Решение по дело №213/2024 на Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 800

Монтана, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20247140600213 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Р*** Ц*** П*** , в качеството и на управител на „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД, със седалище в село П*** , общ. Елин П*** , обл. София, жк „П*** “ 064041, ЕИК * , чрез процесуален представител адв. Л.А. ***, адрес на кантората гр. Монтана, бул. „Т*** м***“ № *, партер, офис *, против Решение от № 33 от 18.03.2024 г. по АНД № 517/2023 г. по описа на Районен съд – Лом, с което е потвърдено Наказателно постановление № 12-2300135 от 02.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана, с което на „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД - с. П*** , ЕИК * е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ, като законосъобразно и същото е осъдено да заплати на Дирекция „ИТ“ - гр. Монтана 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С Наказателно постановление № 12-2300135 от 02.10.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана на „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД - с. П*** е наложено административно наказание, затова че при извършена проверка на място на 05.07.2023 г. в обект „Преустройство сградата на ОУ „В*** Л*** “ в главен офис за нуждите на доброволните формирования за предотвратяване и овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последствията“, находящ се в гр. Лом, кв. „М*** *“, обект на дружеството, се установява, че строителната площадка, намираща се в непосредствена близост до детска градина не е оградена и сигнализирана, като по този начин не е изпълнено задължително предписание № 8 дадено с протокол № ПР2322878/16.06.2023 г.

Нарушението е описано в съставения Протокол № ПР2325992 от 20.07.2023 г., който е връчен лично на управителя на дружеството /л.16-17 от въззивното дело/.

За установеното административно нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ спрямо работодателя „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД - с. П*** от контролен орган е съставен АУАН № 12-2300135/22.08.2023 г. в отсъствието на представител на дружеството – нарушител, тъй като след изпратена покана за съставянето изх. № 23069128/20.07.2023 г., получена лично от управителя Р*** П*** на 24.07.2023 г. /л. 13 от въззивното дело/, представител на администратинонаказаното дружество не се е явил в ДИТ – Монтана. АУАН е изпратен по пощата и получен лично от управителя на дружеството на 01.09.2023 г. /л. 11 от въззивното дело/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение против акта с твърдение, че предписанието е изпълнено. Възражението е оставено без уважение и въз основа на така съставения АУАН АНО е издал, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, атакуваното НП № 12-2300135 от 02.10.2023 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се, че при разглеждане на делото съдът неправилно е оценил фактическата обстановка, установена по делото, като по този начин е формирал неправилни изводи в мотивите на решението. Протокол № ПР 2322878/16.06.2023 г. не е връчен на представляващия дружеството или упълномощено от нея лице, поради което констатациите не са породили действие по отношение на г-жа П*** , като управител и съответно представляващ „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД. Същата била направила справка в информационния сайт на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като в раздел „Съобщения по АПК“, не открила уведомление адресирано до дружеството. Касаторът счита, че въз основа на ненадлежно връчване на протокола с предписания на ДИТ за дружеството, представлявано от неговия управител, не е породено задължение за изпълнение на предписанието на контролен орган, за което не е информирано. Сроковете посочени в протокола с предписанието би следвало да са съобразени от надлежното уведомяване на задълженото лице. Твърди още, че не е налице съставомерност на деянието, за което се твърди, че е извършено. Приемайки противното PC – Лом е постановил неправилно решение. Развива съображения, че в АУАН и в НП не е посочено времето и датата, когато е извършено нарушението, описано в констативната част, което счита, че представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са от категорията на съществените по чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Твърди, че при съставянето на АУАН е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, като в разрез с изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, г-жа П*** , в качеството си на управител на „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД, не е била надлежно уведомена за деня и часа на съставяне на акта, което е възпрепятствало предявяването на съдържанието му, както и надлежното му връчване. Счита, че от изложеното в констативния протокол, в АУАН не е доказано, че „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД като работодател е извършил от обективна страна административно нарушение по чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. При анализ на цитираната норма може да се направи извод, че поставянето на временни плътни огради на строителните площадки в урбанизираните територии съгласно изискванията на съответната общинска администрация е поставено като задължително условие от законодателя, което не следва да бъде пренебрегвано, а е следвало да бъде отчетено от АНО. Счита, че в тази насока АНО не е проверил и изискал информация какви са били конкретните изисквания на Общинска администрация Лом за процесната ограда, което е залегнало като изискване в Наредбата и с които се твърди, че фирмата не се е съобразила. Сочи въпреки, че нарушението е квалифицирано като такова по чл. 415, ал. 1 от КТ, то поради факта, че предписанието не е надлежно връчено на управителя на „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД, не е породило действие спрямо него, то съдът дължи произнасяне и по посочените по-горе възражения, изложени във въззивната жалба, а не само да се ограничава до това дали е налице нарушение, изразяващо се в неспазване на задължителни предписания на ДИТ – Монтана, поради факта, че такива не са налице. Моли касационната инстанция да отмени Наказателно постановление № 12-2300135/02.10.2023 г. издадено от директор на дирекция „Инспекция но труда“ – гр. Монтана, като постановено при допуснати съществени нарушения на производствените правила. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище процесуалният представител на касатора навежда възражения, аналогични с изложените в касационната жалба. Заявява, че не претендират разноски за настоящата инстанция.

От ответника по касационната жалба Директора на Дирекция „Инспекция по труда" – гр. Монтана, са постъпили Писмени възражения, с които моли касационната инстанция да остави в сила Решение № 33 на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 517/2023 г. по описа съда, като остави без уважение подадената касационна жалба. Изложени са съображения, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Актът е съставен на 22.08.2023 г. Административнонаказващият орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. № 23069128/20.07.2023 г., като е поканил управителя да се яви в ДИТ - Монтана на 21.08.2023 г. в 11,00 часа за съставяне на АУАН. Поканата за съставяне на АУАН е получена лично от управителя, а именно г-жа Р*** П*** на 24.07.2023 г. (видно от известието за доставяне). На 21.08.2023 г. представител на дружеството жалбоподател не се явява за съставяне на АУАН без да сочи уважителни причини за неявяването си. Поради, което и административнонаказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 416, ал. З от КТ и АУАН е изпратен по пощата с обратна разписка, като е получен лично от управителя на дружеството г-жа Р*** П*** на 01.09.2023 г. (видно от известието за доставяне). Твърди, че АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в седем дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него и да приложи доказателства, ако има такива. Сочи, че има подадени писмени възражения по така съставения АУАН, но не са представени никакви писмени доказателства, които да доказват твърденията му. Постъпилите възражения са обсъдени от административнонаказващия орган, като същият ги е приел за неоснователни. Твърди, че не е нарушено правото на защита на административнонаказаното дружество. Правата на наказания субект не са накърнени в такива случаи, тъй като за него остава възможността да атакува издаденото НП пред съда и в едно такова производство да излага отново доводите си в своя защита, а съдът първо като въззивна инстанция ще преценява по същество тези доводи. Твърди, че видно от представените с административнонаказателната преписка писмени доказателства е, че лично г-жа П*** в качеството си на управител на дружеството е получила и двата протокола от извършена проверка, а именно Протокол от извършена проверка с № ПР2322878/16.06.2023 г., с което е дадена принудителната административна мярка, както и Протокол от извършена проверка № ПР2325992/20.07.2023 г., т.е. дружеството е узнало за констатираните нарушения и е следвало същите да бъдат изпълнени в дадените от контролния орган срок. Налице са доказателства, че във връзка с проверка по изпълнение на дадени предписанията от 05.07.2023 г., в обект „Преустройство сградата на ОУ В*** Л*** в главен офис за нуждите на доброволните формирования за предотвратяване и овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последствията“, находящ се в гр. Лом, кв. „М*** брод“, собственост на „Ел Зет 60“ ЕООД - с. П*** , не е изпълнено предписание № 8, касаещо ограждане с плътна ограда от всички страни и сигнализация на строителната площадка, намираща се в непосредствена близост до детска градина, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Срокът за изпълнение е бил 20.06.2023 г. Ответникът счита, че по несъмнен начин жалбоподателят, в качеството си на работодател, е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма, както и правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция, наложена с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в законово установените граници - 1500 до 15 000 лв. Наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500 лв., който е минималният установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая твърди, че е по-висока тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на трудовото законодателство, в частта здравословни и безопасни условия на труд, като се създават и предпоставки за настъпването на инциденти, които могат да застрашат живота и здравето на хората. Нарушението е формално, тоест за осъществяването на фактическия състав не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти и не може да се приеме за маловажно. Сочи, че даденото предписание с протокол от извършена проверка с № ПР23222878/16.06.2023 г., не е обжалвано по реда и условията на чл. 81, ал. 1 и чл. 84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни. Твърди, че няма и данни в ДИТ - Монтана да е постъпвало искане от страна на дружеството за удължаване на срока на даденото предписание. Моли касационната инстанция да остави в сила Решение № 33 от 18.03.2023 г. по АНД № 517/2023 по описа на Районен съд – Лом, като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случай, че бъде уважена касационната жалба, моли съда да вземете в предвид Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, както и формираната практика на Върховен административен съд по административно дело № 9545/2023 г., като съдът е приел, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващият материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. По тези съображения счита, че делото не е с фактическа и правна сложност и се е приключило в едно съдебно заседание, които обстоятелства обуславят редуцирането на адвокатското възнаграждение в размер под установения в наредбата минимум. В с.з., ответникът се представлява от юрк. Кръстева, която оспорва касационната жалбата по основания изложени в писмения отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е фактическата обстановка и правилно е описана в диспозитива на издаденото наказателно постановление. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, като предлага да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление въззивният съд е изложил мотиви, а именно по отношение твърдените в жалбата процесуални нарушения, намира, че такива не са допуснати. До дружеството е изпратена покана за съставяне на АУАН за нарушения на чл. 415, ал. 1 от КТ и на чл. 62, ал. 1 от КТ. За различните нарушения на КТ са съставени различни АУАН, което не е нарушение. Приема за установено, че представител не се е явил и след съставянето на акта, същият е изпратен и връчен на „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД. Както изрично предвижда чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административионаказателно производство се образува със съставяне на АУАН. От този момент следва на нарушителя да бъде дадена възможност да се запознае с всички материали по делото, вкл. с нарушението, което се твърди, че е извършил, и да предприеме необходимите действия за защита на своите права и законни интереси. В настоящия казус това е сторено. Видно от подаденото възражение против АУАН, управителят на дружеството е запознат с вмененото административно нарушение и е предприел съответните действия за своята защита. Що се отнася до призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК, въззивната инстанция възприема, че с нея са дадени указания за представяне от „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД на определени документи. Дали тази призовка е връчена надлежно или не, няма отношение към предмета на настоящото дело и дори да се приеме, че е ненадлежно връчена, това не накърнява по никакъв начин правата на дружеството - жалбоподател. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи „Строителните площадки в урбанизирани територии, по пътища или на територията на действащи предприятия, включително изкопите за изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения, се ограждат с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост и със светлинни сигнали“. Районният съд е възприел, че в случая служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана са установили, че проверяваният обект - строителна площадка, не е ограден с плътна ограда от всички страни. Затова е дадено предписание за отстраняване на това нарушение в срок до 20.06.2023 г. Предписанието не е изпълнено, като при извършена последваща проверка на 05.07.2023 г. е установено, че строителната площадка отново не е била оградена. Нормата на „л. 415, ал. 1 КТ, посочен като нарушена разпоредба предвижда, че „Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“ Даденото с т. 8 на Протокол № ПР2322878 от 16.06.2023 г. предписание е именно принудителна административна мярка по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 1, пр. 1 КТ, дадена от контролен орган. Районният съд приема, че нарушението е безспорно доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Кредитира изцяло показанията на свидетелите Р*** , Ш*** и И*** като добросъвестно дадени, обективни и без противоречия помежду си. Те проверили лично обекта на дружеството, като първите двама са извършили и последваща проверка и са констатирали, че даденото предписание не е изпълнено до определения срок - 20.06.2023 г., а не е било изпълнено и към датата на проверката - 05.07.2023 г. С решението си въззивната инстанция е възприела, че АНО правилно е преценил, че следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност спрямо въпросното ЕООД. Имуществената санкция е определена в минималния размер, предвиден в чл. 415, ал. 1 КТ и не може да се приеме за несправедливо наказание, предвид липсата на законова възможност за намаляването му по този минимум. Изложени са мотиви, че не може да се приложи института на „маловажен случай“, уреден в чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за бездействие от страна на работодателя по отношение здравословните и безопасни условия на труд, като по този начин се създават предпоставки за настъпване на инциденти, застрашаващи човешкия живот и здраве.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Изложените от него съображения изцяло се споделят от настоящия състав, към мотивите на което решение този състав препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК. В тази връзка не се споделя възражението в жалбата, че в постановеното въззивно решение съдът не е изследвал в съвкупност и хронология фактическата обстановка, което да е довело до лишаване на административнонаказаното юридическо лице от право на защита поради неясното относно установеното административно нарушение. Напротив, въззивният съд е разгледал детайлно всички събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства, които съответно е обсъдил в мотивите си.

Относно наведеното в КЖ възражение, че представляващият дружеството Р*** П*** не е присъствала на проверката, завършила с протокол № ПР2322878/16.06.20203 г., съдържащ в т. 8 даденото задължително предписание, неизпълнението на което е основание за наложеното административно наказание на дружеството, касационната инстанция намира, че същото възражение е правено и пред въззивния съд, който го е обсъдил и правилно отхвърлил. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно обстоятелствената част на протокола, по време на проверката на обекта е присъствало лице строител в дружеството. Проверката е извършена от трима служители на ДИТ – Монтана, които са удостоверили с подписите си, както и с гласни доказателства пред въззивния съд, направените констатации. Протокол № ПР2322878/16.06.2023 г. е връчен лично на г-жа Р*** П*** в деня на съставянето му, което е удостоверено от саморъчно поставени подпис и дата от същата. Касационната инстанция намира за неотносимо към спора обстоятелството дали управителят е присъствал в момента на проверката или не, тъй като същата е своевременно запозната с изготвения протокол, което от своя страна е породило задължение за изпълнение на съдържащото се в него предписание. В съдържанието на протокола е описана възможността и редът за обжалване на дадените с протокола предписания. От представените по делото писмени доказателства не се установява, а и административнонаказаното лице не твърди, да е обжалвало тези предписания, поради което същите са влезли в законна сила, съответно за неизпълнението им правилно е наложено административно наказание. Настоящата инстанция приема, че не е налице ограничаване правото на защита на наказаното дружество, тъй като неговият законен представител е бил надлежно запознат с дадените задължителни предписания и възможността за предприемане на последващи действия в случай на несъгласие с тях.

Неоснователно е възражението на касатора, че в АУАН и в НП не е посочено времето и датата, когато е извършено нарушението, описано в констативната част. В процесния случай става въпрос за бездействие на работодателя, поради което и датата на извършеното нарушение съвпада с датата, на която същото е установено, в настоящия случай това е датата на извършената последваща проверка от 05.07.2023 г., както правило е посочено от актосъставителя в АУАН, а след това и от АНО в оспореното НП № 12-2300135/02.10.2023 г.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и неуведомяване управителят на „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД за деня и часа на съставяне на акта, което е възпрепятствало предявяването на съдържанието му, както и надлежното му връчване. От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че е изпратена покана за съставяне на АУАН изх. № 23069128/20.07.2023 г., получена лично от управителя Р*** П*** на 24.07.2023 г. /л. 13 от въззивното дело/. Въпреки това представител на административнонаказаното дружество не се е явил в ДИТ – Монтана, а никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Същевременно АУАН е изпратен по пощата и получен лично от управителя на дружеството на 01.09.2023 г. /л. 11 от въззивното дело/, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение /л. 12 от въззъвното дело/ против него, което е годно доказателство за неговото предявяване.

Възражението на касатора, че от изложеното в протокола и в АУАН не се доказва, че „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД като работодател е извършил от обективна страна административно нарушение по чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, както и че АНО не е проверил и изискал информация какви са били конкретните изисквания на Общинска администрация Лом за процесната ограда, което е залегнало като изискване в Наредбата и с които се твърди, че фирмата не се е съобразила, настоящият касационен състав намира за несъстоятелно. Императивно е изискването строителните площадки в урбанизирани територии, по пътища или на територията на действащи предприятия, включително изкопите за изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения да се ограждат с временни плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост - и със светлинни сигнали. С проверката на контролните органи на ДИТ – Монтана, съгласно протокол от 16.06.2023 г., е установено в т. 8, че строителната площадка, намираща се на територията на действаща детска градина, не е оградена с плътна ограда от всички страни. Това обстоятелство не се оспорва и от касатора в развилото се административнонаказателно, респ. въззивно производство. Спазването на изискванията по изграждане на съответната плътна ограда, такива каквито се установяват с други нормативни актове, е задължение на дружеството и същевременно е ирелевантен за настоящия спор въпрос. Правно значение в случая има единствено обстоятелството по изпълнение на даденото предписани – ограждане от всички страни на строителната площадка с плътна ограда, като съответно на това задължение е правомощието на контролните органи, респ. на АНО от ДИТ, да съблюдават спазването и правилното прилагане на законовите разпоредби, регулиращи този вид обществени отношения.

С оглед горното настоящият състав намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че касаторът като не е изпълнил даденото му с протокол № ПР2322878/16.06.2023 г. задължително предписание чрез бездействието си е осъществил от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение. С оглед на изложеното съдът намира, че „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД, със седалище в село П*** действително е нарушило от обективна страна състава на разпоредбата чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, като административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението.

По отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице – в случая на управителя.

Въззивната инстанция е обсъдила приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, като е развила правилни мотиви относно неприложимостта на „маловажен случай“ в настоящото производство, с оглед значимостта на засегнатите обществени отношения, а именно бездействие от страна на работодателя по отношение здравословните и безопасни условия на труд, които създават предпоставки за настъпване на инциденти, застрашаващи човешкия живот и здраве.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

След очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото в писмено становище юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от № 33 от 18.03.2024 г. по АНД № 517/2023 г. по описа на Районен съд – Лом.

ОСЪЖДА „ЕЛ ЗЕТ 60“ ЕООД, със седалище в село П*** , общ. Елин П*** , обл. София, жк „П*** “ 064041, ЕИК * , представлявано от управителя Р*** Ц*** П*** , ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр. София сумата от 100,00 лв. /сто/ представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.