Р Е Ш Е Н И Е
№ 260691
гр.Пловдив, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 22.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
206/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР- гр.****
против решение № 260110/09.12.2020г. по гр.д.№ 867/2020г. на Районен съд- гр.****,
с което жалбоподателят е осъден да заплати на С.С.Д. следните суми: брутно сума
от 2435,64 лева и сума за получаване след удръжка на ДОД в размер на 2192,08
лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 320
часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143 за периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., както и сумата от 318,25 лева-
мораторна лихва за периода от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до датата на предявяване на иска- 24.07.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
24.07.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Във въззивната
жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на
решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да
се отхвърлят исковете.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се
иска потвърждаване на решението. Изложени са подробни правни съображения за
приложението разпоредбите на ЗМВР и субсидиарното приложение на КТ и е направен
правен анализ на наредбите от 2014г. до 2016г. за сумирано отчитане на
работното време на работещите в пожарна безопасност.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 867/2020г. на
Районен съд- гр.Карлово е образувано по искова молба от С.С.Д. против
ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“, с която са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 178 от ЗМВР и чл. 187 от ЗМВР
във връзка с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл. 86 от ЗЗД. Твърди се, че през процесния период С.С.Д. е работил в
ГД„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР ****, като е полагал труд
в РСПБЗН– **** към РДПБЗН– ****. Твърди, че поради естеството на работата е
полагал 24 часови дежурства, отчитани сумирано на тримесечие. В действалата
преди началото на процесния период Наредба № 8121з-407 от 2014г. е било изрично
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 06,00 часа следвало да се умножава по 1,143, което
правило в последващата подзаконова уредба обаче липсвало. През процесния период
ищецът- въззиваем в настоящето производство, положил общо 1728 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1975 часа, като разликата от
247 часа не бил заплатен от работодателя. Този коефициент бил предвиден в чл.
9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
която наредба била приложима поради непълнота в специалната нормативна уредба.
С исковата молба са претендирани сумата от 1408 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд към дневен за периода 24.07.2017г. –
10.07.2020г.; сумата в размер на 160 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, изчислена върху всяко неплатено задължение – допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 24.07.2020г.; законна
лихва върху сумата по главния иск, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 24.07.2020г. до окончателно изплащане. С протоколно определение от
02.12.2020г. е допуснато изменение на иска, на основание чл. 214 от ГПК, чрез
неговото увеличаване, както следва: сумата от 1 408.00 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд към дневен за периода 24.07.2017г. –
10.07.2020 г. е увеличена на сумата от 2 435.64 лева; сумата в размер на 160.00
лева, представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко
неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до
датата на предявяване на иска – 24.07.2020г. е увеличена на сумата от 318.25
лева.
С подадения от ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“
отговор на исковата молба същата е оспорена като неоснователна. Изложени са
доводи за това, че приложим в отношенията между страните по повод положения
нощен труд е единствено ЗМВР, а на основание чл.187 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи, а именно Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г. В тази наредба липсвали правила за норма за превръщането на
нощните часове положен труд в дневен с
коефициент 1,143 и в случая бил неприложим реда предвиден в НСОРЗ.
Между страните не е налице спор относно
обстоятелството, че през процесния период въззиваемият е полагал труд на
длъжност „****“ в РСПБЗН– **** към РДПБЗН– ****. От приетите по
първоинстанционното дело писмени доказателства и заключение по ССЕ, изготвено
вещото лице Р. М., се установява, че през процесния период въззиваемият е
положил общо 1386 часа нощен труд, като същите са му платени, без да бъдат
приравнени на дневен труд чрез приложението на определен коефициент. От
заключението се установява също така, че при приложението на коефициента от
1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата дължимото допълнително възнаграждение е в брутен размер от 2435,64 лева,
а обезщетението за забавено плащане е в размер от 318,25 лева.
В ЗМВР и в действалата през процесния период Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители /отм. с Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г. / липсва правна уредба относно заплащането на
положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1 определя нощния труд като
такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата на държавните
служители в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното:
„Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета
включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния
случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се
явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по-
горе, при приложението на този коефициент се явява неиздължено трудово в присъдения
от първоинстанционния съд размер от 1510,63 лева, ведно със съответните законни
лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемия бъдат
присъдени направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер
от 350 лева..
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260110/09.12.2020г. по гр.д.№ 867/2020г. на Районен съд- гр.Карлово, с което
жалбоподателят ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР- гр.***
е осъден да заплати на С.С.Д. следните суми: брутно сума от 2435,64 лева и сума
за получаване след удръжка на ДОД в размер на 2192,08 лв., представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 320 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за
периода 24.07.2017 г. – 10.07.2020 г., както и сумата от 318,25 лева- мораторна
лихва за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане
до датата на предявяване на иска- 24.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА ГД“Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР- гр.**** да заплати на С.С.Д. ***,
ЕГН: ********** сумата от 350 лева- съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: