Р Е Ш Е Н И Е
№ 260131
гр. Сливница, 20 ноември 2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, шести състав, в публичното заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: АНГЕЛИНА
ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета Божилова, като разгледа докладваното от
съдия Гергинска гр. дело № 528 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищeцът М.Е.М. с ЕГН ********** е предявил срещу ответника К.Г.П.,
с ЕГН **********, иск, с който претендира съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че същият е собственик на
стая и баня, находящи се в източната част на първия етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда – източен близнак, построена в УПИ V-637 от кв. 7 по плана на с.
А., както и на ½ идеална част от избеното помещенвие и тавана на
сградата, като съдът осъди ответника да му предаде владението върху тях.
Ищецът твърди, че е
собственик на пристройка към построената в имот УПИ V-637, кв. 7 по плана на с.
А., двуетажна масивна жилищна сграда. Тази пристройка е строена заедно от
страните, като прилепена за източната част на тази масивна сграда и се състои
от първи етаж с баня, тоалетна, кухня, предверие и стълбищна клетка, от която
се отива към втория етаж от жилищната сграда. Претендира се собствеността върху
предверието, кухнята, банята и тоалетната на първия етаж на тази пристройка,
като ищецът твърди, че е придобил собствеността на тази пристройка по силата на
дарение. Алтернативно претендира придобивна давност от 1994 г. до 2015 г.
Твърди, че към 2015 г. тези помещения са ползвани от ответника, но с негово
съгласие.
В подкрепа на твърдения
си представя доказателства и прави доказателствени искания.
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил
писмен отговор от същия, в който оспорва иска. Твърди, че процесната част от сграда е част от
по-голяма такава и единствен вход, към собствения му втори етаж.
Твърди, че е изграден от
него с негови лични средства, узаконен от него. За твърденията си представя
писмени доказателства, както и прави доказателствени искания под формата на
изслушване на двама свидетели.
Настоящият съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235,
ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните,
че през 1993-1994 г. към съществуващата сграда в УПИ V-637 от кв. 7 по плана на с. А.,
Софийска област, е изградена пристройка с площ от 42 кв.м., целият втори етаж с площ от 102 кв.м. и
таван, а под пристройката – подземно пространство с площ от 42 кв.м.,
предназначено по план за подземен гараж, но ползвано от ответника като избено
помещение.
Не се спори между
страните по делото, че с нотариален акт № 60, том II, дело № 477/1996 г. на нотариус К. Б., ответникът К.Г.П. е
придобил чрез дарение 3/10 идеални части от дворно място, цялото с площ от 776
кв.м., съставляващо парцел V-637 от кв. 7 по регулационния план на с. А., Софийска
област, както и че с нотариален акт № 59, том II, дело № 477/1996 г. на нотариус К. Б.
ответникът К.Г.П. е придобил чрез дарение втория етаж на югоизточния близнак от
двуетажната жилищна сграда на 60 кв.м. застроена площ, построена в парцел V-637 от кв. 7 по регулационния план на с.
А., Софийска област.
С наказателно
постановление № 5/04.04.1997 г. на Общинска администрация - Сливница ответникът
К.Г.П. е санкциониран с глоба в раззмер на 4000 /четири хиляди/ лева за това,
че е извършил строителство на жилищна сграда в парцел V-637, кв. 7 по плана на с. А., област
Софийска, без да има необходимите строителни книжа.
С акт за узаконяване №
10/22.04.1997 г., главният архитект на Община Сливница е узаконил двуетажна
жилищна сграда, масивна конструкция, с РЗП – 184 кв.м., в парцел V-637, кв. 7 по плана на с. А., област
Софийска, като за построил сградата е посочен ответникът К.Г.П..
Не се спори между
страните по делото, че с нотариален акт № 128, том I, дело № 780/1998 г. на нотариус К. Б.
ищецът М.Е.М. е придобил чрез дарение 6/10 идеални части от дворно място с площ
от 776 кв.м., заедно с първия етаж от източния близнак на жилищна сграда на 68
кв.м. застроена площ и жилищна сграда на 28 кв.м. застроена площ, съставляващо
парцел V-637 от кв. 7 по регулационния план на с. А., област Софийска.
По делото е изготвена и
приета, като неоспорена от страните и компетентно дадена, съдебно-техническа
експертиза, според заключението на която процесната сграда се намира в УПИ V-637
в кв. 7 по действащия
подробен устройствен план на с. А., като същата се състои от сутерен и два
жилищни етажа. Западната част от първия етаж е стара съществуваща сграда, а
източната част на първия етаж, както и целият втори етаж, включително и
подпокривното пространство са пристройка и надстройка на старата едноетажна
сграда. Вещото лице излага, че в момента сградата се обитава от страните по
делото, като ищецът владее западната част на първия етаж, а ответникът –
източната част на първия етаж и целия втори етаж. Вещото лице твърди, че към
югозападната част на жилищната сграда ищецът е изградил пристройка на ниво
сутерен, на която покривът се явява тераса към първия етаж на сградата.
В заключението си вещото
лице прави описание на всеки един от етажите, като прилага схеми на
разпределението на всеки един от тях. Видно от тях е, че пристройката към
източната част на сградата на ниво първи етаж се състои от следните четири
помещения: коридор и стълби за втори етаж, баня и тоалетна и кухня, като тези
помещения не отговарят на минималните изисквания, описани в чл. 40 ал.1 от ЗУТ,
така, че същите не представляват самостоятелен обект – жилище. Вещото лице
заключава, също така, че за всеки един от етажите в процесната жилищна сграда
/включително и пристройките към тях/ може да се направи изводът, че всеки от
тях може да се ползва като самостоятелно жилище, при следните обективни пречки
заварени при огледа на място: 1/ не е налична връзка между помещенията от
страта сграда и помещенията от източната пристройка към нея; 2/ на втория етаж
от жилищната сграда не е изграден санитарен възел – баня и тоалетна, макар и да
е предвиден в проекта, за да може вторият етаж от жилищната сграда да бъде
самостоятелен обект – жилище, отговарящ на изискванията на ЗУТ.
Според вещото лице от
огледа на място същият е установил, че не може да се осъществи достъп до тавана
и покрива на сградата по друг начин, освен чрез стълбите на изградената
пристройка, както и че достъпът до подпокривното пространство, съответно до
тавана и покрива, се осъществява единствено от стълбищната клетка, към
пристройката, която стига до тавана.
В заключението си вещото
лице, също така твърди, че съществува възможност за приобщаване на помещенията
на първия етаж в пристройката към жилището на първия етаж, което може да се
постигне чрез отваряне на врата, но за същото преустройство, следва да се
изработи инвестиционен проект, при съгласие от страна на всички собственици,
впоследствие одобрен от общината за същото преустройство, стига да се изпълнят
изискванията за конструктивна устойчивост на сградата след преустройството й.
Също така, вещото лице установява,
че съгласно приложения към делото проект на жилищната сграда са налични два
входа към първия етаж от процесната сграда – единият в северозападния ъгъл на
сградата /който ползва в момента ищецът/ и през него се осъществява достъпът до
първия етаж на старата сграда, без пристройката и втория етаж на сградата.
В хода на производството
са разпитани двама свидетели на ищцовата страна, които излагат, че познават
имота повече от 20 години и че първоначално в него е имало едноетажна жилищна
сграда, в която до смъртта си е живял бащата на ищеца /дядо на ответника/, а
след това – неговата съпруга /майка на ищеца и баба на ответника/, заедно с
ищеца и майката на ответника. Свидетелите твърдят, че в периода 1993-1995
година ищецът М.М., заедно с брат си Г. предприели строителство на втори етаж
на сградата, както и на пристройка. Свидетелите излагат, че знаят за уговорка
между ищецът и неговите роднини, а именно: първият етаж да остане за него
/ищеца М.М./, а вторият етаж – за ответника К.П. /син на сестрата на М./. Свидетелите
твърдят, че майката на ответника е живяла на първия етаж – в пристройката.
В хода на производството
са разпитани и двама свидетели на ответната страна, които излагат, че познават
процесния имот повече от 20 години и твърдят, че до смъртта си майката на
ответника е живяла в пристройката на първия етеаж, която се състои от стая,
баня и стълби към втория етаж. Свидетелите излагат, че ответникът е построил втория
етаж и пристройката, като е вложил труд и финансови средства, ангажирал е
майстори.
Други релевантни за
изхода на спора доказателства по делото не са ангажирани.
Така установените
обстоятелства водят до следните правни
изводи:
Предявеният иск намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 108 от ЗС.
Разгледан по същество
същият се явява неоснователен.
За да бъде успешно
проведено доказването по иск с правно основание чл. 108 от ЗС е необходимо
ищецът да проведе пълно и главно доказване на следните правно релевантни факти:
юридическия факт, от който той извежда твърдяното
право на собственост върху процесната вещ, както и на факта, че вещта се намира във владение, или
държане на ответника и че последният я владее или държи без правно основание.
Предявеният ревандикационен
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като такъв по следните
съображения:
Тежестта
за доказване на посочените по – горе обстоятелства пада изцяло върху ищеца в
производството, който освен това следваше в настоящото производство да
опровергае и направените възражения от страна на ответника, изключващи
претендираните от него права, легитимирайки се като собственик на спорния имот
на самостоятелно правно основание – дарение и придобивна давност.
В конкретния случай ищецът
претендира собственически права върху процесния имот, а именно: стая и баня,
находящи се в източната част на първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда
– източен близнак, построена в УПИ V-637 от кв. 7 по плана на с. А.,
област Софийска и ½ идеална част от избеното помещение и тавана на
сградата, на основание нотариален акт № 128, том I, дело № 780/1998 г. на нотариус К. Б.,
с който същият е придобил чрез дарение 6/10 идеални части от дворно място с
площ от 776 кв.м., заедно с първия етаж от жилищната сграда. Ищецът М.Е.М. уточнява, че
действително в нотариалния акт е записана площта на старата сграда, но твърди,
че доколкото площта не е основен характеризиращ белег на даден имот, то на него
му е дарен целият първи етаж и го е придобил през 1998 г. въз основа на
извършено в негова полза дарение. Алтернативно, ищецът претендира, че, дори и
към момента на дарението да не е придобил собствеността върху целия първи етаж,
то той е станал собственик на целия първи етаж, включително и пристройката, без
стълбищната клетка за достъп до втория етаж, към 2004 г., по давност, тъй като
от построяването на пристройката към сградата през 1994 г. до 2015 г. го е
владял като свой, непрекъснато и явно.
Същевременно, обаче,
ищецът не отрича, че до 2015 г. ответникът е ползвал пристройката на първия
етаж, непрекъснато и явно. От заключението на вещото лице по изготвената от
същия съдебно-техническа експертиза е видно, че и към момента ответникът е
този, който ползва процесната пристройка към първия етаж, както и достроено
мазе в сутерена.
Освен това, от събраните
по делото писмени доказателства е видно, че именно ответникът е този, на чието
име е издадено наказателно постановление от Община Сливница, с което същият е
санкциониран за извършено строителство на спорната пристройка, без необходимите
строителни книжа и който, впоследствие е инициирал узаконяване на жилищната
сграда с акт за узаконяване № 10/22.04.1997 г., издаден от главния архитект при
Община Сливница.
Предвид гореизложеното
настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството ищецът не успя да
докаже, че същият е собственик на процесните стая и баня, находящи се в
източната част на първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда – източен
близнак, построена в УПИ V-637 от кв. 7 по плана на с. А., както и на ½ идеална
част от избено помещение, както и да докаже това, че ответникът ги ползва
неправомерно – тях и полагащата му се ½ идеална част от тавана.
Предвид
изложеното, съдът приема, че така предявеният равандикационен иск се явява
неоснователен и съответно подлежащ на отхвърляне, т.к. не се установи ищецът да
е собственик на спорния имот и съответно ответникът да го владее без правно
основание.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответникът има право да претендира заплащане
на направените разноски, както следва: сумата от 1050 лева, от които: сумата от 700 лева, представляваща направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 350 лева,
представляваща внесен от ответника депозит за вещо лице, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Е.М. – ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС
против К.Г.П. – ЕГН **********,***, за признаване за установено, че М.Е.М. е собственик
на стая и баня, находящи
се в източната част на първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда –
източен близнак, построена в УПИ V-637 от кв. 7 по плана на с. А., както и на ½ идеална
част от избеното помещение и тавана на сградата, и предаване на владението
върху тях, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, М.Е.М. – ЕГН **********,
да заплати на К.Г.П. – ЕГН **********, сумата
от
1050 /хиляда и петдесет/ лева, представляващи направените от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
от страните пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: