МОТИВИ
към присъда по НОХД № 1165/2010 год. на ЛРС,
VІІІ наказателен с-в
Срещу подсъдимата К.И.В. ***, било предявено обвинение за
престъпление по чл.212, ал.1 от НК, за това, че през периода от 18.10.1997г. до 31.10.2004г. в гр. Ловеч, чрез използване пред РУ „Социално
осигуряване” - гр. Ловеч на документ с
невярно съдържание - Експертно решение № 0264/04.02.1998 год.
на ОБЩА - ТЕЛК – гр.Ловеч, получила без правно основание суми от
пенсионните фондове на НОИ – гр.София в размер на 4 818.23 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои.
В
съдебно заседание на основание чл.287, ал.1 от НПК по искане на представителят
на обвинението е допуснато изменение на обвинението на подс. В., като същото е
продължило по смисъла на чл.212б, ал.1, т.1 във вр. с чл.212, ал.1 от НК, за
това, че през периода от 18.10.1997г. до 31.10.2004г. в гр.Ловеч, чрез използване пред РУ „Социално
осигуряване” - гр.Ловеч на документ с
невярно съдържание - Експертно решение № 0264/04.02.1998 год.
на ОБЩА - ТЕЛК – гр.Ловеч, получила без правно основание суми от
пенсионните фондове на НОИ – гр.София в размер на 4 818.23 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд полученото имущество е върнато.
В с.з. подсъдимата К.И.В.,
нередовно призована не се явява. За нея се явява адв. Ил. И. от ЛАК, с
пълномощно от ДП, който излага, че подсъдимата знае за делото, че се намира в
Гърция, но е възпрепятствана да се яви, и че последната желае делото да се
разгледа в нейно отсъствие. Защитникът адв. И., изразява становище, че не са
налице пречки делото да се разгледа в отсъствието на подсъдимата и моли съда да
даде ход на делото в отсъствието на подсъдимата. Съдът като е съобразил, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се е установило, че подс. В.
се намира извън пределите на Р България, и че местоживеенето й не е известно,
както и като е съобразил, че отсъствието на подс. В. няма да попречи за разкриване
на обективната истина по делото, при
наличието на предпоставките на чл.269, ал.3, т.4, б.а
от НК, и след като е съобразил
становището на страните, и заявеното от защитника
на подсъдимата, че последната знае за делото, но не може да се яви, и желае
делото да се разгледа в нейно отсъствие, е взел решение делото да се разгледа в
отсъствието на подс. В.. Защитника на подсъдимата - адв. И. ***. е изложил, че от доказателствата по делото се установявало, че подзащитната
му е извършила деянието за което е предадена на съд. Излага, че последната е
възстановила имуществените вреди на пострадалите, моли съда да й наложи
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б във вр. с чл.2, ал.2 от НК, а
именно глоба в минимален размер като излага аргументи в тази насока.
Представителят на Районна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание
поддържа обвинението срещу подсъдимата по чл.212б, ал.1, т.1 във вр. с чл.212,
ал.1 от НК, като излага, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установявала описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Моли да бъде
призната подсъдимата за виновна в извършване на престъплението, като й бъде наложено наказание в размер на 3 месеца лишаване
от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложено за срок от три години.
От събраните на досъдебното производство и съдебното следствие
доказателства и показанията на разпитаните свидетели, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата К.И.В. *** била
родена на *** ***. Основно образование завършила в с.Александрово, обл.Ловешка. Живеела сама.
Не била осъждана. Безработна.
На 17.03.1998
г. в Районно Управление „Социално осигуряване” – гр. Ловеч била подадена Молба
от подс. В. за пенсиониране, като към
приложените от нея документи, посочени в
заявлението било и ЕР № 0264/04.02.1998 г. на ОБЩА ТЕЛК – гр.Ловеч. В него
било отразено, че подс. В. страдала от: Остеоартроза и сродни състояния./
дисплазия на двете тазобедрени стави. Напреднала двустранна коксартроза ІІІ
степен с ендопротеза в лямо – 96 год. и октомври 97 г. в дясно. Затруднена
похотка /, който заболявания дали правото за определяне по отношение на подс.подс.
В. - втора група инвалидност по СТНПС, точка 25.
С Разпореждане № 0102367/98 г. на подс. В. била отпусната пожизнена пенсия с начална дата 18.10.1997 г. по
чл.19 от ЗП, чл.46а от ЗП и пар.№ 25 от
ЗИДЗП за втора група инвалидност.
С оглед постъпилия сигнал от
Директора на ТП на НОИ – гр.Ловеч за неправомерно получени суми от пенсионните
фондове на НОИ е започнала проверка, в следствие на която е било изпратено
писмо рег. № 37451/09г. до "Регионален
център по здравеопазване"- гр.Ловеч, за да се установи дали В. е имала регистрация и медицинско досие в
картотеката на ТЕЛК- гр.Ловеч.
В получения отговор изх. № ЗД-01-2321/09г. на РЦЗ – гр.Ловеч се указало, че подс. К.И.В., ЕГН: ********** нямала медицинско експертно досие в
РКМЕ – гр. Ловеч.
Изпратено било и писмо с рег. № 37447/09г. до "Регионална здравна осигурителна каса" - гр. Ловеч за предоставяне на
писмена справка за наличната медицинска документация на изписани лекарствени
средства, издадена рецептурна книжка и наличие на личен лекар на горепосоченото
лице.
С писмо изх. № 24-00-21/09г. на РЗОК – гр. Ловеч се установило, че подсъдимата не притежавала рецептурна книжка и не била получавала лекарства, заплащани
от НЗОК.
С писмо №
186/2009 г. до ТЕЛК – гр.Ловеч е изискана справка, издавано ли е Експертно
решение, с което е освидетелствана подс. К.И.В., ЕГН: ********** *** и
освидетелстващият документ вписан ли е в дневниците и заведен ли е под
съответния номер. Също така следвало при наличието на такива да бъдат
предоставени заверени ксерокопия от Експертното решение и от страниците на
регистрационния дневник.
В отговор е било изпратено писмо
с изх.- № 155/07.01.2010 г. на ТЕЛК – гр. Ловеч. В
него било отразено, че подс. К.И.В. не е била освидетелствана от ТЕЛК за общи
заболявания - гр. Ловеч и не е издавано Експертно решение на лице с такова име,
поради което не е налице вписване в дневниците на ТЕЛК – гр. Ловеч.
От показанията на свидетелката д-р Р.А. –
общопрактикуваш лекар в гр. Летница,
обл. Ловешка, се
установява, че подс. В. е била
нейна пациентка, но след първоначалната регистрация, като такава, подс. В. не е
имала регистриран преглед до настоящият момент, нямала издадена и рецептурна
книжка. Установява
се, че нямала данни подс. В.
да е боледувала от остроартроза и други сродни състояния. За тях се предписвало за лечение
ротивовъзпалителни средства, а такива последната не й била изписвала.
В хода на досъдебното
производство К.В. не е дала обяснения, но е признала вината си и е възстановила дължимата сума.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимата К.И.В. е осъществила от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъпление по чл.212б, ал.1, т.1 във вр. с чл.212, ал.1
от НК, като през периода от 18.10.1997 г до 31.10.2004 г. в гр. Ловеч, чрез използване пред РУ „Социално
осигуряване” - гр.Ловеч на документ с
невярно съдържание - Експертно решение № 0264/04.02.1998 год.
на ОБЩА - ТЕЛК – гр.Ловеч, получила без правно основание суми от
пенсионните фондове на НОИ – гр.София в размер на 4 818.23 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд полученото имущество е върнато.
Настоящата инстанция намира, че
подсъдимата е автор на посоченото деяние. В тази насока са показанията на св. А.,
и събраните на досъдебното производство писмени доказателства. Подсъдимата е
осъществила изпълнителното деяние, чрез действие, като чрез използване на
официален документ с невярно съдържание / Експертно решение № 0264/04.02.1998 год. на ОБЩА - ТЕЛК
– гр. Ловеч/,
получила без правно основание обществено имущество /суми от пенсионните фондове
на НОИ – София, в размер на 4818.23 лева/, с намерение за присвояване, като до приключване на
съдебното следствие имуществените вреди са били възстановени от подсъдимата. В
конкретния случай подсъдимата е използвала описаният документ с невярно
съдържание, като го е представила пред лице в чиято фактическа власт се
намира имуществото – НОИ – София, чиято
собственост е имуществото предмет на посегателство. Видно от доказателствата по
делото именно след представянето в РУСО – Ловеч на цитираният документ с
невярно съдържание и заявление за отпускане на пенсия с вх.№ 5000/17.03.1998
год. на подсъдимата е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, която й е била изплащана за периода от 18.10.1997 год. до
31.10.2004 год. От обстоятелството, че на подсъдимата е била изплащана пенсия
за визираният в обвинителният акт инкриминиран период, се установява, че
последната не само, че е имала намерение да присвои чуждото имущество, а и че
го е присвоила т.е. имуществото предмет на посегателство е преминало във
фактическата власт на подсъдимата, с което престъплението по чл. 212, ал.1 от НК е довършено. За съставомерността на деянието по чл. 212, ал.1 от НК е без
значение дали деецът лично е участвал в съставянето на документа, дали той е
съставен по престъпен начин или не. Достатъчно е този, който използва
документа, да съзнава, че той е с невярно съдържание, и че няма правно
основание, въз основа на което да получи общественото имущество. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че подсъдимата е
използвала цитираният документ, съзнавайки, че е порочен, че не страда от
заболяванията описани в него и даващи й право да получава пенсия поради
инвалидизиране т.е. знаела е, че няма правно основание въз основа на което да
получи общественото имущество. Съдът намира, че в случая не е от съществено
значение за определяне на вината обстоятелството, кой е попълнил и подал Заявлението на подсъдимата за отпускане на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в РУСО гр. Ловеч тъй като за
състава на чл. 212, ал.1 от НК е необходимо деецът лично или посредствено да
използва документа преди получаването на общественото имущество / Постановление
№8 от 28.12.1978год. по н.д. №5/1978год./. Дори на досъдебното производство и
съдебното следствие да не бяха събрани доказателства, от които да се установи
по безспорен начин, че подсъдимата е използвала лично документа с невярно
съдържание, настоящата инстанция намира, че от събраните писмени и гласни
доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимата е получила въз
основа именно на този документ чуждото имущество. Документната измама е била
осъществена именно в момента на получаването на чуждото имущество. От събраните
писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че подсъдимата е
получавала всеки месец пенсията си за периода от 18.10.1997 год. до 31.10.2004
год.
Безспорно
установено по делото е и обстоятелството, че използваният от подсъдимата
документ /Експертно
решение № 0264/04.02.1998 год. на ОБЩА - ТЕЛК – гр.Ловеч/ е с
невярно съдържание. Видно от Уведомително писмо изх. № ЗД – 01-2321/30.10.2009
год. на РЦЗ – Ловеч, В. няма медицинско
експертно досие в РКМЕ – Ловеч. Видно от
Уведомително писмо Изх. № 24-00-35/29.12.2009 год. на РЗОК – Ловеч, подсъдимата няма заведена рецептурна книжка
съгласно база данни при РЗОК – Ловеч, и не е получавала медикаменти заплащани от
НЗОК на територията на РЗОК Ловеч. От писмо с изх.- № 155/07.01.2010 г. на ТЕЛК –
гр.Ловеч, се установява, че подс. К.И.В. не е била освидетелствана от ТЕЛК за
общи заболявания - гр. Ловеч и не е издавано Експертно решение на лице с такова
име, поради което не е налице вписване в дневниците на ТЕЛК – гр. Ловеч. От показанията на свидетелката д-р Р.А. –
общопрактикуваш лекар в гр. Летница, обл. Ловешка, се установява, че подс. В. е била нейна
пациентка, но след първоначалната регистрация, като такава, подс. В. не е имала
регистриран преглед до настоящият момент, нямала издадена и рецептурна книжка. Установява се, че нямала данни подс. В.
да е боледувала от остроартроза и други сродни състояния. За тях се предписвало
за лечение ротивовъзпалителни средства, а такива последната не й била изписвала.
От обективна
страна подсъдимата, посредством съзнателното използване на Експертно решение № 0264/04.02.1998 год. на ОБЩА - ТЕЛК
– гр. Ловеч/
представляващ официален документ с невярно съдържание/ е възбудила и поддържала
заблуждение у съответното длъжностно лице от НОИ – РУСО гр. Ловеч, относно
наличието на действително правно основание за отпускането на въпросната
социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В резултат на
създадената невярна представа е било извършено съответното имуществено разпореждане
свързано с отпускането и изплащането за инкриминираният период на въпросната
пенсия за инвалидност от пенсионните фондове на НОИ – София. Това имуществено
разпореждане извършено на базата на несъществуващо правно основание е довело
като резултат до причиняването на имотна вреда на НОИ – София и неправомерно
имуществено облагодетелстване на подсъдимата в размер на цялата изплатена й под
формата на пенсии сума за цитирания инкриминиран период в размер на 4818.23
лева.
Деянието
на подс. В. се квалифицира по чл.212б, ал.1 т.1 във вр. с чл.212, ал.1 от НК,
тъй като последната до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд е върнала на
пострадалите полученото имущество.
От
субективна страна подсъдимата е действала виновно, при пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2 от НК – съзнавала е обществено опасния характер на деянието,
предвиждала е неговите обществено опасни последици, и е искала тяхното
настъпване. От интелектуална страна подсъдимата е съзнавала, че не страда от
посочените във въпросното експертно решение на ТЕЛК – Ловеч заболявания т.е.,
че използва документ с невярно съдържание /доколкото отразените в него данни не
съответстват на обективната действителност/, съзнавала е че в резултат на
използването на въпросното експертно решение пред длъжностно лице на НОИ –
София - РУСО гр. Ловеч у същото ще възникне заблуждение относно наличието на
действително правно основание за имуществено разпореждане и същото ще извърши
последното, като в резултат на това ще настъпи имотна вреда за НОИ – София и
неправомерно обогатяване с чуждо имущество в нейна полза. От волева страна
подсъдимата е целяла да получи фактическа власт върху имущественият предмет на
престъплението с намерение противозаконното му присвояване /използване като
свои по предназначение/.
Стойността на полученото чуждо имущество от
подсъдимата И. се установява от събраните
в хода на ДП писмени доказателства, в това число писмо на НОИ – София – РУСО –
гр. Ловеч с Изх. № **********/12.11.2009 година.
Предвид
на изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимата за
виновна и я осъди.
Фактическата обстановка приета за установена се изяснява от
писмените доказателства по делото, и показанията на разпитаните свидетели.
Причини за извършване на престъплението, съдът намира в
желанието на подсъдимата да се облагодетелствува по неправомерен начин.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс. В., съдът съобрази, като
смекчаващи вината обстоятелства – чистото й съдебно минало и липсата на други
осъждания, указаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото в
хода на досъдебното производство, възстановяването на имуществените вреди, както и че от извършване
на деянието до настоящия момент е изминал един значителен период от време, мотивите
и подбудите за извършване на престъплението,
като отегчаващо вината обстоятелство съдът прецени високата обществена
опасност на деянието, поради което на основание чл.212б, ал.1, т.1 във вр. с
чл.212, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.б във вр. с чл.2, ал.2 от НК – при наличието
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства наложи на подсъдимата В. наказание
Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата по
сметка на съдебната власт. Съдът наложи на подс. В. глоба в максималния размер
предвиден в закона отчитайки високата обществена опасност на деянието.
Съдът
намира така наложеното наказание на подсъдимата В. за справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Наличните
смекчаващи обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. В. определеното по горе
наказание, като направеното от адв. И. искане за налагане на по - леко
наказание, с оглед високата обществената опасност на деянието за което е
предадена на съд подсъдимата се явява неоснователно.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимата да заплати
на Ловешки районен съд сумата от 6.00 лева, представляваща разноски за
свидетел.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: