№ 2790
гр. Варна, 08.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501293 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Е. Б. С. чрез адвокат
Д. С. срещу решение № 721 от 06.03.2024 г., поправено с решение № 937 от 20.03.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 3867 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесети
състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата П. А. и детето
Д., родено на 20.12.2022 г., като се иска да бъде постановен следният режим на лични
отношения: до последната нечетна седмица на месец април 2024 г., включително – от 10 часа
до 17 часа в събота и от 10 часа до 17 часа в неделя в присъствието на майката без
преспиване, по преценка на бащата в село Яребична в дома на майката или в жилище в град
Варна, като във втората хипотеза бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща
там; от първата нечетна седмица на месец май 2024 г. – следващите нечетни седмици от
месеците до 22.12.2025 г. от 10 часа до 17 часа в събота и от 10 часа до 17 часа в неделя в
присъствието на майката без преспиване, на личните празници на бащата – рожден и имен
ден – и в деня, следващ рождения ден на детето, на 25.12. и деня, следващ Великден – от 10
часа до 17 часа, три пъти по пет дни през лятото без преспиване, по преценка на бащата в
село Яребична в дома на майката или в жилище в град Варна, като във втората хипотеза
бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща там; след този период – всяка
нечетна седмица от годината до навършване на 5 години от 10 часа в събота до 17 часа в
неделя, две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на четна
година – почивните дни за 3 март, 1 май, 6 септември и първата половина на коледната и
пролетната ваканции, а на нечетна година – втората половина на коледната и пролетната
ваканции, почивните дни за великденските празници, 24 май и 22 септември от 10 часа на
първия почивен ден до 17 часа на последния, с преспиване при бащата в град Варна, като
бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща там; след този период – всяка
нечетна седмица от годината до навършване на пълнолетие от 10 часа в събота до 17 часа в
неделя, двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на личните
празници на бащата – рожден и имен ден – и в деня, следващ рождения ден на детето от 10
часа до 17 часа, на четна година – почивните дни за 3 март, 1 май, 6 септември и първата
половина на коледната и пролетната ваканции, а на нечетна година – втората половина на
коледната и пролетната ваканции, почивните дни за великденските празници, 24 май и 22
1
септември от 10 часа на първия почивен ден до 17 часа на последния, с преспиване при
бащата в град Варна, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща там.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Сочи се, че при определянето на режима на лични
отношения на бащата с детето първоинстанционният съд не е съобразил най-добрият
интерес на детето. Посоченият като краен час за връщане 19 часа пречи на режима на Д.,
който си ляга в 20 часа, тъй като от 19 часа до 20 часа той не може да се успокои от
емоциите, да заспи в определеният час и на следващият ден е неспокоен и раздразнителен.
За дълъг период от време бащата се е дезинтересирал от детето и тепърва ще се изгражда
доверителна връзка между тях, поради което и срещите с бащата трябва да се осъществяват в
присъствието на майката поне до тригодишна възраст, а също така и тъй като бащата и
неговите родители успакояват детето с гледане на филмчета, което е противопоказно за
малко дете. Също така не е взето предвид, че бащата работи в град София на петдневна
работна седмица и при положение, че е постановен режим в делнични дни, то детето ще
трябва да се гледа от някой друг, вероятно от неговите родители, а режимът на лични
отношения е между бащата и детето, а не с трети лица. В решението не е посочено, че
личните контакти след петгодишна възраст следва да бъдат на територията на град Варна,
тъй като на тази възраст детето ще е на детска градина или на училище, а местоживеенето на
бащата в София предполага детето да пропуска два дни от училище.
Въззиваемата страна П. О. А. чрез адвокат П. Б. в писмен отговор е оспорил жалбата
като неоснователна. Сочи се, че исканията на майката не целят интереса на детето, а бащата
да бъде премахнат от живота на детето. Поведението на майката е определено
отчуждително, като в тази връзка се твърди, че майката е отвлякла детето в Русия, без
бащата да знае къде. Оспорват се наведените твърдения от въззивницата, че по време на
срещите с бащата детето гледа филмчета. Намира се, че обстоятелството, че бащата работи в
град София на петдневна работна седмица не е основание за ограничаване на режима на
лични отношения. Акцентира се, че бащата многократно е предлагал споразумение на
майката, включително и да бъде предоставено безвъзмездно жилище на майката за временно
ползване за седмиците, когато детето трябва да е при нея.
Постъпила е и въззивна жалба от П. О. А. чрез адвокат П. Б. против решението на
Районен съд – Варна, като постановено в разрез с материалния закон, духа на закона и
процисуалните правила и най-вече постановено в противоречие с най-добрия интерес на
детето Д.. Първоинстанционният съд не е мотивирал решението си да предостави
упражняването на родителските права на майката, посочвайки един единствен аргумент – че
възрастта на детето обуславя повишена зависимост на детето от майка му. Останалите
обстоятелства, които са от значение за преценката на кого от родителите да бъде
предоставено упражняването на родителските права не са обсъдени, като изобщо не е взето
предвид поведението на майката, която отдалечава детето на 500 км от бащата без негово
съгласие и с неприкритата цел то да се отчужди от него. Също така липсва аргументация
2
защо съдът намира, че село Яребична е по-подходящо за местоживеене на детето от град
Перник. Подробно е изложено защо постановения от ВРС режим на лични отношения е
труден за изпълнение, както и какви отчуждителни действия предприема майката.
Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което да се уважи искането на бащата
за равновременни контакти между детето и родителите, а в условията на евентуалност –
упражняването на родителските права по отношение на детето Д. да бъде предоставено на
бащата, като местоживееното му бъде при него в град Перник, а на майката да се определи
подходящ режим на лични отношения и тя да бъде осъдена да заплаща издражка в
определен от съда размер. Ако родителските права бъдат предоставени на майката, то да
бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, съгласно който детето
да живее при него в продължение на една седмица /от неделя до неделя/, един уикенд в
месеца от събота сутрин до неделя вечер, както и една допълнителна седмица през лятната
ваканция. Моли се да не бъде уважавано искането на майката за даване на разрешение,
заместващо съгласието на бащата, детето да пътува. Иска се да бъде постановено на
основание член 138а, алинея 3 от СК родителите да ползват социална услуга, в която да
бъдат включени заедно, с цел повишаване на родителския капацитет и подпомагане
функционирането им като раздЕ. родителска двойка.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:
1/ Да бъдат изискани от РУ Аксаково протоколите и докладните записки, съставени във
връзка с подадения от А. сигнал на 25.02.2024 г. около 10,15 часа или да бъде издадено
съдебно удостоверение, с което да се снабди с тях;
2/ Да бъде допусната съдебно-психологическа експертиза, като вещото лице, след като
се запознае с материалите по делото и осъществи лична среща с всеки един от родителите,
както и с детето в присъствието на всеки един от родителите, да даде отговор на следните
въпроси: какъв е родителският капацитет на всеки един от родителите по отношение на
съобразяването с необходимостта другият родител да участва и присъства в живота на
детето? Показва ли с личните си действия и отношение някой от родителите дефицити по
отношение задоволяването на потребността на детето от другия родител? Способни ли са
родителите да предоставят своевременни, достатъчни и адекватни родителски грижи на
детето, включително способността на всеки от тях да се грижи сам и без чужда помощ за
детето? Каква е ролята на всеки един от родителите в развитието на детето и какви могат да
са последиците, ако единият родител бъде изключен от живота на детето? Какво е
отношението на майката към присъствието на бащата в живота на детето? Отговаря ли на
действителонстта твърдението на майката, че с нищо не пречи на отношенията между баща
и син? Каква е изградената емоционална и доверителна връзка на детето с всеки един от
родителите и съществуват ли различия в тази насока, на какво се дължат и в какво се
изразяват същите? Как всеки един от родителите се справя с конфликтните или трудните
ситуации, които възникват между него и детето и как реагира, когато детето изразява
негативни емоции или се нуждае от подкрепа? По какъв начин психическото състояние и
характеровите особености на родителите повлияват на детето и неговото израстване?
3
Е. С. чрез адвокат С. в писмен отговор е оспорила въззивната жалба на А. като
неоснотаветла с подробно излагане на мотиви. Възразява се против събирането на исканите
доказателства като неотносими към предмета на спора и преклудирани на основание член
266, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба на П. О. А. е инкорпорирано и искане за постановяване на
привременни мерки, тъй като постановените от първоинстанционния съд са изпълними
само, ако родителите живеят в едно населено място.
Иска се равновременни контакти между детето и родителите, като всяка четна седмица
то да е при бащата, а всяка нечетна седмица – с майката, с предаване в 14 часа в събота, като
родителят, при който ще живее детето през следващата седмица, следва да го вземе от дома
на родителя, при когото детето е било през изтеклата седмица. В случай, че не бъде уважено
това искане, се желае предоставяне на родителските права на бащата и се определи
местоживеенето на неговия адрес, постановявайки разширен режим на лични контакти
между детето и майката, а в условията на евентуалност при предоставяне родителските
права на майката – разширен режим на лични отношения с бащата, съгласно който детето да
живее при него в продължение на една пълна седмица в месеца /от неделя до неделя/, както
и един уикенд в месеца от петък следобед до понеделник сутрин, като детето ще се взема от
дома на майката и връща там или от учебното заведение, което посещава.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивните жалби са допустими – депозирани са от активно легитимирани
страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
По исканията за изменение на определението за привременни мерки
Налице е изрична законова регламентация, обективирана в нормата на член 323 от
ГПК, съгласно която определението, постановено по привременните мерки, може да бъде
изменяно от съда, който го е постановил. С подаване на въззивната жалба и по силата на
деволутивния ефект разглеждането на спора вече е пренесено пред въззивния съд, който в
пределите на своята компетентност следва да постанови определение, с което да се
произнесе по направените искания за изменение на привременните мерки. Поради това и на
основание член 323, алинея 2, изречение второ от ГПК настоящият състав следва да насрочи
разглеждането на исканията за изменение на привременните мерки в открито съдебно
заседание.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. Д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
4
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
В депозирания от П. А. отговор на въззивната жалба на насрещната страна се твърди,
че детето е отвлечено от майката в неясна точка в Руската федерация, като С. ясно и
недвусмислено му е заявила, че го е завела в Русия, за да го отдалечи от него.
С оглед на това следва да бъде изискана справка от ОД на МВР – Варна, от която да е
видно издаван ли е паспорт на Д. П. А. ЕГН ********** и, ако отговорът е положителен –
кога; има ли данни Д. П. А. и Е. Б. С. ЕГН ********** да са напуснали пределите на
Република България и, ако отговорът е положителен – кога и къде са отпътували, както и
дали са са се завърнали. Също така следва да бъде задължено РУ – Акасково да извърши
проверка в село Яребична дали Е. Б. С. и детето Д. П. А. фактически пребивават в момента
на посочения от тях адрес в селото.
Искането за изискване от РУ Аксаково на протоколите и докладните записки,
съставени във връзка с подадения от А. сигнал на 25.02.2024 г. около 10,15 часа, е относимо
към предмета на спора и допустимо съобразно нормите на ГПК, поради което и следва да
бъде уважено.
Произнасянето по искането на П. А. за допускане на съдебно-психологическа
експертиза следва да бъде отложено след установяване дали майката и детето се намират на
територията на България.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
НАСРОЧВА разглеждането на искането на П. О. А. за изменение на протоколно
определение от 08.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 3867 по описа за 2023 г. на Районен съд
– Варна, четиридесети състав, с правно основание член 323 от ГПК, в открито съдебно
заседание на 16 юли 2024 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по
телефона чрез процесуалните им представители, включително Дирекция „Социално
подпомагане“ - Варна.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОД на МВР – Варна справка, от която да е видно издаван ли е
паспорт на Д. П. А. ЕГН ********** и, ако отговорът е положителен – кога; има ли данни Д.
П. А. и Е. Б. С. ЕГН ********** да са напуснали пределите на Република България и, ако
отговорът е положителен – кога и къде са отпътували, както и дали са са се завърнали.
ЗАДЪЛЖАВА РУ – Акасково да извърши проверка в село Яребична дали Е. Б. С. и
детето Д. П. А. фактически пребивават в момента на посочения от тях адрес в селото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от РУ Аксаково протоколите и докладните записки, съставени във
връзка с подадения от П. О. А. ЕГН ********** сигнал на 25.02.2024 г. около 10,15 часа.
ОТЛАГА произнасянето по искането на П. О. А. за допускане на съдебно-
психологическа експертиза след установяване дали майката и детето се намират на
територията на България.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.09.2024 година
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7