Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2022г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
тричленен състав, в публично заседание на петнадесети декември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. НЕДЕВА
ИВЕЛИН БОРИСОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ганчева КНАХД №
2543 по описа на Административен съд
гр.Варна за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е
по касационна жалба от Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на
НАП-Варна, против решение № 1327 от 7.10.2022г. на ВРС, постановено по НАХД №
20223110202383/2022г., по описа на ВРС, с което е отменено НП №
7-2741/15.09.2007 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на
НАП-Варна, с което Д.Х. на основание чл.64, ал.2 от ЗКПО е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон.
За да отмени НП, ВРС приел, че е изтекла погасителната давност по смисъла на
чл. 81, ал.3, вр. чл.80, ал.1 т.5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Изводите на ВРС са
необосновани. Не е направено
разграничение между погасяване на възможността на администрацията да
реализира правомощията си по санкциониране на нарушителя и погасяване на
възможността да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното
наказание. Макар погасителните основания в двата случая да са сходни юридически
факти, в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителния акт, а
във втория - след влизането му в сила. Те имат различно правно значение - в
първия случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да
било от правомощията си по правоотношението, а във втория - да реализира
изпълнението на наложената санкция. По изложените доводи моли да се отмени
решението на ВРС, да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът,
не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно, обосновано и
законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Настоящият
състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със
заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по същество е основателна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на "Да-Ем" ООД
представлявано от Д.Х., против НП № 7-2741/15.09.2007 г. на Директора
на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Варна, с което
"Да-Ем" ООД на основание чл.64, ал.2 от ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на
200 лева.
От фактическа страна ВРС приел, че Х. е
допуснала дължимата декларация по ЗКПО за 2006 г. да не бъде подадена в
законоустановения срок, до 2.04.2007 г. За установеното нарушение бил съставен
АУАН, въз основа на който било издадено НП, в което административно-наказващия
орган изцяло е възприел описаната в акта фактическа обстановка. Преценил, че Х.
е нарушила разпоредбата на чл. 64, ал.2 от ЗКПО, поради което й е наложена
глоба в размер на 200 лв. ВРС приел, че НП е издадено от компетентен орган,
като наказаното лице с бездействието си е извършило нарушение на разпоредбите
на ЗКПО, поради което правилно е била определена санкционната норма - чл. 64,
ал.1 от ЗКПО /отм./, предвиждаща санкция за управител, който с бездействието си
е допуснало нарушение на чл. 51 от ЗКПО, а именно неподаване в срок на
дължимата декларация. ВРС приел, че на
осн. чл. 81, ал.3 от НК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК, при извършено нарушение на 2.04.2007 г., към
постановяване на съдебния акт е изтекла абсолютната давност за
административнонаказателно преследване, което налага отмяна на НП. По тези
съображения е отменено НП с което на Х. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв.
Извършвайки
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна прецени
следното:
Видно от
депозираната въззивна жалба предмет на обжалване е НП с което на
"Ди-Ем" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
При
разглеждане на делото ВРС е приел, че наказаното лице е Д.Х., а не дружеството,
като е отменил НП с което на физическото лице е наложена глоба. Видно от
оспореното НП - наказания субект е юридическото лице "Ди-Ем" ООД. Предвид
изложеното се налага извод, че ВРС се е произнесъл по законосъобразността на
различен от обжалвания пред него акт. Ето защо, изложените от районния съд
мотиви не се отнасят до оспореното пред него наказателно постановление, което
обстоятелство осуетява възможността касационната инстанция да извърши проверка
за законосъобразност на постановения от ВРС съдебен акт.
По
изложените доводи, решението на ВРС следва да се отмени и делото да се върне за
ново разглеждане от друг съдебен състав.
По искането за присъждане на касатора на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция, по действащия чл. 63 д от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В
случая делото се връща за ново разглеждане от ВРС , поради което приложим е чл.
226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният
съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната
инстанция, съобразно изхода на спора.
Воден от
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, във вр. с чл.222,
ал.2, т.1 от АПК, вр. чл.63 в от ЗАНН,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение № 1327 от 7.10.2022г. на ВРС, постановено по НАХД №
20223110202383/2022г., по описа на ВРС, с което е отменено НП №
7-2741/15.09.2007 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на
НАП-Варна, с което на Д.Х., на основание чл.64, ал.2 от ЗКПО е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав на ВРС.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: