Определение по дело №107/2021 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260 101

 

 

гр.Пловдив, 24.02.2021 г.

Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в закрито съдебно заседание на  двадесет и четъврти     февруари две хиляди и двадесет  и първа година , в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

след като разгледа докладваното от съдия Панайотова възз.ч.гр.дело № 107 по описа на АС - Пловдив за 2021г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл 274, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба  вх.№ 7877/02.12.2020 г. от „Б.Д.“АД  против определение № 435/23.10.2020 г. ,постановено по гр.д. 612/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик           ,с което е прекратено производството по посоченото дело. Оплакванията в жалбата са за неправилност и необоснованост  на обжалваното определение, а искането е за неговата отмяна и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е отговор от Л.А.Б.  , в който се заявява искане частната жалба на  „Б.Д.“АД бъде оставена без уважение ,а обжалваното определение да бъде потвърдено ведно с присъждане на разноски..

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, намира следното:

Производството по гр.д. 612 / 20 г. по описа на ОС – Пазарджик е образувано по искова молба от „Б.Д.“АД против Л.А.Б. за осъждане ответгникът да ѝ заплати сумата от 146 000 лв. ,получена от последния без правно основание ,с която неоснователно се е обогатил ,ведно със законна лихва ,считано от завеждане на исковата молба.Ищецът е твърдял ,че по силата на договор за ипотечен кредит и допълнително споразумение към него ,сключен с лицето С. Б. е предоставен кредит в размер на 146 000лв. С влязло в сила съдебно решение е установено ,че посоченото лице е „сламен човек“  по отношение на сключения договор за кредит  като реалният получател на сумата е ответника Л.Б. и тъй като заемната сума не е върната  ищецът счита ,че Б. се е обогатил за негова сметка ,поради което е предявил и осъдителната искова претенция ,предмет на делото.

С обжалваното определение съдът е приел ,че доколкото твърденията са ,че страна по договора за кредит е лице ,различно от ответника ,както и такива ,че независимо кое лице е получило сумата,същата е изцяло усвоена и подлежи на връщане ,то искът е предявен срещу ненадлежен ответник и същият не е материално легитимиран да отговаря по така предявения иск.Приел е също така ,по възражението на ответника ,заявено в отговора ,че претенцията е погасена по давност и по тези съображения е приел иска  за недупостим и е прекратил производството по делото.

Определението е неправилно.

На първо място в случая следва да се разграничи процесуалната легитимация на страните / надлежна страна / и материално правната такава.Надлежна страна  в процеса е всяко лице ,което твърди ,че е носител на право ,засегнато от правния спор ,поради което се легитимира процесуално като ищец ,поставяйки другата страна в ролята на ответник,а материалната легитимация е свързана с това кой е носител на правото ,и кой на задължението.Когато процесуалната и материалната легитимация са съсредоточени в едни и същи лица ,процесуалната легитимация обуславя правото на иск ,а материалната - неговата основателност.И тъй като процесуалната легитимация се извлича от твърденията в исковата молба и същата не предпоставя съществуване на спорно правоотношение ,то  такава може да съществува и въз основа на нея да се развие процесуално правоотношение макар и като краен резултат искът да се отхвърли като неоснователен поради несъществуване на претендираното правоотношение или поради това ,че други лица са негови субекти.

В светлината на казаното  следва да се приеме ,че изхождайки от твърденията в исковата молба ,искът е предявен от и срещу надлежна страна ,а дали ищецът е носител на претендираното право касае основателността на иска , а не неговата допустимост.

Аналогично е становището на съда и по въпроса за заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност,който въпрос  също  е такъв по съществото на спора и касае основателността на иска ,а не неговата допустимост.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото да се върне на ОС – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствени действия .

 

 

Мотивиран от това, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 435/23.10.2020 г. ,постановено по гр.д. 612/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик       ,с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА  делото на ОС – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствени действия по него.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: