РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 14.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното
от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 6905 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.В.К. против П.НА Р.Б., с която е предявен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Ищецът В.В.К. твърди, че на 20. 07.
2012 г. по искане на СГП с протоколно опредление му е взета мярка „задържане под стража“ за квалифицирано
престъпление подкуп с правна квалификация по чл. 302, т. 1, пр.последно, б. „а“
вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
По същото време е бил държавен служител в системата на МВР на длъжност
„разузнавач“ – трета степен в сектор 01 „Организирани престъпни групи,
извършващи насилствени действия“ към ГДБОП. Поради повдигнатите обвинения бил
освободен дисциплинарно от заеманата длъжност. Това станало когато бил едва на
36 г., а пред него стояло кариерно израстване. Поддържа, че въпреки тежкото
обвинение П.НА Р.Б. не могла да внесе в продължение на 5 години годен
обвинителен акт, по който да се проведе дело, като в подкрепа на твърдението си
в исковата молба, излага следната хронология на събитията след поисканата му
мярка за неотклонение: по негова жалба САС отменя определението на СГС и изменя
мярката за неотклонение, приложена по отношение на В.К. по досъдебното
производство, от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 5 000
лв. Поддържа, че досъдебното производство е забавено, което наложило с молба от
06.08.2014 г. да поиска по реда на чл.
368, ал. 2 НПК образуваното наказателно производство - по ДП № 19 - П / 12 г.
по описа на НСлС, пр. пр. № 4 - 1101 / 2012 г. по описа на СГП да бъде
разгледано от съда, тъй като са изтекли сроковете по чл. 368, ал. 1 НПК, а
наказателното производство не е приключило. С определение от 23. 09. 2014 г. на
СГС, 1 състав е даден тримесечен срок делото или да бъде внесено в съда за
разглеждане или производството да бъде прекратено. С молба от 18.02. 2015 г.
обвиняемият моли СГС да прекрати воденото срещу него наказателното
производство, поради изтичане на тримесечния срок даден от съда на СГП. С
определение от 16.03.2015 г. по н.ч.д. № С-203/14 г. по описа на СГС, І състав
наказателното производство по ДП № 19-П/2012 г. е прекратено на основание чл.
369, ал. 2 вр. ал. 1 НПК. Същото е отменено по искане на Главния прокурор с
решение от 10.12.2015 г. по н.д. № 1285/2015 г. по описа на ВКС, І н.о.
Последвалият обвинителне акт срещу ищеца е дал повод за образуването на н.о.х.д
№ С-9/2015 г., което от своя страна е прекратено от съдия-докладчика на
основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. При новото разглеждане
на делото под № С-203/2014 г. са открити основания за прекратяване на
наказателното произвдоство, тъй като обвинителният акт е извън допустимият
тримесечен срок по чл. 369, ал. 1 НПК. С определение от 02.12.2016 г. по н.о.х.д.
№ С-26/2016 г. по описа на СГС, НК, 18 състав наказателното производство е
прекратено на основание чл. 369, ал. 4 НПК. Поради изложеното преживял силен
стрес,при изтърпяване на мярката си за неотклонение трябвало да дели една килия
с криминално проявени лица, било застрашено здравето му, тъй като имал
хепатитно заболяване, неправомерно били задържани документи (свидетелство за
управление на МПС) без да имат връзка с делото. Наложило се да заплати и
адвокатски хонорари по водените срещу него дело. Моли ответникът да бъде осъден
да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 000 лева.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.в отговора
оспорва исковата молба като поддържа, че прекратяването на наказателното
производство не е сред изчерпателно изброените хипотези на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Поддържа, че прекратяването на наказателното производство на основание
чл. 369, ал. 4 от НПК, съдът не прави преценка, че деянието не съставлява
престъпление. Твърди, че описаните в исковата молба неимуществени вреди на са в
резултат на повдигнатото обвинение. Поддържа, че вредите, които са настъпили от
мярката за неотклонение „задържане под стража“ не са в резултат на действия на
служители на прокуратурата. Поддържа, че не носи отговорност и за наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“, както и за публикации в медиите. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 17.07.2012 г. ищецът В.В.К. е
задържан въз основа на заповед № З-3/17.07.2012 г. за срок от 24 часа във връзка с разследване на престъпление по чл.
302, т. 1 пр. последно, б. а, вр. чл. 301, ал. 1 , пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. и ал. 4 от НК по образувано от СО – СГП ДП №
19П/2012 г. по описа на СГП. При
задържането му е извършен обиск и изземване, както и е повдигнато обвинение. С
Постановление на прокурор при СГП от 17.07.2012 г. по ДП № 19П/2012 г. по описа
на СГП В.К. е задържан за срок от 72 часа или до довеждането му пред съд, която
мярка за процесуална принуда е следвало да се изпълни в ареста на ОЗСА – София.
С Определение от 20.07.2012 г. по
НЧД № С-198/2012 г. по описа на СГС, 23 състав по отношение на В.В.К. е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определението е влязло в сила на
26.07.2012 г. С Определение от 23.10.2012 г. по внчд № П-109/2012 г. мярката за
неотклонение на В.К. е изменена в „парична гаранция в размер на 5000 лева“. С
Постановление от 04.02.2014 г. на прокурор при СГП е отменена мярката за
неотклонение на обвиняемия В.К. с оглед изтичане на предвидения в чл. 234, ал.
8 от НПК срок.
Със Заповед №
К-13303/11.12.2012 на Министъра на
вътрешните работи на В.В.К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното му правоотношение
на служебно правоотношение на държавен служител в ГД „Борба с
организираната престъпност“.
С Постановление от 03.11.2014 г. е
прекратено частично наказателното преследване поради неосъществяване на
фактическия състав на престъплението искане на подкуп на 08.05.2012 г. и на
05.07.2012 г.
С определение от 16.03.2015 г. по
н.ч.д. № С-203/14 г. по описа на СГС, І състав наказателното производство по ДП
№ 19-П/2012 г. е прекратено на основание чл. 369, ал. 2 вр. ал. 1 НПК. По
искане № 10433/2013 г. на Главния прокурор на Република България е образувано
НД № 1285/2015 г. по описа на ВКС, І НО и с решение № 437/10.12.2015 г. определение
от 16.03.2015 г. по нчд № С-203/2014 г. е отменено по реда на възобновяване на
наказателни дела и делото е върнато на СГС за довършване на процедурата от глава
26 от НПК. С Определение от 08.02.2016 г. по нчд № С-203/2014 г. по описа на
СГС, съдът след като е констатирал, че СГП е внесъл обвинителен акт против В.В.К.,
е прекратил производството по делото. По внесения обвинителен акт е било
образувано НОХД № С-26/2016 г. по описа на СГС, като с Определение от
02.12.2016 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 369, ал
4 от НПК, като в мотивите си съдът е посочил, че обвинителния акт не е годен да постигне определената му функция ,
тъй като са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на
съществените и които не могат да бъдат санирани в хода на съдебното производство.
Определението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на
28.09.2017 г. с потвърждаването му с Решение № 35/28.09.2017 г. по ВНД №
47/2017 г. по описа на САС.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Ж.Г.Д.и М.А.П.. В показанията си
свидетелката П., с която ищецът се намира във фактическо съжителство,
установява, че към 23 часа в деня на задържането му, бил доведен закопчан, с
изпокъсани дрехи, блъскан. Около месец нямала възможност да го види, тъй като
не били уведомени за часове на свиждания, а В. нямало как да й се обади. Първия
път, когато го видяла, той бил много отслабнал, блед, обраснал целия. Не
споделял. После при свиждания споделял, че условията не са много добри.
Поставен бил на такова място, където има други контингентни лица и лица, които
той самият е задържал преди години. Бил притеснен, споделял, че е притискан да
пише разни неща. Установява, че ищецът
трябвало да спазва хранителен режим, тъй като бил болен от хепатит С и затова
се изисквала специална храна. Най-фрапиращото било, че на когото и да звъннели
за някаква помощ, всички се отдръпвали, включително и негови близки и познати,
с които с години са поддържали контакти. Само тези от тях, които били бивши
негови колеги от други служби, пенсионери, поддържали връзка с него. Заявява,
че около 5 години ищецът бил без работа. Търсел, но за доста неадекватни
позиции, а за местата, на които той искал, имало проблем. Свидетелката
предполага, че заради повдигнатото обвинение. След приключване на наказателното
производство, не бил възстановен на работа. Правил опити още в началото да се
върне в системата, но делото за възстановяване го прекратили.
В показанията си свидетелкатаД.–
майка на ищеца, установява, че научила за задържането му два дни по-късно. През
първите две седмици нямала достъп до него. Тревожела се, тъй като малко преди
това имал белодробна тромбоемболия и бил лекуван за хепатит С с интерферон. Видяла
дрехите му при задържането – разкъсани, целите в мръсотия. Когато го видяла,
бил със синини по лицето и с кръвонасядания. Първите му думи били, че нищо не е
направил, но държавата не го иска. Докато бил задържан бил атакуван и от
жълтата преса. Имало медийна кампания. Синът й видял писанията, тъй като
другите арестувани му ги показвали. Той бил и психически съсипан. Преди бил
успешен полицай, участвал в много успешни разработки срещу организираната
престъпност, а бил затворен с криминално проявени, които се държали конфликтно
с него. Помещението било от 20 кв.м помещение. Условията били лоши. Живеел с
още четири човека, без режим, без лечение, без нищо и това продължило точно сто
дни. След освобождаването му бил социално и професионално изключен, игнориран
от много от познатите си и от приятелите си, дори собствените му роднини се
дистанцирали. Не можел да си намери работа в продължение на две години. Накрая,
независимо, че бил с две магистратури и специалист по национална сигурност и
информационни технологии, отишъл като пазач в дискотека, за са се занимава с
пияниците и дрогираните като пазвантин. В продължение на близо 6 години се
водели дела, бавен, муден процес, много лишения. Ищецът се измъчил. Това
рефлектирало върху отношенията му с майка му, със сестрите му, в общуването с
хората. За разлика от другия му колега, В. не бил възстановен на работа. По
време на делото загубил баба си, с която имал много дълбока емоционална връзка
и която се гордеела с него. В момента, в който тя научила от съседи за
случилото се, загубила разсъдък и това нейно състояние се отразило много тежко
на ищеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Прекратяването
на наказателното производство при условията на чл. 369, ал. 4 (отм.) от НПК
попада в приложното поле на разпоредбата на т. 3, на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй
като невнасянето на обвинителен акт или наличието на съществени процесуални
нарушения в определения от съда срок, следва да се приравни на липсата на
престъпление, за което лицето отговаря. (в този смисъл Решение № 145/06.07.2017
г. по гр.д. № 4132/2016 г. по описа на ВКС, ІV ГО.)
Пасивно легитимирана да отговаря
по иск за обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.НА
Р.Б., която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към
наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда
обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П.НА Р.Б. (като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по
разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на
държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата,
повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл.
46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор
върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2
от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице причинно-следствена
връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената
тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца, като с оглед
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява
вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска градска
прокуратура обвинение за извършено умишлено престъпление, както и че
наказателното производство е прекратено при условията на чл. 369, ал. 4 от НПК
(отм.). В конкретния случай фактът, че наказателното производство е прекратено
на посоченото основание, обуславя възникване на отговорност на държавата при
наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на
престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Прекратяването
на наказателното производство, обаче, не е самостоятелно основание за
присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат
установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането.
При съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат
от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които се изразяват в силни отрицателни емоции, стрес,
оставане без работа, накърняване на доброто му име в обществото и на
професионалния му авторитет.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди
При определяне на конкретния му
размер следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години, обстоятелството, продължителността
на наказателното производство около 5 години, обстоятелството, че във връзка с
повдигнатото обвинение е отстранен от работа, а впоследствие уволнен, взетата
мярка за неотклонение „ задържане под стража“, чиято продължителност е над 3
месеца, както и обстоятелството, че задържането на ищеца и повдигнатото
обвинение са станали обществено достояние чрез медиите. От значение е и
обстоятелството, че ищецът е заемал длъжност в ГД „БОП“ и е изпълнявал
служебните си задължения като полицай.
Отчитайки посочените обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че справедливо обезщетение на причинените на ищеца
неимуществени вреди е в размер на 15000 лева.
По
разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение
за вещо лице в размер на 500 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на В.В.К., ЕГН-**********,***, сумата от 15000 (петнадесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл.
302, т. 1 пр. последно, б. а, вр. чл. 301, ал. 1 , пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. и ал. 4 от НК
в хода на ДП № 188/2013 г. по описа на НСС пр.пр. 1101/2012 г. по описа
на Софийска градска прокуратура, прекратено на основание чл. 369, ал. 4 от НПК
(отм.). по НОХД № С-26/2016 г. по описа
на Софийски градски съд като отхвърля
предявения иск за разликата над сумата от 15000 лева – неимуществени вреди
до предявения размер от 300 000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на В.В.К., ЕГН-**********,*** сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: