публичното
дружество „Т ГХ” АД недължимо платено нетно възнаграждение в размер на
1 275 824, 42 лв. за периода от месец януари 2018 г. до месец юли 2020 г. в
срок до 30 (тридесет) работни дни от прилагане на принудителната
административна мярка, като в същия срок представи в КФН документи,
удостоверяващи извършеното плащане“.
Съдът не споделя възражението в жалбата за допуснати от
административно-наказващия орган съществени процесуални нарушения при
връчване на процесното решение на жалбоподателя Д.. Последният
своевременно се е запознал със съдържанието
на това решение, дадена му е била възможност за възражения и е обжалвал
същото пред Административен съд – София област, където е било образувано
а.д. № 1223/2020 г. Към настоящия момент спорът е решен с влязъл в сила
съдебен акт – Решение № 3180/05.04.2022 г. на ВАС, седмо отделение,
постановено по адм. дело № 7075/2021 г. С цитираното решение съставът на
ВАС е оставил в сила решение № 417/13.05.2021 година на Административен
съд – София област по адм.д. № 1223/2020 година. По този начин е отменил и
решение № 783-ПД от 28.10.2020 година на заместник-председателя на
Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната
дейност“.
7
В мотивите на това решение е прието, че „обжалваното решение на
заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, в действителност
представлява намеса в имуществената сфера на жалбоподателя. В решение №
17/16 декември 1999 година по к.д. № 14/1999 година КС изрично посочва, че
вземанията безусловно се обхващат от конституционно-правната защита на
собствеността, съдържаща се в чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от Конституцията, принудителното отчуждаване на
собствеността се извършва въз основа на закона.
В случая органът не посочва конкретна законова норма, която да го
овластява да разпорежда принудително отчуждаване на притезания. Фактите,
че Д. е поднадзорно лице, мярката е в интерес на инвеститорите на публично
дружество и дискрецията на органа в т.1 на чл. 212, ал. 1 от ЗППЦК е твърде
широка, не променя този извод, доколкото тази широка дискреция следва да
се упражнява в съответствие с разпоредбите на Конституцията на Република
България и международните актове, по които България е страна.
Анализът на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), в
действителност дава основание да се приеме, че нормативно е предвидената
възможност за лишаване от притезания на определени субекти, но във всички
случаи тази възможност следва да е изрично регламентирана в закон и да се
упражнява в интерес на
обществото. Преценката на органа, че упражнява възможността в интерес на
обществото е само една от предпоставките. При липса на изрична правна
норма, която да повелява такава възможност в рамките на надзора
осъществяван от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Надзор на инвестиционната дейност“, мярката се изпълва с недопустимо
съдържание в противоречие с разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията
на Република България и при нарушаване на принципа в чл. 17, ал. 3 от КРБ.
Без да извършва косвен контрол върху законосъобразността на ПАМ в
настоящото производство по ЗАНН, съдът може да се позове на фактическите
констатации на съда по прекия контрол, обективирани в мотивите на съдебно
решение на ВАС, а именно че от фактите по делото, които не са спорни
между страните и в настоящото съдебно производство, се установява
8
осъществено нарушение по чл. 116в, ал. 1 от ЗППЦК от поднадзорно лице,
тъй като изплащането на сочените възнаграждения и премии представлява
разход на публичното дружество в противоречие със специалния закон,
съответно намалява се финансовия му резултат през процесния период, което
безспорно намалява и доходността на акциите на публичното дружество, т. е.
пряко се застрашават интересите на инвеститорите.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че неправилно
и в нарушение на материалния закон е била ангажирана административно–
наказателната отговорност на жалбоподателя Б.Д. за това, че не е изпълнил
задължението си по приложена спрямо него принудителна административна
мярка с Решение № 783-ПД/28.10.2020г. на заместник-председателя на КФН.
Съдът приема, че от обективна страна Д. е осъществил състава на
нарушението, за което е ангажирана административно–наказателната му
отговорност, но същото е несъставомерно от субективна страна. Последният е
бил субективно убеден, че сключеното между него и публичното дружество
„Т ГХ“ споразумение поражда правно действие, тъй като след представянето
му в КФН с писмо вх.
№ РГ-05-1385-25/09.12.2020 г. не е бил уведомен от надзорния орган, че
същото не изпълнява наложената ПАМ, и че в срок до 15.12.2020 г. следва да
представи доказателства за извършено плащане на дължимата сума по
банковата сметка на дружеството (за да са налице основания да се приеме
умишлено неизпълнение на задължението по приложената ПАМ, въпреки
наличието на парични средства, както твърди процесуалния представител на
административно-наказващия орган).
Освен това в издаденото наказателно постановление не се съдържат
конкретни мотиви защо е прието, че нарушението е извършено при
непредпазлива форма на вина–небрежност.
По изложените по –горе съображения съдът намира, че жалбата с която
е сезиран е основателна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е представил
доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение, както и за
извършеното им плащане, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази
9
насока.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на административно-наказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Наказателно
постановление № Р-10-684/02.09.2021 г., издадено от заместник-председателя,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на Комисията
за финансов надзор (КФН), с което на Б.Д., за нарушение на чл. 221, ал. 6 вр.
чл. 212, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 116в, ал. 1 от Закона за публичното предлагане
на ценни книжа (ЗЗПЦК) и на основание чл. 221, ал. 6,
хипотеза първа, предл. първо от ЗППЦК, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 8 000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10