МОТИВИ по НЧХД № 394 / 2019г. по описа на РС - Разград
Постъпила е частна
тъжба от Ц.Г.М. ***
против А.М.С.
от с. гр. за това, че на 07.05.19г. в гр. Лозница, обл.
Разград й е нанесла обида, като казала
нещо унизително за честта и достойнството
й
в нейно присъствие, а именно „…нея я ** цялата Лозница…“ и е „…най-голямата **…“ – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
С тъжбата Ц.Г.М. е предявила и съдът е приел за съвместно разглеждане
граждански иск срещу подсъдимата, с който претендира последната да бъде осъдена
да й заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
от престъплението по чл.146, ал.1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането 07.05.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира за
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
повереникът на частния тъжител поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е
доказано и пледира подсъдимата да бъде наказана в съответствие с предвиденото в
закона наказание, като иска уважаването на предявения граждански иск и
присъждането на направените по делото разноски.
Подсъдимата, редовно призована се
явява лично и със упълномощен защитник, не се признава за виновна, оспорва
фактическите твърдения на частния тъжител.
Защитата на подсъдимата счита
обвинението за недоказано от фактическа страна.
Съдът, като прецени поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.14 и чл.16 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата А.М.С. е родена на *** ***, български гражданин, с основно образование, вдовица, неосъждана, безработна, ЕГН **********.
Частният тъжител и подсъдимата се познавали, като подсъдимата за известен
предходен събитието период била на санаториално лечение, поради което
предоставила ключове от жилището си на частната тъжителка, за да се грижи за домашния
й любимец, докато отсъства. След завръщането си от санаториума, подсъдимата
установила, че от жилището й липсват бижута и определена сума пари. Същата се
усъмнила в частната тъжителка. Вместо да се обърне към органите на Полицията и
Прокуратурата, подсъдимата поискала обяснение от частната тъжителка за
установените от нея липси в жилището й. В хода на преговорите по случая между
двете се нагнетило напрежение, което довело до подаване на жалби към Полицията
от двете страни, по които била образувана проверка по преписка № 806/2019г. по
описа на в РП – Разград, в хода, на която и на двете били съставени
предупредителни протоколи. От
завръщането си от санаториума и по време
на проверката, подсъдимата поддържала връзка по телефон със св. М. С., на когото
пресъздавала личните си впечатления по случая. Тъй като в крайна сметка предвид
влошените отношения, частната тъжителка прекратила контактите си с подсъдимата,
последната мотивирана от това на 07.05.2019г. сутринта помолила дъщеря си св.
Н. М. с автомобила си да я откара до дома на частната тъжителка. Около 08,30ч.
подсъдимата и дъщеря й пристигнали пред кравефермата на св. М. К., в която той
отделил една стая на семейството на частната тъжителка, в която да живеят. След като слязла от автомобила на дъщеря си,
подсъдимата с висок тон започнала по име да вика частната тъжителка, като
влязла в обора, където през това време работел св. М. К.. Той видял подсъдимата
и усетил, че същата е настроена за скандал, при което от другия край на обора й
извикал да напусне, като след това казал на сина си св. А. К. да я изгони. В
този момент от стаята, в която живеели излезли частната тъжителка и майка й, а
подсъдимата взела от ръцете на частната тъжителка мобилния телефон, който
държала и се обърнала към майката на частната тъжителка с думите „…да не
мислиш, че дъщеря ти е мома, нея я ** цяла Лозница и е най- голямата **…“.
Естествено тези думи на подсъдимата били чути и възприети както от частната
тъжителка, така и от св. А. К. и от сестрата на частната тъжителка – св. А. Н.,
която през това време се обличала в стаята, от която излязла малко преди това
частната тъжителка. Тъй като св. А. К. настоятелно и твърдо искал от
подсъдимата да напусне обора, цялата група излязла навън, където била паркирана
колата на св. Н. М., която стояла до колата отвън и не успяла да чуе думите отправени от майка
й, но видяла частната тъжителка и свидетелите М. К., както и св. А. К., за
когото твърди, че се появил накрая на случката, малко преди да си тръгнат с
майка й.
В крайна сметка след случая, около седмица частната тъжителка била
разстроена, възмутена от поведението и думите на подсъдимата, изпитвала срам.
Подсъдимата А.М.С. е неосъждана.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите А.
К., А. Н., М. К. и Н. М.. Показанията на св. М. С., макар и косвени не
допринасят за разкриване или доказване на твърденията и/или възраженията на
страните. Те пресъздават лични възприятия, чувства, състояния на подсъдимата. Показанията
на свидетелите А. К. и А. Н.са логични, последователни и непротиворечиви, като
се допълват помежду си. По същество потвърждават изнесеното в частната тъжба и
подкрепят обвинението. От показанията на св. Н. М., съдът прави извод, че на
събитията свидетели са станали, както А. К., така и М. К.. Естествен е стремежа
у тази свидетелка да се опита да прикрие думите на подсъдимата – нейна майка,
съставляващи обида към частната тъжителка, за да отклони от нея наказателната
отговорност, по тази причина не цени показанията й, с които отрича да е чула
обидните думи отправени от подсъдимата към майката на частната тъжителка. Показанията на св. М. К. пресъздават
състоянието на подсъдимата преди и по време на събитието, както и присъствието
на св. А. К., частната тъжителка и майка й. Изложената фактическа обстановка се
подкрепя и от писмените доказателства и доказателствени
средства, приобщени по делото, находящи се в Преписка
№ 806/2019г. по описа на в РП – Разград, Справка за съдимост на подсъдимата, характеристична
справка. От материалите по прокурорската преписка – Жалби, Сведения, Обяснения,
Предупредителни протоколи, категорично се установява, че в нито един момент от
възникналите между подсъдимата и частната тъжителка отношения до 07.05.2019г.
не е ставало въпрос за мъжко присъствие в жилището на подсъдимата. Част от
лицата дали сведения или обяснения в хода на проверката заявяват, че жилището
на подсъдимата е било разхвърляно, намерени са били угарки от цигари, тя е
споделила, за липсващи пари и бижута, но категорично не е ставало на въпрос, а
и никой не е видял частната тъжителка да води момчета или мъже в жилището на
подсъдимата. Думите от нейна страна отправени към частната тъжителка, при липса
на предшестващи данни за това, показват само озлоблението й и ненавистта, която
изпитва.
От правна страна:
От обективна и
субективна страна подсъдимата А.М.С. е осъществила състава на престъплението по чл.146,
ал.1 от НК.
От обективна страна -
на 07.05.19г. подс. А. С.,*** присъствие на частната тъжителка Цв. М., се обърнала към
майката на последната с думите „…нея я ** цялата Лозница…“ и е „…най-голямата **…“, унизително за честта на
частната тъжителка.
С оглед на
господстващия морал в обществото думите отправени от подсъдимата, свързани
изрично с личността на частната тъжителка представляват унизителни. В тези
изрази се съдържат отрицателни оценки за личното достойнство на частния
тъжител. Самата тя се е почувствала унизена и обидена. Възприела е обидите в
лично качество. Нещо повече обидните изрази са отправени в присъствието на майка
й и св. А. К. и са станали достояние на пръсъствалите свидетели. От всичко това
частният тъжител е изживял отрицателни
психически емоции – унижение, срам, безпомощност.
От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала, че отправя
обидни думи и изрази на частния тъжител,
както е съзнавала и обективно унизителния характер на изразите, съзнавала
е неистинността им, но е искала и ги е изрекла, като е целяла унизяването на
честта и достойнството на частния тъжител, особено в присъствие на посочените
свидетели Същата е била наясно, че тези думи не почиват на основата на каквито
и да е факти и обстоятелства от живата на частната тъжителка.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по
чл.146, ал.1 НК, за което съдът е признал подсъдимата А.М.С. за виновна, законодателят е
предвидил наказание глоба от хиляда лева до три хиляди лева и обществено
порицание.
Съставомерността на посоченото по
– горе от обективна и субективна страна деяние
осъществено от подсъдимата предопределя и ангажирането на наказателната й
отговорност. По отношение на нея са налице предпоставките на приложение
института на чл.78а от НК Ето защо, съдът освободи подсъдимата от наказателна
отговорност, като й наложи административно наказание глоба в минимален размер –
1000,00лв. При индивидуализацията размера на следващото се наказание, съдът
намира че са налице както смекчаващи, така и отегчаващи отговорността на посъдимата
обстоятелства, при които следва да бъде определено наказанието. Такива са тези
свързани обществената опасност на самото деяние, съобразно подбудите за
неговото осъществяване, установеното лошо отношение на подсъдимата към тъжителката.
От друга страна възрастта на подсъдимата, мотивите за извършване на деянието,
но и големия й житейски опит.
По гражданския иск и разноските:
Съставомерността на деянието на
подсъдимата по отношение на деяниеято, за което е призната за виновна води до
извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени
по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното
увреждане – противоправното виновно извършено от подсъдимата спрямо тъжителката
деяние, причинените с това деяние неимуществени вреди на пострадалата –
претърпените от нея нематериални, неблагоприятни вредни последици, причинната връзка
между поведението на подсъдимата и тези престъпни резултати. При съобразяване
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в
размер на 3 000 лв., се явява завишена. По делото не се събраха доказателства
за изключителни и съществени физически или психически негативни изживявания. Ето
защо, съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 500,00 лв., в какъвто
размер следва да бъде уважен и гражданския иск. За горницата над тази сума
следва да бъде отхвърлен като недоказан. Законната лихва върху тази сума се
следва, така както е поискана - от датата на увреждането, съгласно разпоредбата
на чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Ангажирането
на наказателната отговорност на подсъдимата обуславя и осъждането й да заплати
направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважената част от
гражданския иск.
В този
смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: