№ 581
гр. Бургас, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500233 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл ГПК
Образувано е по повод частна жалба на „Кожите“ЕООД с ЕИК-***, подадена
чрез пълномощниците му адв.Т. и адв.С* против Определение №171 от 09.01.2023г.по гр.д.
№7228/2022г. по описа на БРС,с което районният съд е прекратил производството по
делото.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразността на обжалваното
определение,като се прави искане за отмяната му и връщането на делото на БРС за
продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество.
Частната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок от активно
легитимирано лице,внесена е държавна такса за обжалването.
Разгледана по същество,частната жалба е основателна по следните съображения:
Ищецът „Кожите“ЕООД е предявил срещу ответника „****“ООД иск за приемане за
установено по отношение на ответника,че ищецът,в качеството си на собственик на
самостоятелен обект с идентификатор №6*** по КККР на гр.С*,с предназначение на обекта-
за търговска дейност/магазин/ е носител на правото на ползване по чл.64 ЗС на прилежаща
част от поземлен имот с идентификатор №***** ,който е урегулиран в УПИ ****, кв. ****
по плана на гр.С*,която част включва свободната/незастроена/ част от двора пред самия
магазин,както и ивицата от незастроеното дворно място ,обикаляща фасадите на сградата с
ширина на тази ивица от 3 метра.
С разпореждане №13196 от 09.11.2022г. БРС е оставил исковата молба без
движение,като е указал на ищеца да отстрани нередовностите на исковата си молба,като
формулира правен интерес от предявяване на иск с посочения петитум и да внесе
съответната държавна такса,като представи доказателства за внасянето и.
С молба вх.№43800 от 25.11.2022г.,в рамките на указания от съда в разпореждането му
седмодневен срок,ищецът е заявил,че правният му интерес е породен от възникналия с
ответника спор за това дали ищецът притежава право на ползване на прилежащ терен към
закупения от него обект в етажната собственост и съответно на това- какъв е обемът на това
право- върху каква част от двора се разпростира то. Заявил е отново,че е закупил
самостоятелен обект за търговска дейност/магазин/ в сградата,не е собственик на
поземления имот,върху който сградата е построена,а има ограничено вещно право на
1
строеж/суперфиция/.Посочил е,че претендира да ползва прилежаща част пред
магазина,която не е свързана само с осигуряване достъп до вратата му,а и до самите
витрини,видимост до тях и възможност за тяхното обслужване и почистване,свързано с
експлоатацията на търговския обект съобразно естеството му.Заявил е,че оспорва
възможността прилежащия терен пред магазина му да се ползва за паркиране и отрича
възможността на ответника,дори и в качеството му на собственик на земята да допуска
паркиране на автомобили пред магазина на ищеца.Спорът за ползването е обусловен и от
архитектурни решения,отразени в представените с исковата молба скици,които предвиждат
възможност за паркиране на автомобили пред магазина и обособяване на паркоместа.Освен
това,ищецът има затруднения да осъществява търговия в магазина и да го отдава под
наем,тъй като търговската дейност се затруднява в случаите,когато пред магазина паркират
коли и се ограничава видимостта към витрините и се препятства свободния достъп до
магазинната част на сградата. В заключение се сочи,че ищецът има правен интерес да
установи спрямо ответника-собственик на земята,че ищецът има право,в качеството си на
суперфициар,да ползва част от дворното място,прилежаща към сградата и съответно към
неговия магазин,като се конкретизира обемът на това право на ползване в рамките на
приложното поле на чл.64 ЗС върху конкретно определена реална част от незастроеното
дворно място.
С разпореждане от 03.12.2022г. БРС е указал на ищеца да внесе пълния размер на
държавната такса ,тъй като искът е оценяем.С молба от 12.12.2022г. ищецът е възразил
срещу това указание на съда,като е заявил,че според него искът е неоценяем и се е позовал
на съдебна практика на ВКС по този въпрос.Отправени са няколко искания до съда,свързани
с определянето на размера на държавната такса.Съдът не се е произнесъл по тези искания,а с
обжалваното определение е прекратил производството по делото. БРС е приел,че искът по
чл.64 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация между собственик на
самостоятелен обект в постройка,изградена в чужд имот и собственика на имота,върху
който е изградена постройката,за разрешаване на спора им относно начина на ползване на
незастроената част от поземления имот от суперфициара. Съдът е приел,че в исковата молба
не е формулиран петитум съобразно разпоредбата на чл.64 ЗС,който е спорна съдебна
администрация и цели да се определи конкретно частта от дворното място,която би ползвал
суперфициарът,но такъв иск не е бил предявен,въпреки дадената от съда възможност за
уточнения на петитума.Вместо този иск,ищецът е предявил установителен иск за
установяване съдържанието на правото на строеж в конкретния случай като фактически
действия,а не обема му.Посочил е,че правото на преминаване през имота представлява част
от съдържанието на правото на строеж,на правото да държиш своя сграда в чужд
имот,поради което е недопустимо това право да бъде установявано със съдебно решение,а
относно създавани пречки на суперфициара да ползва дворното място съдебна защита може
да се търси по реда на чл.109 ЗС.По тези съображения БРС е приел,че предявеният иск е
недопустим и е прекратил производството по делото.
В частната жалба са изложени пространни аргументи за това,че с исковата молба не се
цели да се установи съдържанието на правото на суперфициара по чл.64 ЗС да ползва
прилежащия терен,а се спори за наличието на суперфициарно право да ползва
конкретна,реална част от двора. Жалбоподателят счита,че макар искът с правно основание
чл.64 ЗС да има сходства с иска по чл.32 ал.2 ЗС,няма идентичност между двата,като излага
подробни правни аргументи в подкрепа на становището си,че искът по чл.64 ЗС е по-скоро
установителен,а не на спорна съдебна администрация,поради което в петитума на исковата
молба е формулирано искане съдът да приеме за установено по отношение на ответника,че
ищецът е носител на правото на ползване по чл.64 ЗС на прилежаща част от поземлен имот
с идентификатор №***** ,който е урегулиран в УПИ ****, кв. **** по плана на гр.С*,която
част включва свободната/незастроена/ част от двора пред самия магазин,както и ивицата от
незастроеното дворно място ,обикаляща фасадите на сградата с ширина на тази ивица от 3
метра.
Въззивният съд споделя принципно становището на БРС,че искът с правно основание
2
чл.64 ЗС е на спорна съдебна администрация,като отбелязва,че още с Решение № 268 от
25.05.1988г.по гр.д.№131/88г.на ІV г.о.на ВС е утвърдена съдебната практика,съобразно
която се приема,че този иск има за предмет определяне правото на ползване на
суперфициара върху незастроена част от земята,доколкото е необходимо за ползването на
постройката/обекта на собственост/ съобразно предназначението му.В същия смисъл е и по-
новата и актуална съдебна практика на ВКС и съдилищата / Решение №60132 от
20.01.2022г.по гр.д.№1125/2021г.І г.о.на ВКС,решение №363 от 17.10.2011г.по гр.д.
№663/2011г.на І г.о.на ВКС,Определение № 73 от 03.08.2020г.по гр.д.№1934/2019г.на І
г.о.на ВКС и др./. С определение № 12 от 13.01.2014г.по ч.гр.д.№7615/2013г.на І г.о.на ВКС
е даден отговор на правните въпроси: 1.„Какъв е редът за защита на правото на ползване при
хипотезата на чл.64 ЗС- определянето на прилежащ терен по смисъла на същия текст и 2.
По какъв ред следва да се защитят правата по чл.64 ЗС- с иск по чл.108 вр.с чл.64 и чл.111
ЗС или по чл.109 вр.с чл.64 ЗС?“ . ВКС е дал отговор,че правото на суперфициарния
собственик да ползва част от мястото може да се реализира чрез предявяване на
самостоятелен иск с правно основание чл.64 ЗС,като е отречен правният интерес от
предявяване на иск с правно основание чл.108 ЗС и чл.32 ал.2 ЗС. В това определение се
сочи,че действителният правен интерес на суперфициарите е свързан с определяне обема на
правото им да ползват част от земята,но не и на самото право на суперфиция.
Както се посочи по-горе,в обстоятелствената част и уточнението на исковата молба
ищецът е заявил твърдения за наличие на спор със собственика на земята относно
ползването на незастроената част пред и около магазина,собственост на ищеца,като е
отправено искане за съдебна защита съответно на правното основание по чл.64 ЗС на
правото му да ползва конкретно определена част от земята,необходима за ползването на
магазина съобразно предназначението му. Петитумът в частта му,в която е използван
изразът „да приемете за установено“ и посочването на чл.124 ал.1 ГПК като част от
правното основание действително не кореспондира с изложените в обстоятелствената част
твърдения,но съдът не е констатирал противоречието и не е дал на ищеца указания за
отстраняването му. С разпореждане №13196 от 09.11.2022г.районният съд не е дал на ищеца
ясни указания относно констатираната нередовност на исковата молба- същите са
лаконични и без изложени мотиви,в резултат на което ищецът в молбата-уточнение не е
отстранил противоречието,което е съществувало,а е обосновал отново правния си интерес от
предявяване на иска,излагайки повторно и пояснявайки твърденията си за възникналите с
ответника спорове относно ползването на незастроената част от имота,находяща се пред
магазина.Ищецът не е коригирал петитума на иска си,с оглед погрешното му убеждение, че
е предявил иск с правно основание чл.64 ЗС,който е установителен,а не на спорна съдебна
администрация. Направените уточнения не разколебават,а подкрепят извода,че ищецът
търси съдебна защита на правото си по чл.64 ЗС да ползва конкретно определена
незастроена част от земята,необходима за ползването на собствения му магазин съобразно
предназначението му. За първи път в обжалваното определение,но без да констатира
противоречието между обстоятелствената част и петитума и да даде възможност на ищеца
да го отстрани, БРС е посочил,че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
установителен иск, а петитум съответстващ на търсена съдебна защита по иск с правно
основание чл.64 ЗС не е заявен. По този начин ищецът се е оказал лишен от възможност да
извърши необходимите корекции и уточнения в петитума на исковата си молба,за да го
приведе в пълно съответствие с обстоятелствената и част.
По гореизложените съображения обжалваното определение,с което производството по
делото е прекратено като недопустимо се явява незаконосъобразно и следва да се отмени,а
делото следва да се върне на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия от
фазата оставяне на исковата молба без движение с конкретни и ясни указания за наличието
на противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба,които следва
да бъдат отстранени. В случай,че ищецът продължи да поддържа становището си,че
предявеният иск с правно основание чл.64 ЗС е установителен по смисъла на чл.124 ал.1
ГПК, а не на спорна съдебна администрация, съдът следва да приеме за разглеждане
допустимият иск с правно основание чл.64 ЗС и да прекрати частично производството в
3
частта,с която се претендира установяване, а не определяне на конкретния обем на правото
на ползване на суперфициара-ищец върху незастроена част от земята.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №171 от 09.01.2023г.по гр.д.№7228/2022г. по описа на БРС,с
което районният съд е прекратил производството по делото.
ВРЪЩА на БРС делото с указания за продължаване на съдопроизводствените
действия от фазата извършване на нова проверка на редовността на исковата молба при
изпълнение на указанията,дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4