РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. гр.Силистра , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско
дело № 20213400500082 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. П. против Решение № 420 от
25.11.2020 г., поправено с Решение № 26038 от 21.01.2021 г., постановени по
гр.д.№ 1638/2019 г. на Районен съд Силистра, с което е отхвърлен искът
против жалбоподателя, предявен от Д. П. К. , с който е поискала по съдебен
ред да бъде развален договор от 11.04.2016 г. за аренда на четири ниви с обща
площ 8,041 дка, подробно индивидуализирани в диспозитива на съдебното
решение, който договор е вписан в СВ-Силистра с вх.рег.№ 1926/12.04.2016
г., акт № 113, том III, а като основание за исканото разваляне е посочено –
неизпълнение от страна на арендатора на задълженията да се ползват
арендуваните имоти за производството на селскостопанска продукция, с
грижата на добър стопанин. В диспозитива на самото решение е посочено, че
искът се отхвърля поради настъпил ефект на прекратяване на договора на
04.12.2019 г.
За да постанови обжалвания съдебен акт, Силистренският районен съд е
приел, че се касае за договор за аренда със срок на действие 10 години, който
подлежи на разваляне по общия ред на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД. Съдът е
1
квалифицирал предявената исковата молба като волеизявление за разваляне
на договора и с нейното връчване на ответника арендатор на 04.12.2019 г. е
приел, че волеизявлението е постигнало ефекта си.
Жалбоподателят, действащ чрез процесуален представител адвокат,
счита решението на районния съд за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено в противоречие на материалния и процесуалния
закон. Излага доводи срещу правилността на съдебния акт. Моли за неговата
отмяна и постановяване на решение от въззивния съд, с което да се отхвърли
искът за разваляне на процесния договор за аренда. Претендира разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата, действаща чрез процесуален представител адвокат, счита
жалбата за недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването на
решението, което е в ползва на жалбоподателя. Цитира съдебна практика на
ВКС, според която не подлежат на обжалване само мотивите на решението,
което в своя диспозитив е удовлетворяващо за страната, която го жали.
Споделя, че е изключително затруднена при изграждането на защитна теза,
ако съдът не приеме жалбата за недопустима. Напомня на въззивната
инстанция какви са правомощията и по чл. 269 ГПК, според които след
̀
проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, следва да
се произнесе по правилността му в рамките на посочените основания, а
такива в случая не са посочени. Моли жалбата да се остави без разглеждане
като недопустима, евентуално да се постанови решение, с което да се
потвърди обжалвания акт.
С Определение № 13 от 24.03.2021 г. по настоящото дело окръжният
съд прие, че въззивната жалба е подадена в законния срок и срещу
подлежащо на обжалване решение, от лице, което има правен интерес да го
обжалва, доколкото завършващата част от диспозитива му съдържа
произнасяне в негов ущърб.
От фактическа и правна страна Силистренският окръжен съд намира
следното:
Съгласно чл. 269, изр. първо ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В случая първоинстанционното решение се обжалва в цялост.
На 11.04.2016 г. между К. Г. П., като арендодател, и земеделския
производител Д. Г. П., като арендатор, е сключен валиден договор за аренда
на земеделска земя (четирите ниви с обща площ 8,041 дка) за срок от 10
години, който договор е вписан в СВ-Силистра с вх.рег.№ 1926/12.04.2016 г.,
акт № 113, том III.
С постановление за възлагане от 16.01.2018 г. на ЧСИ Георги Георгиев с
рег.№ 767, вписано в службата по вписванията с вх.№ 587/13.02.2018 г., акт
2
№ 71, том II, имотна партида 101240-101243, ищцата по делото е придобила
собствеността върху процесните четири ниви с обща площ 8,041 дка.
Съгласно чл. 17, ал. 2, изр. първо от Закона за арендата в земеделието
приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като
страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на
договора още да не е предаден. Заместването на арендодателя като стана в
договора означава, че приобретателката на арендувания обект (четирите
ниви) Д.К.П. придобива същите законови права, каквито има всеки кредитор
по двустранен договор, в т.ч. правото да го развали при неизпълнение от
длъжника – чл. 87 ЗЗД.
Тъй като срокът, за който е сключен процесният договор за аренда, не е
по-дълъг от 10 години, същият не подлежи на разваляне по съдебен ред,
съгласно чл. 28, ал. 2 ЗАЗ. Арендният договор, страни по които са ищцата и
ответникът по делото, подлежи на разваляне по общия ред, който е с
извънсъдебно волеизявление на кредитора до длъжника – чл. 87, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ. В този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2015 г. на ОСГТК, което гласи,
че „Вписването, предвидено в чл.27,ал.2 от Закона за арендата в
земеделието /ЗАЗ/, е приложимо на общо основание при прекратяване на
договор за аренда със срок до 10 години поради извънсъдебното му
разваляне…“. Оттук следва, че исковата молба е недопустима, тъй като
ищцата по съдебен ред е предявила правото си да развали двустранен договор,
който не подлежи на разваляне по съдебен ред.
Ищцата не е предявила установителен иск, нито е поискала в първото
заседание изменение на своето искане по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК: да бъде
признато спрямо ответника, че арендният договор е развален.
Първоинстанционният съд също е констатирал липсата на такова искане,
мотивирайки се, че това е пречка съдът да се произнесе по него. Противно на
мотивите, точно такъв диспозитив се съдържа в обжалваното решение:
„…ПОРАДИ НАСТЪПИЛ ЕФЕКТ НА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
ДОГОВОРА НА 04.12.2019 г.“. Това че произнасянето не е обособено в
отделен абзац и не съдържа обичайните съдебни формули „Признава за
установено…“ или „Установява…“, не означава, че не се касае именно за
установителен диспозитив.
Като се е произнесъл по недопустим конститутивен и непредявен
установителен иск, Силистренският районен съд е постановил валидно, но
недопустимо съдебно решение, което на основание чл. 270, ал. 3, изр. първо
ГПК следва да се обезсили изцяло, а съдебното производство да се прекрати.
В тежест на ищцата следва да се присъдят разноските на ответника в
размер на 380 лева по договора за правна защита и съдействие пред първата
инстанция, 300 лева по договора за правна защита и съдействие пред
3
въззивната инстанция, 48,25 лева за държавна такса за въззивното обжалване,
или общо 728,25 лева.
Водим от горните съображения, Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 420 от 25.11.2020 г., поправено с Решение №
26038 от 21.01.2021 г., постановени по гр.д.№ 1638/2019 г. на Районен съд
Силистра и ПРЕКРАТЯВА делото.
ОСЪЖДА Д. П. К. да плати 728,25 лева (седемстотин двадесет и осем
лева и двадесет и пет стотинки) на Д. Г. П. за сторените от него разноски по
гр.д.№ 1638/2019 на СсРС и в.гр.д.№ 82/2021 на СсОС.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4