МОТИВИ: НОХД №-584/16г по
описа на ПОС.
Срещу
подс.Т. |Т.Р. е повдигнато обвинение по чл. 343 ал.3 б. Б, вр. ал.1 б.В,вр. чл.
342 ал.1 от НК, понеже на 05.05.2014г в с. О.П. обл.Пловдивска,при управление
на МПС автомобил „ Форд Транзит“-микробус с дкн РВ 8943 МК,в пияно състояние е
нарушил правилата за движение по чл. 5
ал.1 т.1,вр. ал.2 т.1,вр.- ал.3 т.1,вр. чл.20 ал.1,вр. ал.2,вр. чл.40 ал.1 и
ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.И.К..
Прокурорът
поддържа обвинението и счита,че следва да се наложи наказание при смекчаващи
отговорността обстоятелства с приложението на чл. 66 от НК.
Защитата
моли да се постанови осъдителна
присъдата с приложението на чл. 66 от НК.
Съдебното
производство е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК, вр. чл. 371т.2
от този раздел,тъй както защитата и
подсъдимия Р. пледираха за съкратено съдебно следствие,като подсъдимия направи самопризнания относно
вината си, призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи
да не се събират доказателства за тях.Предвид това и след като съдът установи,че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства обяви,че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието,без да събира доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Не е
предявен за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от наследниците.
Съдът
възоснова на събраните по делото доказателства,преценени по отделно и в тяхната
съвкупност,намира и приема за установено следното:
Подсъдимият
Р. е роден на ***г***,българин,български гражданин,женен,със средно
образование,осъждан-реабилитиран,безработен и с ЕГН **********
С
присъда по НОХД №-4170/02г на Софийски РС,в сила от 29.12.12005г му е било
наложено наказание от три месеца лишаване от свобода за извършено престъпление
по чл. 251 ал.1 от НК,което определя
основанията на чл. 86 ал.1 т.1 от НК за настъпила реабилитация по право.
Подсъдимият
осъществявал селскостопанска дейност в родното си село О.П., тъй като бил
безработен. В тази връзка той закупил
лекотоварен микробус „Форд Транзит“,с десен волен през м. юни 2010г.Към
настъпване на инкриминираното деяние той
бил с отнето свидетелство за управление на
МПС,поради съставен АУАН и
издадено НП за управление на МПС след употреба на алкохол през м. декември
2013г. Автомобилът държал по тази
причина в родната си къща в селото. В
началото на м. май 2014г подс. Р. се разбрал със св. Г.Д. от селото да му
заколи на 05.054.2014г. яре за „Гергьов“. На този ден Р. се намирал в дома
си,където от обед употребил немалко количество алкохол. Към 16.00 часа решил да
посети къщата на св. Д. и потеглил с
инкриминирания автомобил. Спрял в близост до контейнери за боклук на улицата и влязъл в
двора на свидетеля. Последният в това време
„приготвял“ животни за следващия празничен ден със св. А., а помощ в тази дейност
осъществявала и св. Е.Д.-съпруга на Д. и сестра на А.. Д.
помолил подсъдимия да дойде по-късно и
след около час подс. Р. отново
управлявайки автомобила си пристигнал пред дома на Д. и паркирал отново по
същия начин и на същото място. Към 17.30 часа Д. пристъпил към ангажимента
си спрямо подс. Р., а към 18.00 часа в двора на къщата пристигнал
пострадалия Д.К.. По това време той работил като пастир на животните на Д. и ги
връщал от паша. К. се срещнал с подсъдимия и го помолил да му продаде ракия.
Уговорили се затова и К. поискал празно шише от Д., напуснал двора на къщата на
Д.,като заявил преди това на св.р А.,че ще отиде до дома на подс.Р.,което не било
чуто нито от Д.,нито от подсъдимия. Малко по-късно А. казал на подсъдимия,че К.
е тръгнал за дома му предвид уговорката
за ракия. Подсъдимият решил да тръгне за дома си,напуснал двора на Д. и се
качил в лекотоварния си автомобил. Макар и повлиян от алкохола решил за поред път през деня да го управлява.Времето
било облачно с кратки превалявания, като автомобилът бил спрян на прав участък
от улицата,с разкаляна настилка от пясък и пръст и неголям възходящ склон от дясно в посока юг.
Подсъдимият се качил в автомобила,запалил двигателя и потеглил,като започнал да
извършва маневрата „движение назад“, с оглед обратната посока, в която се
намирала неговата къща. В това време зад
автомобила се намирал пострадалия К.,който явно изчаквал подсъдимия и не бил
забелязан от последния. Подсъдимият не се бил убедил предварително за наличието
на евентуални препятствия зад автомобила и не
наблюдавал при тази своя маневра
непрекъснато пътя за себе си,като не се съобразил с релефа на пътя и
ограничената видимост, предвид метереологичните условия. Така придвижвайки се
на заден хода подс. Р. довел до съприкосновение купето на автомобила и тялото на пострадалия ,от което последвало поваляне на
пострадалия К. и падането му върху
пътната настилка. Подсъдимият не забелязал това и продължил маневрата,което
довело да притискане на тялото на К. от най-ниската част на автомобила и
преминаване през пострладалия. С това
били причинени травматични увреждания от
удар или притискане с или върху твърд предмет или неговото тангенциално
действие. Това е довело до счупване на ребра двустранно,наличие на въздух и
кръв в гръдната кухина двустранно,контузия на белия дроб,мастна емболия в
белите дробове,смачкване на междупрешленния диск между 12-ти гръден и4 първи
поясен прешлен,счупване на горно-предната повърхност на тялото на 1-ви поясен
прешлен,изкълчване на лявата тазобедрена става със счупване на ацетабулума й, кръвонасядане на мозъчните
покривки,охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по главата и
тялото. Причината за смъртта е в
резултат на остра сърдечносъдова и дихателна
недостатъчност,поради тежка гръдна
травма,представяща се с кръвонасядане на тъканите на гръдната стена,счупване на
множество ребра двустранно,наличие на кръв и въздух в двете гръдни половини и
развитие на мастна емболия в белите дробове.
След така описаните действия на подсъдимия той довършил маневрата и потеглил за дома си,а
пострадалия останал да лежи на земята. Малко
след това св. Е.Д. излязла от
дома си да посети свои роднини и от известно разстояние забелязала лежащия К.. Помислила си,че се е напил и не му
обърнала внимание, но също малко след това забелязала паркирания автомобил
на подсъдимия пред неговия дом.
Подсъдимият престоял в дома си известно време, изчаквайки К., за да си купи
ракия,но след като не дошъл отново се качил на автомобила си и потеглил за
поред път към къщата на св. Д.. Паркирал пред къщата и забелязал лежащия К. на
земята. Съобщил какво е видял на св. А. и той по настояване на св. Д. отишъл на улицата до лежащия К. Пострадалия можел да говори и
казал на А.,че е прегазен от автомобила
на подсъдимия. Последния споделил това веднага на св.Д.,който в 18.25 часа позвънил на тел.
112 и съобщил за инцидента. Двамата излезли
отново на улицата при пострадалия, където при тях пристигнала и св. Д.
Отново пострадалия К. заявил на тримата,че е бил прегазен от подсъдимия.
На
проишествието пристигнал дежурен
автопатрул със свидетелите от МВР
гр. Хисаря Д. и Г.. Двамата провели
разговор с пострадалия и той също им обяснил,че бил бутнат и прегазен от микробуса
управляван от подсъдимия. Служителите изискали документите за управление
от подс. Р., който им заявил,че няма такива. Била извършена проба с апарат „Алкотест Дрегер 7510“ ,който отчел
наличие 1.18 промила алкохол в кръвта на
подсъдимия. Бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на подсъдимия,който доброволно го
подписал,както и талон за медицинско
изследване,връчен на подсъдимия в 20.30 часа. Пострадалият бил приет по
спешност в УМБАЛ „***“ гр.Пловдив,където
състоянието му се влошило и въпреки
извършената хирургическа интервенция и преливане на кръв след няколко
часа починал.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на свидетелите: Н.Д., Г.Д., П.Г., И.Б., В.Б., Кр.М., П.А. и Е.Д., дадени на
досъдебното производство, частично от обясненията на подс. Р., дадени на
досъдебното производство, а така също и
от останалите доказателства приложени по делото: удостоверение за
наследници-л.18-19, справка от БАН-л.25,
справка РУ Полиция гр.Хисаря за нарушения на водач-л45-49, АУАН и талон за медицинско изследване-л.56-58, справка за технически
преглед на „ Дрегер 7510“- л. 63-64, разпечатка
от паметта на Драгер 7510 с фабр.
номер ARBA0061-л.66,медицинска документация-л.67-78,
протокол за оглед на местопришестнвие-л.99-100,фотоалбум-л.101-108, протокол за
оглед на веществени доказателства-л.121-122, фотоалбуми и протокол за проведен
следствен експеримент-л. 123-140, протокол за оглед на веществени доказателства
с фотоалбум-л.141-147, КСТМЕ-л.148-165,
характеристична справка-л.181 и св.съдимост-л.182.
От
заключението на вещите лица по назначената КСТМЕ се установява,че причина на
ПТП е предприетата от подс. Р. маневра движение на заден ход, без водачът да се е убедил,че зад автомобила няма препятствие и
без да се е убедил,че по време на изпълнение на маневрата такива няма да
възникнат. При извършване на маневрата е настъпило съприкосновение на автомобила
с тялото на пострадалия К., скоростта на движение на автомобила е била в диапазона от 5-10 км/ч, водачът на
автовмобила от техническа гледна точка е следвало да осигури видимост към
полосата на движение на автомобила или да осигури помощник,който да следи за
възникване на опасност зад автомобила.
От
заключението на в. лице д-р Ц. по назначената
СМЕ на труп се установява,че причината за смъртта е в резултат на остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност,поради тежка гръдна травма,представяща
се с кръвонасядане на тъканите на гръдната стена,счупване на множество ребра
двустранно,наличие на кръв и въздух в двете гръдни половини и развитие на
мастна емболия в белите дробове. Описаните травматични увреждания са по
механизъм на удар или притискане с или върху
твърд предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да бъдат
получени така,както се съобщава при удар
на пострадалия от автомобил на
05.05.20154г.
Съдът
кредитира заключенията на вещите
лица,тъй като те се явяват професионално изготвени в съответните области на
човешкото познание.
С оглед
на така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира, че подс. Т.Р.
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на чл. 343 ал.3 б. Б, вр. ал.1 б.В, вр. чл. 342 ал.1
от НК, понеже на 05.05.2014г. в с. О.П. обл.Пловдивска, при управление на МПС
автомобил „ Форд Транзит“-микробус с дкн РВ 8943 МК, в пияно състояние е
нарушил правилата за движение по чл. 5
ал.1 т.1,вр. ал.2 т.1, вр.- ал.3 т.1, вр. чл.20 ал.1, вр. ал.2, вр. чл.40 ал.1
и ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.И.К..
От
субективна страна деянието е извършено по непредпазливост,като деецът не е
предвиждал обществено опасните последици,но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Според
съда наличните писмени и гласни доказателства приложени по делото са категорични относно причастността на подс. Р.
към повдигнатото му обвинение. Показанията на групата свидетели Г.Д., П.А., Е.Д., Н.Д. и П.Г. категорично
установяват обстоятелствата свързани с
присъствието и повода по който
подсъдимия посетил на три пъти, в период на около два часа дома
на св. Г. Д.. При тези посещения подс. Р. управлявал личния си инкриминиран автомобил
във видимо нетрезво състояние и свързаните с това обстоятелствата, при които пострадалия Д. К.
останал да изчаква подсъдимия зад неговия автомобил създали основната част от общия
комплекс от нарушаване правилата на
движение от страна на подсъдимия и свързания с това вредоносен резултат.
Подсъдимият не осъзнал необходимостта да
се убеди в безопасността на извършваната от него маневра,не се съобразил
със заобикалящия го релеф на улицата под
наклон,облачно време с частично ограничена видимост и обективна невъзможност
лично да наблюдава движението на автомобила назад. По този начин
пострадалия не бил видян от повлияния от алкохола подсъдим, при това негово второ по ред тръгване от дома на св.Д., като
подсъдимия не се убедил,че стоящия зад
автомобила К. се явява препятствие за движението назад и с това движение ще създаде опасност за здравето на последния.
Виновно нарушените правила за движение по пътищата допуснати от подс. Р. в
случая се намират в пряка и непосредствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка бланкетно предписаните
норми в чл. 343 ал.3 б. Б,вр. ал.1 б. В от НК
са запълнени пряко и косвено с вменените на подс. Р. като нарушения
правила за движение по чл. 40 ал.1 и ал.2, чл. 5 ал.3 т.1, чл. 20 ал.1 и
ал.2,чл. 5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от от
ЗДвП. Според съда макар,че предписанията
на чл. 5 ал.1 и ал.2 и чл. 20 ал.1 от ЗДвП в случая да се явяват общи и да не съдържат пряката връзка между виновното поведение на водача и
причинения резултат, какъвто имат особените правила на чл. 5 ал.3 т.1 и чл. 40
ал.1 и ал.2 от ЗДвП, характерът на
проведеното съдебно следствие,при което подсъдимия е признал фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния определят невъзможността тези
норми да бъдат изключени от причинната им връзка със съставомерния резултат.
Правната
квалификация „пияно състояние“ е налице. Проведеното изследване на съдържанието
на алкохол в кръвта на подсд. Р. от
полицейските служители е било осъществено с техническо средство „ Дрегер“ 7510 с фабр. №- ****.
/неточно посочено буквено изражение в обвинителния акт/ ,което
обстоятелство е било отразено в съставения акт АУАН-л. 56 от сл.дело и което
техническо средство е било годно предвид преминалия технически преглед-
л. 64-65,наред с приложената разпечатка
от това техническо средство –л. 66. Съгласно Наредба №-30/2001г това техническо средство е
включено в регистъра на одобрените средства за измерване на алкохол в
кръвта при БИМ и се явява субсидиарно средство за
установяване на алкохол в кръвта при: отказ да се приеме талон за
изследване,при неявяване за изследване / какъвто е настоящия случай/ и отказ да
се даде кръв за изследване – според чл. 6 от тази наредба. Констатираното
количество на алкохол в кръвта на подс. Р.
от 1.18 промила е значително над
минимално предвидената в закона концентрация
от 0.50 промила и съгласно утвърдената съдебна практика на ВС и ВКС не е
необходимо събирането на други доказателства,за да се приеме,че подсъдимия е
бил в пияно състояние. Наред с това
многобройната съдебна практика е извела и съществения правен извод,че концентрацията на алкохол в кръвта на водача
на превозното средство над 0.50 на хиляда положително определя
неблагоприятното му въздействие върху психо-физиологическото състояние чрез намаляване
правилността,устойчивостта и бързината
на рефлексите.
Последващите
действия на подс.Р. веднага след инцидента сочат какво е било неговото
отношение към станалото ПТП и субективната му грешна представа,че е извършил правомерно маневрата и че не е срещнал никакво препятствие
по време на нейното осъществяване.
Съдът
не кредитира обясненията на подс. Р.
дадени на досъдебното производство в
частта им досежно представеното
твърдение,че непосредствено преди да потегли с автомобила си погледнал наляво,
надясно и отзад, при което се убедил, че никой не е застанал зад автомобила. Дефицита на
съдебното доверие към тази част на обясненията кореспондира с множеството
гласни и писмени доказателства,които логически оборват заявеното от подс. Р.. Свидетелите разговаряли с пострадалия
непосредствено след установяване на
неговото състояние са категорични какво им е съобщил последния за проишествието,начина по който е възникнало
то и участието на подс. Р. в него. Тези обстоятелства пострадалия повторил и
пред появилите се след близо половин час
полицейски служители и свидетели по делото, които непосредствено от него
разбрали,че подсъдимия давайки на заден ход го блъснал. Част от свидетелите възприели посоката на движение на автомобила управляван
от подс. Р. по следите от автомобилни гуми,които се намирали на около метър от
тялото на пострадалия , а други и от калната следа от
автомобилна гума минаваща през гърдите на пострадалото лице. Тези обясненията
на подс. Р. се намират в противоречие и
с фактите отразени в протокола от извършения следствен експеримент и
протокола за оглед на веществени доказателства,при които е било установено,че на мястото на което е
бил паркиран инкриминирания автомобил от подсъдимия и с оглед габаритите на автомобила, ъгъла на видимост от страничните огледала към задната част на превозното средство не е давала възможност да
се усвои в обсега на ширината на автомобила намиращо се там препятствие. Заключението на вещите лица
от КСМАТЕ също не кореспондира с
изразената от подсъдимия теза,в която се твърди,че привел двигателя на автомобила в движение,
който работил на место около половин минута,“ убедил се ,че отляво,
отдясно и отзад няма пешеходци“ и
потеглил. В отговора по въпрос първи от експертизата вещите лица са възприели
от техническа гледна точка, че между купето на автомобила и пострадалия е
настъпило съприкосновение изключващо понятието удар, в неговия класически
смисъл. От това действие е произлязло допир между двете тела и поваляне на
пострадалия на земята. За това според експертите говорят установените
травматични увреждания по тялото на пострадалия,които са характерни за
притискане, а не за удар и отхвърляне между
двете тела и което са съобразили както със скоростта на автомобила
извършващ маневрата заден ход ,така и с
липсата на констатирани увреждания по
купето на автомобила в неговата задна част и над нивото на задната броня,които
да отговарят на обстоятелството за
възникнал удар между двете тела
При така посочената правна квалификация и след
като се съобрази с целите на специалната и генералната превенция и на
обстоятелствата посочени в чл. 54 НК съдът намира,че наказанието на подс. Р. следва
да се определи при значим превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства. Смекчаващите обстоятелства са чистото съдебно минало,добри
характеристични данни, самопризнанието
на вината и данни относно недоброто здравословно състояние,довело до
напускане пределите на страната, с цел лечение и спиране на наказателното
производство на неговата досъдебна фаза. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват проявената упоритост
към управление на МПС след употребата на алкохол, дори и след
отнемане на свидетелството на управление няколко месеца преди инкриминираното събитие на това основание и
лошите характеристични данни на водач на
МПС, на когото са отнети 25 точки за извършени множество нарушения на
ЗДвП. Липсват основания да бъде наложено наказание при условията на чл. 55
ал.1от НК с определяне на наказание лишаване от свобода под предвидения най-
нисък размер,тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, наред с невъзможността от оценката случая да е
такъв,че и най-леко предвиденото в закона наказание да се яви несъразмерно тежко за
дееца.
Най-справедливо е на подс. Р. да се определи
наказание от четири години лишаване от
свобода, който срок след като се редуцира по реда на чл. 58а ал.1 от НК с една трета се
определи на две години и осем месеца
лишаване от свобода.
Според
съда този срок съответства на целите на наказанието и на степента на обществена опасност на деянието на дееца и неговия вредоносен резултат.
На осн.
чл. 61 т.3,вр. чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС така
наложеното наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален
“ОБЩ ” режим в затворническо общежитие от открит тип.
Основанията
за приложение на чл 66 от НК не са възприемат от съда. Макар лимитативно
предвидените условия на тази норма да са налице с оглед определения размер от наказание на две години
и осем месеца лишаване от свобода и
подсъдимия да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер- реабилитиран
по право, отлагателните основания на
закона не следва да се прилагат. Индивидуалната превенция касаеща поправянето
на дееца,която има приоритет при определянето на условното осъждане в случая не
може да изиграе своята възпитателна роля и да го поправи. Дефинираното
престъпно и упорито отношение на
подсъдимия към управлението на МПС след употреба на алкохол в случая е довело
до непоправими последствия за
пострадалото лице и превантивната
възпитателна роля на целите на наказанието не може да бъдат постигнати с приложението на чл. 66 от НК.
На
основание чл. 343г НК подс. Р. следва да
бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от пет години. Това императивно наказание е предвидено от закона
с цел превантивната му сила и преустановяване реалната опасност,която
представлява подсъдимия при управление
на МПС. В това отношение съдът намира,че следва да определи един по-дълъг срок на лишаване от право по
реда на чл. 37 ал.1 т.7 от НК и който срок според съда се явява
справедлив,съответен на наложеното
наказание лишаване от свобода и в съответствие с нормата на чл.49 ал.2 от НК.
Разпоредбата
на чл. 59 ал.4 от НК визира правната възможност при изпълнение на наказанието лишаване от чл.
37 ал.1 т.7 НК да се приспадне времето,през което подсъдимия е бил лишен от това право по административен ред.
От доказателствата по делото е видно,че
свидетелството за управление на
МПС е било отнето на подс. Р. на 19.12.2013г
поради констатирано управление
на МПС след употреба на алкохол.
Този срок следва да бъде
приспаднат като изтърпяна част от наложеното му наказание по чл. 343г НК
до влизане на присъдата в сила
Веществените
доказателства 1бр. нож с кания и 1бр. клещи за рязане,следва да бъдат върнати
на наследниците на Д. К.. Останалите
веществени доказателства, описани подробно в раздел 2 т.4 от обв. акт, следва
да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Т.Р. следва да заплати по сметка
на ОД МВР-Пловдив сумата от 846 лева разноски за експертизи.
Причини
за извършване на деянието – занижен самоконтрол и престъпна небрежност при управление на МПС.
Предвид
на изложеното съдът постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: