Р Е Ш Е Н И Е
№
22.07.2021г.
гр.
В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено двадесет и трети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №6497 по описа за 2020 година на Варненски
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от "Т.М. К.“
ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
*** иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване
на вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
65013/2019г. по описа на СРС в размер на сумата 386.16лева, представляваща вреда от удръжка от трудовото възнаграждение
на П. К. М. , с ЕГН ********** през месец ноември 2014г. и изразяваща се в
принудително изпълнение по изп. дело № 20117170400637 по описа на ЧСИ Р. Т. , с
per. №717, с район на действие ОС-град В. за вземане срещу П. К. М. , с ЕГН **********
по издадена Заповед №1324/02.02.2011г. за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист от 07.02.2011г. по ч.гр.дело № 1533 по описа на PC - град В.
за 2011г., XXV състав и прехвърлено от цедента - П. К. М. на заявителя „Т." ЕООД, с ЕИК **** с
договор за покупка и прехвърляне на вземане /Цесия/ от 11.09.2019г.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: В исковата молба се твърди, че по
заявление на „Банка ДСК“ ЕАД са образувани две заповедни производства: по
ч.гр.дело №1533 по описа на PC-град В. за 2011г., XXV състав, за вземане по
Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г., отпуснат на М. Ж. Ж. и
по ч.гр. дело № 8534 по описа на Районен Съд-град В. за 2011г., ГК, XII състав,
за вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г., също
отпуснат на М. Ж. Ж. . Първото заповедно производство - по ч.гр. дело №1533
по описа на РС-град В. за 2011г., XXV състав било образувано за вземане на
Банката дължимо по Договор за кредит
за текущо потребление от 13.08.2001г., Допълнително споразумение от
30.06.2010г. към Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г по
Заявление на Банката с вх. №2572/31.01.2011г. срещу лицата: М. Ж. Ж. Ц. Н. И. - поръчител и П. К. М. , като поръчител.
Твърди се, че лицето П. М. не се
е намирал в облигационна връзка, включително и като поръчител с банката по
отношение на процесното вземане, претендирано с Договор за кредит за текущо
потребление от 13.08.2007г., а е бил поръчител по друг договор, но въпреки това
ответникът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу него. Твърди се, че е издадена Заповед №
1324/02.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, с която освен кредитополучателя и действителния му поръчител Ц. И.
, е осъден в качеството му на поръчител и П. К. М. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сума в общ
размер на 14 456,39 лева, произтичаща от Договор за кредит от 13.08.2007г. Твърди се, че по издадения изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело № 637/2011г. по описа на ЧСИ Р. Т. , рег.№ 717,
срещу П. К. М. и на 14.07.2011г. му е
връчена покана за доброволно изпълнение. Сочи се, че П. М. не е подал възражение срещу издадената
заповед, поради което тя е влязла в сила, като е наложен запор върху трудовото
му възнаграждение. Твърди се, че ответното дружество е конституирано като
взискател по изпълнителното дело поради настъпило частно правоприемство на
вземането по силата на сключен с първоначалния взискател Договор за
покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. Твърди, че ответното дружество е
образувало, в качеството си на частен правоприемник и второ изпълнително дело
срещу П. М. с №911/13г., при ЧСИ Р. Т. ,
с per. № 717, въз основа на издадените в полза на „Банка ДСК" ЕАД Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
07.06.2011г., постановена по ч. гр. дело № 8534 по описа на ВРС за 2011г.;
Гражданска колегия; XII състав, с която ВРС осъжда П. М. , в качеството му на
поръчител, да заплати на Банката сумата в общ размер на 16 296.12 лева, по договор за кредит за текущо потребление от
23.11.2007г., както и изпълнителен лист от 14.06.2011г. Сочи, че
след запознаване с двете заповедни производства и образуваните изпълнителни
дела П. М. е разбрал, че е плащал чуждо
задължение, за което не се е съгласявал да поръчителства. Вследствие на
подадено от него възражение по ч.гр.д.№8534/2011г. по описа на Районен съд - В.
е било образувано гр.д.№ 702/2014г. по описа на Районен съд - В., като с влязло
в сила съдебно решение изп.д. № 911/2013 г. по описа на ЧСИ Р. Тодорова е било
прекратено по отношение на П. М. . Твърди се, че вследствие на постъпилите
средства от удръжките от трудовото възнаграждение на П. М. , изп.д.№ 637/2011г.
е приключено поради пълно погасяване на дълга по него. Сочи, че още през 2013г.
ответното дружество, чрез свои служители, е узнало от П. М. факта, че е било предприето принудително
изпълнение, въз основа на несъществуващо поръчителство, но въпреки това е
продължило недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави принудително да се
удовлетворява. Счита, че поведението на ответника съставлява злоупотреба с
процесуални права по чл. 3 ГПК. Твърди
се, че процесното вземане, съответно на удръжката за месец ноември 2014г. е
прехвърлено на ищеца с Договор за
покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 11.09.2019 г., като на
длъжника е изпратено уведомление по чл. 99 ЗЗД, като е дадена възможност за
доброволно заплащане на процесната сума. С липсата на изпълнение в указания
срок ищецът обосновава интереса си от исковата претенция.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Навежда аргументи за нищожност на процесният договор за цесия поради
невъзможен предмет, доколкото счита, че твърдяната от ищеца имуществена вреда
не е прехвърлимо вземане. Твърди, че обезщетението за вреди има характер на
вземане с оглед личността и за това е непрехвърлимо според естеството си.
Възразява, че липсват предпоставките за реализиране на претендираната от ищеца
отговорност за непозволено увреждане по чл. 3 ГПК. Счита, че по делото липсват
доказателства за наличие на вреда, съгласно твърденията на ищеца. Твърди, че по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. „Банка ДСК“
ЕАД прехвърля на ответното дружество пакет от вземания, ведно с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности, сред които е и това срещу П. К.
М. в качеството му на задължено лице по
влезли в сила изпълнителни титули - заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 02.02.2011г., издадени по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа
на Районен съд - В.. Твърди, че ответникът като частен правоприемник на цедента
се ползва от издадените в полза на банката и влезли в сила преди цесията
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011г., издадени
по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на Районен съд - В., въз основа на които по
искане на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано изп.д.№ 637/2011 г. по описа на ЧСИ Р.
Т. . Твърди, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение на
14.07.2011г. лично от П. М. , същият не е упражнил правата си по чл. 414 ГПК и
възможността за възражение е преклудирана за него. Твърди, че пропускането от
страна на П. М. на възможности, които са
му предоставени по закон, не е основание да се приема, че ответното дружество с
поведението си е злоупотребило с права. Възразява, че предприемането на
принудително изпълнение за вземане, с което кредиторът разполага с влязъл в
сила изпълнителен титул, не съставлява противоправно поведение. Възразява, че
запорът върху трудовото възнаграждение на П. М. е поискано от предходния взискател по
изпълнителното дело „Банка ДСК“ ЕАД, поради което счита, че не е налице
причинно-следствена връзка между поведението на ответника и твърдените от ищеца
вреди. Цитира практика по предходни дела. Счита, че в случай, че са произтекли
вреди в конкретния случай, то същите са в резултат на грешка на служител на
„Банка ДСК“ ЕАД – отговорния юрисконсулт, който е представил погрешен договор
за поръчителство, както и на съдия при Районен съд – В., който не е изследвал
обстойно предоставените му документи, ведно със заявлението. Твърди се още, че
дори да се приеме, че е било налице недобросъвестно процесуално поведение (в
случая на юрисконсулт на „Банка ДСК" ЕАД) и то е послужило като основа за
издаване на заповедта за изпълнение, то след като същата е влязла в сила, искът
за обезвреда с основание чл. 3 ГПК не може да бъде предявен. Счита още, че не е
налице твърдяната от ищеца злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като. самото узнаване от страна на „ОТП Факторинг“ ЕАД, че П. М. не е поръчителствал за процесното задължение,
не покрива съдържанието на недобросъвестност и злоупотреба с процесуални права.
Моли да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание исковата
молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на ищеца и
ответника, които доразвиват доводите си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Правният
интерес от търсената защита по реда на чл.422 ГПК се извежда от предходно
развило се заповедно производство ч.гр.д. № 65013/2019г. по описа на СРС, по
което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение по чл.
414 ГПК от длъжника в указания срок. Налице е субективен и обективен
идентитет между вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и това,
чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
Не е спорно
между страните и от представените писмени доказателства: заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
вх. № 2572/31.01.2011г., Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г.,
Допълнително споразумение към договор за кредит от 30.06.2010 г., Заповед №
1324/02.02.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен
лист от 02.02.2011г., издаден по ч.гр.д. № 1533/2011 г. по описа на Районен съд
– В., 25 състав, молба от 01.07.2011 г. от „Банка ДСК“ ЕАД за образуване на
изпълнително дело, Запорно съобщение и Покана за доброволно изпълнение по изп.д.
20117170400637 по описа на ЧСИ Р. Т. , Молба от „ОТП Факторинг“ ЕАД по изп.д. №
637/2011 г., се установява следното:
На 31.01.2011 г. „Банка ДСК“ ЕАД като
заявител е подал заявление по чл. 417 ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д.
№ 1533/2011 г. по описа на Районен съд – В., 25 състав. Заявлението съдържа
искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
М. Ж. Ж. , като кредитополучател и поръчители - Ц. Н. И. и П. К. М. . Посочено е, че документът, от
който произтича вземането на кредитора, е Договор за текущо потребление от
13.08.2007 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010г.
Видно от съдържанието на Договор за
кредит за текущо потребление от 13.08.2007г., същият е сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и М. Ж. Ж. , като за обезпечение на дълга по него е сключен и Договор
за поръчителство от същата дата с лицето Ц. Н. И. . По делото е представено
Допълнителното споразумение от 30.06.2010 г., сключено между „Банка ДСК“ ЕАД и М.
Ж. Ж. , като същото касае предоговаряне на условията по Договор за кредит за
текущо потребление от 13.08.2007 г.
Въз основа на така представените
документи, в рамките на производството по ч.гр.д. № 1533/2011 г. по описа на
Районен съд – В., 25 състав, са били издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
По повод на молба на кредитора от
01.07.2011 г. е образувано изп.д. № 20117170400637 по описа на ЧСИ Р. Т. , като
на длъжника П. М. е била изпратена
покана за доброволно изпълнение, получена от същия на 14.07.2011г.
Между страните не е спорно, че след
получаване на препис от заповедта и на поканата за доброволно изпъление, длъжникът
не е възразил по реда на чл. 414 ГПК, поради което и заповедта е влязла в сила,
както и че върху получаваното от П. М. трудово възнаграждение е
наложен запор, като за месец ноември 2014г. от това възнаграждение е удържана
сумата от 386,16 лева.
По повод на молба от 14.12.2012 г. по
изпълнителното дело като взискател е бил конститутиран настоящият ответник,
легитимирал се като частен правоприемник на взискателя въз основа на Договор за
цесия 12.06.2012г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, като продавач, и „ОТП
Факторинг“ ЕАД, като купувач, изкупувайки вземания на продавача съобразно
приемо-предавателен протокол, сред които и това спрямо длъжника М. Ж. Ж. по
Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007 г.
Не спорно по делото, а и от справка
в деловодната система на Районен съд - В. се установява, че въз основа на
заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Банка ДСК“ ЕАД срещу М. Ж. Ж. , като
кредитополучател, и П. К. М. , като поръчител, е образувано ч.гр.д. № 8534/2011
г. по описа на Районен съд – В., с искане за издаване заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу тях, произтичащо от Договор за кредит за
текущо потребление от 23.11.2007 г. и Договор за поръчителство към него.
Искането е било уважено и въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба
на настоящия ответник /отново като цесионер на вземането/ от 19.11.2013г. е
било образувано изп.д. № 20137170400911 по описа на ЧСИ Р. Т. . На 25.11.2013 г. на длъжника П. М. са били връчени издадената заповед и покана за
доброволно изпълнение, като същият е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради
което и кредиторът е предявил иск по чл. 422 ГПК, който с влязло в сила решение
е бил отхвърлен.
Не е
спорно между страните, че ищцовото дружество е придобило процесното вземане от П.
К. М. с Договор за цесия от 11.09.2019г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно възприетото
в ППВС № 7/1958г. и № 9/1966г. становище, отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за възложителя на работа, тя е обективна, с
обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие
или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената
работа. Тази отговорност произтича от вината на лицето - изпълнител на
възложената работа. Затова, за да се освободи от отговорност възложителят на
работата, следва по делото да е установено или че лицето, на което е възложена
работата, не е причинило никаква вреда, или че неговите действия не са виновни
и противоправни, респективно вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа.
Така очертаният състав на претендираното
право възлага в доказателствена тежест на ищеца установяване на следните факти:
че е сключен валиден договор за цесия, с който в полза на ищеца е прехвърлено
процесното вземане; че по отношение на цесионера е имало образувано
изпълнително дело въз основа на посоченото в исковата молба основание и че той
е извършил плащане на претендираната сума; „узнаването“ от страна на служители
на ответника, че принудителното изпълнение е осъществявано въз основа на
несъществуващ договор за поръчителство.
Предмет на настоящата претенция е
вземане за репариране на имуществени вреди във формата на претърпени загуби,
които се твърди да са търпяни в резултат на недобросъвестно и в нарушение на
добрите нрави упражнено процесуално право, изразяващо се в искане да бъде
продължено принудителното изпълнение по изп.д. № 20117170400637 по описа на ЧСИ
Р. Т. и нареждане по сметка на ответника
на постъпилите по изпълнението суми, независимо от знанието, че изпълнителният
лист касае дълг, по който П. М. не е
поръчителствал.
Спорните
по делото въпроси са два: представлява ли удръжката от трудовото възнаграждение
на П. М. противоправно деяние, от което
са настъпили вреди за цедента, съответно налице ли е основание за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника, и налице ли е валидно споразумение за
прехвърляне на вземания между ищеца и М. Ж. Ж. . Отговорът на втория въпрос е
обусловен от първия, тъй като само наличие на действително вземане може да
обоснове извод за годен предмет на договора за цесия.
Специалният състав на чл. 3 ГПК предвижда отговорност за противоправно
поведение, изразяващо се в превратно упражняване на процесуални права, в
нарушение на принципите за добросъвестност и спазване на добрите нрави. Тоест,
процесуалният закон урежда своеобразен процесуален деликт.
По същността си превратното упражняване на процесуални права може да се
обобщи като упражняване на определени правомощия формално в съответствие с
изискванията на закона, но по начин да се заобиколят определени негови
изискания. Такива са случаите на шиканирано упражняване на права - многократно
отлагане на разглеждането да делото от страна, неупълномощила процесуален
представител и същевременно удостоверяваща основателни причини за неявяването
си; неоказване на съдействие на вещото лице в хипотези, в които по отношение на
страната не може да се приложи последицата на чл. 161 ГПК, изнасяне на неверни
факти от страна в обясненията й по чл. 176 ГПК, водене на симулиран процес и
т.н. От друга страна, не е налице злоупотреба с процесуално право, когато се
предявява недопустим или неоснователен иск, освен ако това не се прави с
нарочната цел да се увреди насрещната страна. Дали обаче един иск е
основателен, съответно съществува ли предявеното материално правоотношение, е
въпрос, който се решава от съда в рамките на гражданското производство с
участието на страните. Именно в това производство (независимо дали исково и
заповедно) страната, на която се противопоставя спорното право, може да вземе
становище, като признае или отрече заявеното притезание, а в заповедно
производство - да възрази срещу заповедта за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК
или да пропусне да стори това. В последния случай, длъжникът имплицитно
признава дълга и правото на принудително изпълнение на кредитора по заповедта.
В случая, от представените по делото писмени доказателства се
установява, че издадената в рамките на ч.гр.д. №1533/2011г. по описа на Районен съд – В., 25
състав, заповед за изпълнение е редовно връчена
на длъжника, който в предвидения в закона в срок не е упражнил правото си на
възражение, с което изпълнителното основание се е стабилизирало. Поради това,
действията на ответника по прилагане на допустим
изпълнителен способ за събиране на удостоверено с изпълнително основание
задължение не могат да се квалифицират като противоправни. Упражняването на
правото на ответника по делото не представлява злоупотреба с процесуални права
по смисъла на чл. 3 ГПК. Доводите в тази връзка за знание у ответника, че П.
М. не е длъжник, доколкото не е поръчител
по договора от 13.08.2007г., не влияят върху правомерността на упражняваното
право по принудително събиране на вземането, а по-скоро касаят съществуването
на материалното право, което е предмет на принудително изпълнение. Да се
приеме обратното би означавало да се пререши въпросът за съществуването на
материалното право, съответно да се отрече правоустановителното действие на
влязлата в сила заповед за изпълнение, което е недопустимо на по аргумент от
чл. 424 ГПК. Допускане в този смисъл би позволило длъжниците, които са пропуснали
да оспорят своевременно заповедта за изпълнение, да получат възможност в ново
производство да наведат преклудирани вече възражения. Подобна възможност
противоречи освен на основните принципи на гражданския процес и на правовата
държава изобщо.
Съдът е призван да спазва и прилага
разпоредбите на закона и не може да дерогира императивни такива по съображения
за житейска справедливост. В българската
правна система случаите, при които съдът може да се позове директно на житейски
съображения, са два: когато правна норма изрично повелява това (например чл.52 ЗЗД) или когато съответната норма е формулирана общо и по-абстрактно, а
приложимостта й предполага преценка на конкретиката на всеки отделен случай
(например брачната вина, интереса на децата по дела за родителски права и
други). Извън тези хипотези, житейската справедливост няма как и не може да
бъде предпочетена пред императивните правила на закона в процеса на
правораздаване. В този смисъл, щом длъжникът е пропуснал да се защити чрез
предвидените в закона способи и щом не са налице последващи такива за
преразглеждане на въпроса, това не би следвало да води до извод за
противоправност на действията на ищеца или на заявителя.
По изложените съображения, съдът намира, че
действията по прилагане на процесния изпълнителен способ не са противопоравни,
съответно предявеният иск се явява неоснователен.
Само за пълнота следва да се
отбележи, че към момента са предявени и висящи множество идентични съдебни
дела, като всяко от тях е образувано за отделна принудително събрана от
ответника месечна вноска при същите процесни обстоятелства. Визираното
поведение би могло да се окачестви като злоупореба с процесуални права
В заключение, исковата претенция е
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на вземане по издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65013/2019г. по описа на СРС
в размер на сумата 386.16лева,
представляваща вреда от удръжка от трудовото възнаграждение на П. К. М. , с ЕГН
********** през месец ноември 2014г. и изразяваща се в принудително изпълнение
по изп. дело № 20117170400637 по описа на ЧСИ Р. Т. , с per. №717, с район на
действие ОС-град В. за вземане срещу П. К. М. , с ЕГН ********** по издадена
Заповед №1324/02.02.2011г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист от 07.02.2011г. по ч.гр.дело № 1533 по описа на PC - град В. за 2011г.,
XXV състав и прехвърлено от цедента - П. К. М. на заявителя „Т." ЕООД, с ЕИК **** с
договор за покупка и прехвърляне на вземане /Цесия/ от 11.09.2019г.
ОСЪЖДА „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 100лева, представляваща сторени в
производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: