РЕШЕНИЕ
№ 965/26.02.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесети януари две хиляди
и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 13835 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от Ф.Я.Х., ЕГН **********, с адрес:
*** срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание
чл. 124 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи изпълнение
на вземания, в общ размер на
сумата от 4630,65 лева, представляваща стойност на потребена
ел.енергия в периода 05.11.2008
г. до 10.12.2009 г. за аб. № * и кл. № * с адрес гр. В., ул.
„Д.“ № *, формирана като сбор на задължения
по следните фактури: 1. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 578.47 лв.; 2. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 453.44 лв.; 3. Фактура № * от дата 10.03.2009 г. за сумата от
481.49 лв.; 4. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 675.70 лв.; 5. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 358.37 лв.; 6. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 430.70 лв.; 7. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 240.29 лв.; 8. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 113.03 лв.; 9. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 145.54 лв.; 10. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 168.58 лв.; 11. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 180.30 лв.; 12. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 285.85 лв.; 13. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 165.13 лв.; 14. Фактура № * от дата 04.01.2010 г. за сумата от
353.76 лв., поради изтекла погасителна давност за събиране на
вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: Ответното дружество е издало процесните фактури за остойностяване на потребената от ищеца ел.енергия
в периода 05.11.2008 г. до 10.12.2009
г. За събиране на това си
вземане, ответникът е образувал три заповедни производства- ч.гр.д. № * г., ч.гр.д. № *г. и ч.гр.д. № *г. на ВРС. И по трите производства
ищцата е подала възражения по чл.
414 ГПК и заповедите са били обезсилени. Въпреки това и след направена проверка в Център за обслужване на
клиенти, ищцата е уведомена, че има
множество неплатени задължения, в т.ч. и процесните. Казано й било, че следва
да ги заплати,
в противен случай щяла „да бъде
дадена на ЧСИ“. Казали й, че следва
да плати в срок до два
месеца. Това я е мотивирало да подаде
заявление вх. № *г. с искане за отписване
от партидата ѝ на въпросните задължения
поради погасяването им по давност.
До подаване на настоящата искова
молба не била получила отговор
от ответника, а и след проверка в системата установил, че задълженията не са отписани.
Твърди, че понастоящем заплащала текущите си задължения
на каса с изрично посочване кое задължение погасява. Въпреки това, ответникът погасявал най- старите й задължения, с което я лишавал от възможността да упражни правата
си по чл.
76 ЗЗД. С това си извънпроцесуално поведение се сочи, че
ответникът търси плащане на процесните
вземания. С това обосновава и наличието на правен интерес
от избраната форма на защита.
Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
отговор от ответника. Искът се сочи да
е процесуално недопустим, тъй като издадената
заповед за изпълнение на процесните
задължения е била обезсилена, което изключвало наличието на спор относно
съществуване на вземането, а и дружеството не разполагало с титул за принудително
изпълнение. Оспорва и твърденията с извършвани от ищцата плащания
да е погасявал стари задължения, което твърди, че
изключва твърдението да е имал извънсъдебно
поведение даващо повод за образуване
на настоящото производство. Извън това се сочи,
че възражението за давност по
естеството си е материалноправно и е средство за защита на
длъжника срещу кредитор търсещ изпълнение на погасено
по давност вземане, което изключва релевирането му чрез иск.
Искът се оспорва и като неоснователен. Твърди, че ищцата е потребител
и съответно нейно задължение е да заплаща редовно и в срок потребената в имота й ел. енергия.
Вземането на ответника се сочи,
че продължава да съществува и позоваването на погасителна давност не е основание да се приеме,
че то не
съществува. Искането е производството по делото да бъде
прекратено, респ. искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника срещу допустимостта на исковата претенция, поради
липса на висящо производство по принудително изпълнение. В случая не е спорно,
че ответникът-кредитор не е предприемал изпълнителни действия за събиране на
сумите по процесните фактури, но видно от становището на ответника изразено в
отговора по чл. 131 от ГПК, за дължимост на процесната сума, между страните е
налице латентен извънсъдебен спор относно възможността за принудително ѝ
събиране. Ето защо съдът намира, че след като съществува угрозата във всеки
един момент спорът да премине в активна фаза и ответникът да образува срещу
ищеца изпълнителен процес за събиране на съдебно установеното си вземане, то
тогава за последния съществува реципрочен правен интерес да установи със
съдебно решение, че правото на принудително изпълнение за задължението му към
ответника не съществува, тъй като е погасено по давност. Само така ищецът би
могъл ефективно да премахне занапред опасността, в избран от ответника момент,
да бъде задължен с разноски за адвокатска защита в изпълнително производство,
които действително би могъл евентуално да репарира в бъдеще, но едва след
успешно приключило съдебно производство, в рамките на което се е позовал на
изтеклата в негова полза давност.
За успешно провеждане на исковата
защита по чл. 124, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи датата на
настъпване на изискуемостта на задължението му към ответника, възникнало с
решението по гр.д. № * г. на ВРС и
изтичане на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е да
установи настъпването на юридически факт годен да прекъсне давността за
вземането му за главница по гр.д. № * г. на ВРС -
признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение или на
искане за почване на помирително производство, предприемане на действия за
принудително изпълнение.
От
ангажираните по делото писмени доказателства се установява, за събиране на
вземането по процесните фактури, ответното дружество е подавало заявления по
чл. 410 от ГПК, по които са били образувани съответно ч.гр.д. № *г. на ВРС, ч.гр.д. № *г. на ВРС и ч.гр.д. № *г. на ВРС. И по трите заповедни
производства са били издавани заповеди по чл. 410 ГПК в полза на ответника,
обезсилени впоследствие от заповедния съд с влезли в сила разпореждания. Т.е.
не е налице изпълнителен титул в полза на ответника относно процесните
задължения на ищцата.
С
определението по чл. 140 от ГПК съдът е обявил за беспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищцата е потребител на ел. енергия с обект на потребление, находящ се в
гр. В., ул. Д. № 31, ап. 2, аб. № ********** и кл. № **********. Следователно е страна по договор за
доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ.
За безспорен между
страните е приет и факта, че ответното дружество е издало процесните
фактури, приобщени като писмени доказателства по делото, както следва: фактури
№ №* г., № * г., № * г., № * г., № *г., № * г., № * г., № * г., № * г., № * г., № * г., № * г., № * г., № * г.
Безспорно по делото е,
че така посочените фактури не са заплатени, което се установява и от
представеното от ответника извлечение за фактури и плащания към 05.09.2019 г.,
същевременно падежът на последната от фактурите е настъпил още на 25.01.2010 г.
Предвид, че заплащането на стойността на доставената
на абоната ел. енергия съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл.111,
б.”в” от ЗЗД, в който смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012г. по
т.д. № 3/2011г. на ОСГК на ВКС, то същото се погасява с тригодишна давност. Доказателства
обосноваващи спиране или прекъсване протичането на давностния срок не са
ангажирани от ответника, който принципно не и твърдял осъществяване на такива
факти. Исковата молба е подадена на 28.08.2019г., т.е. след изтичане на три
години от падежа на задълженията по всички гореизброени фактури.
По изложените
съображения съдът намира, че вземането на ответника по процесните фактури е
погасено по давност, с оглед на което начислените по тях суми за доставка на
ел. енергия към настоящия момент не са дължими от ищцата, предвид което искът
се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода от спора и
направено от ищеца искане, в тежест на ответното дружество следва да се
възложат сторените от ищцата разноски за заплатена държавна такса в размер на 185,23
лв. В полза на адв. Димитър Николов
Димитров от АК Благоевград следва да се присъди адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА в размер на 560,00 лв., определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф.Я.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, не дължи на „Е.П." АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 4630,65 лв., представляваща
стойност на потребена ел.енергия в периода 05.11.2008 г. до 10.12.2009
г. за аб. № * и кл. № * с адрес гр. В., ул. „Д.“ № *, формирана като сбор на задължения
по следните фактури: 1. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 578.47 лв.; 2. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 453.44 лв.; 3. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 481.49 лв.; 4. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 675.70 лв.; 5. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 358.37 лв.; 6. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 430.70 лв.; 7. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 240.29 лв.; 8. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 113.03 лв.; 9. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 145.54 лв.; 10. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 168.58 лв.; 11. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 180.30 лв.; 12. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 285.85 лв.; 13. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 165.13 лв.; 14. Фактура № * от дата * г. за
сумата от 353.76 лв., поради изтекла погасителна давност за събиране на
вземането, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П." АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Я.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 185,23 лв., представляваща направените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П." АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Д. от АК – Бл., сумата от 560,00
лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в настоящото
производство на ищеца Ф.Я.Х., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: