№ 633
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Стойчо Попов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100512564 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Д.З.“ АД срещу решение №
20052841/12.08.2022 г. по гр.д. № 1773/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, в
частта, в която предявените от „Д.З.“ АД срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД искове са
отхвърлени, както следва: искът за главница с правно основание чл. 411 КЗ е
отхвърлен за разликата от 533,05 лв. до пълния предявен размер от 1325,70 лв., искът за
мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата от 157,98 лв.
до пълния предявен размер от 392,95 лв.
Въззивникът - „Д.З.“ АД, поддържа, че решението на Софийски районен съд в
обжалваната част е неправилно. Твърди, че СРС неправилно е определил размера на
дължимото застрахователно обезщетение, като не е съобразил вида на МПС, по
отношение на което са били нанесени щети. В тази връзка счита, че в процеса на
събиране на доказателства СРС е допуснал процесуално нарушение, като не уважил
доказателственото искане на въззивника (ищец в първоинстанционното производство)
за съдебно-автотехническа експертиза, която има значение за определяне на
стойността на щетите по отношение на увреденото МПС марка „Ауди А6 Авант
1
Куатро S-line“ с рег. № *******. Освен това, счита, че при определяне на размера на
регресното вземане първоинстанционният съд не е включил дължимите обичайни
разходи за определяне на застрахователното обезщетение в размер на 15 лв. Ето защо,
моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваните части, като исковете бъдат
уважени изцяло. Претендира разноските по производството.
Въззиваемият - ЗАД „ОЗК – З.“ АД, оспорва жалбата, като счита, че
обжалваното решение е правилно. Моли същото да бъде потвърдено, като претендира
разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Д.З.“ АД с осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ЗАД „ОЗК – З.“ АД да
заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 1325,70 лв., представляваща
непогасена част от заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 21.10.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2021 г., до погасяването,
392,95 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.02.2018
г. до 12.01.2021 г.
Ищецът – „Д.З.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 21.10.2017 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 1773,38 лв. на застрахованото лице. Твърди,
че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при
ответника – ЗАД „ОЗК – З.“ АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек
автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл.
411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума. Твърди, че
ответникът е заплатил част от дължимата сума, поради което претендира останалата
непогасена част в размер на 1325,70 лв. (с включени 15 лв. ликвидационни разходи),
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
погасяването. Претендира лихва за забава в размер на 392,95 лв. за периода от
11.02.2018 г. до 12.01.2021 г. Претендира разноските по производството.
С решение № 20052841/12.08.2022 г. по гр.д. № 1773/2021 г. по описа на СРС, I
ГО, 26 състав, искът за главница е уважен за сумата в размер на 533,05 лв., а искът за
лихва – за сумата в размер на 157,98 лв. В полза на ищецът са присъдени разноски в
размер на 183,68 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ, съгласно посочената норма на КЗ, в
случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на
регресното вземане е необходимо да се е осъществил следният фактически състав: да е
налице сключен договор за имуществено З.; в срока на застрахователно покритие по
договора за имуществено З., в резултат на виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение
по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
Безспорни между страните са следните обстоятелства, а именно: че на
21.10.2017 г. е настъпило ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на лек
автомобил „Ауди А6“ с рег. № *******, застрахован по имуществена застраховка
„Каско“ при ищеца, към който момент между виновния водач и ответника е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, че
ищецът е заплатил на увреденото лице, застраховано при него по застраховка „Каско“,
застрахователно обезщетение в размер на 1773,38 лв., за определянето на което е
направил ликвидационни разходи в размер на 15 лв., като е поканил ответника да му
възстанови заплатената сума, вследствие на което ответникът е заплатил на ищеца
сумата в размер на 462,68 лв.
Следователно, безспорни между страните са всички обстоятелства, включени в
предмета на предявеното от ищеца право, с изключение на размера, в който е
възникнало регресното вземане в полза на ищеца.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно представените пред първата инстанция писмени
доказателства, от страна на „Д.З.“ АД са извършени два огледа на процесния
автомобил, като при първия оглед на 24.10.2017 г. предната броня е предвидена за
3
ремонт „степен 2“ и боядисване, а при втория оглед на 13.11.2017 г. – бронята е
предвидена за ремонт „степен 3“ и боядисване. Видно от електронната кореспонденция
между сервиза, ремонтирал процесното МПС, и застрахователя по застраховка
„Каско“, представител на сервиза е заявил, че поради множеството увреждания на
предната броня на МПС същата не подлежи на ремонт, а следва да бъде заменена с
нова. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, приета пред
въззивната инстанция, предната броня на процесното МПС не подлежи на ремонт, а
следва да бъде подменена с нова. Предвидените детайли за подмяна на МПС са –
предна броня, лайсна хром предна решетка, дясна решетка на халоген. С оглед факта,
че МПС представлява специфичен модел „Ауди А6 S-line“, изброените резервни части
не се предлагат от доставчици на алтернативни части, а следва да бъдат използвани
оригинални части, като стойността, необходима за ремонт на процесното МПС, с
подмяна на предната броня на същото, по средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на сумата в размер на 1974,62 лв. Доколкото ищецът е заплатил на увреденото
лице и претендира от ответника сума, която е по-малка от размера на действително
претърпените вреди, то в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за пълния
размер на претендираната сума. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане срещу ответника за сумата в общ размер на 1788,38 лв.
(1773,38 лв. – дължимо застрахователно обезщетение, 15 лв. – обичайни разноски за
определяне на дължимото застрахователно обезщетение). Следва да се посочи, че за
определяне на дължимото застрахователно обезщетение въззивната инстанция
кредитира заключението по съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от
вещото лице Й. Д. Й., тъй като в същата е съобразено обстоятелството, че процесното
МПС е специфичен модел, за ремонт на което не се предлагат резервни части от
доставчици на алтернативни части, а следва да бъдат използвани оригинални части,
както и факта, че предната броня на същото следва да бъде подменена с нова с оглед
уврежданията по същата.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил в полза на ищеца сумата
от 462,68 лв.
Ето защо, искът чл. 411 КЗ следва да се уважи за сумата в размер на 1325,70 лв. -
разликата между платената сума – 462,68 лв., и дължимата – 1788,38 лв.
Срокът за изпълнение на задължението му по регресната претенция е изтекъл на
10.02.2018 г., доколкото ищецът е изпратил регресна покана до ответника, получена от
последния на 10.01.2018 г. Следователно, за периода от 11.02.2018 г. до 12.01.2021 г.
ответникът дължи лихва за забава, която възлиза на сумата в размер на 392,95 лв.,
изчислена върху главницата в размер на 1325,70 лв. (изчислена от съда на основание
чл. 162 ГПК). Ето защо, искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважи
изцяло.
4
Следователно, обжалваното решение в частта, с която исковете с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД са отхвърлени, следва да бъде отменено и исковете
да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият следва
да заплати на жалбоподателя сумата от 719,35 лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 425 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от
жалбата.
При този изход на спора ответникът по жалбата няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20052841/12.08.2022 г. по гр.д. № 1773/2021 г. по описа на
СРС, I ГО, 26 състав, в частта, с която исковете с правно основание 411 КЗ и чл. 86
ЗЗД, предявени от „Д.З.“ АД, ЕИК *******, срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******,
са отхвърлени, а именно – искът по чл. 411 КЗ за разликата над 533,05 лв. до пълния
предявен размер от 1325,70 лв., искът с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над
157,98 лв. до пълния предявен размер от 392,95 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК
*******, на основание чл. 411 КЗ сумата над 533,05 лв. до пълния предявен размер от
1325,70 лв., т.е. още 792,65 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.01.2021 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
21.10.2017 г. в гр. Балчик между МПС марка „Ауди А6“ с рег. № ******* и МПС
марка „Фиат Добло“ с рег. № *******, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата над 157,98 лв.
до пълния предявен размер от 392,95 лв., т.е. още 234,97 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 11.02.2018 г. до 12.01.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 719,35 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 425 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство, съобразно уважената част от
жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6