№ 141
гр. Русе, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Ева Д.а
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20214500100635 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.52 ЗЗД вр чл.45 ЗЗД.
Ищцата М. Й. Ц. твърди, че на 13.11.2019г около 20.30 часа след
прибиране от работа и пазаруване в кварталния магазин в гр.Русе, пред
първия тунел на блок „А.Ц.“, бул.“Л.“ № 52, ответникът в условията на
опасен рецидив, с особена сила и жестокост, й нанесъл удари по тялото- в
коремната област и по-специално в областта на диафрагмата, с цел да отнеме
дамската й чанта. В резултат на това е претърпяла и търпи неимуществени
вреди в резултат на нанесените й телесни увреждания, а именно-
кръвонасядания на предна коремна стена; охлузване и кръвонасядане на дясна
предмишница; оток и кръвонасядане на трети пръст на дясната ръка;
епигастрална херния на предна коремна стена и преживян стрес. Във връзка с
инцидента е образувано ДП № 597/19 по описа на ОД на МВР-Русе, пр.пр.№
3937/19 по описа на РОП. Ответникът е бил предаден на съд по повдигнатото
му обвинение и по образуваното НОХД № 137/20 по описа на РОС е признат
за виновен в извършване на престъплението по чл.199, ал.1,т.3, пр.2 и т.4 вр
чл.198, ал.1, вр чл.26,ал.1 НК- като отнемането на чуждите движими вещи е
било съпроводено с употреба на сила и нанасяне на удари на ищцата,
грабежът е бил придружен със средна телесна повреда. От тогава в
продължение на месеци наред , една част от болките не са отшумели,а
напротив станали са по-силни, като причина за това са кръвонасяданията в
областта на корема, които са се разрастнали и са обзели цялата коремна
област. Болките и дискомфорта продължавали и до завеждане на иска, като
предстои да бъде извършена хирургична операция, за да се възстанови
коремната стена и да се предотврати излив на органи, като това е единствения
медицински начин на лечение. До момента на завеждане на иска това не е
направено, тъй като от преживения стрес, ищцата е отключила хипертония,
която преди това не е имала, а това създава допълнителен риск при
операцията. И към момента на завеждане на иска изпитвала сериозни
затруднения в ежедневието си и обичайните си ангажименти към
1
семейството, както и при изпълнение на професионалните си задължения,
придружени с чести командировки. Забранено и е да носи или повдига
предмети с тегло над два килограма, поради което ангажира с обичайните си
задължения по пазаруване и поддържане на чистота в дома на семейството си-
съпруга й или дъщеря й когато й идва на гости. Това допълнително я
травмирало и и създавало неудобство, тъй като не се чувства пълноценна за
семейството си, а е зависима и слаба. Лекарите, които са я консултирали,
считат, че болките, които изпитва ще продължат и за в бъдеще, постоянни,
силно чувствителни, пронизващи и ще я съпътстват през целия й живот. И
към момента на завеждане на иска периодично продължавала да посещава
медицински специалисти-хирурзи, с оглед контролиране на размера на
състоянието на епигастралната херния на предна коремна стена. Твърди, че
психологическият травматичен шок-травма не е отшумяла и до днес и за в
бъдеще.Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата от 26 000лв обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди от инцидента, ведно със законната лихва от 13.11.2019 до окончателно
плащане. Претендира и разноските по делото.
Ответникът П.Л.И.. не е депозирал писмен отговор по реда и в срока по
чл.131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 13.11.2019г П.Л.И.. отнел от владението на М. Й. Ц. дамска чанта, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои като употребил за
това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, причинена на
М. Й. Ц., изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.За извършването на това престъпление П.И. бил признат за виновен с
Присъда № 15 от 20.05.2020г. по НОХД № 137/20 по описа на РОС.
Присъдата е влязла в сила на 05.04.2021г.
На 15.11.2019 Отделения “Съдебна медицина” при УМБАЛ “ Канев”
АД-Русе, издава съдебномедицинско удостоверение, според което към
момента на прегледа от съдебен лекар М.Ц. е имала кръвонасядания на
корема, охлузване и кръвонасядани на дясна предмишница, оток и
кръвонасядена на трети пръст на дясната ръка.
Според приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от специалист по съдебна медицина и специалист по хиругия, М.Ц.
освен тези увреждания е получали е епигастрална перния на предна коремна
стена. Според заключението в конкретния случай, имайки предвид
обективната находка за коремна травма/ кръвонасядания на предна коремна
стена в областта на хернията/, оплакванията на Г., появили се непосредствено
след нанесената й коремна травма и най-често срещания механизъм за
образуване на хернии на предната коремна стена, а именно рязко повишаване
на вътрекоремното налягане, следва да се приеме, че установената при Г.
епигастрална херния е в резултат на травматично увреждане и може да бъде
получена при удар с юмрук в областта на предна коремна стена на
13.11.2019г. Установената при ищцата херния не търпи спонтанно
възстановяване и в бъдеще е възможно да остане със същите размери или да
се разшири. Тази херния е предпоставка за уголемяването й при физически
натоварвания или нови травми в областта на корема. Останалите получени от
ищцата травми, обичайно търпят пълно възстановяване в рамките на 1 до две
седмици. При прегледа на ищцата, иззвършен от вещите лице през м.март
2
2022г, е установено че епигистралната херния персистира като не е увеличила
размера си от предходния преглед през м.12.2019г. Хернията на търпи
спонтанно възстановяване. Същата е възможно да бъде хирургично
възстановена, което е свързано с оперативна интервенция със срок за
следоперативно възстановяване около 10-15 дни. Възстановяването на
работоспособността е в зависимост от вида на оперативната корекция и
професионалната дейност на пациента, но обикновено варира между 15 и 90
дни. Според вещите лице, хирургичното лечение при такъв вид хернии
обикновено е с прогноза за пълно функционално възстановяване, като остават
белези с различна големина в зависимост от подхода за оперативна
интервенция- открита операция или лапароскопска операция. Понякога и
след оперативно лечение е възможно пациентите да се оплакват от
дискомфорт и/или теглеща болка в корема при движение и физическо
натоварване. Подобна херния е възможно да бъде оперирана с локална или
обща/пълна/ анестезия, като за предпочитане е втората, но тя е свързана с
повече възможни усложнения от страна на дихателната система, сърдечно-
съдовата и отделителната системи. При хронични заболявания като
артериалната хипертония, като профилактика на усложненията е достатъчен
редовния прием на предписаните медикаменти и мониториране на
артериалното налагане, както е необходима и профилактика на тромботични
инциденти с нискомолекулярни хепарини.
От показанията на св.Р.Р. и св.С.Б. се установява,че през м.ноември
2019г, веднага след инцидента Ц. отишла на работа в неузнаваемо положение,
цялата треперела, била психически срутена, въпреки че за колегите ги е силна
жена, била притеснена и имала и физически оплаквания. Тъй като със св.Р.,
който е нейн колега, живеели в една посока, двамата се прибирали след
работа заедно с неговата кола. След случилото се Ц. го молела, след като
слезе от колата, да я изчака да влезе във входа и едва тогава да си тръгне. Тя
изпитвала периодично пристъпи на страх, които се изразяват в това, че плаче
на работното място. Преди инцидента не е имала здравословни проблеми и не
се разболявала. След инцидента когато отишла на работа била със синини, а
за останалите си проблеми ходела редовно на лекари. Св. Б. също установява,
че през м.декември 2019г когато я видял вървяла по-бавно и носела чанта.
Вече не можела да вдига тежко заради получената херния. Вече постоянно се
пазела и ритъма и на живот бил нарушен. Трябва да и се помага при
пазаруване и носене на тежки неща. Освен физическите неразположения и
болки, те била и стресирана, защото грабежа се случил във входа й докато
отключвала вратата. Тя не можела да проумее как може да се случи такова
нещо на централна улица. Този стрес и понастоящем, според свидетелите, не
е преминал.
При преглед на ищцата на 17.01.2022г също е установено наличие на
болка в областта на корема при палпация и болка при дълбока палпация в
илеоцекалната област.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Ищцата е предявила иск за заплащане на обезщетение за нанесените й
неимуществени вреди, вследствие на средната телесна повреда, която и е
причинена от ответника П.Л.И.., при извършеният от него на 13.11.2019г
грабеж.
Горното може да се подведе под фактическият състав на “непозволено
3
увреждане”, който като сложен юридически факт включва в следните
елементи: деяние/действие или бездействие/, което е противоправно; вреда,
причинена от това деяние; причинна връзка между деянието и вредата и на
последно място вина на деликвента.За да се ангажира отговорността на
последния тези елементи следва да се налице кумулативно. В настоящият
процес с оглед наличието на влязла в сила присъда № 15 от 20.05.2020г по
НОХД № 137/2020 по описа на РОС и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК,
деянието- неговото извършване, противоправност и виновност на дееца се
установени по категоричен начин. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства, както и от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, се установява, че М. Й. Ц. е получила
кръвонасядания на предна коремна стена, което е довело след това до
еписгастрална херния на предна коремна стена, както и е имала охлузвания и
кръвонасадяне на дясна предишница, оток и кръвонасядане на трети пръст на
дясната ръка. Последните увреждания са отшумели в рамките на 1 до 2
седмици, но заради получената еписгастрална херния на предна коремна
стена ищцата и до настоящият момент продължава да ходи на прегледи, за
изпитва болка в тази област, както и ежедневно да търпи неудобства, тъй като
трябва да се пази и да не вдига тежки предмети, което означава, че дори и при
ежедневно пазаруване на повече продукти, тя се нуждае от помощ. Според
вещите лица, тази херния не може спонтанно да се възстанови. От 2019 до
настоящият момент същата не е увеличила размера си, но същата персистира,
т.е продълава да е налична. Според вещите лица единственият начин ищцата
да се възстанови е да и бъде извършена операция. Освен тези увреждания
ищцата е била и продължава да бъде стресирана както и внезапното
нападение, на което е била подложена от страна на ищеца, прибирайки се в
дома си, така и от мисълта, че това се случва на централна улица. Същата и
понастоящем не е преодоляла този си страх. Според свидетелите тя видимо се
променила и вече не била така психически устойчива каквато била преди
нападението. Съдът намира, че тези болки и страдания, който ищцата е
получила вследствие извършеният от ответника спрямо нея грабеж
съпроводен с нанасянето и на средна телесна повреда, която и към
настоящият момент / при изминали повече от две години от инцидента/ е
налице и от която ищцата ежедневно търпи негативи, свързани с болки и
физически ограничения, както и ограничения в обичайния й начин на живот,
сочи за висок интенцитет на болките и страданията, които има вследствие на
противоправното поведение на ответника. Справедливото обезщетение, което
би репарирало тези и болки и страдания, при извършена преценка от страна
на съда на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД и отчитайки реалните
физически и психически увреждания, които ищцата е получила, факта, че
същата и към настоящият момент не се е възстановила и че без оперативна
интервенция същата няма да може да възстанови здравословното си
състояния вследствие на получената еписгастрална херния на предна коремна
стена, е в размер на 26 000лв.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
е основателен и доказан по размер, поради което следва да се уважи изцяло.
Върху присъдената сума се дължи и законна лихва, считано от датата на
деликта-13.11.2019 до окончателното й изплащане.
В тежест на ответника е адвокатско възнаграждение, за оказваната
безплатна правна помощ на ищцата от адв.В., която съдът определя на
основание чл.38,ал.2 ЗА и чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 за минималните
4
адвокатски възнаграждения в размер на 1310лв.
В тежест на ответника е държавна такса по делото в размер на 1040лв,
както и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещи
лица в общ размер на 589лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Л.И.., ЕГН **********, понастоящем в Затвор-Белене да
плати на М. Й. Ц., ЕГН ********** от гр.Русе сумата от 26 000лв/двадесет и
шест хиляди лв/, представляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди вследствие на грабеж, извършен от П.И. на
13.11.2019г,при който и е причинена и средна телесна повреда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2019г до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА П.Л.И.., ЕГН **********, понастоящем в Затвор-Белене да
плати на адв.Г.В.- гр.Русе, ул.”Д.в.” № 21 сумата от 1310лв, представляващо
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА П.Л.И.., ЕГН **********, понастоящем в Затвор-Белене да
плати по сметка на Русенски Окръжен съд държавна такса в размер на
1040лв, както и направените от бюджета та съда разноски в размер на 589лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5