№ 1570
гр. Плевен, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20234430101814 по описа за 2023 година
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен,“Източна индустриална зона” 128, представлявано от
и.д.и.Й.В.В., чрез юрк. С.Ц. против С.П., в която се твърди следното : ищецът
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу С. Л. П. с ЕГН **********, адрес: *** С разпореждане, постановено по
ч.гр. дело № 20224430105919/2022 г. по описа на Районен съд - Плевен е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е
връчена на същият, като уведомление за производството е връчено чрез
залепване по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което, съдията докладчик
по цитираното дело е указал, че заявителят може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Предявява се иск за установяване на съществуването на вземане от С. Л.
П. с ЕГН **********, адрес: *** за консумирана и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за негов топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес:
***, аб. № ***.
Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на
1
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153 (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума.
Задължението е формирано, както следва : Сума за отопление с ИРУ,
начислена за периодите, посочени в петитума на исковата молба в размер на
0,00 лв.; Сума за отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума на
исковата молба в размер на 120,66 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от
2
сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 481,35
лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 0,00 лв.; Суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 9,98 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; Корекции - 630 лв.
Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната
страна, както следва: 0 бр. водомери; 0 бр. уреди; Сума за отопление без ИРУ-
в баня с лира.
Ответникът, като титуляр на абонатен № ***, е използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на С. Л. П. с ЕГН **********, адрес: ***, че дължи
на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна енергия в
имота, *** в размер от : Главница - 617,46 лв. за периода 01.12.2020 г. до
30.04.2022 г., Мораторна лихва - 63,64 лв. - за периода 02.02.2021 г. до
02.11.2022 г.; Законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
20224430105919/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до
окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения особен
представител - адвокат Н. Д. от АК Плевен, който оспорва изцяло
предявените и скове по основание и размер. Оспорва по основание и по
размер предявения иск за сумата от 617,46лв. - претендирала главница,
представляваща стойност за топлинна енергия и сума за услуга дялово
разпределение, търсена за периода 01.12.2020г. до 30.04.2022г. Оспорва по
основание и размер исковата претенция за сумата от 63,64 лв. лихва за забава,
претендирала за периода 02.02.2021г. до 02.11.2022г. Тази лихва е
неправилно начислена, без да е съобразен действителният размер на
претендираната главница, крайният срок за плащане (падежа) на всяко
отделно месечно задължение и момента на изпадане в забава. Оспорва
твърдението в исковата молба, че ищецът е доставил и респективно, че
ответникът е потребил топлинна енергия за посочения в ИМ период
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. на стойност общо 617,46 лв.Твърди, че
3
ответникът не е бил клиент и не е потребявал топлинна енергия, доставена от
ищеца и ползвана в негов имот. В ИМ няма твърдения и не става ясно за каква
топлинна енергия е начислената стойност, претендираната от ищеца за
заплащане, дали такава, която е потребена и отчетена в имота на ответника
или такава отдадена от сградна инсталация. Между ищеца „Топлофикация
Плевен“ АД и ответника С. Л. П. не е налице валидно и действащо
правоотношение с предмет доставка и продажба на топлинна енергия, както
необосновано се твърди в ИМ. Между тези страни не е налице валиден
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
Закона за енергетиката. Съгласно чл.149 (1) от ЗЕ: „Продажбата на топлинна
енергия се извършва на основание на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите в сграда - етажна
собственост.“ Договор за доставка и продажба на топлинна енергия за битови
нужди между ищцовото дружество и ответника, като клиент, няма. Оспорва
твърдението на ищеца в ИМ за това, че общите условия за продажба на
топлинна енергия, установени с чл.150 от ЗЕ, „имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите“.В Закона за
енергетиката и в частност в чл.149 и чл.150 от същия няма такава законова
регулация. В чл.150 ал.2 от ЗЕ е посочено, че общите условия по ал.1, „влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите“. Оспорва извършеното от фирма за дялово
разпределение (ФДР) разпределение на топлинна енергия по партидата на
ответника, с абонатен номер на потребител №***, за посочения в ИМ период
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. Твърди, че стойността на претендираната от
ищцовото дружество топлоенергия не е определена на базата на реален отчет
на уредите, монтирани в абонатната станция на жилищната сграда с
административен адрес гр. Плевен, ж.к.Сторгозия, бл.20, вх.А.
Оспорва начина на изчисление на потребената топлинна енергия в
жилището на ответника. Монтираният в АС на процесната сграда топломер е
с изтекъл сертификат и с технически показатели несъвместими с
изискванията на международните и европейските стандарти маркирани с
маркировката за съответствие. Същият не отговаря на изискванията на
Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на
средствата за измерване.
4
За процесният период „Топлофикация Плевен“ ЕАД не е редуцирала
показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция на
процесната сграда, в която е имота на ответника, с технически и нормативно
обоснован технологичен разход на топлинна енергия за абонатната станция,
който следва да се приспадне от измереното показание на топломера и е за
сметка на топлопреносното предприятие, което е довело до неправилно
завишаване на начислените суми за топлинна енергия.
Извършеното от обслужващата фирма за топлинно счетоводство дялово
разпределение за процесната абонатна станция и сграда с адрес гр.Плевен,
ж.к.Сторгозия, бл.20, вх.А, не отговаря на действащата законова уредба.
Дяловото разпределение се извършва без да са спазени изискванията на
Стандарт БДС ЕИ 834, без да се използват видовете и стойностите
характеризиращи типа на сградата и техните топлофизични показатели при
изчисляването на количеството топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация, и без да е издаден сертификат на инсталацията за отопление с
поставени разпределители съгласно Стандарт БДС ЕИ 834. Калкулирането на
задълженията на ответника е в несъответствие с изискването на чл. 13 от
Директивата на ЕС относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяването на енергийни услуги (2006/32/ЕО), изискващо в
сметките да се включва само реално потребеното отчетено количество
енергия.
Моли съда да отхвърли исковата претенция на ищеца.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от юркс.Стойчева, която
заявява, че в хода на делото е извършено частично плащане и уточнява
сумите, които претендира – главница и разноски.
В о.с.з. ответникът се представлява от адв.Н.Д. от ПлАК - назначен за
особен представител, който прави изявление за постановяване на съдебно
решение съобразно събраните в хода на делото доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.
Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. №5919/2022год.
по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по
5
реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.
Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за
отопление без ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за
дялово разпределение- посочени подробно в исковата молба и отразени по-
горе в настоящия съдебен акт.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експретиза се
установява, че размерът на дължимата, главница и лихва е именно
претендираният от ищеца – л.81 и сл. от делото. Към момента на извършване
на проверката от страна на ВЛ плащане не е било извършено все още от
страна на ответника. От заключението се установява, че в „Топлофикация -
Плевен“ АД има открита клиентска партида с абонатен № *** и потребител
С. Л. П., ЕГН/Идент.№ ********** за имот с адрес *** В аналитичния
регистър на счетоводството на „Топлофикация Плевен“ АД в счетоводна
сметка 411 „Клиенти“ няма партида на С. Л. П., който е клиент за ползване на
топлинна енергия за битови нужди. В счетоводна сметка 411 „Клиенти“
аналитично се водят само фактури за продажба на топлинна енергия на
юридически лица. За процесния период от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. са
издадени Данъчни фактури за всеки месец на абонатен № *** и потребител С.
Л. П., ЕГН/Идент.№ ********** за имот на адрес *** Данъчните фактури са
отразени подробно в Програма „Инкасо“ по абонат, пореден №, дата на
създаване, сума без ДДС, ДДС, обща стойност, дата на плащане, погасени
задължения, както и по тип потребител: код 0 - битови; код 100 - бюджетни и
код 200 - небюджетни. За издадените фактури на население в края на всеки
данъчен период от програма „Инкасо“ се изготвя Справка за реализирана
топлинна енергия, която се подава в счетоводството. В счетоводството, за
битовите потребители се издава от счетоводната програма сборна фактура с
пореден №, която включва реализираната топлинна енергия за всички битови
потребители. В счетоводната система реализираната ТЕ е осчетоводена общо
за всички битови потребители, със следния счетоводен запис: Дебит сметка
411/3 „Клиенти“, ан. партида „ТЕ на населението“ - с общата стойност по
издадената фактура. Кредит сметка 701/2 „Постъпления от продажба на
продукция“, ан. партида „Топлоенергия“ - с данъчната основа по издадената
фактура. Кредит сметка 453/2 „ДДС на продажби“ - със ДДС по издадената
фактура. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Й. Й. /л.76
и сл. от делото/ се установява, че сградата, в която се намира процесният
6
имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна
станция. До имота на ответника е доствяна ТЕ, тъй като абонатната станция е
работила във времето на процесния период. Разпределението на топлинна
енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката - Методика за разпределение
на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба №
Е-РД- 04-1 от март 12 2020 г. за топлоснабдяването. Разлики в изчисленията
на ФДР не са констатирани. Отделните компоненти на индивидуалната
сметка са посочени по - горе в таблица Отчитането на общата ТЕ в АС става
чрез търговски уред - топломер. Съгласно нормативната база, същият е
преминал изискващите се държавни проверки. Монтажът на уреда е извършен
съгласно изискванията на производителя.
Делото е попълнено с доказателства досежно собствеността на имота –
приложен нотариален акт за собственост /л.24 и сл. от делото /, както и
досежно извършването на услуга „топлинно счетовосктво“ и разпределение
на топлинната енергия – договор , приложен на л.26 и сл. от делото. В хода на
делото, установено от изявлението на процесуалния представител на ищеца,
се установява, че е извършено частично плащане на задължението – на
18.09.2023год., като си конкретизира размера на остаъка на задължението –
главница в размер 381,10лв., ведно със законната лихва от 18.09.2023год. и
разноски за заповедното и за исковото производство. Топлоснабденият имот
е с аб. №***. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ - клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Установен е
по делото фактът на публично оповестяване на Общите условия, чрез
публикуването им във в-к ”Посоки”. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират
средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140 ал.1 т.2 от ЗЕ -
индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при
условията и реда, определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая,
7
облигационната връзка между доставчика на ТЕ - ищеца ТЕЦ- Плевен и
потребителя-ответник в настоящето производство, е възниква въз основа на
самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150 ал.1 от ЗЕ,
съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по
публично оповестени Общи условия. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателят на
ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се
осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ,
като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл.151 от ЗЕ. С оглед на
това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е
задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по
силата на закона с придобиването на правото на собственост или
ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия
собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален
обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между
страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от
сгр.инсталация,за БГВ и за услуга дялово разпределение. Клиентът на
топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на отделената от
сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея, с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142 ал.2, чл.143 ал.3 и чл.153, ал.6 от
ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща
етажна собственост, съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед
разпоредбата на чл.38 ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в
ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема
8
и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д. №15/2009г. на Конституционния съд
на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия
не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и
носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е
обща част по предназначение,от която никой не може да се откаже, поради
което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
Съгласно цитирания по-горе чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда- етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно §1,
т.37 от ДР на ЗЕ, отоплително тяло е и щранг - лирата. По силата на чл.31
ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните
си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
Или, от изложеното дотук, се обосновава извод, че ответникът по
делото има качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се на
посочения по-горе адрес в гр. Плевен, както и на потребител на ТЕ за
процесния период, и съответно дължи плащане на сумите, съставляващи
потребена ТЕ. Съдът намира, че в случая, от събраните по делото
доказателства се установи факта на реалното доставяне на начислената ТЕ, от
страна на ищеца до имота на ответника. Действително в имота на ответника
има само щранг - лира в банята, която няма самостоятелен измервателен уред,
което е съобразено при изчисляването на дължимите суми. В Методиката за
дяловото разпределение на ТЕ в сгради-етажна собственост - Приложение №1
към Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването - чл.61 ал.1, е посочено,
че при наличие на щранг - лира, без уред за дялово разпределение
инсталираната мощност се определя по изчислителен път.
С оглед на изложеното, предявеният иск е частично осонвателен и
доказан за сумата ,представляваща главница в размер 381,10лв., а за
разликата до останалите претендирани суми за главница и за лихвата, следва
да бъде отхвърлен акто погасен чрез плащане.
По отношение разноските по делото : следва да се присъдят разноски за
настоящото исково производство в общ размер 835/представен е списък на
9
разноските от ищеца – приложен на л.95 от делото/, включващи разноски за
юрисконсулт в минимален размер -100лв., разноски за внесена държавна
такса, възнагражедние на особен представител, хонорари на вещи лица, както
и разноски в цялост за заповедното производство – 75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.150 и сл. от ЗЕ вр. чл.79 от ЗЗД, че С. Л. П., ЕГН
**********, адрес: *** представляван по делото от особен представител –
адв.Н.Д. от ПлАК, ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Плевен” АД сума за
консумирана топлинна енергия в имот, находящ се в *** в размер от :
главница – 381,10 лв. за периода 01.12.2020 г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от
18.09.2023год., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №5919/2022 г. по описа на Районен съд - гр.
Плевен, като за разликата до претендираната главница в размер 617,46лв. и за
сумата 63,64 лв. – претендирана мораторна лихва за периода 02.02.2021г. до
02.11.2022г., ОТХВЪРЛЯ исковете като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК С. Л. П., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *** сумата от 835лв., представляваща направени по исковото
производство разноски и 75лв. - разноски, направени в заповедното
производство по ч.гр.д. №5919/2022год. по описа на ПлРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10