Решение по дело №806/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта:	99
Дата:	2 септември 2021 г. (в сила от 18 септември 2021 г.)
Съдия:	Светлин Иванов Иванов

Дело:	20212100200806
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Бургас , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Христина Димчева Дамянова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Административно
наказателно дело № 20212100200806 по описа за 2021 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Н. Щ. С., роден на *** г. в гр. ***, с постоянен
адрес: ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че:
В периода от 26.03.2014 г. до 27.03.2014 г., в гр.Бургас, при условията
на продължавано престъпление – извършвайки четири деяния, които
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, а
именно престъпление по чл.248а, ал.1 от НК, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, като извършител, за да
получи кредит, е представил неверни сведения пред различни банки, както
следва:
1. На 26.03.2014 г., в гр.Бургас, в офис на банка „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, находящ се на ул. „Александровска“ №115, за да получи
1

потребителски кредит от „Райфайзенбанк България“ ЕАД, в размер на 20 000
лв., представил пред Ж.В.П.-С. финансов консултант банкиране на дребно в
офис Бургас 2, неверни сведения в Искане за кредит + Кредитна карта с
Референтен № 465214 от 26.03.2014 г., в което посочил, че работи в Затвора –
Бургас като служител, с трудов стаж при настоящия работодател 10 месеца и
нетен доход от работна заплата 764 лв., и в приложените към Искането
неистински официални документи – Удостоверение до „Райфайзенбанк
България“ ЕАД с изх.№ 582/25.03.2014 г. от името на ГД „Изпълнение на
наказанията“, в което е посочено, че Н. Щ. С., ЕГН: **********, е служител
на Затвора – Бургас, назначен със заповед № 721/08.05.2013 г., с нетно
трудово месечно възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември
и декември 2013 г., и януари и февруари 2014 г. в размер на 764 лв., и в
Съгласие на работодател за превеждане на трудово възнаграждение с изх.№
582/25.03.2014 г., съдържащо декларация, от името на Затвора – Бургас, че е
служител на Затвора – гр.Бургас, на длъжност „надзирател“, и съгласие
месечното му възнаграждение и всички други дължими суми, да бъдат
привеждани по негова сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД;
2. На 27.03.2014 г., в гр.Бургас, в офис на банка „СИБАНК“ ЕАД,
находящ се на ул. „Хан Крум“ № 6, за да получи потребителски кредит по
кредитна програма „Адванс“ на „СИБАНК“ ЕАД, в размер на 20 000 лв.,
представил пред Н.Д.К.-Д. – кредитен консултант в същата банка, неверни
сведения в Искане за отпускане на потребителски кредит с Рег.№ ВД 14-250
от дата 27.03.2014 г., в което посочил, че работи в ГД „Изпълнение на
наказанията“ – Затвора – гр.Бургас, на длъжност „надзирател“, и в
приложения към Искането неистински официален документ – Съгласие на
работодател за превод на възнаграждение по сметка в СИБАНК изх.№
582/25.03.2014 г. от името на ГД „Изпълнение на наказанията“ Затвора –
Бургас, удостоверяващо, че работи в Затвора – Бургас, на длъжност
„надзирател“, без прекъсване от 08.05.2013 г., на пълно работно време,
съгласно заповед за назначаване №721, и за месеците декември 2013 г.,
януари и февруари 2014г. е получил нетно месечно трудово възнаграждение в
размер на по 764 лева;
3. На 27.03.2014 г., в гр.Бургас, в офис на банка „УниКредит Булбанк“
АД, филиал Яворов, находящ се на ул. „П.К. Яворов“ №4, за да получи
2

потребителски кредит от „УниКредит Булбанк“ АД в размер на 10 500 евро,
представил пред М.Д.А. – кредитен консултант в същата банка, неверни
сведения в Искане за кредит на физическо лице с вх.№ 0402-58-
031430/27.03.2014 г., в което посочил, че е служител, по безсрочен трудов
договор, с общ трудов стаж 4 години, с нетен месечен доход от трудови
доходи /заплата/ 764 лв., и в приложените към Искането неистински
официални документи – Удостоверение изх. №582/25.03.2014 г., от името на
Затвора – Бургас, че работи на длъжност „надзирател“ без прекъсване от
08.05.2013 г., по безсрочен договор, с брутно месечно трудово
възнаграждение за м. януари и февруари – 847 лв. и нетно месечно трудово
възнаграждение за същите месеци – 764 лв., Потвърждение изх.№
582/25.03.2014 г., от името на работодател Затвора – Бургас, че изплащането
на нетното месечно трудово възнаграждение на лицето Н. Щ. С., ЕГН:
**********, на длъжност „надзирател“ по трудов договор от 08.05.2013 г., ще
бъде извършвано чрез банков превод по сметка на лицето в „УниКредит
Булбанк“ АД и Уведомление до работодател Затвора – Бургас, от Н.С., от
25.03.2014 г., за привеждане на всичките му вземания по сметката му в
„УниКредит Булбанк“ АД във връзка със сключения договор за банков
кредит;
4. На 27.03.2014 г., в гр.Бургас, в офис на банка „ОББ“ АД, находящ се в
к-с „Изгрев“, бл. 109 Б, за да получи потребителски кредит от „ОББ“ АД, в
размер на 20 000 лв., представил пред Б. И. - банков служител, неверни
сведения в Молба-декларация за отпускане на потребителски кредит с вх.№
62 от 27.03.2014 г., в което посочил, че работи в ГД „Изпълнение на
наказанията“ на длъжност „надзирател“, въз основа на заповед за назначение,
по безсрочен трудов договор, със стаж 11 месеца и месечен доход в размер на
764 лв. и в приложения към нея неистински официален документ - Справка-
декларация за месечното трудово възнаграждение на кредитоискателя с изх.
№ 582/25.03.2014 г., от името на Затвора – Бургас, че Н. Щ. С. работи по
безсрочен договор и получава чисто месечно възнаграждение в размер на 764
лв. – престъпление по чл. 248а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.78а от НК обвиняемия Н. Щ. С.,
ЕГН: ********** от наказателна отговорност за извършеното престъпление
по чл.248а, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, и му НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на 2000 ЛЕВА.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3, вр.ал.1 от НПК обвиняемия Н.
Щ. С., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на
3

ОД на МВР – Бургас сторените в досъдебното производство деловодни
разноски в размер на 941,86 лева – възнаграждения на вещи лица, както и
държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителни листи за
събиране на разноските и наложената му глоба, в размер общо на 10 ЛЕВА.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд –
Бургас в петнадесетдневен срок от обявяването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Съдебното производство по делото е образувано по реда на чл.375- чл.379 от НПК по
повод внесено в съда постановление на прокурор в Окръжна прокуратура-Бургас, с което се
предлага Н. Щ. С. – обвиняем по Досъдебно производство № ЗМ-360/2014г. по описа на ОД
на МВР-Бургас, Пор. № 487/2016г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас, да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.248а ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Бургас поддържа така
внесеното предложение за приложението на чл.78а ал.1 от НК спрямо обв. С.. Счита, че от
доказателствата по делото безспорно се установявало извършването на престъпление по
чл.248а ал.1 от НК. Обв. С. знаел, че никога не бил работил в Затвора-Бургас, но въпреки
това декларирал такова обстоятелство при подаване на документите за получаване на 4
кредита, с ясното съзнание, че по този начин ще бъде финансиран от кредитодателите.
Предлага обвиняемият да бъде признат за виновен в извършване на казаното престъпление и
на основание чл.78а ал.1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание „Глоба“ в размер около средния предвиден в закона, а
именно 3 000 лева.
Редовно призован, обв. С. не се явява. Представлява се от упълномощения си защитник –
адв. Димитър Дуков от АК-Бургас, който не оспорва фактическата обстановка и правните
изводи на прокурора, не отправя доказателствени искания и моли за постановяване на
съдебен акт, с който следващото се на обвиняемия наказание да се определи в предвидения
от закона минимум – 1 000 лева.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият Н. Щ. С. ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. *** и е с постоянен адрес:
***. Той е ***, *** гражданин, със *** образование, ***.
През месец март 2014 година, обв. С. се срещнал със свой познат – свид. Д. С., на когото
споделил, че имал финансови проблеми, тъй като от 09.04.2013г., когато трудовият му
договор със „***“ бил прекратен, той бил безработен. Свид. С. му предложил да се свърже
със свид. А. К., който чрез притежаваната от него консултантска фирма можел да му
съдейства за получаване на банков кредит. Няколко дни по-късно обв. С. провел среща със
споменатия свидетел К., който тогава работел като консултант в ***, с едноличен
собственик и управител Ц. К.. К. разяснил на обвиняемия какви били условията за
получаване на кредит, посочил му необходимите за целта документи и го запознал с
възможността да кандидатства за кредит едновременно от няколко различни банки -
документите следвало да бъдат подадени едновременно, а кредитите – да бъдат усвоени в
един ден. Обяснил му още, че тъй като кредитният регистър се подновявал всеки петък, ако
бил одобрен от една от банките, в петък останалите банки щели да знаят за това и нямало да
му отпуснат кредит. Няколко дни след срещата им, обв. С. посетил офиса на свид. К. и му
предал исканите документи, включително и копие от лична карта, и се уговорили да се
срещнат отново в офиса след няколко дни, за да може обвиняемият да получи готовите
документи за кандидатстване за отпускане на кредит. Обвиняемият забелязал, че на стъклата
на офиса имало поставени надписи „Кредитен консултант – всякакви видове кредити,
потребителски, ипотечни, фирмени.“ В изпълнение на уговорката им, обв. С. се върнал след
няколко дни в офиса на свид. К. и взел приготвените вече документи за кандидатстване за
кредит към различни банки. Сред документите имало и такива, удостоверяващи, че С. бил
служител в Затвора-Бургас – обстоятелство, за което той знаел, че не съответствало на
1

действителността.
На 26.03.2014 г., обв. С. посетил офиса на банка „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
находящ се в гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 115, където бил посрещнат от св. Ж. В. П.
- С. – заемаща длъжността „финансов консултант банкиране на дребно“ в същото
дружество. Обяснил , че желае да кандидатства за отпускане на потребителски кредит в
размер на 20 000 лева и представил носените от него предварително попълнени документи -
Удостоверение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с изх. № 582 от 25.03.2014 г., на което
бил придаден вид, че изхожда от ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора-Бургас, че бил
служител на Затвора - Бургас, назначен със заповед № 721 от 08.05.2013г., с нетно трудово
месечно възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември и декември 2013г.,
януари и февруари 2014г., в размер на 764 лв. (л.174, п.2 от досъдебното производство);
Съгласие на работодател за превеждане на трудово възнаграждение с изх. № 582/25.03.2014
г., съдържащо декларация, на която бил придаден вид, че изхожда от представляващия
Затвора - Бургас, че С. бил служител на Затвора-Бургас, заемащ длъжността „надзирател", и
съгласие месечното му възнаграждение и всички други дължими суми по трудовия му
договор да бъдат превеждани по негова сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД (л.175, п.2
от досъдебното производство). Свид. С. установила, че представените документи съдържат
всички изискуеми реквизити – подписи, печати, изходящи номера и др., и след като
констатирала външната им редовност, разяснила на обв. С. условията и възможностите за
отпускане на кредит в неговия случай. Чрез декодер проверила и автентичността на личната
му карта, за която също не установила нередовност. Предоставила му бланка, озаглавена
„Искане за кредит + кредитна карта“ (л.177-178, п.2 от досъдебното производство), който
обвиняемият подписал лично пред нея, и го предал за проверка, заедно с описаните по-
горе документи. В искането обв. С. посочил, че бил служител в Затвора-Бургас с трудов
стаж 10 месеца, а общ – 48 месеца, и нетен доход от работна заплата – 764.00 лева. Свид. С.
отново прегледала книжата, след което му предоставила за попълване и декларация за
получена преддоговорна информация, която той подписал лично. След проверката, на
искането бил даден референтен № 465214 от 26.03.2014г. Всички необходими документи
били окомплектовани от свид. С. и придвижени към отдел „Одобрение“ за централизирана
обработка. След одобряване на кредит от служителите в посочения отдел, свид. С. се
свързала с обв. С. и го поканила да посети отново офиса на банката за сключване на
договора за отпускане на искания от него кредит. На 31.03.2014г., обвиняемият се явил в
същия клона на банката и подписал изготвените и попълнени предварително от свид. С.
документи, сред които - Договор за потребителски кредит от 31.03.2014г. (л.164-169, п.2 от
досъдебното производство) и погасителен план към него (л.170, п.2 от ДП), Нареждане за
усвояване от Н. Щ. С. (л.176, п.2 от досъдебното производство), след което документите
били подписани последователно от С., от П. Р. – управител на офис Бургас 2 на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, и от П. Б. - завеждащ сектор „Кредитиране на малки и
средни предприятия“, „Райфайзенбанк България“ ЕАД. На същата дата цялата стойност на
отпуснатия кредит в размер на 20 660 лева била преведена по сметка с IBAN
BG44RZBB915510********, с титуляр обв. С.. От получената кредитна сума, част в размер
на 19 080 лева била изтеглена в брой от обвиняемия, сума в размер 402.87 лева била
удържана от банката (такси, свързани с процедурата по отпускане на кредита), а сума в
размер на 200 лева била наредена по сметка на С. в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. На 10.04.2014г.
чрез предоставената му от „Райфайзенбанк България“ ЕАД кредитна карта, издадена заедно
с разрешения кредит, обв. С. изтеглил посредством три транзакции общо 980 лева.
На 27.03.2014г. обв. С. посетил офис на банка „СИБАНК" ЕАД, находящ се на ул. „Хан
Крум" № 6 в Бургас. На свид. Н. Д. К.-Д., кредитен консултант в банката подсъдимият
заявил, че желае да кандидатства за отпускане на потребителски кредит, като представил
предварително попълнен документ, целящ установяването на доходите му - Съгласие на
работодател за превод на възнаграждение по сметка в СИБАНК с изх. № 582 от
2

25.03.2014г., с посочен издател - ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора – Бургас (л.148,
п.2 от досъдебното производство), удостоверяващо, че съгласно Заповед за назначаване №
721 работел в Затвора-Бургас на длъжност надзирател, без прекъсване от 08.05.2013г., на
пълно работно време, и за месеците декември 2013 г., януари и февруари 2014г. бил
получил нетно месечно трудово възнаграждение в размер на по 764 лв. Свид. К.-Д.
разгледала представения документ и обяснила на обв. С. условията и възможностите за
кредитирането му от банката. След това обв. С. дал личната си карта, а тя извършила
справка относно него в регистрите на НОИ и Централен кредитен регистър. Обвиняемият
попълнил искане за отпускане на потребителски кредит (л.149-152, п.2 от досъдебното
производство), в което собственоръчно вписал, че работи в ГД „Изпълнение на наказанията“
на длъжност „надзирател“, подписал го и го предоставил на свид. Д., заедно с казаното по-
горе „съгласие на работодател“, а тя от своя страна пренасочила цялата документация към
отдел „ОКФЛ“-гр.София за преценка. Няколко дни по-късно, след като кредитът бил
одобрен от съответния отдел, свид. Д. се свързала с обв. С. и го поканила отново да посети
офиса на банката. На 01.04.2014г. той посетил същия офис на „СИБАНК“ ЕАД и в
присъствието на свид. Д. подписал Договор за потребителски кредит № РК 14-030821 от
01.04.2014г., и Договор за учредяване на залог върху вземания от 01.04.2014г. Свид. Д. също
подписала документите и ги предоставила за подпис на управителя на клона на банката –
свид. Д. К.. Подписаните вече екземпляри били сканирани и изпратени в централата на
банката в гр. София, с цел усвояване на кредита. На 02.04.2014г. отпуснатата сума от 20 000
лева била преведена по разплащателната сметка на кредитополучателя С. – IBAN
BG50BUIB988810********, и още същия ден той изтеглил на място в банката сума в размер
на 19 000 лева. Няколко дни по-късно, обвиняемият получил лично издадената му към
договора за кредит банкова карта, от която на 14.04.2014г., чрез две транзакции от ATM
устройство, изтеглил общата сума от 430.00 лв.
На 26.03.2014г. обв. С. посетил офиса на банка „УниКредит Булбанк“ АД, находящ се в
гр. Бургас, ул. „П.К. Яворов“ № 4, където се срещнал със свид. М. А., работеща като
„кредитен консултант“ в банката. Той заявил, че желае да кандидатства за отпускане на
потребителски кредит. Свид. А. му предоставила празни бланки на документи по образец,
утвърден от банката, за удостоверение за доход, потвърждение за превод на работна заплата
от работодател и уведомление, за привеждане на работна заплата по сметка в „УниКредит
Булбанк“ АД, които следвало да бъдат попълнени от работодателя му и представени в
банката при подаване на документите за кандидатстване за кредит. На следващия ден,
27.03.2014г., обв. С. се върнал в офиса на банката, носейки със себе си казаните по-горе
документи, но вече попълнени съобразно указаното му в предходния им разговор. След като
прегледала документите и не установила нищо нередно, свид. А. му разяснила вариантите и
условията за отпускане на кредит в неговия случай. Обв. С. дал личната си карта, която тя
проверила за автентичност, след което извършила справка в интернет страницата на
Националния осигурителен институт и на Централния кредитен регистър и не установила
нередности. Обв. С. заявил, че желае кредит в размер на 10 500 евро, поради което тя му
предоставила „Искане за кредит на физическо лице“ с вх. № 0402-58-031430 от 27.03.2014г.
(л.51-54, п.1 от досъдебното производство), като му оказала съдействие за попълването му.
В заявлението обвиняемият отбелязал в съответните графи, че е трудово ангажиран -
служител, на безсрочен трудов договор, с общ трудов стаж от 4 години и трудов месечен
нетен доход в размер на 764 лева, а в поле „професия“ вписал информационни технологии.
Към заявлението С. приложил и Потвърждение от работодател от 25.03.2014г., с изх. № 582
от 25.03.2014г., с посочен издател – Затвора-Бургас, ГД „Изпълнение на наказанията“, в
което било вписано, че изплащането на нетното месечно трудово възнаграждение на лицето
Н. Щ. С., ЕГН **********, работещ на длъжност „надзирател“ в Затвора-Бургас по трудов
договор от 08.05.2013г., ще бъде извършвано чрез банков превод по сметка на лицето в
„УниКредит Булбанк“ АД; Уведомление от 25.03.2014г. до работодател – Затвора-Бургас,
3

подписано от Н.С., с което е отправено искане от последния към работодателя му за
превеждане на трудовото му възнаграждение по сметката му в „Уникредит Булбанк“ АД; и
Удостоверение, изх. № 582/25.03.2014г., с посочен издател ГД „Изпълнение на
наказанията“, Затвора-Бургас, че обв. С. работел на длъжност „надзирател“ без прекъсване
от 08.05.2013г. по безсрочен трудов договор, с брутно месечно трудово възнаграждение за
м.януари и м.февруари - 847 лева, и нетно месечно трудово възнаграждение за същите
месеци - 764 лева. Непосредствено след попълване на документите, свид. А. отново ги
прегледала, изготвила на обв. С. примерен погасителен план, след което въвела цялата
предоставена информация в системата на банката за оценка на риска. Кредитът не бил
одобрен от програмата, тъй като финансовата информация за клиента С. била негативна,
поради което исканият от него кредит бил отказан.
На 27.03.2014г. обв. С. посетил офиса на „Обединена Българска Банка" АД, находящ се в
гр. Бургас, кв. „Изгрев", бл. 109 Б. Там се срещнал със свид. Б. И. - „кредитен консултант“ в
същата банка, пред която заявил желание да кандидатства за кредит в размер на 20 000 лв.
Тя му предоставила „молба-декларация за отпускане на потребителски кредит“ по образец,
която той трябвало да попълни собственоръчно, ведно с празна бланка - „Справка -
декларация“, която следвало да бъде попълнена от работодателя му. Малко по-късно на
същия ден обв. С. отново посетил офиса на банката. Пред свид. И. той собственоръчно
попълнил молбата-декларация за отпускане на кредит (л.141-143, п.2 от досъдебното
производство), в която посочил, че работел като „надзирател“ към ГД „Изпълнение на
наказанията“, с адрес на месторабота: гр. Бургас, ул. „Индустриална“ № 81, бил назначен
със заповед за назначение, трудов стаж при същия работодател – 11 месеца, и бил с месечен
доход в размер на 764 лева. На молбата бил поставен входящ № 62 от 27.03.2014г. и към нея
била приложена вече попълнената „справка-декларация“ с изх. № 582 от 25.03.2014г. (л.144,
п.2 от досъдебното производство), на която бил придаден вид, че изхожда от Затвора-Бургас,
ГД „Изпълнение на наказанията“, в която било посочено, че кредитоискателят С. бил
работел в Затвора-Бургас на длъжност „надзирател“, по безсрочен договор, с чисто месечно
възнаграждение в размер на 764 лева. Така предоставените данни били въведени от свид. И.
в системата на банката за кредитиране, която автоматично отказала искането поради нисък
скоринг /ниско качество на профила на клиента/, поради което искането не било препратено,
респ. разгледано от съответните служители в централата на банката в гр. София. На
следващия ден свид. И. в телефонен разговор уведомила обв. С. за получения отказ.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Така изложената фактическа обстановка се установява от анализа на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, преценени по реда на чл.378 ал.2 от НПК, а
именно – показанията на свидетелите Д. С., Н. К.-Д., Ж. С., М. А., М. Т., П. И., С. Л., Б. И.,
частично от показанията на А. К. и от обясненията на обвиняемия Н.С.; от писмените
доказателствени средства - протоколи за вземане на образци за сравнително изследване от
Н.С., Д. С., Н. К.-Д., Ж. С., М. А., М. Т., П. И., С. Л., протокол за изземване на
сравнителен материал (от образец от печатите на ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора-
Бургас), от назначените и изготвени в досъдебното производство експертизи – Протокол №
158 от 16.05.2016г. за извършена графическа експертиза (л.43-47, п.4 от досъдебното
производство) и допълнителни такива – Протокол № 160 от 18.05.2016г. (л.53-54, п.4 от
досъдебното производство) и Протокол № 375 от 22.11.2016г. (л.85-86, п.4 от досъдебното
производство); техническа експертиза на подписи, почерк и печат върху частни документи –
протокол № 26 от 01.02.2016г. (л.50-51, п.4 от досъдебното производство) и допълнителна
такава – протокол № 83 от 03.06.2016г. (л. 57-58, п.4 от досъдебното производство); и
финансово-икономическа експертиза от 09.09.2020г. (л.64-71, п.6 от досъдебното
производство); от обилния писмен доказателствен материал, съдържащ информация от
различни кредитни институции относно обв. С., извлечения от банкови сметки на С.,
справки от Агенцията по вписванията, Търговски регистър, протоколи за доброволно
4

предаване, писма, справка за съдимост по отношение на обвиняемия и други, както и от
посочените и описани по-горе документи (Съгласия от работодател, справки-декларации,
Потвърждения и Удостоверения), представени от обвиняемия пред съответните кредитни
институции – „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Сибанк“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД и
„Обединена българска банка“ АД.
Изводимата от посочените дотук доказателствени източници информация е абсолютно
еднопосочна, непротиворечива, поради което подробното обсъждане на отделните
доказателства не е необходимо. Достатъчно е да се посочи само, че между страните по
делото отсъства спор по фактите. Обвиняемият не отрича същите, а напротив – признава ги
изцяло. Показанията на свидетелите по делото са обективни, последователни логични,
изложени добросъвестно, а също така са в корелация с целия наличен писмен
доказателствен материал и доказателствените средства. Кредитираните като пълни, ясни и
обосновани експертни заключения, съдържащи се в кориците на досъдебното производство,
с категоричност установяват, че част от подадените в четирите банки (многократно
посочени по-горе) заявления за кредит са били попълнени собственоръчно от обв. С., а
всички те били подписани лично от него. Казаните заключения, разгледани ведно с
показанията на свидетелите – служители в съответните банки, приели тези заявления - Н. К.-
Д., Ж. С., М. А. и Б. И., не оставят съмнение, че вписаната от съответните свидетели –
кредитни инспектори, информация относно дохода и местоработата на обв. С. в същите тези
заявления е била представена именно от последния. Същият сам е казал на свидетелите, че
работи като надзирател в Затвора-Бургас, поради което именно такива обстоятелства са били
отразени в заявленията. От обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М. Т.
(главен счетоводител на Затвора Бургас), П. И. (касиер на Затвора Бургас) и С. Л. (временно
изпълняващ длъжността „началник“ на Затвора-Бургас в периода м.септември 2013г. м юни
2014г.) и приложените писмени доказателства е видно, че така декларираните от
подсъдимия сведения са неверни, тъй като С. никога, включително за упоменатия в
документите период, не е бил служител на Затвора-Бургас, респ. не е получавал и соченото
от него трудово възнаграждение от този работодател. Със същата категоричност е
установено, че представените от обвиняемия С. официални документи пред съответните
служители в „Райфайзенбанк Бъглария“ ЕАД (Удостоверение до „Райфайзенбанк България“
ЕАД, с Изх. № 582 от 25.03.2014 г. и Съгласие на работодател за превеждане на трудово
възнаграждение с Изх. № 582/25.03.2014 г., на които е придаден вид, че изхождат от ГД
„Изпълнение на наказанията“, Затвора-Бургас), „Сибанк“ ЕАД (Съгласие на работодател за
превод на възнаграждение по сметка в СИБАНК с изх. № 582 от 25.03.2014г., с посочен
издател - ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора – Бургас), „Уникредит Булбанк“ АД
(Потвърждение от работодател от 25.03.2014г., с изх. № 582 от 25.03.2014г., с посочен
издател – Затвора-Бургас, ГД „Изпълнение на наказанията“, Уведомление от 25.03.2014г. до
работодател - Затвора Бургас, подписано от Н.С. и Удостоверение, изх. № 582/25.03.2014г.,
с посочен издател ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора-Бургас), и „Обединена
българска банка“ ЕАД (Справка-декларация с изх. № 582 от 25.03.2014г., на която бил
придаден вид, че изхожда от Затвора-Бургас, ГД „Изпълнение на наказанията“) при всяко от
кандидатстванията му за кредит, са неистински, тъй като не са били съставени от лицата,
посочени като техни автори, а от други, неустановени по делото лица. Обсъждането на тази
установеност обаче, предвид липсата на обвинение за извършено престъпление по Глава
девета от Наказателния кодекс, „Документни престъпления“, е ненужна и безпредметна.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
При описаното по-горе безспорна фактология, от правна страна съдът счете, че
обвиняемият Н. Щ. С. действително е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.248а ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК – в периода от 26.03.2014 г. до
27.03.2014 г., в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление – извършвайки
четири деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също
5

престъпление, а именно престъпление по чл.248а, ал.1 от НК, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, като извършител, за да получи кредит, е представил неверни сведения
пред различни банки, както следва:
1. На 26.03.2014 г., в гр.Бургас, в офис на банка „Райфайзенбанк България“ ЕАД, находящ се
на ул. „Александровска“ №115, за да получи потребителски кредит от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, в размер на 20 000 лв., представил пред Ж. В. П.-С. финансов консултант
банкиране на дребно в офис Бургас 2, неверни сведения в Искане за кредит + Кредитна
карта с Референтен № 465214 от 26.03.2014 г., в което посочил, че работи в Затвора – Бургас
като служител, с трудов стаж при настоящия работодател 10 месеца и нетен доход от
работна заплата 764 лв., и в приложените към Искането неистински официални документи
– Удостоверение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД с изх.№ 582/25.03.2014 г. от името на
ГД „Изпълнение на наказанията“, в което е посочено, че Н. Щ. С., ЕГН: **********, е
служител на Затвора – Бургас, назначен със заповед № 721/08.05.2013 г., с нетно трудово
месечно възнаграждение за месеците септември, октомври, ноември и декември 2013 г., и
януари и февруари 2014 г. в размер на 764 лв., и в Съгласие на работодател за превеждане
на трудово възнаграждение с изх.№ 582/25.03.2014 г., съдържащо декларация, от името на
Затвора – Бургас, че е служител на Затвора – гр.Бургас, на длъжност „надзирател“, и
съгласие месечното му възнаграждение и всички други дължими суми, да бъдат привеждани
по негова сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД;
2. На 27.03.2014 г., в гр.Бургас, в офис на банка „СИБАНК“ ЕАД, находящ се на ул. „Хан
Крум“ № 6, за да получи потребителски кредит по кредитна програма „Адванс“ на
„СИБАНК“ ЕАД, в размер на 20 000 лв., представил пред Н. Д. К.-Д. – кредитен консултант
в същата банка, неверни сведения в Искане за отпускане на потребителски кредит с Рег.№
ВД 14-250 от дата 27.03.2014 г., в което посочил, че работи в ГД „Изпълнение на
наказанията“ – Затвора – гр.Бургас, на длъжност „надзирател“, и в приложения към
Искането неистински официален документ – Съгласие на работодател за превод на
възнаграждение по сметка в СИБАНК изх.№ 582/25.03.2014 г. от името на ГД „Изпълнение
на наказанията“ Затвора – Бургас, удостоверяващо, че работи в Затвора – Бургас, на
длъжност „надзирател“, без прекъсване от 08.05.2013 г., на пълно работно време, съгласно
заповед за назначаване №721, и за месеците декември 2013 г., януари и февруари 2014г. е
получил нетно месечно трудово възнаграждение в размер на по 764 лева;
3. На 27.03.2014 г., в гр.Бургас, в офис на банка „УниКредит Булбанк“ АД, филиал Яворов,
находящ се на ул. „П.К. Яворов“ №4, за да получи потребителски кредит от „УниКредит
Булбанк“ АД в размер на 10 500 евро, представил пред М. Д. А. – кредитен консултант в
същата банка, неверни сведения в Искане за кредит на физическо лице с вх.№ 0402-58-
031430/27.03.2014 г., в което посочил, че е служител, по безсрочен трудов договор, с общ
трудов стаж 4 години, с нетен месечен доход от трудови доходи /заплата/ 764 лв., и в
приложените към Искането неистински официални документи – Удостоверение изх.
№582/25.03.2014 г., от името на Затвора – Бургас, че работи на длъжност „надзирател“ без
прекъсване от 08.05.2013 г., по безсрочен договор, с брутно месечно трудово
възнаграждение за м. януари и февруари – 847 лв. и нетно месечно трудово възнаграждение
за същите месеци – 764 лв., Потвърждение изх.№ 582/25.03.2014 г., от името на работодател
Затвора – Бургас, че изплащането на нетното месечно трудово възнаграждение на лицето Н.
Щ. С., ЕГН: **********, на длъжност „надзирател“ по трудов договор от 08.05.2013 г., ще
бъде извършвано чрез банков превод по сметка на лицето в „УниКредит Булбанк“ АД и
Уведомление до работодател Затвора – Бургас, от Н.С., от 25.03.2014 г., за привеждане на
всичките му вземания по сметката му в „УниКредит Булбанк“ АД във връзка със сключения
договор за банков кредит;
6

4. На 27.03.2014 г., в гр.Бургас, в офис на банка „ОББ“ АД, находящ се в к-с „Изгрев“, бл.
109 Б, за да получи потребителски кредит от „ОББ“ АД, в размер на 20 000 лв., представил
пред Б. И. - банков служител, неверни сведения в Молба-декларация за отпускане на
потребителски кредит с вх.№ 62 от 27.03.2014 г., в което посочил, че работи в ГД
„Изпълнение на наказанията“ на длъжност „надзирател“, въз основа на заповед за
назначение, по безсрочен трудов договор, със стаж 11 месеца и месечен доход в размер на
764 лв. и в приложения към нея неистински официален документ - Справка[1]декларация за
месечното трудово възнаграждение на кредитоискателя с изх. № 582/25.03.2014 г., от името
на Затвора – Бургас, че Н. Щ. С. работи по безсрочен договор и получава чисто месечно
възнаграждение в размер на 764 лв.
Престъплението по чл.248а ал.1 от НК е формално, на просто извършване, тъй като
законодателят не е поставил настъпването на определени общественоопасни последици като
условие за осъществяването му. Със самото деклариране на неверните сведения пред
банковите служители в подадените от него заявления (3 бр. искания и молба-декларация) за
кандидатстване за кредит, обв. С. е реализирал изпълнителното деяние на соченото
престъпление, с което то е било довършено. Именно поради това фактът, че в два от
случаите – при кандидатстването за кредит в „Уникредит Булбанк“ АД и „ОББ“ АД, той не е
получил исканата парична сума, е без правно значение.
Включените в обвинението деяния правилно са били квалифицирани като едно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като всяко от тях
поотделно осъществява един състав на едно и също престъпление - по чл.248а ал.1 от НК,
извършени са през непродължителни периоди от време (във времеви интервал от два дни),
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, тъй щото всяко последващото
деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предходното.
От субективна страна деянието е осъществено виновно, при „пряк умисъл“ като форма на
умишлена вина по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК. Несъмнено С. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното. При осъществяване на съставните деяния,
обвиняемият е имал ясна представа и убеденост, че не работи и никога не е бил служител на
Затвора-Бургас, както и че отразените в този смисъл обстоятелства в подаваните от него
заявления за кредит до различните банки, и в представените към заявленията неистински
официални документи, са обективно неверни. Наред с това е съзнавал също, че
предоставянето на данни от такова естество – че е трудово ангажиран в държавна
институция по безсрочен трудов договор, респ. назначен със заповед, и регулярно получава
доходи от трудовата си дейност, е важно условие при вземане на решение от съответните
банкови служители да отпуснат искания от него кредит, каквато именно е била специалната
му цел (изискуема и от закона). Обвиняемият успешно реализирал тази цел в два от
случаите („Райфайзенбанк България“ ЕАД и „СИБАНК“ ЕАД), в които на С. са били
отпуснати два кредита в размер съответно на 20 660 лева и 20 000 лева, незабавно усвоени
от него изцяло. Изводите относно интелектуалния и волеви аспект на деянията се извличат
освен от естеството на декларираните обстоятелства, така и от признанието на подсъдимия.
В дадените в хода на досъдебното производство обяснения той е посочил, че е възприел
съдържащата се в предадените му документи информация – че работел като служител в
Затвора-Бургас и другите многократно посочени дотук обстоятелства относно длъжността и
доходите му, и въпреки че е съзнавал недостоверността , не се поколебал да я използва, за
да получи желаните от него парични суми, тъй като в инкриминирания период бил
безработен.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Преди обсъждане вида и размера на следващото се на обвиняемия С. наказание, съдът
счита за нужно да коментира становищата на защитата и прокурора в съдебното заседание.
Видно от свидетелството за съдимост (л.21 от съдебното производство), обв. С. е бил
7

осъждан с влязло в сила на 21.07.2015г. определение за одобряване на споразумение № 339
от същата дата, постановено по НОХД 2993/2015г. по описа на Районен съд - Бургас. С този
акт на Н.С., било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието
изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от 3 години,
като на основание чл.55 ал.3 от НК не му било наложено по-лекото предвидено наказание за
същото деяние – „Глоба“. Видно от разпоредбата на чл.86 ал.1 т.1 от НК, обвиняемият по
настоящото дело Н.С. е бил реабилитиран по право на 21.07.2018г., тъй като в изпитателния
срок не е извършил друго престъпление, за което е следвало да изтърпи отложеното
наказание „Лишаване от свобода“. От казаното е видно, че престъплението по настоящото
дело е осъществено в периода 26.03.2014г.-27.03.2014г., когато обв. С. е бил неосъждан, а
престъплението, за което впоследствие е бил осъден със споразумението по НОХД
2993/2015г. по описа на Районен съд – Бургас, е осъществено след инкриминирания в
настоящия случай период. Статутът на обв. С. на осъждан и впоследствие реабилитиран по
право за НОХД 2993/2015г., може и следва да бъде разглеждан и обсъждан единствено при
наличие на последващи това осъждане деяния, но не и за такива осъществени преди това. В
контекста на изложеното следва да се посочи, че към датата на извършване на деянието
обвиняемият С. не е бил осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VІІІ от Общата част на НК, а с извършеното престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди, тоест кумулативно са налице всички предпоставки по
чл.78а от НК, и отсъстват пречки той да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.248а ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като му се наложи
административно наказание.
При индивидуализиране размера на тази санкция, съдът оцени конкретната обществена
опасност на деянието като относително по-висока в сравнение с обичайната обществена
опасност на престъпленията от същия вид, тъй като декларираните данни са способствали
получаването на кредити в сравнително големи размери – 20 660 лева и 20 000 лева, които
не са били възстановени и до момента на постановяване на решението по настоящото дело.
Естеството на неверните сведения (че заема длъжността „надзирател“ в държавна
институция - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Затвора-Бургас) също
допринася за посочения извод. В същия аспект следва да се разглежда и обстоятелството, че
освен самото предоставяне на тези сведения, към отправените до банките искания обв. С. е
приложил и неистински, официални по своите признаци (чл.93 т.5 от НК), документи.
Досежно личността на обвиняемия, съдът не установи отегчаващи вината му обстоятелства,
а като смекчаващи отговорността му отчете липсата на предходно извършени от него
престъпления и отсъствието на каквито и да било данни за други негови противоправни или
престъпни прояви, доброто му процесуално поведение в досъдебното производство и
обстоятелството, че изначално е признал за стореното от него, младата му възраст към
момента на извършване на деянието, когато е бил само на ** години, и недоброто му
финансово състояние. Към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да се добави и
твърде голямата продължителност на наказателното производство от осъществяване на
престъпленията до разглеждане на делото от съда, която граничи с установената в закона за
процесното престъпление абсолютна погасителна давност в размер на 7 години и 6 месеца
(аргумент от чл.80 ал.1 т.4 вр. чл. 81 ал.3 от НК), без случаят да се отличава с особена
фактическа или правна сложност. Въз основа на изложеното дотук съдът намери, че
обвиняемия следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл.248а ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като му се наложени административно
наказание „Глоба“ в размер между минималния и средния, установен в чл.78а ал.1 от НК, а
именно 2 000 лева. Така отмереният размер на административното наказание според съда е
изцяло съответен и съобразен с обществената опасност на деянието, дееца и интензитета на
посегателството. Едновременно с това конкретното административно наказание, по вид и
размер, според настоящия състав е необходимо и достатъчно да обезпечи постигането в
8

пълна степен на превантивната и превъзпитателната цел на административната репресия по
отношение личността на дееца и останалите членове на обществото, както изисква
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Наложената административната санкция ще способства
благоприятно корекцията в поведението на С. в насока спазване на закона и добрите нрави
занапред, от която същият безспорно се нуждае, а поради съответствието й на извършеното
престъпление, не би оставила у него усещането, че е наказан несправедливо и прекомерно за
стореното.
РАЗНОСКИ
С оглед изхода от делото, в съгласие с разпоредбата на чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК, обв.
Н.С. следва да понесе сторените в досъдебното производство разноски, като заплати в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР-Бургас деловодни разноски в размер на 941.86 лева, а
в полза на държавата по сметка на Окръжен съд-Бургас - държавна такса в размер на 10.00
лева за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листи за събиране на наложената глоба и
присъдените разноски.
Така мотивиран, съдът постанови решението.

9

Съобщи за изтекли лични данни