Р Е Ш Е
Н И Е № 220
Гр.
Сливен, 15.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 230 по
описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК.
С
Решение № 328 от 26.07.2022 г., постановено по АНД № 20222230200425/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Сливен е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
22-000093/ 09.03.2022 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация”– гр. Бургас,
с което на П.В.Г., с ЕГН **********, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвПр) за нарушение на чл.
89, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ е наложена глоба в размер на 2 000
лева и е осъден П.В.Г. да заплати на РД „Автомобилна администрация” - гр.
Бургас сумата от 120 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател П.В.Г., който го
обжалва в срок чрез
упълномощен процесуален представител, като в жалбата се навеждат доводи за неправилност,
поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила
и необоснованост. Касаторът счита, че е налице
несъответствие между фактическите и правните изводи на съда. Моли съда да
отмени решението на Районен съд – Сливен и да постанови друго решение, с което
да отмени НП. Претендира присъждането на разноски за водене на делото, в това
число адвокатски хонорар, пред двете съдебни инстанции.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не
изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита, чрез процесуален
представител, който заявява че счита жалбата за неоснователна и моли да се
остави в сила първоинстанционното решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно, в случай че се отмени НП, прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава заключение, че са налице
условия за оставяне в сила на решението на Районен съд – Сливен.
Настоящата
съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на
страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната
жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
На 22.02.2022 г., около
13,00 часа на път I-6 в района на бистро „Детелина“, при проверка, извършена от
служители на РД АА - гр. Бургас, било
установено, че жалбоподателят управлява товарен автомобил марка „Волво ФХ” от категория N3 с рег. № …………., с прикачено към
него полуремарке с ДКН …………., като извършва обществен
превоз на товари /камъни/ в посока от с.Струпец, общ. Сливен до гр.Сливен. В
хода на проверката било установено, че водачът притежава пътен лист серия ВА, №
579011 от 22.02.2022 г. както и че не може да представи товарителница по образец
Приложение №15 от Наредба 33/99г. на МТ. Актосъставителят
приел, че водачът извършва обществен превоз на товари без товарителница, като за
констатираното съставил на Г. акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) за нарушение на чл. 89, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Въз основа на АУАН
било издадено Наказателно постановление №22-0000093/ 09.03.2022 г., като административнонаказващият орган (АНО) е приел, че е налице
нарушение на чл. 89, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и на основание
чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвПр му наложил глоба в размер
на 2000 лева.
За да
потвърди наказателното постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт решаващият съдебен състав е приел за
безспорно установено, че по време на
извършената проверка жалбоподателят е извършвал превоз на товари, като е представил
пътен лист, но не е представил товарителница. Установени били типът на МПС и
маршрутът на извършвания превоз. Съдът констатирал, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, касаещи реквизитите на АУАН и НП
императивно посочени в ЗАНН. Приел, че наказващият орган правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по чл.89, т.3 от Наредба №33/ 03.11.1999г. на МТ, като нарушението е правилно
санкционирано на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр
и размерът на наложената глоба от 2000 лева е съответстващ на извършеното
нарушение. Приел, че не е налице маловажен случай по смисъла на ЗАНН,
кредитирайки показанията на разпитаните свидетели. При тези
мотиви Районният съд приел, че обжалваното НП се явява законосъобразно и го е
потвърдил.
Решението
е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата
обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни
изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява
по безспорен начин, че на 22.02.2022 г., около 13,00 часа на път I-6 в района
на бистро „Детелина“, по посока гр. Бургас, жалбоподателят управлявал товарен
автомобил марка „Волво ФХ” от категория N3 с рег. № …………..,
с прикачено полуремарке към него с ДКН ………., като
извършвал обществен превоз на товари /камъни/ без да представи товарителница по
образец Приложение №15 от Наредба №33/ 03.11.1999г. на МТ. При извършена от
служители на РД АА - гр. Бургас проверка, Г. представил пътен лист, но не и
товарителница.
От
гласните и писмени доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна
инстанция, се установява по безспорен начин авторството на визираното в процесния санкционен акт административно нарушение.
Правилно съдът е кредитирал и дал вяра на събраните доказателства, а последните
сочат, че при извършената проверка Г. не е представил
товарителница, като твърдения за наличието на такава не са вписани под формата
на възражение в АУАН, такива не са представени и на по-късен етап пред АНО. Съгласно
посочената като нарушена норма на чл. 89, т.3 от Наредба №33/
03.11.1999г. на МТ, по време на работа водачът представя при поискване от
контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението
по пътищата и товарителница (приложение № 15). Нормата на чл. 90 от Наредба №33/
03.11.1999г. на
МТ предвижда, че контролът по прилагането ѝ се осъществява чрез
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Според текста на
санкционната разпоредба на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба
2000 лв. - при първо нарушение. Наредба №33/ 03.11.1999г. е издадена от
министъра на транспорта на основание чл. 7, ал. 3, чл. 16 и 21 от Закона за
автомобилните превози, т.е. по см. на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр
е подзаконов нормативен актове по прилагането на ЗАвПр.
При извършване на
обществен превоз на товари, водачите са длъжни да
представят посочените в чл. 89 от Наредба №33/ 03.11.1999г. на МТ документи. Необоснован
в тази връзка е отменителният довод в касационната
жалба, че в наказателното постановление било неправилно установено в какво се
изразява извършеното нарушение, тъй като според касатора
било задължително да се установи, че водачът не представя съответния документ
не
само при проверката, а и че такъв документ въобще не е издаван, което налагало
установяване на конкретното лице, задължено да го издаде. Този довод не се
споделя от касационната инстанция, доколкото в санкционния акт ясно е вписано,
че водачът извършва обществен превоз на товари без товарителница, каквато
същият не е представил нито към момента на съставяне на АУАН, нито в хода на
производството пред АНО, нито в хода на съдебното производство. Представяният
пред първата съдебна инстанция и приобщен към доказателствания
материал по делото пътен лист също не съдържа информация за други издадени за
превоза
документи, от които би могло да се приеме, че
товарителница изобщо е била издадена. Не са ангажирани доказателства,
които да оборят описаното в АУАН и НП, и потвърдено от разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели.
Първоинстанционният съд правилно и
обосновано е приел, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен. С
оглед характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както
и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Въз
основа на установените правнорелевантни факти
районният съд е направил обосновани, правилни и съответни на доказателствата
правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което
повторното им излагане не е необходимо по арг. от
процесуалната норма на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от
АПК, в която е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
При
горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Наведените в касационната
жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното
решение. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от
жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните
отменителни основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд - Сливен е направил обоснован и съответен на
всички доказателства извод за законосъобразност на Наказателно постановление №
22-0000093/ 09.03.2022 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – гр. Бургас,
с което на П.В.Г., с ЕГН **********, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози за нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба №
33/03.11.1999 г. на МТ е наложена глоба в размер на 2 000 лева. По изложените
съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника
по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”,
защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.
221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 328 от 26.07.2022 г., постановено по АНД № 20222230200425/
2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА П.В.Г., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.