№ 226
гр. Ихтиман, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20221840100252 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 415
ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „****“ ЕАД ЕИК ** , седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „**“ № 25 срещу Б. П. Г., ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „*“ № 15 за
установяване на съществуване на вземане в размер на 700,00 лева главница по Договор за
паричен заем № 428465 от 19.06.2020 г., 166,61 лева договорна лихва за периода от
20.07.2020 г. до 19.04.2021 г., 299,95 лева обезщетение за забава за периода 21.07.2020 г. до
26.01.2022 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Ищецът, твърди че по силата на Договор за паричен заем № 428465 от 19.06.2020 г.,
сключен между „***“ ООД и Б. Г., на ответника е отпусната сумата от 700 лева. Срокът на
действието на договора е бил 10 месеца. Ответникът не е заплатил нито една вноска по
заема. На 05.07.2021г. по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 05.07.2021г., вземането спрямо Г. е прехвърлено на „****“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не взема становище
по иска.
В съдебно заседание ответникът е представляван от адв. Т., като навежда доводи за
нищожност на договора за кредит и на договора за цесия.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното
от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 415 ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.
№ 56/2022 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед №
23/27.01.2022 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 700,00 лева главница по
Договор за паричен заем № 428465 от 19.06.2020 г., 166,61 лева договорна лихва за периода
от 20.07.2020 г. до 19.04.2021 г., 299,95 лева обезщетение за забава за периода 21.07.2020 г.
1
до 26.01.2022 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
26.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от ответника срещу
заповедта за изпълнение, в което не се оспорва дължимостта на вземането, а се твърди
невъзможност за извършване на плащане по него.
По делото е представен договор за паричен заем № 428465 от 19.06.2020 г., сключен
между „***“ ООД и Б. Г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя
парична сума от 700 лева, която е следвало да бъде върната на 10 погасителни вноски – 3 х
23,36 лева и 7 х 113,79 лева, при годишен лихвен процент на разходите 47,84 %, като
общият на всички плащания е 866,61 лева. Към договора са приложени и Общи улавия по
договор за заем от 04.02.2019 г., които са били връчени на длъжника.
От представения по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от
05.07.2021 г. се установява, че „***“ ООД е прехвърлило на „****та“ ООД свои вземания,
които са индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора. Към договора
за цесия е приложено и извлечение от приложение № 1, в което е описано вземане спрямо Б.
П. Г. по договор № 428465, чийто остатък за главница е 700 лева, а за лихва – 166,61 лева.
Представено е и потвърждение за сключена цесия, съставено от представляващия
„***“ ООД, както и уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането, което не е
връчено на Б. Г., тъй като видно от приложената обратна разписка, съобщението не е било
потърсено от получателя.
От правна страна:
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.
Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на
страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които
претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между
„***“ ООД и Б. Г. по договор за предоставяне на паричен потребителски заем; валиден
договор за цесия, с който е прехвърлено процесното вземане от; получено уведомяване от
цедента за извършената цесия. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задължението си за връщане на получената в заем сума.
По отношение на иска по чл. 422, ал.1 вр. чл. 79 ЗЗД съдът приема следното:
Сключеният договор между страните договор е за паричен заем, като същият
съдържа всички съществени клаузи - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок
на издължаване, възнаградителна лихва, съответно размер на закъснителните лихви,
санкциониращи длъжника при просрочие на уговореното от страните издължаване на заема,
както и на неустойката при неизпълнение на поетото задължение за обезпечаване на заема.
По делото не се спори, че ищецът, който е небанкова финансова институция, е
предоставил заемната сума, за което обстоятелство договорът служи за разписка /чл.3 от
него/. Същевременно ответникът не е оспорил в срока на отговор твърдението, изложено в
исковата молба, че плащане по договора не е постъпило. Не е представил и доказателства за
извършено плащане, което е обстоятелство е разпределено в негова доказателствена тежест
с доклада по делото.
В хода на производството бе доказано и обстоятелството, че носител на вземането
към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение е „****“ ЕАД.
Частното правоприемство е настъпило по силата на договор за цесия, по който ищецът е
цесионер, а заемодателят по договора - цедент. В случая прехвърленото вземане на
длъжника, не му е съобщено лично, но след като към исковата молба е приложено
уведомление на цедента за извършената цесия, то съгласно задължителната съдебна
2
практика /решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на Първо т.о. на ВКС/
прехвърлянето на вземането е породило действие спрямо длъжника. По този начин,
изпълнена се явява и разпоредбата на чл. 99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на
вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че
това съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от
цедента, както е в настоящия случай. Това означава, че цесията е породила своето действие
по отношение на ответника в производството.
Неоснователно е възражението за нищожност на договора за цесия поради
сключването му в противоречие с чл. 26, ал. 1 ЗПК. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК
предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски
кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност. Такава възможност в случая е уредена в чл. 21, ал. 8 от общите условия на
сключения договор, според която кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично,
правата си по договора без съгласието на клиента като впоследствие информира същия.
Предвид изложеното, съдът счете, че исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД се
явяват основателни и доказани, поради което и съдът следва да признае съществуването на
вземането на ищеца.
По отношение на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът приема
следното:
Основателността на главния иск обосновава основателност и на акцесорния иск за
закъснителни лихви върху главницата, считано от изпадане на длъжника в забава –
21.07.2020 г., обусловено от настъпилия падеж за плащане на процесната сума, до датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –26.01.2022 г. Изчислено с
помощта на лихвен калкулатор /https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/
задължението за законна лихва за забава възлиза на 107,92 лева, като в този случай искът
следва да бъде отхвърлен до пълния му предявен размер от 299,95 лева.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство – заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. В случая в полза на ищеца следва да бъде
присъдена държавна такса от по 25,00 лева за заповедното и исковото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в минималния, предвиден от закона размер.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. П. Г., ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „*“ №
15 дължи на „****” ЕАД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„***” № 25, офис сграда **, ет.2, офис 4 сумата от на 700,00 лв. /седемстотин лева/ -
главница по Договор за паричен заем № 428465 от 19.06.2020 г., 166,61 лв. /сто шестдесет и
шест лева и шестдесет и една стотинки/ - договорна лихва за периода от 20.07.2020 г. до
19.04.2021 г., 107,92 лв. /сто и седем лева и деветдесет и две стотинки/ - обезщетение за
забава за периода 21.07.2020 г. до 26.01.2022 г. и законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 26.01.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като
3
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над 107,92 лева до пълния предявен
размер от 299,95 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. П. Г., ЕГН: ********** от гр. ***, ул.
„*“, № 15 да заплати на „****” ЕАД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул. „***” № 25, офис сграда **, ет.2, офис 4, сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет
лева/ разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4