Присъда по дело №185/2022 на Софийски градски съд

С Решение от 28.09.2021 г. по НОХД № 6214/2021 г. Софийският районен съд, НО,
116-ти състав е признал обвиняемия Й. Б. Ч., за ВИНОВЕН в това, че на 01.04.2020 г., в гр.
София, в магазин на „Ф.М.****“ ООД, находящ се в кв. „Суходол“, ул. ****, чрез нанасяне
на удар с едната си ръка в главата на Е.П.Н., е причинил на длъжностно лице - Е.П.Н. -
продавач-консултант в магазин на „Ф.М.****“ ООД, при изпълнение на службата й, лека
телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане в лявата ябълчна област на лицето,
което е реализирало медико- биологичния признак болка и страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, поради което на
основание чл. 78а от НК го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Със същото решение първоинстанционния съд е ОСЪДИЛ обвиняемия да заплати по
сметка на СДВР сумата от 585,60 лева разноски по досъдебното производство.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от защитника на
Й.Ч.. С нея се релевират доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановения съдебен акт. В допълнителното изложение към въззивната жалба защитата
навежда доводи свързани с фактическата обстановка, като излага твърдения, че обвиняемият
не е предизвикал лично възникналия конфликт. Излагат се твърдения за отправени обидни
квалификации от страна на касиерката по отношение на личността на Й.Ч., както и данни за
опит за физическа агресия, състоящи се в замахване на ръце към лицето на обвиняемия,
изблъскване на същия и хващане за ревера на блузата, както и отправени закани. В тази
връзка се посочва, че поведението на Е.Н. е възбудило основателен страх от страна на
обвиняемия, следствие на което същият предприел действия да отблъсне нападението.
Изтъква се още, че пострадалата не притежава квалифициращото обстоятелство –
длъжностно лице. В заключение моли съда да отмени оспорвания съдебен акт и да
постанови нов, с който да признае Й.Ч. за невиновен. С депозираната въззивна жалба не са
отправени доказателствени искания към въззивния съд.
В проведеното закрито заседание на 24.01.2022 година въззивният съд по реда на чл.
327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
ангажирането на нови доказателства.
В публичното съдебно заседание на 18.02.2022 г. защитникът поддържа депозираната
жалба. Излага аргументи, че от събраната доказателствена съвкупност не може да се направи
извод относно съпричастността на обвиняемия, като се посочва, че Й.Ч. се е самоотбранявал.
Представителят на СГП намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и
законосъобразен.
Обвиняемият в последната си дума иска от съда да бъде оправдан, като поддържа
становището на своя защитник.
Въззивният съд, като съобрази събраните пред двете съдебни инстанции
доказателства и доказателствени средства, данните от способите за доказване, както и
становищата на страните, намери за установено следното:
Постановеното от СРС решение е неправилно, , тъй като този съдебен състав намира
че Й.Ч. не е осъществил престъплението по чл. 131, ал.1, т.1 вр. чл. 130, ал.2 от НК. С оглед
на което депозираната въззивна жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.
При самостоятелната преценка на доказателствената съвкупност настоящият
въззивен състав, в рамките на правомощията му да прави нови фактически установявания,
прие фактическа обстановка, която се различава от части с изложената от контролираната
инстанция. С оглед на което въззивният съдебен състав възприема част от установените от
първостепенния съд факти, които се изразяват в следното:
Обвиняемият Й. Б. Ч. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
неосъждан, женен, със средно специално образование, охранител в „Д.С.„ЕООД, с настоящ
1

адрес: гр. София, ж.к. Модерно предградие, ул. ****, ЕГН **********.
Към 01.04.2020 г. обвиняемият Ч. е работил в Министерството на външните работи на
длъжност „старши полицай“ в 02 звод, 03 група на 01 сектор СПООР към ОСПС при СДВР.
По време на инкриминирания
период пострадалата Е.П.Н. била в трудово правни взаимоотношения съгласно сключен
трудово договор № 297 от 02.05.2018 г. с търговското дружество „Ф.М.****“ ООД, като
същата заемала длъжността „продавач - консултант“ в магазин, находящ се в гр. София, кв.
„Суходол“, ул. ****. Пострадалата била запозната с длъжностната характеристика на
заеманата от нея професия, която включвала задължения да посреща и вежливо да обслужва
клиентите на магазина, да пази поверената й стока, да отчита ежедневно своя оборот на
касовия апарат и в касовата книга, както и да приема парични суми от клиентите и да им
връща ресто. На 01.04.2020 г. в часовия диапазон между 07.00
часа до 19.00 часа Е.Н. била на работа на работното си място. Към 12.30 часа Й.Ч.
придружен от неговата позната свидетелката Б.А. посетил хранителния магазин „Фреш-
Маркет“ в кв. „Суходол“, в който работила Е.Н.. В този времеви участък се прилагали
мерките за извънредно положение, наложени във връзка с пандемията от коронавирус, като
в хранителния обект били допускани определен брой клиенти, които носели предпазни
маски върху лицата си, като персонала носел предпазни шлемове. Влизайки в магазина Й.Ч.
и Б.А. забелязали, че в него били още една клиента и две жени от персонала на търговския
обект. Двамата пазарували, като свидетелката А. поискала три пакетчета суха мая за хляб,
която и била дадена от В.К., работеща в търговския обект на шанда за месни продукти. Едно
от пакетчетата се изсипало и свидетелката А. го върнала на свидетелката К., която го
подменила с друго. Отправяйки се към касата взетите пакетчета започнали да се изсипват, с
оглед на което Б.А. ги подала на Й.Ч., който ги оставил горния рафт при други стоки от
магазина, като и казал, че ще си вземат мая от друг магазин. В този момент Е.Н. помагала на
свидетелката В. да си избере сладки неща от щанда. Две от пакетчетата мая паднали и Н.
попитала свидетелката К. дали маята е от нейния щанд, последната и отговорила, че мъж и
жена са взели пакетчетата мая от нея и са се отправили към касата. Пострадалата тръгнала
към касите, където била изчаквана от обвиняемия Ч. и свидетелката А.. Пострадалата Н.
направила забележка на Й.Ч., който от своя страна се ядосал. Между двамата възникнал
словесен конфликт, по време на който били отправени обидни квалификации. През това
време Е.Н. маркирала закупените продукти от страна на Й.Ч. и Б.А., която прибирала
продуктите в торбичка. Непосредствен свидетел на конфликта станала В.К., която чакала
реда си на касата в близост до обвиняемия Ч.. Й.Ч. заплатил цената на продуктите, а Е.Н. му
върнала ресто, което било недостатъчно. Й.Ч. забелязал, че продавач-консултантът му
дължи още ресто, като показал касовия бон на служителката. Свидетелката Н. извадила от
касата рестото и го подала на обвиняемия Ч., като продължавали да спорят и ръкомахат.
Пострадалата хванала Й. Ч. с лявата ръка за ревера на якето и започнала да го дърпа. В този
момент Й.Ч. замахнал с дясната си ръка, за да отстрани ръцете й от себе си, като в следствие
на товаръката му се отклонила и ударил свидетелката Н. в областта на главата, с който удар
и причинил оток и кръвонасядане в лявата ябълчна област на лицето, което е реализирало
медико-биологичния признак болка и страдание без разстройство на здравето.
След това обвиняемия Ч. напуснал магазина, като посетил съседния магазин
„Аванти“. Пострадалата натиснала паник-бутона, разположен в магазина, на който сигнал се
отзовали служители на СОТ-161, ангажирани с охраната на магазина - свидетелите Топузов
и Христов. След около 15-20 минути свидетелката А. и обвиняемият Ч. се запътили към
2

автомобила на последния, марка „Ситроен“, сив за цвят, който бил паркиран в
непосредствена близост до магазин „Фреш – маркет“. Служителите на СОТ-161 се насочили
към тях, но не успели да стигнат до лекия автомобил на обвиняемия, който заключил
вратите и потеглил към Мало Бучино, за да остави покупките. След което имал намерение да
отиде до районното, за да подаде тъжба относно поведението на продавач-консултанта Н..
През това време пред неговия дом го очаквали полицейски служители от РУ. Същият
съдействал на полицейските служители и отишъл към районното управление, в което подал
и тъжба с вх. № 230000-4062/01.04.2020 г. Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на диференцирата процедура по гл. 28-ма от НПК при внесено
постановление на прокурор от СРП с предложение за освобождаване на обвиняемото лице
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За да постанови обжалваното решение,
с оглед спецификата на особените правила, районният съд надлежно е приобщил събраните
на досъдебното производство доказателства, които е преценил на основание чл. 378, ал. 2 от
НПК в отклонение от общите правила на традиционното наказателно производство, без да е
необходимо непосредственото им събиране. Следователно за да достигне до крайния извод
в настоящото наказателно производство, контролиращата съдебна инстанция се позова на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства -
показанията на свидетелите – Е.П.Н. (л. 23-24 от т. 1 частично), С.С.Т. (л. 31 от т. 1), Й.С.В.
(л. 32 от т. 1 частично), А.Т.Р. (л. 42 от т. 1), Б.М. А. (л. 6-7 от т. 2), И.А.В. (л. 10-11 от т. 2),
А.И.Н. (л. 12-13 от т. 2), С.Й.Х. (л. 14-15 от т. 2), Р.Л.А. (л. 16-17 от т. 2), И.Ц.Т. (л.18 от т.2),
Д.Б.В. (л. 19-20 от т. 2), Н.Г.Я. (л. 21-22 от т. 2), В.Б. К. (л.23-24 от т. 2), Ю.С.Г. (л. 25-26 от т.
2), В.П.П. (л.27 от т. 2), П.Ю.П. (л.28-29 от т. 2); копие от фиш за спешна медицинска помощ
(л. 14 от т. 1), обяснения на обвиняемия Й. Б. Ч., копие на трудов договор (л. 26 от т. 1),
копие на длъжностна характеристика за длъжността продавач-консултант (л. 27-28 от т. 1),
график (л.29-30 от т. 1), съдебномедицинско удостоверение № 226/2020 г. (л. 35 от ДП от т.
1), съдебно-медицинска експертиза (л. 32-33 от т. 2), видео-техническа експертиза (л. 50-60
от т. 2), заверено копие от писмените материали по дисциплинарно производство е № 513з-
7707/08.04.2020 г. на СДВР (л. 1-198 от т. 3), комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза. При изграждане на своите изводи по
отношение на извършеното престъпно посегателство по чл. 131, ал.1, т.1 от НК съдът
прецени, че следва да групира гласните доказателствени средства на свидетели,
присъстващи и възприели пряко конфликта –Е.Н., Б.А. и Й.В. и лица, които възпроизвеждат
непреки впечатления и данни, свързани с инкриминираното деяние - С.Т., А.Р., И.В., А.Н.,
С.Х., Р.А., И.Т., Д.В., Н.Я., В. К., Ю.Г., В.П. и П.П.. Въззивната инстанция
кредитира частично свидетелските показания на пострадалото лице Е.Н.. Като достоверни и
обективни съдът разграничи данните свързани с местоработата на пострадалата, трудовите й
задължения, обстоятелствата, че същата е била на работа на процесната дата и е обслужила
обвиняемия. Посочените твърдения намират потвърждение в останалата доказателствен
съвкупност съответно свидетелските показания, както и приобщените писмени документи –
трудов договор на г-жа Н., длъжностна характеристика и график на смените за търговския
обект. Тази съдебна инстанция кредитира частично изложените твърдения от страна на
пострадалата свързани с повода за разразилия се словесен конфликт между нея и обвиняемия
Ч., както и последващата размяна на обидни квалификации и реплики, след които е
последвал и физическия сблъсък между тях. От доказателствената съвкупност се установи,
че поводът за разразилия се спор е падналото пакетче мая, взето от Й.Ч.. Конкретните факти
около това дали маята е паднала върху пострадалата, както и оставена ли е била или е
хвърлена от страна на обвиняемия не успяха да се докажат по безспорен начин. В тази
3

насока са противоречиви твърденията на пострадалата, която посочва, че е паднало пакетче
мая, а впоследствие дава информация, че пакетчето е било хвърлено по нея. По отношение
на това обстоятелство дават сведения В. и А., които също излагат разнопосочни твърдения.
Въззивната инстанция се довери на изложеното от Е.Н. досежно това, че е направила
забележка на обвиняемия и разразилия се словесен конфликт между тях. Това твърдение се
установи по безспорен и еднопосочен начин от приобщените доказателства в хода на
досъдебното производство. Като достоверни съдът прецени изложеното от страна на Е.Н. по
отношение на това, че същата е била ударена от страна на Й.Ч.. Причиненото травматично
увреждане се установи и съобразно приобщеното съдебномедицинско удостоверение и
изготвените съдебно-медицинска експертиза и видео-техническа експертиза. Въз основа на
посочените доказателства и способи за доказване се констатира вида травма, механизма на
получаването й, както и предхождащото поведение на двете конфликтни страни. В тази
връзка въззивният съд прецени, че свидетелските показания на Е.Н. досежно
обстоятелството, че същата не е провокирала обвиняемия Ч. да я удари за несъответстващи
на фактическата обстановка. В противовес на твърденията на пострадалата са освен
свидетелските показания на Б.А., също така и резултатите от видео-техническата
експертиза. От последните е видно, че пострадалата Н. е хванала за връхната дреха Й.Ч. и го
дърпа, впоследствие в приложения снимков материал от видео наблюдението е онагледен и
отправения удар от страна на обвиняемия към лицето на Е.Н.. Съгласно резултатите от
експертиза се констатира, че нанесения от страна на Й.Ч. удар е последващ спрямо
дърпането за якето от страна на Е.Н.. Заснетото от видеокамерата физическо
съприкосновение, предприето от страна на пострадалата се обсъжда от нея като опит да
отблъсне обвиняемия, което не съответства на заснетото от видео-камерата. Видно от
приложения снимков материал между двамата участници в конфликта има разстояние, което
е заето от щанда, на който се маркират закупените продукти. От снимките се вижда също и
че именно пострадалата е лицето, което е посегнало първоначално към другия участник в
конфликта и го придърпва към себе си. Предвид което съдът прецени, че свидетелката Н. не
описва по обективен начин възникналия спор между нея и обвиняемия прераснал във
физически сблъсък. По отношение на последващите обстоятелства, състоящи се в излизане
от търговския обект на обвиняемия, оставяне на лекия му автомобил в непосредствена
близост до хранителния магазин, както и пристигането на служителите на СОТ и
полицейските органи съдът кредитира изложените твърдения от страна на Е.Н..
Настоящата
инстанция взе предвид свидетелските показания на Й.В., въз основа на които изгради
представа за повода за възникналия конфликт между пострадалата продавач-консултантка
и обвиняемия и последващия конфликт. Съдът възприе и свидетелските показания на Й.В.
относно обстоятелството, че пострадалата не е върнала изцяло рестото на обвиняемия, както
и механизма на нанесения от страна на Й.Ч. удар по лицето на пострадалата. Настоящата
инстанция не взе предвид в изграждане на фактическата обстановка изложените доводи на
свидетелката, че обвиняемия Ч. е ударил пострадалата Ненова, след като същата е отправила
забележка спрямо него и това го е провокирало да отправи удар в областта на главата на
служителката на магазина. Посоченото твърдение на свидетелката се опровергава от
приобщената доказателствена съвкупност, в това число и от предоставените видеозаписи от
камерите в магазина и от свидетелските показания на другия очевидец на конфликта Б.А.. В
тази връзка съдът прецени, че свидетелката А. е могла да възприеме с по-голяма прецизност
случващото се между обвиняемия и пострадалата, тъй като се е намирала пред двамата,
докато свидетелката В. е била зад обвиняемия. С оглед на което свидетелските показания в
4

частта относно действията на пострадалото лице преди да получи травматичното увреждане
не следва да бъдат кредитирани.
При анализа на показанията на Б.А. съдът отчете това, че същата е в приятелски отношения
с обвиняемото лице и подложи изложените твърдения от същата на самостоятелен анализ с
останалия доказателствен материал. Съдът прецени, че следва да се довери на свидетелските
показания на г-жа А., тъй като същите намират опора и в изследваните видео-записи при
изготвянето на видео-техническа експертиза. От една страна безспорно свидетелката
потвърждава, че обвиняемия е участвал в разразилия се конфликт и обстоятелството, че
служителката на хранителния магазин не е върнала с точност рестото. Основното
противоречие между свидетелските показания се състои в конкретното поведение на Й.Ч. и
Е.Н.. Съгласно твърденията на Б.А. пострадалата се е държала агресивно, обиждала е
обвиняемия и е преминала границата от вербален към физически конфликт. Въз основа на
събраната доказателствена съвкупност съдът не може да установи с категоричност
инициатора на вербалния конфликт и конкретното съдържание на обидните квалификации,
но от приобщените видео-записи е видно, че описаната от свидетелката А. фактическа
обстановка, свързана с действията на пострадалата Н. са достоверни. Настоящата инстанция
се довери на последващите пояснения от страна на свидетелката отнасящи се до това, че
двамата с обвиняемия оставили лекия автомобил пред магазина и отишли да вземат други
продукти от съседен магазин. Относно обстоятелството дали свидетелката и обвиняемия са
видели служителите на СОТ и са избягали или не са налични разнопосочни твърдения,
съдържащи се в свидетелските показания на свидетелката А. и на двамата служители от
СОТ. По отношение на това обстоятелство съдът прецени, че следва да се довери на
свидетелите Топузов и Христов, въпреки че този факт не е съществен по отношение на
инкриминираното деяние. По
отношение на свидетелските показания на работещите служители в хранителния магазин
съдът изгради представа за емоционалното състояние на пострадалата след конфликта,
както и за причинената лека телесна повреда, изразяваща се в първоначално зачервяване на
лявата страна на лицето на пострадалата. Свидетелката В.К. дава информация, че тя е
обслужила обвиняемия и Б.А., като посочва, че двамата клиенти не са били доволни от
продукта. По отношение на конкретно разразилия се конфликт, размяната на словесни
обиди, проявената физическа агресия и нанесения удар свидетелите дават производна
информация и не са били очевидци на спора съответно не са възприели лично конфликта и
не са могли да си изградят индивидуална представа за фактическата обстановка пряко
свързана с престъпното деяние.
Съдът се довери на изложените твърдения на
служителите към охранителната фирма С.Т. и С.Х.. Същите описват еднотипна фактическа
обстановка, установена по наказателното производство, като посочват, че са се отзовали по
подаден сигнал чрез паник бутон. Свидетелите посочват, че обвиняемия им е бил посочен от
пострадалата, но не са успели да го задържат до пристигането на полицейските органи.
Настоящата инстанция
взе предвид и свидетелските показания на полицейските служители, които съдържат данни
за задържането на обвиняемия Ч. на неговия адрес в село Мало Бучино, както и намерението
на Й.Ч. да подаде тъжба срещу пострадалата.
По отношение на обясненията на
обвиняемия съдът отчита тяхната двойствена природа като доказателствено средство и
средство за защита. В настоящия случай съдът прецени, че същите следва да бъдат ползвани
с доверие. Част от твърденията направени от обвиняемия отнасящи се до възникналия
5

конфликт между него и касиерката, неточно върнатото ресто, както и част от думите, които
пострадалото лице е отправило към него следва да бъдат определени като безспорни, тъй
като за тези обстоятелства не са опровергани и отречени и от доказателствения материал,
подкрепящ обвинителната теза. По отношение на обясненията свързани с предприетите от
страна на пострадалата действия преди да бъде ударена и отблъсната от страна на
обвиняемия съдът констатира идентичност на изложените твърдения от страна на Й.Ч. и
онагледената на изследвания посредством експертизата видеозапис от камерите. В тази
връзка се доказаха подробните обяснения на обвиняемото лице отнасящи се до това, че
пострадалата го е хванала за ревера на якето, както и че същата е посегнала с дясната ръка
към щанда над монитора, като телодвиженията на пострадалата се установяват безспорно
чрез предоставените видеозаписи от камерата. Съдът кредитира
приобщените писмени доказателства и доказателствени средства, които допринасят за
доизясняване на обстоятелствата по делото. Посредством предоставените трудов договор,
копие на длъжностната характеристика и графика съдът установи длъжностното качество на
пострадалата, както и това, че на процесната дата тя е била на работа. Въззивният съд
кредитира фиша за спешна медицинска помощ и съдебномедицинското удостоверение, въз
основа на които се установиха травматичните увреждания на пострадалата.
Настоящата инстанция кредитира изцяло изготвената комплексно съдебно
психиатрична и психологична експертиза, въз основа на която се установи, че обвиняемият е
психично годен субект на наказателното производство, като към момента на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното.
Съгласно заключението на експертите се установи липса на предпоставки за състояние на
физиологичен ефект. Съдът ползва с доверие на
заключението на съдебно-медицинската експертиза, посредством което се потвърди
механизма на полученото травматично увреждане, както и медико - биологичната
характеристика описаните увреждания. Въззивната инстанция постави в основата на своите
изводи относно осъществено ли е инкриминираното деяние резултатите от видео-
техническата експертиза и приобщените видеозаписи от камерите в магазина. Заключението
на експертите констатира липса на следи от манипулация по предоставените за изследване
записи от видеокамерите в магазина, с оглед на което се констатира автентичността им.
Като съгласно изследвания видео запис и кадрите от него съдът успя да изгради представа
относно хронологично предприетите действия от страна на обвиняемия и пострадалата.
По отношение на съдебното минало на
обвиняемия, съдът даде вяра на приложените по делото справки за съдимост, от които се
изведоха данни за необременено съдебно минало към момента на осъществяване на
инкриминираното деянието.
Предвид изложените факти и анализа на събраните доказателства съдебният състав
на СГС достигна до различен краен извод от този на проверяваната инстанция състоящ се в
липсата на съставомерност на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.1 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
От обективна страна по безспорен начин се установи, че обвиняемият Й.Ч. е нанесъл
удар с дясната си ръка по лицето на Е.Н., след като с дясната си ръка се е опитал да отблъсне
ръцете на Н., държащи го за дрехата. Доказа се, че причиненото травматично увреждане на
пострадалата съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК в
разновидността й на причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
От обективна страна се констатира и квалифициращото
обстоятелство леката телесна повреда да е причинена на длъжностно лице при или повод
6

изпълнение на службата му. Квалифициращото обстоятелство се доказа въз основа на
приобщените писмени документи, свързани с трудовата функция на пострадалата.
Настоящата инстанция стигна до различен краен извод сравнение с този
на предходната съдебна инстанция досежно обстоятелството искал ли е обвиняемият да
нанесе физическата травма на пострадалата. В тази връзка съдът прецени като
правдоподобни обясненията на обвиняемото лице, че е направил опит да отблъсне Е.Н.,
която го е хванала за дрехата. Това обстоятелство се установи с безспорност чрез част от
гласните доказателствени средства, чиято достоверност се провери посредством
видеозаписите на камерата и онагледения снимков материал част от видео-техническата
експертиза. Възивният съд се разграничава от преценката на районния съд, че към момента
на нанасянето на удара продавач-консултантката е престанала да държи за ревера на якето
обвиняемия Ч., тъй като това от приложения в изготвената ВТЕ е онагледено, че
пострадалата е продължила да навлиза в личното пространство на обвиняемия
непосредствено преди отправения удар, който от своя страна не е насочен директно към
главата на Н., а е попаднал там в следствие опита на Ч. да отстрани ръката на Н. от дрехите
му.
По изложените съображения и след изчерпване на всички възможни средства за
доказване на обвинителната теза, съдебният състав прие, че тя не е доказана по безспорен и
категоричен начин съгласно изискванията на чл. 304 НПК и оправда обвиняемия в
извършване на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 1 вр. чл. 130,ал.2 от
НК. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК, направените по делото
разноски следва да останат за сметка на държавата.
Така мотивиран, Софийският градски съд постанови решението си .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

7

Номер на акта:	27
Дата:	22 февруари 2022 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия:	Тони Гетов

Дело:	20221100600185
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 януари 2022 г.

Присъда по дело №185/2022 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите