РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
23.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 04 март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5154 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.410,
ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Застрахователна компания "Лев Инс" АД твърди, че
на 28.06.2019г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
пред РС – Русе срещу Община - Русе за сумата 391,70 лева главница, която представлявала
застрахователно обезщетение изплатено по щета №0017-1261-17-413720, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 57,88 лева мораторни лихви.
Тъй като длъжникът - Община Русе, депозирал своевременно възражение срещу издадената заповед,
ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането си, което е
основано на обстоятелството, че на 06.09.2017г. около 17:00 часа, в гр.Русе, на бул.„Липник“ пред N:104 – локално платно, Д.И.М., управлявайки л.а. Ауди с рег.N:Р0008ВТ, собственост на „Сити Кар“ ООД, попада в
необезопасена и необозначена неравност, като нанася имуществени вреди на
автомобила, изразяващи се в спукана гума и деформирана джанта.
За настъпилото произшествие е съставен Протокол
за ПТП №1526398/06.09.2017г.
Във връзка със застрахователното
събитие била образувана в ищцовото дружество преписка по щета №№0017-1261-17-413720 по имуществена застраховка „Каско” на
МПС, със срок на валидност от 08.04.2017г.
до 07.04.2018г.
Претендираната в заповедното
производство сума е тази, изплатена на собственика на увредения автомобил във
връзка с причинените му вреди. Твърди се, че управлението и поддържането на
пътя, на който е станал инцидента, е възложено на Община Русе. С оглед липсата
на доброволно изпълнение от страна на ответника, включително и предвид
депозираното от него възражение в заповедното производство, се иска да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено вземането
на ищцовото дружество срещу община Русе за сумите: 391,70 лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
- 28.06.2019г. до окончателното изплащане, 57,88 лева - мораторни лихви, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК.
Претендират се и разноските направени в
настоящото и в заповедното производство.
В срока за отговор по чл.131 ГПК,
ответникът изразява становище за допустимост, но за неоснователност на
предявеният иск. Излагат се възражения, че описаното в исковата молба
произшествие не е настъпило по посочения от ищеца начин, както и че
представения застрахователен договор е влязъл в сила. Счита се, че описания
механизъм на ПТП не е в състояние да причини щетите, за които е заплатено обезщетение,
както и, че не са били налице предпоставки за изплащане на такова. Оспорва се,
че въз основа на представените към исковата молба доказателства може да се
направи заключение в подкрепа на исковата претенция. В условията на
евентуалност ответникът счита, че е налице съпричиняване на увреждането от
страна на водача, който управлявал автомобила със скорост несъобразена с
пътните условия. По изложените съображения се иска да бъде изцяло отхвърлен
предявеният иск като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност
да се приеме, че претендираната сума е прекомерна и неотговаряща на реално
причинените имуществени вреди по автомобила. Възразява се срещу претендираните
от ищеца разноски за заповедното производство.
Съобразявайки становищата на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.04.2017г. между ЗК „Лев Инс“ АД и „Сити Карс“ ЕООД с ЕИК:17039876 е сключен застрахователен договор
„Каско на МПС“, относно лек автомобил марка „Ауди А4“ с
рег. №Р0008ВТ със срок на валидност 08.04.2017г. до 07.04.2018г.
На 06.09.2017г.
около 17:00 часа, в
гр.Русе, на бул.„Липник“ пред N:104 – локално платно, Д.И.М.,
управлявайки л.а. Ауди с рег.N:Р0008ВТ, собственост на „Сити Кар“ ООД,
попада в необезопасена и необозначена неравност, като нанася имуществени вреди
на автомобила, изразяващи се в спукана гума и деформирана джанта.
Настъпилото произшествие е посетено от
служител на Сектор „ПП“ при ОД МВР – Русе, който е съставил Протокол за ПТП №1526398/06.09.2017г.,
в който е отбелязано мястото на произшествието, описани са щетите по
автомобила, вида и размера на увредената гума и джанта и наличието на необозначена неравност на пътното платно (дупка).
Във връзка със застрахователното
събитие и постъпилото за него уведомление, в ищцовото дружество е образувана
застрахователна преписка по щета №0017-1261-17-413720 по имуществена застраховка „Каско” на МПС, със срок на
валидност от 08.04.2017г.
до 07.04.2018г. Извършен е опис на щетите и е изготвена
експертиза по застрахователната преписка, като причинените вреди от процесното
ПТП са оценени на 391,70 лева. Сумата е заплатена от застрахователното
дружество на собственика на процесното МПС с преводно нареждане от 27.09.2017г.
С писмо от 30.11.2017г., ищцовото застрахователно
дружество е поканило ответника Община Русе да му възстанови на основание чл.
410, ал.1 от КЗ изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 381,70 лева , като към писмото са представени
доказателствата, приложени и в настоящото производство. Няма спор по делото, че
регресната претенция не е удовлетворена.
От показанията на св.Д.М. се установява, че през есента на 2017г. управлявал л.а. Ауди А4 с Рег. N:Р0008ВТ в локалното платно, в района на Бирена борса в гр.Русе. Твърди, че минал
през една дупка и спукал гума. Установява, че в момента, в който минал
през дупката, колата се заклатила, спрях, погледнал и
разбрах, че гумата е спукана. Обадил се
на тел.112, пристигнали
служители на КАТ, които съставили протокол, в който пишело, че
е минал през дупка и е причинил вреди на автомобила.
Установява, че въпросната пътна отсечка
е, като цяло доста зле, навсякъде имало дупки и той се стараел да
ги избегне, но това било невъзможно. Твърди, че е управлявал със скорост около 30-40 км/ч, тъй като самия път не
позволявал движение с по-висока скорост.
Според заключението на изготвената
техническа експертиза, технически е възможно посочените по делото увреждания на
гумата и джантата да бъдат получени по начина, описан в
исковата молба и от свидетеля Д.М.. Налице е причинно – следствена връзка
между описаното в протокола за оглед на ПТП и настъпилите щети по процесния
автомобил. Размерът на претендираните разходи
под формата на ликвидационни разноски според вещото лице е обичайно
около 10-15лв.
Вещото лице е посочило, че
действителната пазарна стойност на настъпилите вреди е общо 398,70 лева с отчитане на овехтяване
(според застрахователя).
По депозирано от застрахователното
дружество заявление пред РС – Русе е образувано ч.гр.д.№4028/2019г. и издадена срещу Община Русе заповед
за изпълнение на парично задължение №2023/01.07.2019г.
включваща 391,70 лева главница, ведно със законната лихва
върху нея от 28.06.2019г. до окончателното й изплащане, 57,88 лева мораторна лихва за периода 15.12.2017г. до 30.05.2019г.,
както и 75лв. разноски ( 50лв. юрисконсултско възнаграждение и 25лв. държавна
такса), което вземане произтича от регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ във връзка с
процесното ПТП.
В срока по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от Община Русе за недължимост на претендираното вземане.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на
ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение
по чл. 410 от ГПК е предявен в срока по чл.415 от ГПК и след своевременно депозирано от длъжника възражение,
поради което се явява процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.410 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, включително срещу възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. Следователно, суброгационното право по чл.410, ал.1,
т.2 от КЗ вр. с
чл.49 от ЗЗД произтича от установяване наличието
на имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие,
представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката, плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в
размер на действително причинените вреди, застрахователното събитие да е
предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, на което
ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа.
Представените по делото писмени
доказателства установяват наличието на валидно сключен застрахователен договор
по отношение на процесния автомобил. Представени са доказателства за плащането
на първата от дължимите четири вноски на застрахователната премия и за извършен
оглед на автомобила, с оглед на което неоснователни се явяват възраженията на
ответника за липсата на действащ застрахователен договор към момента на
произшествието с процесния автомобил.
Свидетелските показания, съставения
констативен протокол за ПТП и
заключението на техническата експертиза установяват настъпването на
застрахователното събитие, механизмът на произшествието, причинените при него
вреди и тяхната пазарна оценка. Наличието на необезопасена неравност на пътното
платно (дупка) и че същата е причина за настъпване на произшествието се установява
безпротиворечиво от посочените по-горе доказателства. Свидетелските показания
за това са логични и пълни и съдът няма основание да не ги кредитира.
Съставеният протокол за ПТП, в който е описана на схема дупка на пътното платно
е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Именно въз
основа на тях вещото лице изяснява механизма на процесното ПТП и даденото
заключение е допълнително основание да се кредитира установеното от свидетеля и
закрепеното в протокола за ПТП.
Няма спор по делото, а и се установява
от представените писмени доказателства, че увреждането на предна лява гума и джанта при ПТП представлява покрит риск по
сключения за автомобила застрахователен договор „Каско на МПС“.
Размерът на щетите се установява от
представените писмени доказателства и автотехническата експертиза, чието
заключение съдът кредитира, като обосновано, дадено от вещо лице, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява и
неоспорено от страните. Според заключението стойността на вредите е дори
по-висока от регресната претенция на застрахователя, която представлява
изплатеното на увреденото лице застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски.
Според разпоредбата на чл.31 от ЗП и чл.48, т.2 от ППЗП,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява и е
задължение на съответните общини. Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е
настъпило по пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа на Община
Русе и последната не е изпълнила задължението си да поддържа или поне да
обезопаси по някакъв начин този пътен участък, то тя следва да понесе
отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с
виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му.
Следователно налице е и последният елемент от фактическия състав на чл.
410, ал.1 т.2 от КЗ за реализиране на суброгационното
право на застрахователя.
Възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ал. 2 от ЗЗД се явява неоснователно. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с
които увреденият да е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в
причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че
водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата като не е съобразил поведението си с конкретната пътна
обстановка и наличието на дупка/и на пътя, каквото задължение същият би имал
единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. В случая от
приложения по делото констативен протокол за ПТП се установява, че дупката на
пътното платно не е била сигнализирана, поради което и същият не е имал
задължение да съобразява поведението си на пътя с нея. Водачът на автомобила се
е движил с разрешената скорост (няма никакви доказателства
за обратното) и не е имал възможност да възприеме и избегне дупката на платното
поради това, че участъкът е бил
осеян с дупки. Също така не би
могло да бъде вменено като правно задължение на водача да заобикаля
необозначени дупки на пътното платно, доколкото пътищата следва да бъдат
изправни, без подобен вид неравности. Т.е. незаобикалянето на подобен вид
неравност не би могло да се приеме за нарушение на чл.20 от ЗДвП, в който смисъл, явно ответникът прави възражение. Наличието на неизправна пътна
настилка в този пътен участък към момент на процесното ПТП и след това дори би
могло да се приеме за ноторен факт за всички негови ползватели.
С оглед на
изложеното, предявеният иск за главница се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за
мораторна лихва: ищецът е изпратил регресна покана до ответника, която
последният е получил. Липсата на доброволно изпълнение след тази
дата е основание за дължимостта на обезщетение по чл.86 от ЗЗД за забава. Претендирано е такова за периода от 15.12.2017г. до 30.05.2019г., (дата преди образуване на заповедното
производство) в размер на 57,88 лева.
Размерът не е оспорен от ответника, а и изчислен с помощта на електронен
калкулатор възлиза в същия размер, поради което и в тази част исковата
претенция следва да бъде уважена изцяло.
По отношение на разноските в
заповедното производство и релевираното възражение относно злоупотребата с
права по смисъла на чл.3 от ГПК, съдът го намира за неоснователно.
Злоупотреба с права, съгласно утвърдената съдебна практика е налице, когато
искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки, а когато
молителят знае, че искането му се основава на неверни обстоятелства, но подава
искането, за да навреди другиму или на друг обществен интерес. В случая не се
касае до подобна хипотеза, тъй като ищецът е упражнил едно свое признато от
закона право, което е правомерна дейност. Още повече, че претенцията е
основателна, а не се основава на неверни обстоятелства и всъщност целта не е
обременяване с разноски на задълженото лице, а спестяване на такива по водене
на осъдителен иск. Именно поради това ищецът още преди образуване на
заповедното производство е изпратил регресна покана до ответника, придружена с
всички необходими документи за преценка основателността на претенцията (въз
основа на които и съдът извършва преценка), неудовлетворяването на която е дало
повод за образуване на съдебни дела. Обстоятелството, че ответникът не признава
вземането на застрахователя, включително и в заповедното производство е
предпоставка за предявяване на иска по чл.422 от ГПК
и не може да бъде вменено на ищеца,
като злоупотреба с права.
Поради това и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски за заповедното производство в общ размер
на 75,00 лева, както и тези направени в настоящото
производство в размер на 25,00 лева за
държавна такса и 500,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Русе с ЕИК:*********, с адрес гр.Русе,
пл.“Свобода” №6, представлявана от кмета Пенчо Милков,
дължи на Застрахователна компания „Лев
Инс” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ №51Д, представлявано от пълномощника
юрисконсулт Н.З. сумата от 391,70 лева – представляваща главница по регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение по щета №0017-1261-17-413720 по имуществена застраховка „Каско” на
МПС, със срок на валидност от 08.04.2017г.
до 07.04.2018г., във връзка с ПТП от 06.09.2017г.
в гр.Русе на
бул.“Липник“, пред N:104 – локално платно, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 28.06.2019г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 57,88 лева мораторна лихва за периода 15.12.2017г. до 30.05.2019г., за които суми е издадена Заповед №2023 от 01.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №4028/2019г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА Община Русе с ЕИК:*********, с адрес гр.Русе,
пл.“Свобода” №6, представлявана от кмета Пенчо Милков,
да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 525,00 лева разноски за
настоящото производство, както и сумата от 75,00 лева разноски
за заповедното производството по ч.гр.д.№4028/2019г. по описа на РС - Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/