Определение по дело №458/2016 на Административен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 183

 

Гр. Перник, 26.10.2016 година.

 

Административен съд Перник, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

Съдия: Ивайло Иванов

 

като разгледа административно дело № 458 по описа на Административен съд Перник за 2016 година докладвано от съдия Ивайло Иванов, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на Е.Б.В.*** с ЕГН ********** *** против резолюция на М. А. на длъжност директор на Главна дирекция “Следствени арести”, обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от 18.10.1999 година. Резолюцията е със съдържание “Съгласен с предложенията”, следва директор ГДСА и подпис.

Жалбоподателят сочи, че резолюцията е волеизявление, първоначален административен акт, който противоречал на всички императивни правни норми на Закона за министерство на вътрешните работи, поради което моли съда да го прогласи за нищожно.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав като се запозна, с жалбата и с представените по делото доказателства, приема, че жалбата е процесуално недопустима. Доводите за това са следните:

От фактическа страна се установява, че жалбоподателят е бил надзирател в следствен арест гр. Перник към областно звено “Следствени арести” гр. Перник. Със заповед № ЛС-03-3297 от 21.09.2000 година на министъра на правосъдието, на сержант В.*** е наложено дисциплинарно наказание уволнение, считано от датата на отстраняване от длъжност от 20.10.1999 година и е освободен от служба. Заповедта е обжалвана, като с Решение № 2976 от 03.05.2001 година, постановено по административно дело № 8104/2000 година по описа на Върховния административен съд, тричленен състав жалбата е отхвърлена като неоснователна. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на В. по отношение на заповед № ЛС-03-1902 от 20.10.1999 година за отстраняването му от работа. С Решение № 10035 от 20.12.2001 година, постановено по административно дело № 4733/2001 година по описа на Върховния административен съд, петчленен състав е оставил в сила първоинстанционното решение.

Предмет на настоящето съдебно производство, съобразно изложеното в подадената жалба е незаконосъобразност и нищожност на резолюция, обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от 18.10.1999 година. Резолюцията е със съдържание “Съгласен с предложенията”, следва директор ГДСА и подпис.

Съгласно разпоредбата на чл. 147 от АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължение. Това обуславя и наличието на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол. Изискването е валидно и при искане за прогласяване на нищожност. В конкретния случай, резолюцията не засяга неблагоприятно правата на жалбоподателя, както пряко, така и в смисъл на застрашаване, и затова същият не е активно легитимиран да подаде жалба против него.

Оспорената резолюция не носи белезите и на индивидуален административен акт и от нея не настъпват пряко никакви неблагоприятни последици за жалбоподателя. Същата не представлява индивидуален административен акт и не попада в обхвата на чл. 21 от АПК. Поради тази причина и не би могло да се претендира нищожност, тъй като няма годен на обжалване индивидуален административен акт. В резолюцията не се съдържа властническо волеизявление, което едностранно да породи или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя. Дали е съгласен или не директора с резултатите обективирани в справката, в която е предложено на сержант В.*** да се наложи наказание не е от съществено значение, тъй като преценката дали да наложи наказание и какво да е то е на издателя на заповедта. Дори да се разгледа като част от процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение, то тя не е краен акт, който да подлежи на съдебен контрол. На съдебен контрол подлежи единствено крайния акт – заповедта за уволнение. Следва да се отбележи, че в производството по административно дело № 8104/2000 година, по оспорване заповед № ЛС-03-3297 от 21.09.2000 година на министъра на правосъдието, с която е наложено дисциплинарното наказание уволнение аналогични доводи са излагани в тази насока и са отхвърлени от решаващия делото съд. След като е налице произнасяне с влязло в сила съдебно решение по административно дело № 8104/2000 година, в чието производство е изследвана законосъобразността на заповедта за уволнение, то е недопустимо ново произнасяне. Това е още едно основание в подкрепа на тезата, че жалбата е без предмет и за жалбоподателя липсва правно защитен интерес да иска отмяна на поставената резолюция, след като е претендирал отмяна на крайния акт и е налице влязло в сила съдебно решение.

Според жалбоподателя, резолюцията представлявала “Първоначален индивидуален административен акт”. Изхождайки от действащото законодателство в областта на регулиране на административните правоотношения настоящия състав намира, че тази резолюция не носи белезите и не представлява индивидуален административен акт, както и не представлява първоначален административен акт. В посочения смисъл е Определение № 9 767 от 19.09.2016 година, постановено по административно дело № 10 182 по описа за 2016 година на Върховния административен съд, V отделение по идентичен казус.

С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е процесуално недопустима, като насочена към акт, който не подлежи на обжалване. При това положение жалбата следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, а производството по делото прекрати.

Мотивиран от изложеното, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.Б.В.*** с ЕГН ********** *** против резолюция на М. А.*** на длъжност директор на Главна дирекция “Следствени арести”, обективирана на последната страница на справка рег. № 2979 от 18.10.1999 година, със съдържание “Съгласен с предложенията”, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 458 по описа Административен съд Перник за 2016 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването му.

 

Съдия:/п/