ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 75013.11.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РЕНИ П. КОВАЧКА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500648 по описа за 2020 година
Производството е по реда на по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба „Юробанк България“ АД, подадена чрез адв. Х. И.,
против разпореждане № 15982 от 02.09.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 4641/2020 г.
по описа на РС-Перник, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Д. С.
Р. за сумата от 297,60 лв., представляваща нотариални такси за уведомяване за периода
от 04.04.2019 г. до 16.08.2020 г.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното
разпореждане, тъй като същото не е съобразено с материалния и процесуалния закон.
Поддържа се, че в сключения между страните договор за издаване на кредитна карта
„Mastercard“ от *** г. за предоставянето и управлението на кредита и другите услуги
по кредитната карта, които се предоставят на картодържателя, последният се задължил
да заплаща на картоиздателя такси, изчерпателно описани в Общите условия. В чл.
20.3 от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта, в сила от
13.03.2017 г., картодържателят се е задължил да покрие и всички съдебни разходи,
съответните признати възнаграждения на адвокатите на Банката, както и евентуалните
разходи за принудително изпълнение, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за
изплащане на претенциите на Банката. Сочи се, че поради неизпълнение от страна на
картодържателя на договорните му задължения за погасяване на дължимите суми от
усвоения кредитен лимит в съответствие с договора и Общите условия,
жалбоподателят е упражнил правото си да прекрати договора за издаване и използване
на кредитна карта, поради неплащане на минималните месечни вноски по две
1
последователни месечни извлечения и да обяви цялото задължение на длъжника за
предсрочно изискуемо с нотариална покана с рег. № *** г., том *, акт ** на нотариус В.
Я. Ш., с рег. № ***, изпратена до картодържателя и връчена на ***г. Жалбоподателят
разяснява, че до длъжника са изпращани писма на адреса, посочен в договора за
издаване и ползване на кредитната карта. Писмо от *** г. било върнато на изпращача,
като непотърсено от страна на адресата. Нот. покана с рег. № ***, том *, акт № *** на
нот. М. Д. –С. била изпратена до адреса, посочен в договора, но бил установен
различен от посочения в договора регистриран постоянен и настоящ адрес. Банката
изпратила покана до работодателя на длъжника „Б.“, но същата не била получена, тъй
като трудовият договор на длъжника с този работодател бил прекратен. След
направена справка за работодател била изпратена и следваща покана до новия
работодател на длъжника, която била получена от управителя на фирмата.
Жалбоподателят счита за неправилно разбирането на районния съд, че целта му е да
натовари длъжника с излишни разноски, доколкото е използвал три нотариални
покани. От данните по делото се установявало обратното, че същият всячески се е
опитвал да уведоми картодържателя за обявяването на предсрочна изискуемост на
кредита. След като съобщаването на длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита е необходимо условие за защита на правата на кредитора за
стартиране на съдебно производство по реда на чл. 417 ГПК, то извършените разходи
за това следва да се поемат от неизправната страна по договора.Жалбоподателят, на
следващо място, развива подробни съображения за неприложимост на разпоредбите на
ЗПК към правоотношението между страните. Поддържа, че дължимите такси не са
свързани с усвояване и управление на кредитната карта, че са свързани с договора, но
не попадат в съществените задължения на страните, нито са задължително присъщи,
поради което е обосновано за предоставянето им банката да въведе такса, тъй като не
са предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните административни
разходи по допускане или управление на един кредит. Според жалбоподателя
разходите са допълнителна услуга, предоставена на картодържателя, за което е
необходимо да бъде въведена такса. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане,
вместо което да се постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за претендираната сума. Претендират се разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 4 ГПК препис от частната жалба не се
връчва на насрещната страна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти,
съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Производството по ч.гр.д. № 4641/2020 г. на РС-Перник е образувано по
2
заявление за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК на „Юробанк България“ АД срещу
Д. С. Р. с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни книги, с които се
установява вземане по кредитна сделка № *** и договор за издаване на кредитна карта
„Mastercard“ от *** г. Претендират се суми за главница в размер на 2684, 38 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 593,35 лв., мораторна лихва от 292,18 лв., такси в
размер на 188,95 лв. и нотариални такси в размер на 297, 60 лв., ведно със законната
лихва върху вземанията, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане. В т. 9 от заявлението заявителят е посочил, че по силата
на сключения договор от *** г. заявителят с предишно наименование „Българска
пощенска банка“ АД е предоставил на Д. С. Р. , кредит в размер на 28000 лв., като са
посочени конкретни параметри на договора и задължения на страните. Поради
неизпълнение на задължението на длъжника да погаси дължимите му суми, заявителят
упражнил правото си да прекрати договора за издаване и използване на кредитна карта
и да обяви цялото задължение на длъжника за незабавно изискуемо, чрез връчване на
*** г. на нотариална покана с рег. № *** г., том *, акт ** на нот. В. Ш..
За така заявените суми, с изключение на претенцията за нотариални такси в
размер на 297, 60 лв., е издадена заповед за изпълнение №*** г. и разпореждане за
незабавно изпълнение. С атакуваното разпореждане е отхвърлено заявлението в тази
част по съображения, че искането противоречи на чл. 33, ал.1 ЗПК. В случая
заявителят е претендирал лихва за забава, наред с вземането на нотариални такси.
Според съда е недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за
забавено плащане над размера на законната лихва, което противоречи и на чл. 143, т. 5
ЗЗП. Освен това от представените към договора документи не се установявало
хипотезата на начисляване на сумата, нито какви конкретни дейности се предвижда да
бъдат осъществени чрез заплащането й. Районният съд е посочил също, че не
съществува изискване уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита да се
извършва чрез нотариус и това, че заявителят е избрал да ползва такива услуги на
значителна стойност, не предполага възлагането им на длъжника, още повече, че в
случая са ползвани услугите на трима нотариуси за изпращане на едно и също
уведомление.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
прави следните изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от легитимирана
страна, в предвидения едноседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предвид систематичното място и съдържанието, точният смисъл на чл. 411, ал. 2,
3
т. 2 ГПК е напълно ясен и обосновава, че освен за формалната редовност, заповедният
съд е длъжен и без да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника да извърши
служебно и проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на
закона и/или добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019
г.) - и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това.
Постоянна е практиката на Окръжен съд - Перник, включително и тази на
настоящия въззивен състав, изложена по повод множество идентични казуси, че с
оглед предмета, страните, правата и задълженията процесният договор е за
потребителски кредит по см. на чл. 9 ЗПК и споразумение, имащо за цел или резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожно на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Предвид естеството на претенцията за разходи за уведомяване на длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост на договора за банков кредит, настоящият състав
намира, че тези разноски се претендират поради забава на длъжника да изпълни
задължението си, която е обусловила изменението на съглашението, чрез промяна на
падежа на задължението. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, разпоредбата на който е
приложим към процесния договор за издаване на кредитна карта „Mastercard“ от *** г.,
при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата.
По силата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира само такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
като посочване на вземането като разноски по изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1
ГПК не променя факта, че това задължение не съответства на никаква допълнителна
услуга, предоставяна от заемодателя. Дейността по изготвяне и връчване на
уведомления по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по естеството си не касае допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното
събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК
услуги /в този смисъл решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/.
Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита. Поради това
претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия за управление на кредита.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че заплащането на
направените от заявителя разходи в размер на сумата от 297,60 лв., за връчване на
уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ до длъжника, което се претендира със заявлението,
4
противоречи на закона и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК правилно и
законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за тази
сума.
Предвид на това разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част следва
да се потвърди, а подадената против него частна жалба - да се остави без уважение като
неоснователна.
Като взе предвид гореизложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 15982 от 02.09.2020 г., постановено по ч. гр.
д. № 4641/2020 г., по описа на РС-Перник, в частта, с която е отхвърлено заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу длъжника Д. С. Р. за сумата от 297,60 лв., представляваща нотариални такси за
уведомяване за периода от 04.04.2019 г. до 16.08.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5