МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №1286 / 2020 г. НА
КРС
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е внесла
за разглеждане обвинителен акт против В.Н.Г.,
ЕГН - ********** ***, ***, ***, разведен, със средно образование, строителен
работник, неосъждан, за извършеното от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият,
след като е осъден с Решение на КРС по
гр. Д. № 360/30.04.2019 година да издържа свой низходящ – дъщерята Р. В. Г. с
ЕГН – **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 140,00/сто и
четиридесет/ лева не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно в размер на тринадесет месечни вноски дължими за
времето от 01.09.2019 година до 30.09.2020 година-или сума възлизаща на 1820
лева, като така е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК.
Подсъдимият призован редовно за участие в съдебно заседание се явява заедно със
служебният му защитник от АК гр. Кюстендил адвокат Б.И.. Назначеният му
служебен защитник адвокат И., заявява в ОСЗ, че подзащитният е запознат с
обвинителният акт както и със събраните на досъдебното производство
доказателства. Заявява, че счита участието на подсъдимият в ОСЗ за
незадължително но самият той се явява в СОЗ. След даване ход на съдебното
следствие и отлагания на делото за да може подсъдимия да изпълни задължението
си последният заявява, че няма възможност да стори това. Прилагат писмени
доказателства – писмо от камарата на частните съдебни изпълнители относно
предприети спрямо него принудителни мерки по изпълнение на задължението му. В
хода на проведеното съдебно следствие се установява безусловно, че са налице
две удръжки от заплатата му или в цялост подсъдимият не е изпълнил задължението
си. Дължимата от него издръжка възлиза на сумата от 1820 лева. Разводът датира
от дълго време. Срещу подсъдимият в минало време не е водено досъдебно
производство и той не е ползвал привилегията на чл.183 ал.3 от НК. При това
очевидно и в последствие той не изпълнява задължението си съгласно влязлата в
сила присъда № 360 от 30.04.2019 година на КРС по делото за дължимата издръжка.
Направени са само две принудителни вземания по образуваното изпълнително
дело,като очевидно подсъдимия не желае да изпълнява доброволно задължението си.
Представителят на КРП в съдебно заседание поддържа обвинението по обвинителния
акт. Предлага на подсъдимия да бъде даден шанс за да може да поправи
поведението си и демонстрира бащински чувства и грижи. Счита, че наказание като
„пробация”, алтернативно предвидено вместо „лишаването от свобода” би изиграло
своите реална и генерална превенции. При това защитата на подсъдимия, както и
самият подсъдим заявяват, че разбират изцяло обвинението, разбират и
последиците от осъждането. Заявява, че няма възможност практически и фактически
да изпълни задължението за издръжка поради непостоянната трудова заетост на
подсъдимият. Последния трудно осигурява средства за издръжката на самия себе си но не и детето му.
В цялост твърди, че не може да направи нищо и
не се противопоставя на предложението на КРП подзащитният му да бъде наказан с
по-лекото предвидено в закона наказание, като оспорват налагането на наказание
считайки,
че фактическата невъзможност да
набавя средства го оневинява.
Съдът от събраните по делото доказателства –
изявлението на Защитата в смисъл, че няма какво да каже, а в същото време се
съжалява за извършеното като моли за по леко наказание, прецени по отделно и в
съвкупност, като прие за установено следното от фактическа и от правна страна:
Подсъдимият В.Н.Г., ЕГН - ********** ***, ***,
*** гражданство, разведен, със средно образование, строителен работник,
неосъждан, след като е осъден с Решение
на КРС по гр. Д. № 360/30.04.2019 година да издържа свой низходящ – дъщерята Р.
В. Г. с ЕГН – **********, като заплаща месечна издръжка в размер на 140,00/сто
и четиридесет/ лева не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно в размер на тринадесет месечни вноски дължими за
времето от 01.09.2019 година до 30.09.2020 година-или сума възлизаща на 1820
лева, като така е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК.
Прокуратурата му е повдигнала и предявила
обвинение за определен период от време, като следва да се отбележи, че до
решаване на делото последния не изпълнява задължението си да издържа детето с
издръжката в горепосочения размер.
В хода на съдебното производство, и след
разясняване от съдът на правата и задълженията защитата на подсъдимия заявява,
че няма какво да направи. Подсъдимия признава вината си и моли за налагане на
по-лекото предвидено по закон наказание. Предвид изложеното съобразявайки се с
крайното становище на прокуратурата съдът, прие, че подсъдимия е осъществил от
обективна и от субективна страна, престъплението за което и е повдигнато
обвинение, а именно престъпление по чл.183, ал1 от НК, за това , че след като е
осъден с Решение на КРС по гр. Д. №
360/30.04.2019 година да издържа свой низходящ – дъщерята Р. В. Г. с ЕГН – **********,
като заплаща месечна издръжка в размер на 140,00/сто и четиридесет/ лева не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в
размер на тринадесет месечни вноски дължими за времето от 01.09.2019 година до
30.09.2020 година-или сума възлизаща на 1820 лева, като така е осъществил
състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК.
Обект на престъплението са обществените
отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
доставят средства за съществуване на нуждаещите се от издръжка. Подсъдимия не е
изпълнил задължението си, произтичащо от влязло в сила съдебно решение за
издържане на низходящи. И. не е изплатил повече от осем вноски от по двеста
лева, а именно в размер на дължимата сума от 1820/хиляда осемстотин и двадесет
/ лева.
Субект на престъплението е подсъдимия.
Престъплението е извършено умишлено. Г. е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
допускал настъпването им. Не е ползвал
привилегията на разпоредбата по чл.183 ал.3 от НК и въпреки многократното му разясняване
смисълът на тази правна норма в съдебно заседание, заявява разбиране на закона
но не проявява воля и амбиция да изпълни доброволно задължението си като
заявява, че няма какво да направи. По описания по-горе начин Г. не е изпълнил
задължението си да заплати на законния представител на малолетната им дъщеря
дължимата издръжка. Така с бездействието си той е осъществил отново състава на
престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Дължимата сума е била в размер на 1820
лева общо, факт установен, от една страна чрез представяне на гласни
доказателства събрани в хода на досъдебното производство и липсата на писмени
документи за изплатената сума. Не се установи от деянието да са настъпили други
вредни последици. При това с оглед характеристиката на обвиняемия, невъзможността
му да намира постоянна работа и фактическа безработица съдът противно на
становището на защитата не следва да счита тези факти за смекчаващо вината
обстоятелство. Но воден от разбирането, че следва да се даде шанс за
превъзпитание и поправяне съобрази крайното си решение с предложението на КРП.
Целите на осъждането са не да се репресира осъденият а да му се даде шанс да се
превъзпита и възпира от по-нататъшна престъпна дейност поради което при
определянето на присъдата съдът съобрази така изложените обстоятелства и наложи
на подсъдимата наказание „пробация” с пробационните мерки по чл.42а, ал.2 т.1
от НК – задължително регистрация по настоящ адрес с продължителност шест месеца
и периодичност два пъти седмично и по чл.42 , ал.2 т.2 от НК задължителни
периодични срещи с пробационен служител с продължителност шест месеца.
По горните съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: