Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
12.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
петнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: СнежинаЧолакова
Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор Д.Арнаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен
съдия Сн.Чолакова КАНД №30 по описа
за 2021г. на Административен съд – град
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от С.Н.С.,***, срещу Решение № 260148 от 27.11.2020г.,
постановено по АНД № 1313/2020г. по описа на Районен съд - гр. Шумен. С
обжалвания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 18-0869-002196/09.10.2018 г. на
ВПД Началник на сектор "ПП" към ОДМВР – гр.Шумен, упълномощен
със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което
на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175, ал.1, т.3, чл. 183, ал.3, т.5, пр.1 и
чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на С.Н.С. са наложени следните административни наказания:
„глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение
на чл.103 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.98,
ал.2, т.2 от ЗДвП. Предмет на касационно оспорване е горепосоченото решение
само в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление №
18-0869-002196/09.10.2018 г. на ВПД Началник сектор "ПП" към ОДМВР
– гр.Шумен, в частта му, с която на основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП на С.Н.С.
са наложени административни наказания,
„глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение
на чл.103 от ЗДвП.
В жалбата си касаторът излага
доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в атакуваната му част, поради
постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и при
съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка се релевират
доводи, че съдът необосновано е кредитирал показанията на св.И.В., доколкото последният
твърди, че е оказал съдействие на касатора да бъде изслушан от директора на
ОДМВР-гр.Шумен, което не кореспондира с факта, че повече от два часа не се е
намерил отговорен служител на МВР, който да го стори, въпреки, че С.С.
нееднократно е заявявал, че ще измести автомобила си и ще представи документите
си, ако бъде изслушан. Навеждат се и доводи, че съдът не е обсъдил мотивите на
дееца за осъщественото от него деяние, в противоречие с процесуалните правила.
Твърди се също, че съдът неправилно е приел, че документите на касатора са били
иззети по време на извършения обиск, позовавайки се единствено на съставения
протокол за обиск, въпреки, че свидетелите М.Р.и А.Д.твърдят, че лицето е
предоставило документите си за самоличност след снемане на личните му данни от
автоматизираната система БДС, а протоколът за обиск е съставен във връзка със
задържането му. Излагат се и аргументи, че изводът на съда, че е налице
осуетяване на проверка, противоречи на застъпената от него теза в предходен
съдебен акт, постановен по АНД № 3089/2018г. Сочи се също, че липсата на
извършен аудиозапис не трябва да се тълкува във вреда на нарушителя, още
повече, че при наличието на такъв би се установило доброволното предаване на
документите от негова страна. С оглед на това се отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление в частта
досежно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Ответната страна, ОД на МВР – гр.
Шумен, редовно и своевременно призована, се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която пледира за неоснователност на жалбата, отправяйки искане за оставяне в
сила на атакуваното с нея решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване по реда на чл.208 от АПК,
в преклузивния срок по чл.211, ал.1
от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212
от АПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се приема за основателна, предвид следните съображения:
С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №
18-0869-002196/09.10.2018 год. на ВПД Началник на сектор "ПП" към
ОДМВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175, ал.1, т.3, чл.
183, ал.3, т.5, пр.1 и чл.183, ал.2, т.1 от
ЗДвП на С.Н.С. са наложени следните административни наказания:
„глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение
на чл.103 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.98,
ал.2, т.2 от ЗДвП, а именно за това, че на 29.08.2018г. в 09.55 часа в гр.Шумен, като
водач на МПС – л.а. с рег.№ *******, собственост на Адвокатско дружество "С.
и партньори", управлявал и паркирал въпросното МПС, като при поискване от
контролен орган на документи за автомобила и СУМПС, отказал да предостави
СУМПС, контролен талон към него и свидетелство за регистрация на МПС – част II, като размахвал
калъф с документи и не ги предоставил на контролния орган, и не му дал възможност
да установи чии са документите, като с действията си не изпълнил указания на
контролен орган; навлязъл след пътен знак "В-1", паркирал пред вход
на гараж на ОДМВР-гр.Шумен, като затруднил достъпа до него. За описаното нарушение на 29.08.2018г.
срещу касационния жалбоподател бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № Д469475 за нарушения на чл.103 от ЗДвП,
чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя,
който го подписал, без да отрази възражения. Впоследствие в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения. Въз основа на АУАН и събраните
в хода на административнонаказателното производство доказателства, и след като
приел, че възражението срещу АУАН е неоснователно, наказващият орган издал
процесното наказателно постановление, предмет на оспорване пред районния съд.
Районният съд е установил
фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на
доказателствения материал, е счел, че деянията на С.С. съставляват
административни нарушения по приложените административнонаказателни състави. В
тази връзка е счел за безспорно установено, че деецът е нарушил посочените в
АУАН и НП материалноправни разпоредби и в частност – разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, доколкото е отказал да предаде документите си на контролния орган и по
този начин е осуетил извършването на проверка. С оглед на това съдът е
заключил, че деянията на нарушителя правилно са квалифицирани като съставомерни
по приложените административнонаказателни състави, че същите не представляват
маловажен случай, както и, че индивидуализацията на наказанията е осъществена
при съблюдаване на чл.27, ал.2 от ЗАНН. По изложените съображения съдът е
потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение в атакуваната му част е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Относно съответствието на
решението с материалния закон в обжалваната му част, касаеща административното
нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, съдът намира, че при правилно
установената фактическа обстановка районният съд е направил правилни изводи за
съставомерност на осъществената деятелност на плоскостта на приложения
административнонаказателен състав. Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който откаже да предаде документите си на органите
за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от
органите за контрол. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен и непротиворечив начин, че касаторът, в качеството му на водач на
л.а."Пежо 307" с рег.№ *******, е отказал да предаде документите си –
СУМПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС,
част II, при поискване от страна на
контролен орган в лицето на младши автоконтрольор М.И.Р.. Това обстоятелство се
установява от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители,
които правилно са кредитирани от районния съд като последователни и
непротиворечиви относно релевантните за отговорността на нарушителя
обстоятелства. В тази връзка предходната съдебна инстанция е изложила подробни
мотиви, към които настоящата касационна такава препраща на основание чл.221,
ал.2 от АПК.
Обстоятелството, че впоследствие С.С.
доброволно е предал документите, удостоверяващи качеството му на водач на МПС,
както и свидетелството за регистрация на автомобила, не променят направения
по-горе извод, доколкото същият е длъжен във възможно най-кратък срок да
изпълни дадените му от контролните органи указания, в частност да предаде
въпросните документи, което не е сторил.
Факта, че отказът на касатора да
предаде документите си на органите за контрол е бил проява на граждански
протест също не променя извода за съставомерност на санкционираната деятелност
по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, доколкото последната притежава всички признаци от
обективната и субективната страна на регламентирания в цитираната разпоредба
административно наказателен състав.
Неправилно обаче районният съд е
приел, че НП е постановено при съблюдаване на материалния закон досежно размера
на наложеното административно наказание за нарушението по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда кумулативното налагане на водача на МПС на
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца и
"глоба" от 50 до 200 лева. В случая на нарушителя са наложени
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 месеца и
"глоба" от 80 лева, т.е. над минималния размер, предвиден от законодателя.
В същото време наказващият орган не е изложил никакви аргументи относно
причините, поради които е индивидуализирал наказанията в конкретно определените
им размери. Изричното позоваване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН не
освобождава издателя на НП от задължението му да се мотивира защо определя
размера на наказанията над минималния такъв, предвиден в закона, тъй като не
позволява на нарушителя, а впоследствие и на съда, да установят конкретните
причини, които са мотивирали преценката му досежно тежестта на нарушението и
обществената опасност на неговия автор. С оглед на това съдът намира, че НП в
частта му досежно определения размер на наказанията, наложени за нарушението по
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, е издадено в нарушение на административнопроизводствените
правила, което е съществено, доколкото е довело до нарушаване правото на защита
на нарушителя, а решението на районния съд в тази му част е постановено в
нарушение на материалния закон. Поради това решението в частта му, с която е
потвърдено процесното наказателно постановление в частта му, с която за
нарушение по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП на С.С. са наложени административни
наказания "лишаване от право да управлява МПС" за 2 месеца и
"глоба" в размер на 80 лева, следва да бъде отменено, а НП в тази му
част следва да бъде изменено, като размерът на кумулативно наложените наказания
бъде намален до минималния такъв, предвиден в санкционната разпоредба.
С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за основателна, а решението на
Районен съд - гр.Шумен в атакуваната му част – за неправилно, поради което
същото ще следва да бъде отменено, а потвърденото с него НП в частта относно нарушението по чл.175, ал.1, т.3
от ЗДвП – изменено, като наложеното наказание "лишаване от право да
управлява МПС" за 2 месеца следва да бъде намалено на 1 месец, а
наложеното наказание "глоба" в размер на 80 лева следва да бъде
намалено на 50 лева.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо,
предл.2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260148 от 27.11.2020г., постановено по АНД № 1313/2020г. по описа
на Районен съд - гр. Шумен, в
обжалваната му част, с която е потвърдено Наказателно постановление №
18-0869-002196/09.10.2018 г., издадено от ВПД Началник на сектор "Пътна
полиция" към ОДМВР – гр.Шумен, в частта му относно наложените на основание
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП на С.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***,
административни наказания "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 2 месеца и "глоба" в размер на 80 лева за нарушение на чл.103
от ЗДвП, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-0869-002196/09.10.2018 г., издадено от ВПД
Началник на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – гр.Шумен в частта му, с която на основание чл.
175, ал.1, т.3 от ЗДвП на С.Н.С., с ЕГН **********, с адрес ***, са наложени
административни наказания: „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
/два/ месеца и „глоба“ в размер на 80
/осемдесет/ лева за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание "лишаване от право да
управлява МПС" на 1 (един) месец
и размера на наложеното административно наказание „глоба“ на 50 (петдесет) лева.
Решение № 260148 от 27.11.2020г.,
постановено по АНД № 1313/2020г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, в останалата му част, е влязло в сила
като необжалвано.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежат на обжалване. Влязло в сила на 12.03.2021 г.